Карах високопроходимия си 4x4 джип по магистралата.Само вратовръзката ми се беше качила на рамото ми и се вееше от насрещния вятър.До мен на седалката беше любимото ми куфачрче,което ми беше особенно необходимо за д си върша работата.
Казвам се Джон Крайтън...Завършил съм гимназия и после бях 5 години в топ секретна военна организация работеща към правителството на ЕС.Тази организация я разформироваха тъй като медиите разкриха,че голяма част от финансите отиваше за нашето обучение и изхранване.След като бях уволнен после правителството ми потърси услугите като елиминатор на високопоставени личности.Чрез фонд ми се превеждаха пари за да изуча 5 езика-английски,испански,немски,руски и арабски.Също ми превеждаха пари за екипировка и тренировки.Винаги бях стилен в черен костюм с оранжева вратовръзка.Бях търсен от много хора за да им извърша поръчките,но моя стимул беше да работя за правителството и да елеминирам неудобните обекти за да направя един по-добър свят за мен.В листата ми седяха доста имена…Дори ми се наложи да елиминирам Кофи Анан,заради връзките му с Хизбула.В листата ми бяха имена като Кондолиса Райс,Ангела Меркел които макар и да заемаха едни от най-високите постове във световната политика нищо човешко не им беше чуждо и имаха твърди връзки с тайни терористични организации целящи своя собствен световен ред.Много други личности също бяха елеминирани в хода на годините защото те пречеха на развитието….
***
Магистралите в Германия бяха идеални за шофиране и това,че ме викаха в Брюксел означваше нова задача за мен.Извъня ми в този момент телефона:
-Ало?
-Агент Крайтън?-женски глас
-…
-Обажда се човек който много би искал да се запознае с вас-..Да найстина много хора искаха услугите ми,но имах правило-никога да не работя частно защото основата беше доста податлива.И някои можеше съвсем лесно да ме издаде на друг убиец…Ето затова обичах правителствените организации и техните подли тайни цели.
Раговора продължи:
-Насочили сте се към Брюксел,но може би ще размислите…
-Какво имате в предвид-имах право все пак да знам
-Става дума за прототипа Алфа…Знам,че се интересувате от него,нали така?
-Да
-Имам доста информация за него и мога да Ви я споделя,ако……Елиминирате една личност
-Не работя за частни хора
-Лъжете се,аз не съм “частни хора’,ами човек като вас…Човек стремящ се да направи заобикалящия си свят-едно по-добро място за живеене…
-Нима?
-Трябва да елеминирате Иван Тиконян…Арменски сводник който със своите бардаци финансира чеченските събития..Знаете как да се справите…..(цък)
Намалих скоростта и силно ме глождеше прототипа Алфа…..Беше свързан пряко със мен и много исках да науча що за иниациатива са поели…Спрях на един крайградски паркинг и слязох от колата.Разтъпках се малко около нея и отворих багажника…Взех си Скорпиона (Узито),Макаровия и куфарчето ми от предната дясна седалка.Сложих си тъмни очила и тръгнах към града.Взех такси до летището и си платих за полет до Ереван…Минах покрай охрана и като показах Идентификационната ми карта ме пуснаха без да ми кажат нищо.Бях въоръжен,но охраните на общественните институции бяха инструктирани да пускат агенти на ЕС без да ги пипат.Качих се на чартърен полет до там и слязох на международното им летище.Хванах близкото такси и казах само:
-Бар Рамзи-На руски
Бях идвал в Ереван няколко пъти защото тука бяха ставали няколко случки,а бар Рамзи бе отлично място да чуя нещо повече за този Тиконян…..Почваме!
The game of life
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
…Влязох в бара и когато хлопнах вратите всички отрепки ме изгледаха на кръв все едно съм им избил семействата.Прекрачих няколкото крачки до бара…беше тихо и само ми се чуваха крачките..ТУП-ТУП-ТУП….Застанах на бара.Барамана който беше един съсухрен стар човечец с бяла брада дойде и каза:
-Защо пак си тук тавариш?
-Дай ми една кола!
-Искаш информация,разбирам?-каза бармана многозначително
-Може би…
-Ела с мен отзад-каза бармана
Преминахме отзад където имаше старо диванче,разхвърляни вестници и търкалящите се пластмасови чашки за кафе.Беше леко осветено от 2 крушки.
-Е,кого търсиш?
-Да знаеш нещо за Иван Тиконян
-Държи бардаци тука в северната част на града…Доколкото съм чувал има връзки със чеченците и сина на покойния Шамаил Басаев…
-Ясно…
Бармана си отиде,а аз излязох от страничния изход.Взех такси към северните части…Найстина беше пълно с шантонерки чакащи някой закъсал човечец да го пребият и да му вземат парите без да получи нещо.Слязох,изтупан и веднага ме забелязаха и се затърчаха към мен.Затичах се и скочих през една дървена ограда сложена между два блока.Видях една мацка подпряла се на един стълб която ме попита:
-Ония искаха да те издерат,нали?
погледнах я с учуден поглед
-Спокойно миличък,мога да ти помогна……Тиконян е в оная сграда,но има цяла армия гардове…
-Ти откъде знаеш,че търся Тиконян..Всеки го търси,но доста са си отивали оттук изнесени в ковчези..
Отидох откъм дясната страна на лилавата сграда.Вляозх в задния двор и сложих на макаровия заглушител и от куфарчето извадих и въжето за душене.Минах близо до ъгъла и погледнах как трима пушеха и държаха калашници.Извадих една монета и я хвърлих близо до мен.Тия тримата се сепнаха и тръгнаха към мен…Три куршума право в десятките бяха нужни за да не кажат гък.Скрих им телата в близката барака и влязох през вратата.Един беше застанал подпрял се на ъгъла на коридора който водеше към голяма зала.Приготвих въжешто и го метнах върхи врата на гарда…Само каза два пъти- “ахх” и се строполи.Отнесох и него в бараката.Изглеждаше твърде лесно.Качих се нагоре по стълбите тихо и отворих главната врата.Още преди да се сепнат гардовете бяха получили куршум.Отворих леко другата врата и се озовах в Г-образен коридор с две врати в различните краища.Вкарах двата трупа в едната стая и тръгнах към другата врата.Погледнах през ключалката и видях явно Тиконян да пуши пура и да разговаря с някакви.Те тръгнаха през някакъв друг изход и той остана сам.Отоврих вратата и той се сепна и изрева:
-Кой си ти бе мамицата ти?
Насочих Макаровия и вкарах два куршума в главата и гърдите.Тиконян остана на стола приведен и след това се свлече.Погледа ми се спря на папка-“Строго Секретно”
Отворих я и прочетох:
“Другарю,
Нашето приятелство със терористичните организации е в разцвета си,затова сме подготвили да го върнем на руснаците.Подготвили сме 6 балистични ракети със ядрен заряд за Москава и нейните сподвижници.Само трябва от васфинанисирането и подготовката на установките от който ще ги изтреляме…”
Готвеше се атентат с терористична цел.Това беше лошо.Видях през прозореца как един военен джип паркира и 10 човека изкочиха от кабината и каросерията.Време беше да изчезвам и взех писмото със себе си.Отворих прозореца и видях водосточна тръба.Докато слизах по водосточната тръба чух викове.Явно бяха открили Тиконян,но това не ме интересуваше.Взех куфачрчето си и излязох на улицата.Оправих вратовръзката си и тръгнах надолу по улицата.Очкавах да видя какво следва,а и тези установки бяха лошо предсказание….
-Защо пак си тук тавариш?
-Дай ми една кола!
-Искаш информация,разбирам?-каза бармана многозначително
-Може би…
-Ела с мен отзад-каза бармана
Преминахме отзад където имаше старо диванче,разхвърляни вестници и търкалящите се пластмасови чашки за кафе.Беше леко осветено от 2 крушки.
-Е,кого търсиш?
-Да знаеш нещо за Иван Тиконян
-Държи бардаци тука в северната част на града…Доколкото съм чувал има връзки със чеченците и сина на покойния Шамаил Басаев…
-Ясно…
Бармана си отиде,а аз излязох от страничния изход.Взех такси към северните части…Найстина беше пълно с шантонерки чакащи някой закъсал човечец да го пребият и да му вземат парите без да получи нещо.Слязох,изтупан и веднага ме забелязаха и се затърчаха към мен.Затичах се и скочих през една дървена ограда сложена между два блока.Видях една мацка подпряла се на един стълб която ме попита:
-Ония искаха да те издерат,нали?
погледнах я с учуден поглед
-Спокойно миличък,мога да ти помогна……Тиконян е в оная сграда,но има цяла армия гардове…
-Ти откъде знаеш,че търся Тиконян..Всеки го търси,но доста са си отивали оттук изнесени в ковчези..
Отидох откъм дясната страна на лилавата сграда.Вляозх в задния двор и сложих на макаровия заглушител и от куфарчето извадих и въжето за душене.Минах близо до ъгъла и погледнах как трима пушеха и държаха калашници.Извадих една монета и я хвърлих близо до мен.Тия тримата се сепнаха и тръгнаха към мен…Три куршума право в десятките бяха нужни за да не кажат гък.Скрих им телата в близката барака и влязох през вратата.Един беше застанал подпрял се на ъгъла на коридора който водеше към голяма зала.Приготвих въжешто и го метнах върхи врата на гарда…Само каза два пъти- “ахх” и се строполи.Отнесох и него в бараката.Изглеждаше твърде лесно.Качих се нагоре по стълбите тихо и отворих главната врата.Още преди да се сепнат гардовете бяха получили куршум.Отворих леко другата врата и се озовах в Г-образен коридор с две врати в различните краища.Вкарах двата трупа в едната стая и тръгнах към другата врата.Погледнах през ключалката и видях явно Тиконян да пуши пура и да разговаря с някакви.Те тръгнаха през някакъв друг изход и той остана сам.Отоврих вратата и той се сепна и изрева:
-Кой си ти бе мамицата ти?
Насочих Макаровия и вкарах два куршума в главата и гърдите.Тиконян остана на стола приведен и след това се свлече.Погледа ми се спря на папка-“Строго Секретно”
Отворих я и прочетох:
“Другарю,
Нашето приятелство със терористичните организации е в разцвета си,затова сме подготвили да го върнем на руснаците.Подготвили сме 6 балистични ракети със ядрен заряд за Москава и нейните сподвижници.Само трябва от васфинанисирането и подготовката на установките от който ще ги изтреляме…”
Готвеше се атентат с терористична цел.Това беше лошо.Видях през прозореца как един военен джип паркира и 10 човека изкочиха от кабината и каросерията.Време беше да изчезвам и взех писмото със себе си.Отворих прозореца и видях водосточна тръба.Докато слизах по водосточната тръба чух викове.Явно бяха открили Тиконян,но това не ме интересуваше.Взех куфачрчето си и излязох на улицата.Оправих вратовръзката си и тръгнах надолу по улицата.Очкавах да видя какво следва,а и тези установки бяха лошо предсказание….
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
gonzosmile
Седях на плажа и гледах разпенилото се море. Луната тепърва се показваше – пълна и огненна. Гледах и се чудех как наред с всичката мръсотия, която човек създава, може да има нещо толкова прекрасно ... Бях на 23, а се чувствах уморена, сякаш съм на 33.
Съзерцавах издигащата се луна и постепенно в главата ми нахлуваха спомени по отминалото детство. Не познавах баща си. Майка ми казваше, че бил застрелян, но аз не вярвах. Имах усещането, че той знае за мен и ме наблюдава. Следи всяка моя стъпка, било то лоша или добра. Майка ми винаги го е оправдавала, но въпреки това ме е кръстила Мария – Магдалена. Казваше ми „М” като „морето”, „М” като „мога”, „М” като „младост”, но „М” може да означава и „мъст”! Нямах нито братя, нито сестри – нещо нетипично за съвременното италианско семейство. Явно след като съм се родила, майка ми не е искала повече да се обвързва, защото все още живеем двете сами. Чудя й се как се е справяла сама. Държеше да посещавам Частно езиково училище, където научих английски, руски, немски и близките до италианския – испански и френски. Бях осем годишна, когато ме записа в спортна школа за бойни изкуства. Добре, че беше спорта – бях бясно момиченце и това ми помагаше да се освобождавам от отрицателните емоции и едновременно с това оформи тялото ми доста добре. Харесвах се – голяма чуплива, леко червенееща коса, пъстри очи, бюстът ... още може да се желае, но по – добре така, че иначе пречи при практикуването на някои хватки...
Както гледах и мечтаех някой ме повали на пясъка. Притисна ме здраво и усетих студенината на оръжие до главата си. Погледнах го – непознат мъж около тридесетте. Не знам какви са му били намеренията, но определено не е случил на подходящото момиче. Освободих дясната си ръка и го ударих малко под гръдния кош. Скочих и с още два удара единият в лицето, а другият в слабините, бях напълно свободна. С един ритник избих пистолета от ръката му и вече аз бях тази, която владее положенито.
- Кой си ти и какво искаш! – попитах студено и скачайки седнах върху него.
- Аз ... аз ... аз .... – мъжът не можеше да дойде на себе си и заекваше.
- Какво „аз”? – не обичах изненадите, а това беше нещо повече от изненада. Той си пое въздух и на един път каза:
- Искам да ми помогнеш!
- За? – попитах без да го пускам. Не обичах такива, които първо те нападат и после търсят помощ.
- Приятелката ми ... изчезна ... ти си я познавала ... казва се Аннабел ...
Сепнах се. Това беше момичето, с което израснахме в квартала. Бяхме се разделили и не поддържахме връзка вече 3 години. Тя замина на работа в Росия и от тогава ни вест, ни кост ... не знаех, че е имала приятел. „Хм. Интересна работа.”
- Тогава защо ме нападна? – попитах недоумявайки.
- Ми, казаха ми, че си много дива и първо биеш и после питаш. Затова. Бързо действаш – признавам.
Той се отпусна, което ме наведе на мисълта, че не е опасен и може би казва истината, но реших да го тествам. Пуснах го и седнах до него на пясъка.
- Как се казвам?
- Мария – Магдалена.
- Къде се запознахме с Аннабел? Ако наистина знаеш коя съм – ще знаеш и това!
- Ами, тук – на плажа – спасила си я от някакъв тип. Тя постоянно говореше за теб. Как сте ходили заедно на църква в неделя. Как сте се къпали по нощите в морето. Как сте обикаляли с мотора ти по пясъка. Всяка втора дума беше за теб. Беше ми казвала, че мястото, където ще мога да те намеря е тук – на плажа. Имам една ваша снимка – така те познах.
Започвах да му вярвам. Но какво е станало, че да дойде.
- Какво искаш от мен?
- Да я намериш. Тя е всичко, което имам и е единствената жена, която някога ще съществува за мен.
Замислих се. Щом е стигнал до мен сигурно наистина е сериозно.
- Утре ще дойдеш в нас да поговорим – искам да знам всичко – къде и кога се запознахте, какво е работела и при кого, ако знаеш и къде, няма да е зле да ми кажеш. Знаеш ли къде живея?
- Да.
- Добре.
Станах и го оставих в онова тайнство на природата, от което той ме извади по толкова брутален начин. Трудно ми беше да мисля. Исках почивка. Мирисът и морето бяха почивката за мен, но явно не за дълго ...
Съзерцавах издигащата се луна и постепенно в главата ми нахлуваха спомени по отминалото детство. Не познавах баща си. Майка ми казваше, че бил застрелян, но аз не вярвах. Имах усещането, че той знае за мен и ме наблюдава. Следи всяка моя стъпка, било то лоша или добра. Майка ми винаги го е оправдавала, но въпреки това ме е кръстила Мария – Магдалена. Казваше ми „М” като „морето”, „М” като „мога”, „М” като „младост”, но „М” може да означава и „мъст”! Нямах нито братя, нито сестри – нещо нетипично за съвременното италианско семейство. Явно след като съм се родила, майка ми не е искала повече да се обвързва, защото все още живеем двете сами. Чудя й се как се е справяла сама. Държеше да посещавам Частно езиково училище, където научих английски, руски, немски и близките до италианския – испански и френски. Бях осем годишна, когато ме записа в спортна школа за бойни изкуства. Добре, че беше спорта – бях бясно момиченце и това ми помагаше да се освобождавам от отрицателните емоции и едновременно с това оформи тялото ми доста добре. Харесвах се – голяма чуплива, леко червенееща коса, пъстри очи, бюстът ... още може да се желае, но по – добре така, че иначе пречи при практикуването на някои хватки...
Както гледах и мечтаех някой ме повали на пясъка. Притисна ме здраво и усетих студенината на оръжие до главата си. Погледнах го – непознат мъж около тридесетте. Не знам какви са му били намеренията, но определено не е случил на подходящото момиче. Освободих дясната си ръка и го ударих малко под гръдния кош. Скочих и с още два удара единият в лицето, а другият в слабините, бях напълно свободна. С един ритник избих пистолета от ръката му и вече аз бях тази, която владее положенито.
- Кой си ти и какво искаш! – попитах студено и скачайки седнах върху него.
- Аз ... аз ... аз .... – мъжът не можеше да дойде на себе си и заекваше.
- Какво „аз”? – не обичах изненадите, а това беше нещо повече от изненада. Той си пое въздух и на един път каза:
- Искам да ми помогнеш!
- За? – попитах без да го пускам. Не обичах такива, които първо те нападат и после търсят помощ.
- Приятелката ми ... изчезна ... ти си я познавала ... казва се Аннабел ...
Сепнах се. Това беше момичето, с което израснахме в квартала. Бяхме се разделили и не поддържахме връзка вече 3 години. Тя замина на работа в Росия и от тогава ни вест, ни кост ... не знаех, че е имала приятел. „Хм. Интересна работа.”
- Тогава защо ме нападна? – попитах недоумявайки.
- Ми, казаха ми, че си много дива и първо биеш и после питаш. Затова. Бързо действаш – признавам.
Той се отпусна, което ме наведе на мисълта, че не е опасен и може би казва истината, но реших да го тествам. Пуснах го и седнах до него на пясъка.
- Как се казвам?
- Мария – Магдалена.
- Къде се запознахме с Аннабел? Ако наистина знаеш коя съм – ще знаеш и това!
- Ами, тук – на плажа – спасила си я от някакъв тип. Тя постоянно говореше за теб. Как сте ходили заедно на църква в неделя. Как сте се къпали по нощите в морето. Как сте обикаляли с мотора ти по пясъка. Всяка втора дума беше за теб. Беше ми казвала, че мястото, където ще мога да те намеря е тук – на плажа. Имам една ваша снимка – така те познах.
Започвах да му вярвам. Но какво е станало, че да дойде.
- Какво искаш от мен?
- Да я намериш. Тя е всичко, което имам и е единствената жена, която някога ще съществува за мен.
Замислих се. Щом е стигнал до мен сигурно наистина е сериозно.
- Утре ще дойдеш в нас да поговорим – искам да знам всичко – къде и кога се запознахте, какво е работела и при кого, ако знаеш и къде, няма да е зле да ми кажеш. Знаеш ли къде живея?
- Да.
- Добре.
Станах и го оставих в онова тайнство на природата, от което той ме извади по толкова брутален начин. Трудно ми беше да мисля. Исках почивка. Мирисът и морето бяха почивката за мен, но явно не за дълго ...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Вървях по улицата...Ледения вятър брулеше всяка гънка на тялто ми,но не ми пречеше.Бях свикнал,осбенно със меснотстите в и около Русия.Очкавах обаждане и се чудех какво ще стане.
Изведнъж един телефон иззвъня.Огледах се наоколо-нямаше никой,беше към 5.30 и се смрачаваше вече,а телфона продираше със своя звън ледената тишина.Застанах до него и оставих куфарчето си до краката.поколебах се и още веднъж иззвъня..Вдигнах но не казах нищо..
-Мистър Крайтън…Радвам се да Ви чуя отново!-каза онзи мистичен женски глас
-Извърших задачата Ви..очкаквам информация!
-Да…Найстина…идва ли ли сте в Кейп Таун?
-ЮАР?
-Да!-отговори твърдо тя и продължи-Елате в бар “Нова Надежда”
-Защо да идвам?
-Желаете ли прототипа Алфа или не?
-Манипулирате ли ме?
-Както искате го нарачете,но за да имате тази ниформация трябва да се потрудите да я получите…(цък)
Оставих слушалката до телефона без да затварям и се насочих да си търся превоз до летището…В ЮАР ставаха няколко интересни случки свързани с някакво тайно общество и това може би е свързано с прототипа Алфа…Следваща спирка ЮАР...
***
…След като спрях пред бар “Нова Надежда” разни чернокожи се размотаваха по улиците.Беше смрачено и само залязващото слънце се къпеше в почернелите води на Антлантика.
Двте бели врати със перденца до средата който бяха вход на бара бяха осветени от лампата над входа предсказваха,че или нещо не е наред или нищо не е наред…Не знаех,бях объркан.
Влязох вътре и 5-6 човека пак ме гледаха на кръв.Огледах се,но нямаше нищо.
Бармана викна:
-Ей…К’во желаеш?
Тръгнах към него и видях само как тия 5-6 човека посегнаха,но не направих нищо.Бармана ми тресна един обемен кафяв плик на барплота и каза:
-Това е за теб,но за да го получиш ще минеш…….ЩРАК……
ПРОБЛЕМИ!!!-мина през ума ми и в части от секунди извадих Скорпиона от кобура му и надупичих бармана.Ония отзад само изреваха:
-Тоя надупчи Луи- и обърнаха две маси за предпазване и почанаха да сипят куршуми.Метнах се през бара и прибрах плика в куфарчето ми.Естественно там стоеше най-скъпоценното ми оръжие.Презаредих Скорпиона и погледнах през една дупка на бара.Тия се оглеждаха.Бара бе обсипан с нов залп от куршуми.Една по големичка дупка зейна до мен.Заврях цевта през дупката и изпразних пълнителя като леко въртях цевта наляво-надясно.Чух двама да падат на земята,обаче имаше още поне трима…Чух само двойно прищракване и огромна дупка на няколо сантиметра от мен зейна.Единя бе извадил помпа която включително ме рани с осколки в дясното рамо.Погледнах през зейналата дупка и със макаровия го уцелих в главата този с помпата.Другите двама продължиха да стрелят…Пропълзях от другата страна и погледнах бармана….Минах пълзейки покрай него и застанах близо до ръба на бара.Ония двамата се спогледаха и единия каза на другия:
-Отиди да провериш…
-Аз ли?
-Отивай говедо да не ти пръсна манерката като зряла диня!
-Добре,добре...
Онзи стана и със леки стъпки закрачи към бара.Застана и погледна през бара и видя само мъртвия барман лежащ в локва кръв.Погледна към мен и беше последното което видя…Бях го уцелил в десятката от упор с макаровия.Другия зад масите седеше като стреснат,а аз изкрещях:
-Пусни оръжието!
Онзи само се озъби и насочи пистолета към мен..А аз го застрелях с три куршума в гърдите…
Раната на рамото ме болеше,но се измъкнах жив от този ад..
Излязох навън и лекия бриз ме лъхна..Чух далечни сирени и тръгнах надолу по крайбрежната улица…трябваше да погелдна на спокойствие какво пишеше в плика….
Изведнъж един телефон иззвъня.Огледах се наоколо-нямаше никой,беше към 5.30 и се смрачаваше вече,а телфона продираше със своя звън ледената тишина.Застанах до него и оставих куфарчето си до краката.поколебах се и още веднъж иззвъня..Вдигнах но не казах нищо..
-Мистър Крайтън…Радвам се да Ви чуя отново!-каза онзи мистичен женски глас
-Извърших задачата Ви..очкаквам информация!
-Да…Найстина…идва ли ли сте в Кейп Таун?
-ЮАР?
-Да!-отговори твърдо тя и продължи-Елате в бар “Нова Надежда”
-Защо да идвам?
-Желаете ли прототипа Алфа или не?
-Манипулирате ли ме?
-Както искате го нарачете,но за да имате тази ниформация трябва да се потрудите да я получите…(цък)
Оставих слушалката до телефона без да затварям и се насочих да си търся превоз до летището…В ЮАР ставаха няколко интересни случки свързани с някакво тайно общество и това може би е свързано с прототипа Алфа…Следваща спирка ЮАР...
***
…След като спрях пред бар “Нова Надежда” разни чернокожи се размотаваха по улиците.Беше смрачено и само залязващото слънце се къпеше в почернелите води на Антлантика.
Двте бели врати със перденца до средата който бяха вход на бара бяха осветени от лампата над входа предсказваха,че или нещо не е наред или нищо не е наред…Не знаех,бях объркан.
Влязох вътре и 5-6 човека пак ме гледаха на кръв.Огледах се,но нямаше нищо.
Бармана викна:
-Ей…К’во желаеш?
Тръгнах към него и видях само как тия 5-6 човека посегнаха,но не направих нищо.Бармана ми тресна един обемен кафяв плик на барплота и каза:
-Това е за теб,но за да го получиш ще минеш…….ЩРАК……
ПРОБЛЕМИ!!!-мина през ума ми и в части от секунди извадих Скорпиона от кобура му и надупичих бармана.Ония отзад само изреваха:
-Тоя надупчи Луи- и обърнаха две маси за предпазване и почанаха да сипят куршуми.Метнах се през бара и прибрах плика в куфарчето ми.Естественно там стоеше най-скъпоценното ми оръжие.Презаредих Скорпиона и погледнах през една дупка на бара.Тия се оглеждаха.Бара бе обсипан с нов залп от куршуми.Една по големичка дупка зейна до мен.Заврях цевта през дупката и изпразних пълнителя като леко въртях цевта наляво-надясно.Чух двама да падат на земята,обаче имаше още поне трима…Чух само двойно прищракване и огромна дупка на няколо сантиметра от мен зейна.Единя бе извадил помпа която включително ме рани с осколки в дясното рамо.Погледнах през зейналата дупка и със макаровия го уцелих в главата този с помпата.Другите двама продължиха да стрелят…Пропълзях от другата страна и погледнах бармана….Минах пълзейки покрай него и застанах близо до ръба на бара.Ония двамата се спогледаха и единия каза на другия:
-Отиди да провериш…
-Аз ли?
-Отивай говедо да не ти пръсна манерката като зряла диня!
-Добре,добре...
Онзи стана и със леки стъпки закрачи към бара.Застана и погледна през бара и видя само мъртвия барман лежащ в локва кръв.Погледна към мен и беше последното което видя…Бях го уцелил в десятката от упор с макаровия.Другия зад масите седеше като стреснат,а аз изкрещях:
-Пусни оръжието!
Онзи само се озъби и насочи пистолета към мен..А аз го застрелях с три куршума в гърдите…
Раната на рамото ме болеше,но се измъкнах жив от този ад..
Излязох навън и лекия бриз ме лъхна..Чух далечни сирени и тръгнах надолу по крайбрежната улица…трябваше да погелдна на спокойствие какво пишеше в плика….
Последна промяна от TheBeast на пон юли 02, 2007 2:17 pm, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Хладния морски бриз ме лъхаше…Малката крайбрежна уличка бе слабо осветена и нямаше жива душа наоколо…Само аз,морето,луната и папката.Седнах на бетонния парапет разделящ уличката с морето и отворих папката.От нея извадих голяма книга с отчети и писмов което пишеше:
“
Агент Крайтън,
Може би се чудите защо се обадих точно на вас?
Вие сте един от най-добрите професионалисти в бизнеса.Зад гърба Ви лежат много влиятелни имена които вече няма да пречат……
Но се задава нещо много по-страшно от вътрешнополитически разногласия.Май настана време всички свободни държави тачещи демокрацията да се съберат против престъпността и световния тероризъм…Вече знаете за устанвките подготвяни от някогашния Тиконян,сега Тайнто обществото за което малко знаете ще вкара в ход “Прототипа Алфа” за да Ви противодейства.Иска да Ви спре да унищожите тези установки.
Все още се опитваме да разберем къде е точното местанахождение на базата на обществото,но имаме свъръзка в Ню Йорк която ще ви чака на 9 и Мейн точно в 14:30.Тази свъръзка ще ви помогне със всичко необходимо и ще ви даде следа по която да дирите тези две неща.
ПС:Тази книга която е с това писмо уличава Обществто в интернационални престъпления и по-добре я предайте на свързката ни отколкото на Интерпол…
“
Смачках писмото и го хвърлих в морето,за да не се знае нищо.Взех книгата под рамото и излязох от уличката.Раната ме болеше и ходех бавно към такси седянка,а покрай мене хвърчаха линейки и полиция…Воя на линейките не беше нужен,катафалки направо да бяха откарали в бара.
Хванах близко минаващото такси и отидох на летището.Преди да се кача на полета за “Кейп Таун-Сау Пауло-Маями-Ню Йорк” влязох в ресторанта на летището и седнах на една маса.Имеше 3-4 човека който бяха полу-заспали.Телевизора на една от стените предаваше извънредна емисия за престрелката в бар “Нова Надежда”…Казах,че професиланалист е очистил тези дребни риби.Нямаше никакви отпечатъци нито нищо.Само труповете на 4ма човека.Засмях се малко.Бях спокоен,че никой няма да ме хване или,че ще душат от полицията.Обществото ме притесняваше…
Качих се на самолета за да се свържа със свързката си в Ню Йорк…
“
Агент Крайтън,
Може би се чудите защо се обадих точно на вас?
Вие сте един от най-добрите професионалисти в бизнеса.Зад гърба Ви лежат много влиятелни имена които вече няма да пречат……
Но се задава нещо много по-страшно от вътрешнополитически разногласия.Май настана време всички свободни държави тачещи демокрацията да се съберат против престъпността и световния тероризъм…Вече знаете за устанвките подготвяни от някогашния Тиконян,сега Тайнто обществото за което малко знаете ще вкара в ход “Прототипа Алфа” за да Ви противодейства.Иска да Ви спре да унищожите тези установки.
Все още се опитваме да разберем къде е точното местанахождение на базата на обществото,но имаме свъръзка в Ню Йорк която ще ви чака на 9 и Мейн точно в 14:30.Тази свъръзка ще ви помогне със всичко необходимо и ще ви даде следа по която да дирите тези две неща.
ПС:Тази книга която е с това писмо уличава Обществто в интернационални престъпления и по-добре я предайте на свързката ни отколкото на Интерпол…
“
Смачках писмото и го хвърлих в морето,за да не се знае нищо.Взех книгата под рамото и излязох от уличката.Раната ме болеше и ходех бавно към такси седянка,а покрай мене хвърчаха линейки и полиция…Воя на линейките не беше нужен,катафалки направо да бяха откарали в бара.
Хванах близко минаващото такси и отидох на летището.Преди да се кача на полета за “Кейп Таун-Сау Пауло-Маями-Ню Йорк” влязох в ресторанта на летището и седнах на една маса.Имеше 3-4 човека който бяха полу-заспали.Телевизора на една от стените предаваше извънредна емисия за престрелката в бар “Нова Надежда”…Казах,че професиланалист е очистил тези дребни риби.Нямаше никакви отпечатъци нито нищо.Само труповете на 4ма човека.Засмях се малко.Бях спокоен,че никой няма да ме хване или,че ще душат от полицията.Обществото ме притесняваше…
Качих се на самолета за да се свържа със свързката си в Ню Йорк…
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Качих се в самолета.Докато траеше полета мислех доста за срещата.Бях винаги подготвен,но никога не играя на несигурно.Слязох на летище “Кенеди” и се запътих към такси.Този огромен мегаполис със своите 8-12 милиона души беше задъхан град който неподозираше какво става.Качих се на едно такси,а вътре един индиец ми забърботи нещо си.Аз само казах:
-9 и Майн и настъпи!
-О.К мистър!-каза индиеца и тръгна…
Докато минавах по бруклинския мост,видях празнотата където стояха кулите-близнаци.Даа,тероризма набираше чудовщни размери.
Паднали самолети из пустинята се говореше от радиото на таксито.Поклатих глава неодборително,защото знаех,че и аз съм доста замесен в цялата ситуация.Точно в 14:00 бях на 9 и Майн.Много хора имаше наоколо и беше доста трудно да разбера коя ми свръзката.Един човек ме подхвана под рамото и ми подшушна само:
-Върви с мен!
Тръгнах след него..След малко ме завря в една тясна уличка.Човека беше с черен шлифер,черна шапка с периферия и черни очила.Човека ми каза:
-Аз съм агент Сам Гордън.Идвам за да Ви съдействам по случая с обществото…
-Аз съм агент Джон Крайтън.Тук съм по случая с обещството…
-Така..Значи обществото има няколко важни личности една от която е най-важна и това е духовния им водач.Аз съм по неговите пети от доста време и ми казаха,че Вие сте човек който също е замесен в същия случай.Доколкото разбирам вие търсите следи по някакъв си проект,аз лично искам да се разправям с водача.Ще си съдействаме и няма да има проблеми.Елате с мен,ще отидем на мястото на срещата…имаме всичко необходимо,спокойно!
Агент Гордън ме отведе към един черен мерцедес S-класа.Влязох в лимозината и до Гордън седеше още един човек.
-А да запознайте се Игор,мой приятел!
Спряхме близо до някакъв склад на пристанището.
-Някъде тука ще се състои-каза Игор.
Сляозхме от лимозината и и отворихме багажника-беше пълен с узита,М-16 и помпи.Взех една М-ка и бях готов.Игор взе 2 узита за двете си ръце,а Сам сложи една помпа на гърба,затъкна в колана си Узи и взе М-16 в ръцете си.
-А ти нямаш ли друго въоръжение?-пита Игор
-Имам!-показах му узито си и 9мм
-Ок!Да тръгваме!-каза Сам и тръгна към една стълба на един склад.
-Дай да бъдем,безшумни поне докато влезем-казах и навих на 9мм и на М-16 заглушители.
Сам се приближи до един гард,свирна му и го удари с приклада на карабината.Аз насочих карабината към един пушещ и разхождащ се гард го уцелих право в главата.Той тупна глухо.
Игор изсъска показа през един неголям прозорец и каза:
-Ей ги кучките!
Вътре около 20ина гарда пазеха духовния водач,а Буш бе пазен от 10има.и нещо рзговаряха един срещу друг
-Ей ги копелетата!-каза Сам и разби прозореца с куршуми.Влезе през порзореца и скочи на горната рампа като правеше покривен огън за да влезем.Открихме с Игор огън по гардовете.5-6 паднаха от двете страни.Буш и Водача излетяха през разни изходи.Един охранител се качи по рампата,Сам хвърли Мката на земята и извади помпата за секунди като я зареди и му пръсна манерката.Игор разстреля друг опитващ се да се прикрие зад едни дървени контейнери.Аз скочих и разстрелях трима от упор.И аз хвърлих М-16ката и си взех узито и застрелях последните останали в склада.
-След духовния водач!-изрева Сам и със яростна сила връхлетя една от вратите като я счупи и разкриви.
В далчината се чуваха свистения на гуми а ние се запътихме към мерцедеса ни.Направихме няколко крачки и той избухна,разхвърчайки се навсякъде наколо.От ударната вълна бяхме изритани няколко метра назад.Сам само каза:
-Ооох мамка им!
Около нас застанаха 20 човека с насочени оръжия.
-Лайнари гадни!-каза Игор и наплю един от гардовете.Те обърнаха калашниците откъм прикладите си и почнаха да ни бият с тях…….
-9 и Майн и настъпи!
-О.К мистър!-каза индиеца и тръгна…
Докато минавах по бруклинския мост,видях празнотата където стояха кулите-близнаци.Даа,тероризма набираше чудовщни размери.
Паднали самолети из пустинята се говореше от радиото на таксито.Поклатих глава неодборително,защото знаех,че и аз съм доста замесен в цялата ситуация.Точно в 14:00 бях на 9 и Майн.Много хора имаше наоколо и беше доста трудно да разбера коя ми свръзката.Един човек ме подхвана под рамото и ми подшушна само:
-Върви с мен!
Тръгнах след него..След малко ме завря в една тясна уличка.Човека беше с черен шлифер,черна шапка с периферия и черни очила.Човека ми каза:
-Аз съм агент Сам Гордън.Идвам за да Ви съдействам по случая с обществото…
-Аз съм агент Джон Крайтън.Тук съм по случая с обещството…
-Така..Значи обществото има няколко важни личности една от която е най-важна и това е духовния им водач.Аз съм по неговите пети от доста време и ми казаха,че Вие сте човек който също е замесен в същия случай.Доколкото разбирам вие търсите следи по някакъв си проект,аз лично искам да се разправям с водача.Ще си съдействаме и няма да има проблеми.Елате с мен,ще отидем на мястото на срещата…имаме всичко необходимо,спокойно!
Агент Гордън ме отведе към един черен мерцедес S-класа.Влязох в лимозината и до Гордън седеше още един човек.
-А да запознайте се Игор,мой приятел!
Спряхме близо до някакъв склад на пристанището.
-Някъде тука ще се състои-каза Игор.
Сляозхме от лимозината и и отворихме багажника-беше пълен с узита,М-16 и помпи.Взех една М-ка и бях готов.Игор взе 2 узита за двете си ръце,а Сам сложи една помпа на гърба,затъкна в колана си Узи и взе М-16 в ръцете си.
-А ти нямаш ли друго въоръжение?-пита Игор
-Имам!-показах му узито си и 9мм
-Ок!Да тръгваме!-каза Сам и тръгна към една стълба на един склад.
-Дай да бъдем,безшумни поне докато влезем-казах и навих на 9мм и на М-16 заглушители.
Сам се приближи до един гард,свирна му и го удари с приклада на карабината.Аз насочих карабината към един пушещ и разхождащ се гард го уцелих право в главата.Той тупна глухо.
Игор изсъска показа през един неголям прозорец и каза:
-Ей ги кучките!
Вътре около 20ина гарда пазеха духовния водач,а Буш бе пазен от 10има.и нещо рзговаряха един срещу друг
-Ей ги копелетата!-каза Сам и разби прозореца с куршуми.Влезе през порзореца и скочи на горната рампа като правеше покривен огън за да влезем.Открихме с Игор огън по гардовете.5-6 паднаха от двете страни.Буш и Водача излетяха през разни изходи.Един охранител се качи по рампата,Сам хвърли Мката на земята и извади помпата за секунди като я зареди и му пръсна манерката.Игор разстреля друг опитващ се да се прикрие зад едни дървени контейнери.Аз скочих и разстрелях трима от упор.И аз хвърлих М-16ката и си взех узито и застрелях последните останали в склада.
-След духовния водач!-изрева Сам и със яростна сила връхлетя една от вратите като я счупи и разкриви.
В далчината се чуваха свистения на гуми а ние се запътихме към мерцедеса ни.Направихме няколко крачки и той избухна,разхвърчайки се навсякъде наколо.От ударната вълна бяхме изритани няколко метра назад.Сам само каза:
-Ооох мамка им!
Около нас застанаха 20 човека с насочени оръжия.
-Лайнари гадни!-каза Игор и наплю един от гардовете.Те обърнаха калашниците откъм прикладите си и почнаха да ни бият с тях…….
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
…Влязоха в стаичката.Само една лампа светеше над мен,а всичко около нея бе обгърнато в тъмнина.Виждаха се 3-4 пламъчета на запалени цигари.Бях премазан направо.Бяха ми вързали ръце за въже и верига висящи от тавана.Ръцете ми бяха обтегнати нагоре и кръста ми бе опънат и адски болки изпитвах.Bях помлян.От устата ми течеше кръв от счупени зъби,едното oко ми бе затоврено следствие на силния удар от приклада на войника. По цялтото тяло имах синини и охлузвания.Bях гол до кръста,а надолу бях с окъсаните ми панталони и бос…
По едно време един измърмори нещо на арабски който не го разбрах,но дойде при мен.Вдигна ми оклюмалата глава и каза в очите ми:
-За кого работиш гадино!?
Погледнах го само…
-Няма ли да говориш?Приятелчетата ти се измъкнаха,но ти няма да се измъкнеш!Ще ти се случи най-лошото.Няма и да искаш да си се родил.Трябваше да си стоиш като всички останали овце в стадото и да приветстваш нашия нов свтовен ред!Опълчилите се ще станат на кайма в нашата хубава месомелачка…Та…ще говориш ли?А?!
Погледнах го,събрах кървава слюмка и го наплюх..Войника изтри храчката от лицето си,удари ми едно мощно кроше,изпсува и каза:
-Донесете маркуча,сега ще се позабавляваме!
Обляха ме със ледена вода.
-Харесва ли ти къпането копеле,а?
След това донесоха някаква кутия с две жици.Доближиха жиците до мен и пуснаха…Почнах да се гърча от тока протичащ по цялото ми тяло,а и водата беше отличен проводник тока да стигне до всяка точка на тяото ми.Спряха тока и оня пак ме пита дали да говоря…Мълчах.Още два пъти пускаха тока.Един войник влезе и каза:
-Водача ни свиква,шоуто засега го спрете!
-ЕЕЕ,развалиха ни кефа да мъчиме тая свиня!-каза войника,захвърли жиците и излезе.
Загасиха лампите и стана тъмно….
По едно време един измърмори нещо на арабски който не го разбрах,но дойде при мен.Вдигна ми оклюмалата глава и каза в очите ми:
-За кого работиш гадино!?
Погледнах го само…
-Няма ли да говориш?Приятелчетата ти се измъкнаха,но ти няма да се измъкнеш!Ще ти се случи най-лошото.Няма и да искаш да си се родил.Трябваше да си стоиш като всички останали овце в стадото и да приветстваш нашия нов свтовен ред!Опълчилите се ще станат на кайма в нашата хубава месомелачка…Та…ще говориш ли?А?!
Погледнах го,събрах кървава слюмка и го наплюх..Войника изтри храчката от лицето си,удари ми едно мощно кроше,изпсува и каза:
-Донесете маркуча,сега ще се позабавляваме!
Обляха ме със ледена вода.
-Харесва ли ти къпането копеле,а?
След това донесоха някаква кутия с две жици.Доближиха жиците до мен и пуснаха…Почнах да се гърча от тока протичащ по цялото ми тяло,а и водата беше отличен проводник тока да стигне до всяка точка на тяото ми.Спряха тока и оня пак ме пита дали да говоря…Мълчах.Още два пъти пускаха тока.Един войник влезе и каза:
-Водача ни свиква,шоуто засега го спрете!
-ЕЕЕ,развалиха ни кефа да мъчиме тая свиня!-каза войника,захвърли жиците и излезе.
Загасиха лампите и стана тъмно….
Последна промяна от TheBeast на чет юли 26, 2007 8:48 pm, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
…Четири фенера ми се облещиха.Болката от плещите и ръцете вече бе непоносима.Единия пристъпи напред,а аз му казах:
-Аз съм агент Джон Крайтън…А Вие трябва да сте от организацията.
Той каза:
-Точно,хайде,изнасяме се.Все пак агентите са по-важни,а и потрошихме доста неща…
Той свали оковите от ръцете ми които бяха безчувствени.
-Можеш ли да ходиш?
-Мога-отоговрих му
Когато бяхме тръгнали към изхода,явно другия екип каза:
-C4 на място!
-Охо ще има фойерверки-казах аз
-Измъчвали го пък има хумор-каза човека който ме освободи
Двата екипа излязоха.А мен ме подкрепяха двама души.Качиха ме в бусчето.
-ОГЪН В ДУПКАТАААА!!!
Мощна експлозия разтърси целия компекс.С пилене на гуми колите потеглиха….
*
Въведоха ме в огромен паркиниг и в някакъв асансьор.След като спря асансьора два медицински екипа ме очакваха.Биха ми няколко инижекции,като усетих и адреналин,че ми биха.След това ме обгърнаха с одеало.След като малко се поосвестих един мъж които влезе в лазаретата ми каза:
-Командира ви очаква в брифинг залата.Елате с мен!
Последвах човека и не след дълго ходене ме въведе в залата.Там ме очкаваха трима човека от които трима двамата ги познавах.Единия беше Сам Гордън,втория този които ме спаси и третия не го знаех.
-Господа седнете и се представете-каза човека които беше явно комнадира
Човека които ме спаси се представи:
-Аз съм майор Даниел Сторм.СКК-Съюз за Контрол на Конфликтите.
-Аз няма какво да се представям,мнго добре ме познаваш Джон-каза Сам
-Аз съм генерал Ричард Брейвнайт.Заместник-директор на СКК
Аз естественно се представих:
-Аз съм по ранг офицер,но не го зачитам…..казвам се Джон Крайтън и работя за..
-…Европол.Преструктурираната еденица Интерпол занимаваща се със интернационален шпионаж,разузнаване и разследване.Най-добрата европейска агенция която има достъп до всички бази данни на старните от Европейския съюз!-каза генарал Брейвнайт
-Да видях,че сте добре осводомен..Аз съм към специален клон на Европол.Отдел-“немници”.Този отдел е специализиран в отстраняването на ключови личности представялващи пречка за развитието на съюза.Тук съм за да разследвам Обществото и проекта Алфа.
-Да……проекта Алфа.Господа,мога да Ви кажа,че този проект застрашава националната сигурност на много страни.Този проект цели генно модифициране и дори клонинги които са като безмозъчни роботи изпълняващи определени военни команди.Агент Крайтън е тук за да работи с нас.Европол е го е препоръчал като наш сътрудник и агент работещ с нас.Господа,оттук нанатъка Вие тримата ще координирате действията си и ще работите заедно с вашите хора…..Разберете каквото има и искам и проекта Алфа и терорисите начело с духовния водач,вече да не представлават пречка.Ясно?!
-ДА СЪР!-казахме тримата
Свободно.Отидете при оперативните работници и се координирайте с тях.
Станахме и излязохме от стаята…
-Аз съм агент Джон Крайтън…А Вие трябва да сте от организацията.
Той каза:
-Точно,хайде,изнасяме се.Все пак агентите са по-важни,а и потрошихме доста неща…
Той свали оковите от ръцете ми които бяха безчувствени.
-Можеш ли да ходиш?
-Мога-отоговрих му
Когато бяхме тръгнали към изхода,явно другия екип каза:
-C4 на място!
-Охо ще има фойерверки-казах аз
-Измъчвали го пък има хумор-каза човека който ме освободи
Двата екипа излязоха.А мен ме подкрепяха двама души.Качиха ме в бусчето.
-ОГЪН В ДУПКАТАААА!!!
Мощна експлозия разтърси целия компекс.С пилене на гуми колите потеглиха….
*
Въведоха ме в огромен паркиниг и в някакъв асансьор.След като спря асансьора два медицински екипа ме очакваха.Биха ми няколко инижекции,като усетих и адреналин,че ми биха.След това ме обгърнаха с одеало.След като малко се поосвестих един мъж които влезе в лазаретата ми каза:
-Командира ви очаква в брифинг залата.Елате с мен!
Последвах човека и не след дълго ходене ме въведе в залата.Там ме очкаваха трима човека от които трима двамата ги познавах.Единия беше Сам Гордън,втория този които ме спаси и третия не го знаех.
-Господа седнете и се представете-каза човека които беше явно комнадира
Човека които ме спаси се представи:
-Аз съм майор Даниел Сторм.СКК-Съюз за Контрол на Конфликтите.
-Аз няма какво да се представям,мнго добре ме познаваш Джон-каза Сам
-Аз съм генерал Ричард Брейвнайт.Заместник-директор на СКК
Аз естественно се представих:
-Аз съм по ранг офицер,но не го зачитам…..казвам се Джон Крайтън и работя за..
-…Европол.Преструктурираната еденица Интерпол занимаваща се със интернационален шпионаж,разузнаване и разследване.Най-добрата европейска агенция която има достъп до всички бази данни на старните от Европейския съюз!-каза генарал Брейвнайт
-Да видях,че сте добре осводомен..Аз съм към специален клон на Европол.Отдел-“немници”.Този отдел е специализиран в отстраняването на ключови личности представялващи пречка за развитието на съюза.Тук съм за да разследвам Обществото и проекта Алфа.
-Да……проекта Алфа.Господа,мога да Ви кажа,че този проект застрашава националната сигурност на много страни.Този проект цели генно модифициране и дори клонинги които са като безмозъчни роботи изпълняващи определени военни команди.Агент Крайтън е тук за да работи с нас.Европол е го е препоръчал като наш сътрудник и агент работещ с нас.Господа,оттук нанатъка Вие тримата ще координирате действията си и ще работите заедно с вашите хора…..Разберете каквото има и искам и проекта Алфа и терорисите начело с духовния водач,вече да не представлават пречка.Ясно?!
-ДА СЪР!-казахме тримата
Свободно.Отидете при оперативните работници и се координирайте с тях.
Станахме и излязохме от стаята…
The old dog has some new tricks in his sleeve...