СТАГ

[Kamen_G]

6.



На вратата се позвъни. Мъжът с халата вече бе сменил облеклото си с официлания костюм на надзирател. Костюма не беше нищо особено, панталони в тъмно синьо, с червена скосяваща се откъм талията лента, черни обукви и костюм със син цвят и лента с пагони, изобразяващи знаците на Бретония и Федерацията. На лявото си рамо имаше опознавателна нашивка, нещо като баркод за самоличност.

На екрара , в долната част на вратата се появи образа на трима въоръжени мъже. Те стояха от другата страна и очакваха врата да се отвори.
- Добър ден, господин надзирател, ние сме от затвора Кор- заговори единия от мъжете с автомати. Беше на средна възраст. В очите му се четеше безразличие, някаква студенина.
"Сигурно е от затвора, представям си какво е да охраняваш изверги" помисли си Гордън
- Добър ден, господа, да тръгваме.
- Корабът чака на покривната площадка- отвърна същия мъж.
- Ясно, ще се качим в моя асансьор- Гордън се обърна и тръгна към другата страна на стаята. Там се виждаше металическа врата с малък илюминатор. Натисна едно копче в стената и в същие момента врата се отвори. Беше асансьора. Във всеки апартамент имаше личен асаньор, с цел да не се притесняват другите жители на блока. Общия се ползваше само от гости.
Четиримата мъже се качиха в асаньора с лице към вратата.

[Wolfy]

Ура,продължи го.Много е готин разказа.

[Kamen_G]

6.

Огледа се. Наоколо беше пълен мрак. На отсрещната страна на улицата беше къщата на Стаг. Проклетото копеле си живееше живота на гърба на татенцето. В голяма къща, с двор. Това щеше да приключи още тази нощ. Щеше да го натопи и да го прати зад решетките завинаги. Чакаше този момент много отдавна.
Още от времето, когато Стаг открадна приятелката му под носа му. Беше лятната ваканция и му се бе наложило да пътува до друга система- по работа. Когато се върна те бяха прегърнати. В същата тази къща. Под носа му.
"Ще си получиш заслуженото. Отмъкна Джени, отмъкна и парите ми". Усмихваше се докато измъкваше тялото на проклетия брокер. "Казах ти да ми дадеш парите, просто си го просеше".
Домъкна тялото на дебелака до изоставеното имение. Отвори вратата и влезе вътре. Помещението беше тъмно и задушно. По пода имаше прах затова гледаше да стъпва само покрай стените. Отвори стаята срещу входната врата и просна трупа на брокера.
Беше още по халат, затова го преоблече.
Набра някакъв номер:
- Искам да съобщя за убийство, да, точно така, намирам се в съседната стая, някакъв откачен иска да ме убие- започна да пищи, инсценирайки, че го нападат. В следващия момент се чу сирената. Извади пистолета си и зачака в ъгъла.

[Kamen_G]

Решетките се отвориха и в килията влезе Рид. Беше облечен в обичайното си тъмно сиво сако с черен панталон и излъскани до блясък обукви от естествена кожа. Червена вратовръзка довършваше елегантния му вид.
Придружаваха го трима надзиратели.
-- Добър ден, господин Стаг - с обичайната си учтивост го поздрави адвоката. Носеше черна, дебела папка. - свободни сте господа, ако има нужда ще ви повикам- усмихна им се сухо и се обърна с гръб към студента.
-- Както знаеш, днес е първото заседание.
-- Да, зная процедурата. Ще бъда отсрани на подсъдимата скамейка, ако има нужда ще ме призоват.
-- Ако се стигне дотам. което дълбоко ме съмнява. Виж, ще трябва да се разберем- обърна се към младежа и го погледна право в очите- ще пледираме невменяемост.
-- Но аз съм невинен. Как мога да пледирам невменямост, след като съм невинен? - аргумента му звучеше логично
-- Това е единствения ти шанс да избегнеш смъртна присъда. Има и още нещо. Днес се обадих на баща ти, ще бъде тук след час-два.
-- Какво- не вярваше на ушите си. Не беше се виждал с баща си откакто се скараха преди три години- той не ми е нужен, никога не е бил!
-- Но има връзки. Самото му присъствие в заседателната зала е достатъчно
Замисли се. Изглежда беше прав. Баща му беше един от най-извесните хора в галктиктие. Някога беше лична охрана на Негово величесто. Беше отблъснал и атаките на Черния космос по време на Голямата криза. Спомняше си го, сякаш беше вчера. Огромни легиони, прииждащи сякаш от нищото. После се разбра тъжната истина, хора от Черния космос- Бунтовниците- се бяха внедрили в правителството и лично финансираха военните действия на бунтовниците. баща му беше човекът, разкрил повечето от тях.
-- Да, може и да си прав- изведнъж си спомни за плана си за бягство. Само Рид можеше да му помогне " Но как"
Погледна го и задържа погледа си, зсякаш се мъчеше да види нещо.
-- Какво?
-- Знаеш ли, чудех се, дали би могъл да ми направиш една услуга
-- Зависи от услугата- с учудено изражение отвърна адвоката
-- Въпроса е, че ще бъде трудно. И незаконно- погледна го за момент, после отмести лицето си- винаги съм си мечтаел да съм извествен. Представях си славата като нещо изключително. Всеки да говори за теб. Да си в новините на всеки канал. Името ти да се обсъжда
-- накъде биеш?
-- Работата е там, че искам да зная какво е общественото мнение за мен. А единствения начин е... чрез мрежата. нали знаеш, форуми, бюлетини, проучвания. Все нещо трябва да пише по случая. Просто ми трябва един терминал.
Усмихна се и го погледна. Явно клопката подейства.
-- Да ти донеса терминал?
-- Е, не някакво чудовище. Най-боикновен джобен терминал ще свръши работа. Чантичката ти е идеална за целта- погледна към тъмния куфар. Наистина беше идеален. Те не се претърсваха, тъй като бяха конфиденциални.
-- Добре, ще ти донеса терминал.
Това и чакаше. Планът действаше като по ноти. Оставаше само да изчака до утре.

[Kamen_G]

Корабът беше обикновен изтребител. Снабден със система за гасене на инерцията бешше един от най-маневрените в тази част на галактиката.
Качиха се през главния док на кораба и потеглиха.


По същото време, на стотици хиляди километри от покрива на жилищната сграда, на планетата Сигма в слабо осветената килия Стаг чакаше своето първо дело. Съдеха го. Може би живота му висеше на косъм. Смърт или каторга- едва ли това можеше да се нарече избор. От трън та на глог. Ставаше нещо и Стаг не беше убеден, че му харесва да бъде замесен в него. Каквато и да беше причината да го натопят, не беше никак малка. Самия той се чудеше какво общо може да има. Пари? Не, тук ставаше дума за нещо голямо. Стаг дълго гледа към адвоката, водещ си записки. Странно как животът се шегуваше с хората. До онзи ден беше беден студент, надяващ се да си намери място под слъчнцето, далеч от бащината слава. После изведнъж спечели много пари и разбра как изглежда света през розови очила. А сега седеше в мрачна килия , обвинен в четворно убийство, и трябваше да бъде щастлив, ако се отърве от смъртна присъда. Каторга. Самата мисъл му се струваше по-зловеща, дори и от смъртта. Откакто съществуваше Федерацията бяха създадени множество каторжни планети. Място, на което все още използваха грубата човешка сила за добива на руди. Побиха го тръпки. Не можеше да си представи по-зловещо място.
-- Слушай, Рид, изглеждаш ми свестен, макар че човек никога не може да е сигурен с вас, адвокатите. трябва обаче да ти е ясно, че съм абсолютно невинен- гледаше го със сините си очи и се опитваше да изглежда колкото се може по-категоричен
-- Дори и така да е, при стъкмяването на фалшификацията е пипал професионалист, а те не грешат. Прокурорът ще представи на съдебните заседатели желязно обвинение, подкрепено с достатъчно факти. Затова повиках баща ти.

[Sabret00th]

Давай, зарибих се

[Kamen_G]

--А наясно ли си за отношенията ни? - с тих глас попита Стаг- Знаеш ли, че преди три години се скарахме и от тогава не си говорим?
-- Да, разбира се. Стаг, нека ти открия една малка тайна, всъщност аз съм много близък приятел на баща ти- може да се каже, че сме като братя - адвоката се беше изправил и стоеше близо до Стаг. Изглеждаше малко по-висок от него
-- И това би трябвало да е добре за мен, така ли? Я стига, та баща ми ме мрази
-- Това не е така и ти много одбре го знаеш- той постави ръката си на рамото на студента - той те обича и единственото, за което мисли, е твоето добро!
Стаг се отдръпна
-- Обич? Та той не знае какво е това. Къде беше, когато имах нужда от него? Къде беше, когато майка умря?
-- Забравяш, че цялата Федерация беше в опасност и ако не беше своевременната намеса на баща ти, сега нямаше дори и да водим този разговор!
-- О, да, той е велик герой - насмешката и иронията в гласа му бяха очевидни........

следва

[chaoschild]

браво заформя се много добър разказ ! не бързай да пишеш, за да не го претупаш (дано не чакаме до коледа за продължението все пак )