Абе Върколак, чета ти тука постовете, чета... чета... чета на глас, дори! ... И се чувам какво чета... ей свят ми се извива и стомаха ми се свива, само при мисълта, как мама ми викаше " Учи езици! Важно е! " ... Нищо не ти разбирам, бе...

Пълен галфон съм, мани...
Иначе, аз не закусвам... Като се събудя и мразя света, немога да се понасям, дори! Правя си едно двойно кафе силно до смърт, слагам му захар, мляко за цвят и изпушвам 3 цигари с мисълта за вечността... След известно време обаче, съвестта ми натежава и гладът ми надделява и закусвам (ако може да се нарече закуска) ябълки, портокали, банани, какъвто плод ми изпадне насреща.
