Рим и Хуните

[Tussaud]

Привет, искам да започна с това, че този 'разказ' е просто пробен и няма никаква историческа достоверност, просто имах свободно време да драсна някой ред.Второ, ще се радвам да изкажете мнението си, дори и да бъде негативно, все пак просто се пробвам.Трето това е началото ще има продъжения а до къде ще стигна само времето ще каже ( дано да имам повече свободно такова )




Рим и Хуните

4 век след христта.

Бог да пази Западната Римска Империя.Земините ни бяха нападани от най-свирепите хора
който света бе виждал - Хуните.Тя бяха сбирщина на племена дошли от Азия, водени от
Хан на име Атила.Толкова могъщ бе той, че успя да завладее половината свят.Самият
Император на запада изтръпва когато чуе името Атила.Казвам се Клавдий Лонгулус
и съм един от малкото лоялни и предани генерали на запада.Роден съм в Испания в бедно
семейство, родителите ми нямаха пари с които да издържат мен и двете ми сестрички,
затова постъпих в армията, с надеждата да събера пари и да облекча трудния им живот.
Колкото по бързо напредвах в ранговете, толкова по бързо заплатата ми растеше.Ето ме
сега - в Рим, седя лице в лице с Император.

-Генерал Клавдий, ти си един от най-преданите и опитните ми бойци. -Започна императорът.
-Не мога да продължавам да плащам данъци на тези варварски Хуни!Ако продължавам да го
правя скоро народът на Рим и Запада ще започне да гладува и страда!-Продължи като повишаваше тона си.
-Клавдий, нареждам ти да се справиш с варварите, и да оттървеш Рим от тази напаст.
-Ти по добре от всеки друг познаваш изкуството на войната, доказвал си го неколкократно,
като си потушавал всеки бунт и съпротива.Ти си един от малкото ми останали лоялни генерали.
Ако успееш да победиш Атила, ще ти дам каквото поискаш, злато, жени, роби, земя.Всичко
това ще е твое.. Вече съм твърде стар и глупав за да водя войската си, но ти от друга страна
си идеален!-Завърши той.
-За мен ще бъде чест да водя войските на Рим срещу враговете му!-Отговорих без да се замислям.
-Чудесно Клавдий.Вземи петнадесет хилядна армия включително Праеторианската Кохорта и
потегляй на война срещу Атила.Когато се завърнеш победоностно наградата ти ще те чака тук в Рим!
-Да Император Домициан.-Завърших и обърнах гръб на императора.
Незнам защо, но винаги когато видя Императора и ме обхваща страх и започвам да треперя.Отдавна
мина ерата на Републиката и 'Император' бе най-восокия пост който се даваше само на хора
от фамилия на фамилия аристократи.Императора управляваше цялата Западна Римска Империя включваща
провинциите Италия,Галия,Британия,Истания и Северна Африка.Положението на Запада не бе
добро, варварските племена бяха станали толкова жадни за кръв и злато, че дори и
дисциплинираните Римски легиони не може да ги отблъснат.Неколцина опитни генерали се бяха
пробвали по заповед на Император Домициан да ги прогонят, но "Уви" безуспешно, като с
всяко примирие което бе сключвано с варварите данъка се удвояваше.В момента цената
е непосилна за Западната Римска Империя и Домициан е принуден да поднови войната си с Хуните.
Този път той избра Клавдий, Клавдий Лонулус - Аз бях последният.. последният не победен
Римски Генерал на Запада.Само при мисълта какво лежи на раменете ми, а именно цялата Западна
Имеприя започваше да ме боли глава.Но аз съм уверен, че ще се справя със Атила и Хуните му.
Уверен съм в легионерите които ще се бият за славата на Рим и Император Домициан.Уверен съм
в армията си която днес ще събера за да тръгнем срещу Хуните.Първо обаче ще трябва да изпратя
вест.. Вест до Източната Римска Империя..

[Tussaud]

Когато влезнах в стаята си, забелязах чужд силует.Човека чу стъпките ми и се обърна.Останах
изненадан когато погледнах лицето му.Това беше сина на самия император.
-Марий!!Радвам се да те видя стари приятелю!-втурнах се да го прегърна аз.
-Клавдий, братко мина толкова време!-Развика се развълнувано Марий.
Бяхме стари приятели, когато ме повишиха в чин Генерал, повишиха и Марий.Двамата си обещахме
да върнем величието на Запада, като прогоним варварите.За съжеление пътищата ни се разделиха
и аз отидох в Галия да потушавам бунтове, а Марий бе изпратен в Северна Африка.Поради нашествието
на Хуните и поредните загубени битки бяхме привикани в Рим от Император Домициан.

-Клавдий, как си братко, мина толкова време.Чух че си станал отличен боец.-Възкликна Марий
-Не вярвах, че слуховете са стигнали чак до Африка!-Разсмях се аз и продължих.
-Ами ти Марий, нещо ново в Африка?-Заинтерувах попитах.
-Нищо, все си е същото братко, пясъци и пустош.Още се ядосвам, че татко ме прати чак там.
-Не обвинявай баща си приятелю.Той е добър човек, имал си е основателна причина.
-Може би си прав..Е Клавдий, вече говорих с татко и разбрах, че още утре тръгваме на поход.
-Така е.Аз съм назначен за Генерал на Армията, теб ще назнача като мой замесник в случай
че нещо се обърка.-Отговорих като му намекнах за смъртта си.
-Ха-Ха!Недей умира толкова бързо Генерале, без теб сме изгубени.-Марий усети намека и отговори.


18.00 PM
Глава 1
Погледнах новите си доспехи в стаята си.Бяха невероятни, само на две места бях виждал подобни
- на Императора и на неговият син.Изглежда Марий бе помолил баща си за подобаващи
доспехи и за мен.Бронята беше направена от чисто злато, като на нея бяха изрисувани изящни
шарки и кръст в средата, символ на Християнството.Шлемът бе правен по типичен Римски образец,
с разликата, че този беше златен.Налакътниците и наколенките бяха също от злато, личеше си
майсторската изработка.За моя изненада намерих дори и меч, беше типичен Римски къс меч "Гладиус"
но като че ли бе малко по дълъг от обичайното.Не исках да карам Императора и войската да чакат
нито минута повече, затова бързо нахлузих доспехите си и с бърза стъпка се насочих към площада.
Когато стигнах площада видях изумителна гледка.. армията се бе строила и гледаше императора,
чакаше неговите команди.Когато стигнах до височайшите речта започна.

-Народе на Рим, дойде време отново да тръгнем на война.Ще трябва да се изправим още един път
в битка срещу свирепите Хуни..Причините са много, но най-голямата е недостига на злато.
Ако продължаваме да изплащаме злато на тези варвари след две години Рим ще потъне в мизерия
и дългове.Вярвам, че никои от вас не иска това да се случи.. затова аз избрах този човек
Клавдий Ромулус да ви ръководи, вярвам че всеки е чувал името му.Беше много известен в Галия и
Испания, вярвам че дори не само там.С него ще тръгне и синът ми Марий Аврелиус,които пазаше
Северно Африканския фронт от Египет.Сега нека говори и самия Клавдий Ромулус.-Завърши речта си.
-Римляни, време е веднъж и за винаги да прогоним Хуните от границите си!Рим няма нужда от варвари
пред вратите си!Как да ги изгоним ли?Като ги разбием!Римски меч това е отговора, римски меч
в Западен стил!Сега нашето време дойде, легионери!Душите на мъртвите ни събратя крещят за кръв!
Аз ще ви поведа в тази война! Христос ще ни закриля!Когато Германия е отново Римска,
когато Хуните за разбирити,когато противниците на Рим си отидат, когато Запада се издигне отново!
С мен ли сте Римляни!С МЕН ЛИ СТЕ!?

При тази моя реч, легионерите дигнаха щитовете и мечовете си и закрещяха бурно, явно казваха
"Да с теб с Генерал Клавдий" или нещо от сорта.След като изявленията приключиха се насочих към
покоите си.Не можах да напиша вест до Източната Римска Империя, но Марий ме изненада.В момента
единственето нещо което исках е да спя, беше към 10.00 PM и вече бях уморен.Не е лесно да те
гледат петнадесет хиляди души.

-Много силни думи Генерале.-отнякъде се чу познат глас.
Извадих меча си и започнах внимателно да се огледам наляво и надясно.Чуха се приближаващи стъпки
отзад.Обърнах се и от сенките се показа сенатор Квинтил.
-Много силни думи Генерале.Чудя се дали го правите за славата на Рим или поради свои лични причини.
-Сенатор Квинтил.. Вие ли сте?Правя го за Рим, няма нищо скрито покрито в действията ми.
Добре знаеш че първо мисля за народа, а после за себе си.-Отвърнах му аз.
-Днешната ти реч ме кара да си мисля друго Клавдий..-Продължи да нахалства той.
-Знаеш ли че сенаторите са вече по нисшестояйши Квинтил??-Казах като му намекнах му да изчезва.
-А това официялна заплаха ли е Генерале.Ох!Не!Извинявяй.. Имперторе!?-Продължи да дразни той.
-Имаш пет секунди да изчезнеш от погледа ми иначе найстина ще съжеляваш Квинтил.-Изсъсках аз.
-Нима би убил Сенатор на Рим?Ох!Та ти си великия Клавдий Ромулус, бля бля.-изсумтя той и продължи.
-Но не искам неприятности.. Генерале.-каза той и обърна гръб.

Влезнах в стаята си и легнах уморен на леглото.Деня беше толкова уморителен, погледнах през
отворения прозорец над леглото ми и се вгледах в красивите звезди."Днес светят много силно,
дали Господ не се опитва да ми каже нещо?" Помислих си аз и заспах.

[Kamen_G]

Ами доста е добре, но няма никаква историческа правдоподобност! 4-ти век е времето на император Юлиан Август (преди него е Констанций, а преди Констанций е Константин, преди Константин е Диоклециан, а между него и Юлий Цезар има още двама владетели, но те не оправляват цялта империя, а само Галия и Месопотамия, като Италия остава без надзор, реално и Константинопол се управлявал само от префектити и проконсулите).
Галия и Рим са били във вражда само по времето на Юлий Цезар (той е бил само цезар, а на Август, като по негово време титлата Консул и Проконсул са били маловажни). Когато Константин става император германските племена оттатък моста на островите около Галия се изправят във война и завземат и унищожават голяма част от градовете около Галия, в това число и Виенна (сега град в Германия).
Самия Юлиан Август описва галите като много красиви хора, които са и много чисти, перат дрехите си всеки ден, изключително са свадливи и дори жените им се бият.

И недостиг на злато империята не е имала до разпадането си! Никога!
Имало е недостих на жито, ето защо имп. Юлиян прави реформа, понеже Констанций преди него замразява цените и така се получава голям недостиг на жито.


С мен ли сте Римляни!С МЕН ЛИ СТЕ!?

При тази моя реч, легионерите дигнаха щитовете и мечовете си и закрещяха бурно, явно казваха
"Да с теб с Генерал Клавдий" или нещо от сорта.


Никога легионерите не са си вдигали щитовете и мечовете, това значи БУНТ, когато изразяват одобрение започват да удрят с щитовете в земята, а когато изразяват недоверие и роптаят- търкат мечовете си в щитовете
Само да знаеш

Малко ми прилича на филма за Хуните, но без да е спазена историята
Продължавай, с писане само се развива таланта, а ти го имаш!

[Sabret00th]

Камене, човека си е написал че не претендира за историческа достоверност.....а ти ако имаш желание можеш да добавиш и малко Римска история към важната тема за Помощ

Към автора : Продължавай да пишеш

[Tussaud]

Извинявам се отново но както споменах това е първото ми 'творение' писано покрай дългите ми безсънни нощи с Булфлийт, също така историческа достоверност липсва, но въпреки това съм благодарен за съветите, ще си взема поука от тях и когато завърша разказчето ще оправя всичко стига да имам време.
Поздрави.

[Kamen_G]

Иначе стила ти ми допада доста
продължавай, че стана интересно

[Tussaud]

Глава 2 Денят на Големия Поход

Вече бях буден и разговарях с Марий за проблемите които могат да
изникнат.Все пак бе разумно да обсъдим стратегията и тактиката
с коята ще победим Атила.

-Клавдий, какво мислиш за стратегията ми..-каза сънливо Марий който тъкмо бе станал
-Добра е, но не мислиш ли, че е вече твърде старомодна, Атила ще очаква това.
-Прав си.. но успешно приложена тя може да е смъртоностна.

Стратегията за която Марий говореше беше подобна на битка при Кана.
Трябваше да отслабим централния фронт, а дясното и ляво крило да засилим.
Така Хуните биха се концетрирали в средата на армията ни която лека по
лека щеше да отстъпва назад, а дясното и ляво крило - напред за да обградят противнка.
Тактиката не съмнено бе добра, но Хуните са конен народ, и тактиката
ми се струваше трудно приложима.

-Не мислиш ли, че е по добре да концентрираме силата си в дясното крило.-Отвърнах му аз.
-Ще пуснем конниците ни да пробият десния им фланк а пехотата ще държи левия.
-И когато момента дойде ще върнем конницата и ще ги ударим в гръб!-Завърших аз.
-Звучи добре Клавдий, найстина си добър генерал.-Рече Марий и ме потупа по рамото.
-Също така трябва да помислим и къде ще се състои битката, трябва да
разположим хората си така че левият фланк да е покрит.
-Скала?Езеро?-Предположи Марий като се почеса по главата.
-Хълм..Така Хуните ще трябва да се изкачват за да стигнат до нас.
-Клавдий, ти си умен човек, радвам се че си Римлянин.-Отново последваха хвалби.
-Знаеш ли, снощи сънувах сън.Сънувах Атила и неговите Хуни..Сънувах ги разгромени,
сънувах също така себе си, както и теб Марий, бяхме ги победили!Бяхме прогонили
Хуните веднъж и за винаги.Атила беше мъртъв, а на бойното поле лежаха хиляди
варвари.Марий, чака ни велика битка от мен да знаеш.А имената ни ще се помнят с векове.
-Не се съмнявам в победата ни братко.-Рече Марий и двамата излезнахме от покоите му.

Отвън, строена в бойна готовност ни чакаше Римската Армия наброяваща петнадесет хиляди души!
Амрията включваше новобранци, ветерани дори личната охрана на Императора - Преторианците.
Когато погледнах хората си се сразих, до сега не бях командвал армия с такива огромни размери.
Спомних си за съня ми, погледнах Марий и стиснах очи.Не му бях споменал, че той бе там,там
сред многото варварски трупове,там с меч в ръка..лежеше той пронизан от стрела в сърцето.

Знамената се издигнаха високо в красивото синьо небе.Качих се на коня си махнах с ръка към Марий,
който се бе отделил от мен.Той отвърна на жеста и също ми махна.Бях му дал Праеторианската Кохорта,
той бе достоен да води личната охрана на баща си.Чу се команда "ЛЕГИОНЕРИ НАПРЕД"!
Петнадесет хиляди души започнаха да маршируват като едно цяло, тогава почуствах какво е
да си Генерал на такава армия,тогава за пръв път, успях да вкуся великата ни победа.
Тогава разбрах каква гордост е да си Римлянин.Потглих в гълоп за да настигна приятеля си.