От крак на крак.....

[gonzosmile]

Ей, момчета, направо ме връщате в "Алиса в страната на чудесата" ...
Айде, давайте, кой е сега?

[small_elf]

... лесничка - като за новак. Всъщност първата ти задача е да намериш упътването за първата ти задача... Колко интересно? - Боби не звучеше съвсем в кондикция и това лесно се обясняваше с преполовеното шише - Всъщност
с теб няма да се срещаме много често... но ти пак ще работиш за мен... Ето ти тоя плик тука, прочети какво пише в него... това ти е упътването, което да ползваш. Вземи си една цигара... - Боби подаде кутията с Davidoff към него, което изненада Жоро
- Ъъъ аз избягвам да пуша.
- Нищо, аз пък не мога без тях... - новият "шеф" вече беше запалил цигарата си, когато каза това - Та, да се върнем на същественото... Написаното в плика е важно... Прочети го внимателно, после като намериш другия плик ще откриеш и инструкциите ти... Прочиташ ги много внимателно... - "шефът" направи пауза - Нещо забравям....
- Ако не искам да продължа с работата? - Жоро го прекъсна, защото паузата продължи прекалено дълго
- А, да! Разбира се! Така... такам... ъъъъъъъ... - Боби се напъна да си спомни - Просто не го правиш.... Ама имаше още нещо...
- Какво да правя колата? - Жоро се замсли какво ще прави с колата, ако му я подарят
- Аааааа, точно! Колата оставяш отключена заедно с ключовете на... Ние ще ти се обадим... Сега тръгвай.
- Ако реша да си задържа колата?
- По-добре недей да си правиш експерименти... - Боби за първи път беше сериозен и това подейства стряскащо на Жоро. След тези неясни инструкции той беше изкаран от стаята по начин подобен на начина, по който беше вкаран, и почти беше изхвърлен от къщата.
Излезе на улицата, направи кратка разходка до "Голф"-а и се качи в него. Седна замислено и се зачуди. Не размишляваше за нещо съществено, а просто мислеше. Едно от любимите му занимания - да седи и да мисли. След това с бавни движения отвори плика и в него откри карта. Просто карта. Без писмо, без надписи, без пари. Карта с оградено на нея място.
Мястото си беше забутана уличка в близост до един доста оживен булевард. Реши да свърши тази задача преди да се стъмни. Нямаше как да стигне до мястото с колата, затова я паркира където намери, а мястото беше в самото начало на улицата - още по-забутано дори от самата улица. Хора нямаше. Обстановката накара Жоро малко да се притесни, а и се смрачаваше, което придаваше на обстановката допълнителна страховитост. Той заходи забързано към мястото и когато стигна на точния адрес откри една висока стара постройка, от онези с падаща мазилка, с дъски вместо прозорци и издраскана с всевъзможни надписи. Застоя се така около пет минути замислен. Огледа се - сравнително тясна уличка, с плътно наредени сгради една до друга, тъмно и никакви хора. Вратата на сградата не беше закована, а беше от онези врати, които при достатъчно воля могат да се отворят и са доста по-слаби отколкото изглеждат. Погледна по-внимателно и отново видя познатият му надпис "Атанас" този път издялан с дребни букви. Поколеба се за около минута и се пресегна да отвори вратата. Беше отключена. Той незнайно дори и за самия него очакваше точно това. Отвори я напълно, за да види един съвсем тъмен коридор. В дъното на коридора се виждаше малко светлина. Чу бурен смях и изведнъж на мястото на светлината се отвори една врата и светнатата лампа в нея освети коридора. Един здрав, набит мъж в черна тениска излезе от стаята засмян, но в момента, в който видя отворената входна врата и Жоро стоящ пред нея, смени за няколко секунди изражението си на силно учудено. Смехът в стаята спря. Жоро стоеше вцепенен и гледаше в мъжа, който правеше същото. След няколко секунди се подаде още един мъж приличащ по телосложение на първия. Той веднага тръгна към входната врата на сградата, но Жоро тръгна да бяга още в момента, в който той бутна другия, за да му направи път. Останалите в стаята се изкрещяха и след малко излязоха както другите двама да го гонят. Жоро чуваше крясъците им. Наоколо нямаше никого. Той бягаше колкото бързо можеше, за да стигне колата си. Дори не се обърна, за да преброи колко хора го гонеха. Те крещяха към него. Въздействаха му достатъчно надъхващо, за да не могат да го стигнат. Стигна "Голфа"-а. Опита се да го отвори, беше го заключил. Извади ключа и го отключи. Отвори вратата и влезе. Онези почти го бяха стигнали. Заключи вратите. Преследвачите му стигнаха до "Голф"-а. Опитаха се да отворят вратите, но не успяха. Започнаха да блъскат по стъклата. Колата не палеше. Жоро се паникьоса. В този момент видя една бележка сложена на съседната седалка. Взе я и започна да я прочете, на нея пишеше с неравномерен почерк "Има нещо полезно под седалката". Той се наведе и извади един голам и тежък плик. Счупиха стъклото, което беше до съседната на Жоро седалка. Той отвори плика и от него паднаха две бележки и един пистолет. Една ръка се пресегна през счупения прозорец. Жоро насочи пистолета към фигурата, която се беше пресегнала. Фигурата се уплаши и извади ръката си, останалите спряха да блъскат. Навън вече се беше стъмнило. Жоро се успокои и по най-бързия възможен начин запали колата. В този момент стъклото до него бе счупено с бухалка. Човекът с бухалката удари Жоро по рамото и той се стресира. Насочи пистолета си към тъмната фигурата, докато фигурата се опитваше да го удари отново с бухалката, и стреля, след това стреля втори път. Изправи се и по възможно най-бързия начин потегли. Беше в тотален шок, не осъзнаваше какво става, не осъзнаваше какво беше направил. Искаше само да се махне по най-бързия възможен начин. Дори не усети как вдигна 100км/ч и как направи три обиколки из града преди да спре...


П.С. Малко е дългичко, ама не можах да се спра просто.

[paknovnick6efe!]

Може ли и аз да се включа

[small_elf]

Цитат(LinkinPark @ Jun 30 2007, 11:24 PM) Може ли и аз да се включа

Ако искаш.

[paknovnick6efe!]

...Беше в шок. Никога не бе убивал преди. Не виждаше нищо, търсеше работа за ръцете си. Студена пот бе избила по цялото му тяло. Съвест още нямаше, главата му бе напълно празна. Виждаше, без да забелязва. Бе паркирал от поне три минути, но още стискаше кормилото. Дали първите му мисли щяха да бъдат 'Какво направих?!' или 'Искам кафе' зависеше само от случайността....

[Sabret00th]

....пое си дълбоко въздух и мислите започнаха да се подреждат....беше влязъл твърде навътре в играта, опция "Отказвам се" очевидно вече нямаше. В този момент се сети за бележките в плика. Взе първата, беше с единичка на нея, отгърна я и на нея пишеше :
" Извинявай че не ти казах, можеш да имаш малко неприятности. Ако това е вярно, прочети втората бележка. Ако не, ще те потърсим."
Жоро взе втората бележка :
" Щом четеш тази бележка, значи си имаш неприятности. Отиди на околовръстното, аз ще те намеря."
Подпис нямаше. Жоро се съсредоточи, запали колата и тръгна към околовръстното....

[TheBeast]

Караше колата към околовръстното...Единственното за което мислеше в тоя момент бе убийството.Съвестта му изиграваше лоши трикове и несмалко да направи катастрофа и да се погуби.Излезе на околовръстното и караше бавно най-вдясно на пътя.Едни фарове пристветнаха и червено пламъче проблясна.Боби беше на линия.Жоро паркира и излезе.
-Човече загазил си жестоко!-каза Боби и дръпна силно
-Какво ще правя?-каза Жоро като гледаше все надолу
-Майната му на убития...ония са по петите ти и искат мъст..Дръж това узи и внимавай!Пази си гърба!
-Д-Добре-сломоти Жоро
-Отиди на този адрес и..-и Боби подаде плик на Жоро.Явно кореспонденцията винаги е скрита-...Там отиваш да намериш един човек,той ще ти каже как да се справиш със ситуацията,а сега изчезвай,не бива да ни виждат заедно!
Боби се качила на автомобила и отпраши...

[dddeeekkk]

И така...Останах сам на края на града, само и единствено с моята съвест. Замислих се трябва ли да отида на адреса изписан на плика. След известно време и няколко цигари си казах: "Да става каквото ще. Щом съм почнал няма да се откажа!" В следващия момент вече бях запалил колата и бях отпрашил към дестинацията. Когато стигнах видях че.... /next

[paknovnick6efe!]

..... адресът е нещо невъобразимо - всичко в околовръст изглеждаше мръсно, мизерно и изпочупено. Само една стара и схлупена къщурка не изглеждаше като прана в пералня, изстискана и след това небрежно зарязана негладена. Всичко говореше, не КРЕЩЕШЕ една единствена дума 'МИЗЕРИЯ!'. И може би малко от малко шепнеше 'революция' с последни издихания...

[Sabret00th]

....и нещо нашепваше "Не вярвай на външния вид.". Жоро навлезе в излъчващата Неприятности уличка и продължи към къщата. Скоро се оказа пред сравнително стабилно стоящата постройка, чиято врата беше отворена леко. Жоро, вече свикнал с влизането през такива врати предпазливо отвори вратата. От единствената врата в стаята се показа човек, който Жоро не очакваше - мъж в модерна камуфлажна униформа. Той се позасмя и каза :
- Аха, Боби и компания пак са объркали нещата....идвай с мен, ще ти обясня схемата. - и го поведе зад къщата, където ги чакаше новичък DodgeRam SRT-10....