Некромантът!

[lllidan]

Това е моят първи опит да пиша някаква история изобщо, не се получи много добре, но бих се радвал да видя коментарите ви. Не съм оправял препинателните занци, защото не ги знам къде са на кирилицата. Колкото и глупаво да е всичко, което написах, е изцяло мое дело.
Име на фентъзи историята- Некромантът
Автор- Елиан Христов Райков (аз)


ЧАСТ I


Гъстата сива мъгла покриваше всичко - едва се виждаше нещо. Клоните на дърветата бяха покрити със скреж, сякаш бяха направени от някакъв кристал. Духаше студен и силен вятър, който сякаш прерязваше плътта на мъжете в групата. Най-отпред вървеше лорд Ексайл. Въпреки че той беше добре загърнат с плътно сивкаво наметало, си личеше, че едвам издържа на студа. Изпод качулката се виждаха белите му коси. Той бе висок слаб мъж със скулесто лице и бледо сиви очи. По лицето му се виждаха следи от белези. Никой в групата не го харесваше, а и на него не му пукаше. Той бе тук по друга задача, за която никой не подозираше. Преди около три години лорд Ексайл се бе срещнал с един странник, който му бе разказал за три велики предмета. Предметите бяха "камата на омразата", "пръстена на изгнанниците" и "медальона на скръбта". Той не беше запознат с точните ефекти на предметите, но в момента, в който чу за тях, някаква странна сила го привлече по тези земи. В този момент докато премръзваше, той мислеше само за крайната си цел. Храната им почти бе свършила. От две седмици не бяха яли добре. Последната останала храна бе мухлясала с гъбички и плесен. Изведнъж лорд Ексайл се спря. Той усещаше някакво присъствие пред себе си. Тъй като той бе некромант, имаше дарба да усеща нещата около себе си, но за разлика от друг път той не знаеше какво има пред него, а заради гъстата мъгла не можеше да види. Зад него се приближи едър висок мъж добре въоръжен и попита:
- Какво има лорде? Защо спряхме?
На свой ред лорд Ексайл не отговори нищо, само леко погледна назад и продължи да гледа в нищото.
Лорд Ексайл се опита да се съсредоточи и да разбере какво има отпред. В този момент се чу ужасно съскане, едрият мъж зад лорда падна на земята затиснат от огромните космясали крака на един паяк. Лордът се обърна и понечи да направи магия. Вдигна ръката си в някакав странен жест, от ръката му се появи светлосиньо сияние, но преди да успее да пусне магията, бе съборен от още едно същество. В този момент той почти загуби съзнание. Чу ужасяващия вик на някой от спътниците си, след което усети как нещо разкъсва плътта му. Болката беше някак притъпена. Докато усещаше как постепенно губи съзнание, той мислеше единствено за това, че е пропилял живота си за три предмета, които може да не съществуват. След още 15 секунди лордът окончателно загуби съзнание.
Някакав плътен глас тихо каза:
- Хей, събуди се, чуваш ли? Хайде, страннико, събуди се!
В този момент лорд Ексайл отвори леко очи и видя нисък мъж с прошарена коса, който го гледаше втренчено. Преди да успее да каже нещо лордът пак изгуби съзнание.
Три седмици по-късно лордът се събуди, но в стаята му нямаше никой. Той понечи да стане, но сякаш не можеше да помръдне краката си. Едва ги усещаше. В този момент той си спомни, че ужасяващото същество, което го беше нападнало го бе захапало за клеста в областа на бъбреците . Повдигна одеялото и видя голям шев. Беше невероятно изплашен и изкрещя. В този момент в стаята му влезе онзи мъж, когото бе видял преди да изгуби съзнание. Ниският мъж го погледна възхитено и каза:
- Лежи, страннико, трябва да се възстановяваш.
Лорд Ексайл го погледна изплашено и попита с надежда:
- Ще се оправя ли?
Ниският мъж отговори:
- Да, спокойно. Но може да ходиш с патерици доста дълго време. Така и така си буден - искаш ли чаша чай? И да ми кажеш кого всъщност съм спасил?
Лорда отговири:
- Добре.
И тежко се облегна назад.
След не много време никият мъж дойде с табла. Подаде на лорда чая му и преди да успее да каже нещо лорда го прекъсна:
- А къде съм всъщност?
Отговора не се забави:
- Вие сте в църквата, господитне.
Лорода попита паникъосано
- В коя църква?
Никсият мъж, раздразнен от факта, че лорда го прекъсва, нерно каза
- Я Цървата Закарум сте - най - голямата източна църква. Нещо друго да ви итересува?
И тъкмо когато ниският мъж се надяваше да чуе отрицателен отговор лорд Ексайл попита:
- А вие кой сте?
Ниският мъж се усмихна и каза:
- Аз нямам име, но ми викайте просто Борка... Когато влезем да служим в църквата, ние се отказваме от имената си и приемаме името Божие. Разкажете ми все пак нещо за вас.
Лорд Ексайл мразеше да го разпитват, но тъй като този мъж го бе спасил той с усмивка отговори:
- Аз съм лорд Ексайл - пътешественик съм.
Ниският мъж разбра каквото му трябваше и стана от мястото си, поклони се леко и каза:
- Трябва да тръгвам, лорде. Утре ще дойда пак - и с усмивка излезе навън.
Лорда все още не можеше да приеме факта че е сакат - сякаш щеше да се разплаче като бебе, но се сдържа и запази самообладание. След не много време заспа.
Спа не повече от 12 часа, когато в стаята му влетя отеца.
- Закуската ви, лорде.
Лорд Ексайл се надигна леко, погледна го и виднага след това се обърна на другия край и заспа.
Ниският мъж каза:
- Оставям ви я тук, когато станете яжте. Ако има нещо ме викнете - и ниският мъж илетя със същата скорост с която бе влязал, но през това време лорда не спеше.
Той бе съсредоточил своята сила, за да разбере какви сили има в тази църква. Онова, което го бе нападнало, бе твърде силно, за да бъде убито с овикновено оръжие.
Времето в църквата летеше и лорда вече можеше да става от леглото.
Постепенно се възстановяваше. Въпреки че бе прекарал месеци в църквата, той все още не я беше обикалял и един ден реши да обиколи, макар че все още бе с патерици. Докато лорд Ексайл обикаляше коридорите на църквата видя ръкопис на ратмана. Това бяха ракописи на некромансерите. Все още никой не подозираше че той е некромансер и това му даваше шанс. Ако те разберат биха го убили мигновено. Некромансерите са едни от най-известните противници на църквата.
Некромантът продължи по коридора и стигна до библиотеката, но пред входа й имаше 2 лъва - 4-5 пъти по-големи от него. Те бяха от чисто злато, а вместо очи ичаха големи червени рубини. Но това не беше нормално за църква - той очакваше да види ангел или нещо подобно.
Лорд Ексайл влезе вътре с бавни крачки и видя стелажи с книги, високи чак до покрива на църквата. Там имаше книги отпреди 1000 години.
Той започна да обикаля из редовете и извиднъж вниманието му бе привлечено върху една книга. Тя беше на езика "Васмилду" - език, който бе изчезнал преди 500 години, но лорда го занеше, защото неговият пра-дядо го бе научил като малък. Той бързо преведе какво пише на корицата на книгата. Макар че беше ужастно прашна, буквите се виждаха защото бяха релефни. Казваше се "овладяване на заклинания ". Некромантът я прибра тайно и реши да стане свещенник, за да придобие повече сили.
Некромантите по принцип бяха служители на злото - те оскверняваха трупове, за да се хранят с души, а как би могъл да оцелее църквата? Сети се, че ще може да да се храни с душата на всеки един, погребан в нея.
Лорд Ексайл стана част от църквата и прие простото име Екс, въпреки че го ненавиждаше. Беше въпрос на време той да получи каквото искаше и да се върне към старото пътуване.

Следва продължение това е само началото де. Все още ви въвеждам в историята ама стана леко объркана на 26-27 12 2007 очаквайте продължението: ЧАСТ II

edit blood_dodo: Благодарности на sin_zaek. Надявам се че поне малко помогнах с разчитането на текста. Препоръчвам ти да пишеш в MS Word - там си има редактор, че на тоя текст за правопис и 2 не бих дал...

[blood_dodo]

` = ч
[ = ш
] = щ
w = в
v = ж
А препинателните знаци са си пак "," и "."
Ако някой не се заеме преди да се върна ще ти го редактирам довечера. В предговора има толкова много грешки, че дори не започнах да го чета.

[mariqn4eto92]

Браво,
Елиане справил си се супер 10x от мен

[sin_zaek]

редактирах една малка част....
правописът и пунктуацията са трагични.. мъка е да се чете...


ЧАСТ I
Гъстата сива мъгла покриваше всичко. Едва се виждаше нещо. Клоните на дърветата бяха покрити със скреж, сякаш бяха направени от някакъв кристал. Духаше студен и силен вятър, който сякаш прерязваше плътта на мъжете в групата. Най-отпред вървеше лорд Ексайл. Въпреки че той беше добре загърнат с плътно сивкаво наметало, си личеше, че едвам издържа на студа. Изпод качулката се виждаха белите му коси. Той бе висок слаб мъж със скулесто лице и бледо сиви очи. По лицето му се виждаха следи от белези. Никой в групата не го харесваше, а и на него не му пукаше. Той бе тук по друга задача, за която никой не подозираше. Преди около три години лорд Ексайл се бе срещнал с един странник, който му бе разказал за три велики предмета. Предметите бяха "камата на омразата", "пръстена на изгнанниците" и "медальона на скръбта". Той не беше запознат с точните ефекти на предметите, но в момента, в който чу за тях, някаква странна сила го привлече по тези земи. В този момент докато премръзваше, той мислеше само за крайната си цел. Храната им почти бе свършила. От две седмици не бяха яли добре. Последната останала храна бе мухлясала с гъбички и плесен. Изведнъж лорд Ексайл се спря. Той усещаше някакво присъствие пред себе си. Тъй като той бе некромант, имаше дарба да усеща нещата около себе си, но за разлика от друг път той не знаеше какво има пред него, а заради гъстата мъгла не можеше да види. Зад него се приближи едър висок мъж добре въоръжен и попита
- Какво има лорде? Защо спряхме?
На свой ред лорд Ексайл не отговори нищо, само леко погледна назад и продължи да гледа в нищото.
Лорд Ексайл се опита да се съсредоточи и да разбере какво има отпред. В този момент се чу ужасно съскане, едрият мъж зад лорда падна на земята затиснат от огромните космясали крака на един паяк. Лордът се обърна и понечи да направи магия. Вдигна ръката си в някакав странен жест, от ръката му се появи светлосиньо сияние, но преди да успее да пусне магията, бе съборен от още едно същество. В този момент той почти загуби съзнание. Чу ужасяващия вик на някой от спътниците си, след което усети как нещо разкъсва плътта му. Болката беше някак притъпена. Докато усещаше как постепенно губи съзнание, той мислеше единствено за това, че е пропилял живота си за три предмета, които може да не съществуват. След още 15 секунди лордът окончателно загуби съзнание.
Някакав плътен глас тихо каза - хей събуди се, чуваш ли?
- хайде, страннико, събуди се!
В този момент лорд Ексайл отвори леко очи и видя нисък мъж с прошарена коса, който го гледаше втренчено. Преди да успее да каже нещо лордът пак изгуби съзнание.
Три седмици по-късно лордът се събуди, но в стаята му нямаше никой. Той понечи да стане, но сякаш не можеше да помръдне краката си. Едва ги усещаше. В този момент той си спомни, че ужасяващото същество, което го беше нападнало го бе захапало за клеста в областа на бъбреците . В този момент той изплашен повдигна одеялото и видя голям шев. Той беше невероятно изплашен и изкрещя. В този момент в стаята му връхлетя онзи мъж, когото бе видял преди да изгуби съзнание. Ниският мъж го погледна възхитено и каза
- Лежи, страннико, трябва да се възтановяваш.

[Empire]

Боже,каква черна магия ме докара отново тук? Де и аз да знам !
Илиане-историята я бива,ама си неграмотен :D

Btw, весела Коледа на всички

[blood_dodo]

Опитах се да приведа първата част в ред - да видим сега как ще е втората. Моля те - постарай се повечко.

[WhiteSnake]

Елиане, освен, че си неграмотен, историята дето си написал така намирисва на Диабло 2, че направо не виждам, кое точно си измислил ти... човек, който е играл Диаблото още от първите два реда разбира за какво става въпрос... опитай да измислиш все пак нещо твое, а не само да "пренаписваш" вече измислени историйки и то с куп правописни и пунктуационни грешки...

[v_veselinov1986]

За съжаление на автора ще се наложи да подкрепя мнението на УАЙТСНЕЙК - използваната символика доста напомня за Диабло, където с моят Варварин 85 левел , първо бях Sir, впоследствие Lord i t.n. Имах и един некромансър, които обикаляше първия свят и манастирската обител, третия свят с храмовете на Закарум... Принципно от гледна точка на "правата вяра" некромансърите са изгнанници , така че името EXILE подхожда на главния ти герой.....Нямам нищо против опитите, даже продължавай, но един съвет - колкото повече литература четеш, толкова по-голяма ще е възможността ти да напишеш нещо стойностно
Censored
edit blood_dodo: Ривъра може и да прощава, ама аз не.

[Kaschiyski]

Illidan ми каза да пиша в отговор на whitesnake, че историята няма нищо общо с играта...

П.п. И на базата на това, което прочетох, преди да се раздразня от правописа, съм съгласен с него

[WhiteSnake]

"Илидан ми каза да пиша в отговор на whitesnake...." ... то с такова начало, нататък как да звучиш сериозно. Напротив има много общо: некромантите, храмът на Закарум (това е от 3-тият град "кураст" в Диабло 2), пак от същия град е и цялата обстановка с мъглите, паяците и студа... просто ако си цъкал диабло е безпредметно да водим този спор. А това, че някой ти е "казал" да пишеш по темата на мене ми изяснява нещата изцяло. Не знам защо го обърнахте на толкова важен въпрос моя коментар, та чак тоя Илидан да ми пише даже на private и да ме занимава... просто казах, че не ми харесва, неграмотно написано е и в по-голямата си част е изплагиатствано. точка. няма какво повече да коментираме по въпроса. Защо точно за мойта критика се закачи Илидане, като не ти харесва просто ме игнорирай и карай напред. Ако на всеки критик така реагираш до никъде няма да стигнеш...

П.П. И моля те не търси тука още хора да те защитават и да им казваш какво да пишат, защото изглеждаш още по-несериозно. порастни. всичко това започва да прилича на някаква свада от детската крадина.