Storm_Rider написа:Цитат(Storm_Rider @ Dec 28 2007, 05:45 PM) Ани нали знаеш-мечтите са безплатни, но не е хубаво да се витае твърде много из облаците, все пак съм буреносен ездач
Безплатни, безплатни ама ми се сбъдват. Да буреносен ездач си, ама за сега остана само буреносен!
Едно ултрасинкаво високомерие
с нос толкова уголемен от вирене,
та не виждаше по- далеч от носа си,
стоеше впило пръсти в перилата на
железобетонния мост над реката
и се взираше
във водата, която се влачеше
мътна под него, сякаш нещо си диреше.
Беше някак сломено, изглеждаше доста обезпокоено,
отмяташе назад пооредели коси,
засенчваше с ръка челото си
мръщеше се, промърморваше през зъби неразбираемо...
Сякаш се обезнадеждаваше, разколебаваше се малко,
сякаш бе неспасяемо положение, дочух "Жалко".
И след малко пак почваше да се звери...
Доближих се, попитах загубило ли е нещо,
какво опитва се да намери...
Високомерието воднист поглед ми отправи,
посочи надолу и рече "Май се удави".
"Кое се удави", настръхнах, "Кога, как и къде".
"Моето главно самочувствие- рече- Моето най- малко дете.
Имах си 5 самочувствия. Сега си останах с четири".
Обърнах се и си тръгнах спокойно.
Високомерието и с четири самочувствия си е доволно.
За миг погледнах назад и стори ми се само, огромният му нос понамалял.
А може да е зрителна измама.