Пътешествие в гробището на недовършените разкази

[Sabret00th]

....една вечер Рийдър си легна изморен от работния ден и заспа почти веднага...след време - неопределено колко - отвори очи. Зададе си въпроса :
"Буден ли съм?"
Отговорът като че ли беше изречен от младо момиче :
"Не точно...и не, не сънуваш. Нещо средно е..."
"А къде съм? Какво е това място?"
"Това е...гробището на недовършените разкази. Опасно място..."
"Тогава аз какво правя тук?"
"Трябва ни помощ...ти можеш да ни помогнеш."
"Какво трябва да направя?"
"Просто премини през цялото гробище, присъствието ти може да промени нещо."
"Няма да е трудно...."
Рийдър тръгна напред и се огледа....цялото място беше мрачно и изглеждаше изоставено. Стигна до широк път, върху който си личаха следи от доста гуми, като че ли някой беше форсирал автомобила си до краен предел. Отвъд пътя се простираше голям квартал, който беше прашен и неподдържан. Внезапно пред Рийдър профучаха няколко спортни коли, тунинговани до краен предел. Той едва успя да се дръпне и попита:
"Тези кои са и защо карат така?"
"Състезават се да видят кой е най-добър...тяхното съревнование ще продължи продължава от много време насам и никой не знае кога ще свърши. хайде, продължавай по пътя."
Рийдър отново закрачи напред, когато профучаващ камион едва не го отнесе и шумът от картечница буквално го оглуши. Още няколко машини изникнаха изневиделица, всяка стреляща по останалите...този път отговорът дойде предварително :
"Те играят Играта на живота....и нямат погрешни ходове. Могат да бъдат спасени...но трудно."
"А този град, от който излязох, единствен ли е?"
"Не, Кило сити е един от многото забравени градове, наред със Серенити и Карбон сити. Всички те са били процъфтяващи някога..."
Рийдър със свито сърце продължи напред и пред него изникна странно място: имаше някаква мрачна красота, и ако не бяха преобладаващите нюанси на сивото, щеше да е почти рая...
"Прав си, това е Еден. Забравен от боговете, той таи красотата си за по-добри дни...."
"Нима всичко тук е било толкова вълнуващо, а сега е забравено? Всичко ли е така?"
"Вече не. Казах ти че имаш шанс да промениш нещо....погледни нагоре!"
Беше се стъмнило, и на светлината от мрачната луна Рийдър видя на скалата над него два сивосинкави вълка, застанали на фона на звездите. Рийдър инстиктивно започна да отстъпва назад, но гласът прозвуча отново:
"Не се притеснявай, те няма да те наранят. Тук са за да помогнат да се възстанови останалото....ела, искам да те запозная с още някого."
Рийдър видя един рицар, както и млад мъж със странно излъчване, излъчващ обреченост."
"Те бяха тук, но скоро ще се измъкнат....ако помогнеш заедно ще можете да направите много! Ето го и изхода, твоето пътешествие приключи."
Миг преди да излезе през вратата Рийдър се обърна и каза:
"Пътуването беше интересно.....чакай, ти не ми каза името си!"
Гласът отговори:
"Ти ме познаваш....аз съм Фантазия."

[blood_dodo]

5 думи колега - The Show Must Go On.
Айде нека са 6 - БРАВО!

[Zap]

Освен,че ми припомни за всеки разказказ,който някога съм прочел в ЛТ и върна носталгията,от недовършването им успях и да си представя наново всеки образ в главата ми от съответните разкази...




ПП:Ако успеете да довършите поне част от тези разкази(обръщението ми е към всички автори) ще зарадвате не само мен, но и много други хора отдали се на красотата от четенето

[TheBeast]

Моята част от незавършените разкази…Или завършени...
---
Рийдър отново след тежкия ден се унесе дълбоко в мекото си легло,но не след дълго отново беше в онзи така интересен свят за него,а Фантазия го чакаше..
-Ела..Ела да ти покажа,че не само онзи мрачен свят е на лице.
Те тръгнаха и видяха някакъв слънчев град от който се чуваше рев на двигатели,а на магистралата водеща към този град до табелата назоваващ го “Пасифик Бей”,седеше един мъж който гледаше към хоризонта,опрял се на масивната си кола.
-Този кой е?-пита Рийдър
“Този е един човек търсещ приключението и го намери,само времето ще покаже дали ще продължи да го търси…”
Продължиха по пътя си и видяха някакъва гора със зловещи замъци и как един огромен бял върколак и един черен вампир несприно се биеха,а отдолу един човек водеше битката:доброто срещу злото.
-А тези кои са?
“Тази битка е на живот и смърт.великата борба:Доброто срещу злото!”
Малко по надолу по пътя им пруфучаха огромни ескадрли от ултрамодерни самолети,а зад тях земята се разтърси от огромен по размерите си кораб.
”няма защо да питаш,това е могъщ кораб пазещ един нов свят”
Рийдър застана пред огромна стена и на нея пишеше всякакви неща носещи чувство на красота и приказност.
-Тази стена каква е?-попита Рийдър
“Стената на поезията…Всичко е много красиво тука”
-Ами другата част от този свят?
“Някой ден Рийдър ще я видиш...някой ден”

[blood_dodo]

Поредна вечер. Той вече очакваше поредното си пътешествие. Вдъхновяваше го тъжната красота на света, който беше открил. Глождеше го да види всичко. Имаше усещането че всички парченца информация се подреждат, и когато всичко е готово, пред него ще се разкрие нещо важно.
-Добре дошъл отново. Малко хора идват тук толкова често.
-Наречи го духовна нужда...
Вървяха дълго през града, но той тази вечер изглеждаше пуст. Тъкмо се канеше да попита какво се е случило и видя две деца - момче и момиче да вървят към стар замък.
-Незадоволено е детското любопитство, неразкрити са много тайни. Миналото е загадка за мнозина, но колкото повече се вгълбяват в него, толкова повече хората забравят сега, момента в който живеят.
- А този кой е?
Mъж на средна възраст излизе от някаква сграда и се загърна плътно в дрехата си.
-Той е олицетворението на всичко чисто... Играе ролята на Бог в отреденото му време. Така му бе заръчано и той спазва указанията без да спори. Той вярва на Създателя. Колко е тъжно, че точно Създателят го изостави в момента му на нужда... Захвърли поредната си играчка.
-И тези? И те ли са... - Гърлото на Рийдър пресъхна - И те ли са от неговите творения?
-Те продължават да се опитват да успеят да спасят своя предводител. Отново и отново се опитват да влязат там и всеки път нещо ги спира на вратата. Имат огромен потенциал, но вече не са интересни на Него. Няма време да се занимава с тях.
Стигнаха покрайнините на града. Пред тях се откри обширно поле засято с пшеница. Времето да бъде окосена отдавна бе отминало и сега тя повяхваше тихо пред настъпващата зима. Полето обгръщаше почти всичко. Само в далечината, близо до хоризонта се извисяваше старинна гора.
-Какво е това поле? Защо никой не е обрал плодовете му?
-Това е поредната улика за всицко, което можеше да бъде. Но сега тази земя стои пуста, неизползвана, непогледната. В гората не ще ходим. Прекалено е късно вече, нея ще ти я покажа следващия път. Ако има следващ път...

[blood_dodo]

-Почакай, спри се! Не чуваш ли?
-Какво... нищо не чувам.
-Бардовете пеят отново! Създателят се върна. Надежда обхваща сърцето ми... Надеждата, че този път ще е различно.

[Wolfy]

Туп тудуп,туп тудуп,туп тудуп..... Звукът на тупкащото сърце се отдалечи и утихна,сякаш умря.После в нищото се появи малка бяла точка,бързо се приближи образувайки огромен бял тунел,който връхлетя Риидър,засмука го и после тунела пак се сви,после остана малката бяла точка в нищото....след малко изгасна. Заслепяваща светлина и после.......Риидър премигна няколко пъти,олуля се малко и после се огледа.Първото място към което насочи погледа си беше небето,то беше червено, оражнево бели облаци, небосвода беше кървав,а през цялото това червено си движеха огромни черни пипала, бяха като дим,дим,който не се разпръсква,дим с посока или пушек с цел.....цел да задушава.Изведнъж някой хвана ръката му,той рязко се обърна и видя малкото момиченце да седи до него.Тя го погледна с дълбоките си очи,на височина едвам стигаше до кръста му.
--Защо съм отново тук?-- попита Риидър,оставяйки оглеждането на света.
--Не мога да те принудя да се върнеш,твоето съзнание го е пожелало, частта от мен в теб....--
--Значи съм го пожелал,сънувам ли......ако човек знаеше,че сънува би могъл да контролира съня си,аз знам,че сънувам,но мога да контролирам света....--каза той,леко се подсмихна след като завърши разсъждението си.
--Съня можеш да контролираш,но не и фантазията....може да я поупитомиш,но да я контролираш не. Тя не е кукла на конци....--тя погледна леко строго.
--Е.....бих искал да имах по-дива фантазия,неупитомена и бурна, идей да се вливаха в съзнанието ми,като река.--
--Може би я имаш,част от мен има във всеки,но някой я използват за не толкова добри цели....--
--Пробвах да напиша разказ в момент на вдъхновение,но не се получи така както си го представях и го оставих....може би е тук някъде.--тук той вдигна погледа си. Огледа се......беше обграден от огромни сгради,сиви стари,изоставени. На всякъде се търкаляха книги и страници, горяха,после вятъра ги разпръскваше на сажди. Една книга изкочи от един куп и бавно се намести в ръката на Риидър. Той я отвори.....имаше само три страници с текст,написан от него,а останалите бяха само бели празни страници.
--Какво?Да го довърша ли?-- Тя му се усмихна.
--Защо не? Може би за това си тук,за да намериш изгубеното вдъхновение......--Една светкавица прониза кървавото небе, на половината път до земята,едно от черние пипала я засмука и я погълна,след това дойде и един гръм,който изненадващо спря.
--К-какво беше това?--попита Риидър.След като видя това Фантазия потръпна,притисна се близо до Риидър.
--Това е черния кошмар,поглъща фантазията, поглъща всичко сътворено от фантазията само за да расте и да поглъща още.-- черните пипала продължаваха да се движат из небето,изведжнъж книгата в ръката на Риидър се запали,той я изпусна и тя се превърна в облак от сажди на земята.
--Може ли да се спре това нещо?--попита той.
--До сега никой не е успявал......продължава да унищожава свят след свят,книга след книга,способно е напълно да изяде съзнанието ти и да те превърне в куха черупка.Първо спираш да сънуваш,после спираш и да мечтаеш,представяш си разни работи,който изчезват бързо.....--
--Няма ли герой в тази страна?--той се подсмихна.Фантазия се загледа в горящите купчини книги,замисли се за нещо,после каза:
--Не,вече няма герой......-- и тя се загледа в кървавото небе,черните пипала се движеха и се разпростираха обхващайки всичко и в черната си измукваща прегръдка.
--И това нещо ще исмуче целия свят?--попита Риидър, в очите му се отразяваше кървавото небе,с черните реки преминаващи по него.
--Ще изсмуче фантазията,ще го остави бездушен и сив,ще останат само празни градове,сиви необитаеми сгради в една огромна пустиня......--тя си представяше с мъка цялата картина.
--Не можем ли да го спрем.....по-някакъв начин?--Риидър все още се чудеше дали това е сън,представа,мечта или реалност,но въпреки въпросът,той искаше да спаси това място.
--Може би......има един начин,но този начин няма да се хареса на никой......--каза Фантазия и в този момент пред очите и минаваха много картини,на начинът.
--Тук има и други хора?--попита Риидър,огледа пак около себе си, големи сиви сгради,огромни и стари,горящи книги разпрашавани от вятъра, изведнъж от сградите започнаха да излизат хора.Те бяха съсухрени индивиди,облечени в дрипи,кокалести,имаха много измъчен вид.
--Кои са тези?--попита тихо Риидър.
--Това са обитателите на този свят,жертвите на Черният кошмар,тяхната фантазия бавно бива изсмуквана.....не могат да направят нищо освен да седят и да гледат как светът им загива,но има и още нещо.......те се противят на може би единствения начин за спасяването на този свят....--каза тя.
--Но....защо?--
--Това,което може да ги спаси,беше затворено дълбоко под железни врати и огромни скали, те ги мразят, те не обичат Фантазията......мислят,че причината за всичките им проблеми е Фантазията......Черният кошмар също е фантазия......но черна....--тихо говореше тя,а Риидър слушаше и си представяше всичко,но странно....това представяне му причиняваше някаква болка......може би Черният кошмар изсмукваше и него.
--Кого мразят?--
--Древните.......затвориха ги в планината,обвиниха ги ,че тяхната фантазия е проблем за всичко,фантазията е против закона....фантазията убива.--хората се приближа до тях.
--Махайте се! Вървете си! Тук няма място за вас!--към тях пристъпи един кокалест старец,с дълга бяла брада.
--Н-но......ние искаме да ви помогнем.--каза плахо Риидър,дали защото си беше плах или защото вероятно говореше на....въображаем човек.
--Ще ни помогнете ,като ни оставите да дочакаме края си!-- и един камък излетя от тълпата, удари Риидър в корема и го накара да осъзнае ,че това не е сън.
--Да си вървим....-- и Фантазия го пренесе на друго място......озоваха се на една поляна. Тревата беше кафява,дърветата отдавна изсъхнали и умрели, на близо седеше скелета на някакво животно.Риидър седеше и размишляваше,макар и всичко това да беше странно,тоя вярваше в него.Фантазия го погледа н в очите.
--Риидър ще ми помогнеш ли?-- той кимна с глава.За сега не знаеше срещу какво ще се изправи,какви препяствия ще трябва да премине или какво изобщо трябва да направи,но беше готов да се бори за спасяването на......Фантазията.
След това и двамата погледнаха на изток,там в далечината зад изсъхнали поляни,пясъчни дюни и мъртви сгради се извисяваше огромна планина.Тя беше черна,като че ли беше истинал вулкан,върхът и се скриваше в облаците......някъде там беше затворено нещо......

----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е нещо като интро,пролог на бъдещ разказ.Пишех си нещо и така ми дойде вдъхновението. Явно не трябва да търся вдъхновението извън Лт....
Съжалявам за правописните грешки,отдавна не съм писал нищо. Не мога да кажа ,че поста ми има цел да подбуди довършването на забравени разкази,тъй като аз имам най-много недовършени разкази......някак си не обичам да ръчкам себе си,мързелив котак съм.

Така,сега дано да имам време да направя един разказ започващ с този пост.Вдъхновение има.

[VaN__]

Мммм ... Това ми напомня за един мой разказ, който бях започнал преди много време. Ама нещо не ми идваше музата и го дпвърших само на компа си.
Дзверо, скоро ти бях дал линк към него, надявам се си го прочел

[TheBeast]

Дам,хубав беше разказа...

[Wolfy]

Имам малко свободно време и ми се пише нещо.Та ето малко от началото на разказа. Съмнява ме тоя разказ да се чете,но така или иначе ме сърбят пръстите,тряя нещо да се прави,нямам лазерен мерник та да стрелям в тъмното за това ще пиша. Извинявам се за правописните грешки. Разказа не мисля да е голям, ще е малък.

------------------------------------------------------------------------------------

Няколко камъка се търкулнаха надолу в бездната.Риидър висеше на скалния ръб,вятъра виеше страховито и се провираше между треперещите му пръсти,които скоро щяха да го предадат.Фантазия се появи на скалата и хвана ръката му.После нашия герой се облещи....малкото момиченце го повдигна във въздуха и после го пусна на скалата.
--Да вървим.--каза тя и тръгна към процепа в скалата.
--Знаеш ли къде са затворени тези древни същества?--попита Риидър,като си наведе главата избягвайки твърдия камък.
--Да,но пътят е труден...--
--Няколко скали няма да ни спрат.--
--Те са най-малкия ни проблем,вратите се пазят от черните рицари......лоши създания,черна фантазия.--каза тя и се огледа. Вървяха през един път изрязан в планината,небето беше сиво и страшно,черните пипала минаваха през него,изведнъж се чу крясък на орел,той прелетя над процепа,изведнъж черните пипала се спуснаха със скороста на светкавица и удариха птицата......едно перо падна в ръката на Риидър.
--Явно не му харесва,че сме тук.....--каза Фантазия.
--На кого?--
--На този,който е създал това.-- и вдигна поглед към небето. Изведнъж излязоха от тесният процеп и се озоваха на едно широко място.Мястото беше кръг изсечен в скалата,ръба на скалата беше висок,вятър не духаше на това място,на близо лежеше някакъв скелет,облечен в броня.....на равното място до скалната стена бяха сложени четири колони,бяха напукани и.....туп......скалния процеп се затвори.Риидър присви очи,това място не му харесваше особенно.
--Сега какво ще правим?--попита той.
--Вземи меча на онзи,вече няма да му трябва.--И докато Риидър се бореше с кокалестата ръка,отказваща да пусне меча,Фантазия отиде до четирите колони и подреди разни символи по тях.
Изведнъж в средата на кръга се отвори една дупка,Риидър отстъпи назад с меча в ръка ,а предишния собственик на острието пропадна някъде надолу в мрака,след известно време се чу как тежката броня се стовари на каменния под.
--Трябва да слизаме.--каза Фантазия и се приближи до дупката.
--Ама.....--и те скочиха,всъщност Фантазия го хвана за ръката и го дръпна долу. Малко след това Риидър седеше опрял гръб в едната стена ,а с крака се отблъскваше от другата. Се едно беше паднал в кладенец.И така бавно продължиха да се спускат надолу.....крачетата на Фантазия не стигаха до стените за това тя просто си летеше.
Скоро Риидър се строполи върху скелета.Стояха в някакъв черен ,тъмен подземен коридор. Тръгнаха напред в мрака,вървяха ли вървяха,стъпките им оттекваха звучно.Изведнъж зад ъгъла се появи едно зелено сияние,последваха го и излязоха в огромна пещера,гигантска,почти нищо не беше останало от пода. От мястото на което седяха,тръгваше една скална пътека,която стигаше до един голям камък в средата на пещерата,а оттам се разделяше на четири към,четири огромни,масивни,обковани,дървени врати.Тези врати бяха в скалата,а под скалната пътечка стоеше огромна бездна,долу беше сиво,виждаха се склоновете на планините,няколко облака,пътят надолу беше дълъг,сиво,бяло,страшно и студено беше там. Те тръгнаха напред по скалата,разпервайки ръце за да запази равновесие и избягвайки да гледа надолу Риидър стигна до големия камък в средата на бездната, на този камък подпиран само от така наречените скални пътечки стоеше една ръчка,в основата и имаше четири канала сочещи всяка една от вратите.
--Готов ли си? Успеха не е гарантиран. Мога да те върна в твоя свят,ако искаш.--Фантазия се обърна към Риидър.
--Н-не,готов съм,искам да спася това място,искам да спася Фантазията.--каза той малко плахо,но всички герой са малко плахи в началото.
--Благодаря ти.-- Тя хвана ръчката и я бутна към западната врата.Чу се трещене някъде в скалата,щракане на механизми и тракане на вериги.Вратата изскърца и се разтвори,вътре беше тъмно.
--Да вървим.-- и те тръгнаха по скалата към мрака. Вятърът виеше бясно,а зад отворената врата нещо недоволстваше,че беше събудено.