Всички сцени,местонахождения и факти,както и случки са напълно случайни...
*
Трудности
I част
Въведение…
Вървях надолу по улица „Шърман” и държах диска с информацията.Още веднъж извадих датапад-а, от джоба на панталона ми и вкарах диска,вътре.На дисплея се изписа:
Цитат–Истинско име:Васил Грончев.Ново име Джонатан Сикстън-Джони Сикс
-Роден в малко градче изличено от картата.Живял като малък в Букурещ,Сараево,София.Местожителство Сидни,Австралийски съюз.
-Години 34
-Учил в Милано,Мадрид,Бостън
-Настояща работа:Търговец на редки колекционерски антики и произведения на изкуството.
-семейно положение:-разведен
-бивш военен-командос „Сребърното крило”.Владее бойни изкуства-Кикбокс,Карате,Уличен боец[/quote]
Бях доста добре подготвен макар и тази ифорамция да беше просто параван пред истинската ми самоличност-агент на М.С.О.В.Д (Международен Съюз на Обединените Въоръжени Държави)-I.A.U.W.C (International Alliance of United Armed Countries),бяхме неправителствена организация, субсидирана от заинтересовани страни и сфери на обществото.Вървях все още по улицата,а годините минаваха както аз минавах покрай хората и си мислех-Бяхме 2022...Мир все още имаше,но беше крехък,тероризма одавна бе световна зла сила и набираше през няколко години,колосални размери и сили.
М.С.О.В.Д все пак защитаваше някаква част от 22 държави по света който искаха мирен просперитет.Имахме агенти навсякъде по света,глобални позиционни бази,ракетни и въздушни щитове във всяка държава,а в САС(Съединен Американски Съюз) беше атомния резерв,всяка бомба можеше да отнесе хиляди километри плът и бетон в небитието.Все пак,балистичните ракети ги модифицираха и всяка една ракета излетяла от секретна установка можеше да достигне почти всяка точка на земното кълбо.А войната вече се водеше навсякъде
*
Акт 1
*
Беше една от ония гадни,мъгливи есени във Вашингтон,където хората бързаха навсякъде.Транспорта бе претъпкан,а задръстванията бяха стотици километри.
Обгърнах дългото си палто и се опитвах да скрия костюма ми от калта и локвите.Да,обувките ми бяха в окаяно състояние-кални и мокри.
Беше студено-обичайното студено…Мразех студа!Винаги съм го мразел,още от дете го ненавиждах-Зиморничав си бях и ще си бъда.Прокарах ръце през косата ми и просто неможех да търпя вече на тази гадна улица…Исках най-накрая да стигна…
Прекосих Континентал Авеню…Едвам го прекосих.Хилядите коли,бяха застанали в едно огромно задръстване,а хората минаваха между тях като мравки.Подтичквах,защото исках най-накрая да стигна хотела и срещата със свръзките.Минах покрай уличен щанд за хот-дог и приятния мирис ме накара да се позамисля дали да не ям,но исках да съм изряден.Свих вляво по “Кристъл Плаза” която ме отведе към “Кристъл Палас”,хубав и голям изцяло остъклен хотел,който беше на 20 мин. от повечето правителствени организации във Вашингтон.Самия площад “Кристъл Плаза”,беше с голям мраморен фонтан,целия изпъстрен със светлини и два реда пейки го заобикаляха.Подсмърчах и със сетни стъпки влязох в топлото фоайе на хотела.Отидох на рецепцията и ме посрещнаха.
-Добър ден!-казах аз със усмивка
Девойката срещу мен се усмихна като откри перлените си зъби и със закачлив поглед ми каза:
-Здравейте,резервация имате ли или идвате при някой наш гост?
-Не,идвам при управителя на хотела…Господин Смит.
-А вие сте?-усмихна се пак тя
-Аз съм Джони Сикс,той би трябвало да ме очаква…
-Момент!-каза тя и вдигна слушалката на телефона и предупреди секретарката му.После ме покани да се кача на асансьора и отидох право на десетия етаж където беше офиса на управителя.Секретарката ме подкани да вляза.Вътре беше обширен,голям офис със зелени щори сигурно откриващ прекрасна гледка към площада.Управителя се бе настанил на меко черно кресло и бе зад огромно бюро което седеше точно срещу вратата от която влязох.Той ме подкани със ръка да седна на бежовото диванче отстрани на стаята и продължи разговора си.Аз седнах и загледах картините,който показваха различни части от хотела-ресторанта,нощния бар,плувния басейн,спа центъра,игралните зали и най-хубавите стаи.Зад мен стояха наградите и грамотите,впечетляващ хотел...Може би когато имама някога време щях да отседна тук,но засега-Делово…
Смит приключи разговора си и каза:
-Вие навярно сте Джони Сикс?
-Да,аз съм!
-Очкават ни,заповядайте!-каза Смит и застана пред една стена
Учудих се малко.Той отвори една диплома в рамка и зад нея имаше конзола,набра кода и вратата хлътна и се плъзна настрани-пред нас се откри коридор който беше целия алуминиев.Тръгнахме по него и след още една врата влязохме в приемна на която беше изписано I.A.U.W.C.Е,поне са наши хора.
-Навярно не сте чували за мен,но аз съм агент Дрил,и съм една от вашите свръзки тук във Вашингтон и нека Ви представя агенти Соул и Меджик.
Те влязоха от друг вход и седнаха срещу мен на кръглата маса.Агент Дрил продължи:
-Събрали сме се да обсъдим,ситуацията тук в града-от наши източници разбрахме,че в складовете на фирма “Фужън” има паркиран ван натъпкан догоре с биологично оръжие от типа на Нервотоксин ДС-14.Много силен и разрущаваш тъканта за секунди газ…
Не сме информирали нито ФБР,нито полицията,нито други организации.Смятам,че ние ще се справим със ситуацията!
-Ами ако нещо се обърка?-пита агнет Соул и запали цигара
-Провалена операция!-каза Дрил
-Ясно!-каза Меджик
Чак сега ги огледах господата.Смит или агент дрил бе слаб човек,около четирдесетака,със тупе и беше в черен костюм и шлифер,а другите двама бяха млади момчета,доста силнички бяха с кожени якета.
-Агент Сикс?-каза Смит
-Мдам,положението е сериозно,но ще се справим…Някакво по-точно местоположение?-попитах аз
-Оператор,покажи снимки…-каза Смит
На стената прожектираха сателитни снимки и по-точни снимки.Разгледахме ги и кимнахме с глава.
-Добре,да действаме!-шаблонно звучеше,но не намерих по-хубава реплика.
Станахме и потелгихме оттам откъдето бяха влязли Меджик и Соул.Качихме се тримата на асансьора който имаше само едно копче.Слязохме на партера и минахме през една странична врата и бяхме в задния двор на Кристъл Палас.Там ни чакаше черене ван на който пишеше почистващи препарати.Качих се с агентите и потеглихме към складовете…
Действие 1
Следва продължение…