Код: Избери всички
Тук е изследователски кораб Роум, имаме нужда от помощ. Двигателите ни пострадха след сблъсък с аномалия. Неподвижни сме, моля помогнете!- Време до пристигането?
- 40 секунди.
- Заредете оръжията.
- На позиция сме.
Изследователския кораб изглеждаше зле, все едно нещо много нажежено беше опряло двигателите. Свързахме се с тях:
- Роум, тук е Венджънс, моля отговорете.
- Венджънс, тук е Роум, ударени сме зле. Необходима ни е незабавна евакуация.
- Сервизните совалки вече пътуват към вас.
Един от офицерите ми се обади:
- Засичам няколко вражески кораба недалеч оттук!
- Побързайте, трябва да се изнасяме оттук!
- 30 секунди до прибиране на совалките.
Погледнах към екраните, където образите на корабите ставаха все по-големи. Вече си личеше че са от същия тип като предните няколко. Докато наблюдавах единия от корабите се наклони странно на една страна, а в следващия момент двигателите му се опитаха да компенсират завъртането. Зейтън се обади:
- Дееба, тия да не са пияни бе?
Отвърнах :
- На пътя им има аномалия, от ония злобните гравитационни дето се ебават с нормалното пространство, че за капак и са невидими. Мен ли да ми е гадно ся, а?
- И какво ще им се случи?
- Ако не се измъкнат, нещо неприятно....
В това време корабът се накланяше опасно към аномалията и се приближаваше все повече до нея. От кораба на Ленора доложиха:
- Там е тъпкано с аномалии, различни по размер и тип. Всяка крачка на ония може да ги прати в ада.
Аз се усмихнах и казах:
- За техен късмет, отскоро съм гид за пътя натам. Машинно, прехвърлете енергия към лазерните оръдия!
Ленора възкликна:
- Недей, има опасност да избухнат...ахааа. Ясно какво си намислил.
В това време лазерните оръдия бяха заредени до максимум и Венджънс изстреля унищожителната си мощ срещу аномалиите. Желаната верижна реакция се получи и многобройните експлозии разтресоха аномалиите и вражеските кораби. Два от тях избухнаха в огнени кълба, останалите три бяха повредени и с неработещи двигатели. Зейтън извика:
- Браво, Рейвънс, браво, копеле...
Ленора го прекъсна:
- Чакай, това не е всичко....гравитационните аномалии още са там, че и се разширяват.
- Пригответе се за изнасяне, но първо ще погледаме...
Трите кораба се носеха безпомощно към по-голямата аномалия, скоро корпусите им се сблъскаха и се появиха искри. Внезапно аудиоскенерите доловиха смразяващ скърцащ звук, който очевидно идваше от нещастните кораби.
- Какво по...за първи път Зейтън беше безмълвен.
На екраните ясно се видя как корабите започват да се усукват под действието на аномалията, трите корпуса вече не се различаваха един от друг. Усукването продължи още две секунди когато , съпроводени със страхотно пращене от скенерите, корабите се разцепиха на части и останките се разпръснаха около аномалията. Тези тук свършиха като предупредителен маяк за бъдещи кораби, минаващи оттук.
Зейтън промълви :
- Мътните да ме вземат....това чудо ги разфасова като отварачка за консерви....
Аз му отговорих :
- Да се махаме преди нещо такова да е сполетяло и нас.
