The Game Of Life

Раздел за тези с повечко въображение::Поствайте тук своите произведения::You can control the world by using your imagination.
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

Идея си нямах дали трябва всеки в нова тема да пише или е отборно, така че, ако някой има нещо против.... да си играе да го оправя.

Р.S. Мненията не тук, че ще яхна метлата :girl_witch:

Засилка. Скок. Замахваш. Скок. Превъртане. Замах. Отново. И отново. Уф, изморително си беше. А и приличаше малко на 'Напъване, усмивка!' Но докато бях в Русия, трябваше да се поддържам в добра форма с катаната. Едва ли щях да я използвам много. Въпреки че девет милиметровите нямаха шанс даже да я одраскат, не ми се рискуваше. Все пак обичах тази катана повече от живота си. А и от живота на повечето хора...
Нов скок. Премятане. Засилка. Замахване. Удар. Сега вече дишаш. Последното бе станало почти непосилна задача през последния месец. Но раните заздравяваха бързо, пък и един самурай или нинджа няма друг избор. Поех отново въздух. Сега засилка. После можеше да си потренирам йогата, но пъвро упражненията. После йогата. И задачата. А накрая чай и обратно в Япония, най-накрая. Като че бяха минали векове, откакто ме изпратиха тук...За част от секундата се изпълних с гняв към неизвестните атентатори, заради които все още бях далеч от родината си. Усещането овладях бързо, макар че мимолетното разсейване доведе до по-силен удар с меча. Владеенето на гнева си считах за по-важно дори от владеенето на карате или тачи. Човек с чисто съзнание и липса на умения превъзхожда даже гневен сумист. За това следващият удар бе премерен и плавен, почти нежен, но въпреки това - разрушителен. Или поне щеше да бъде, ако мишената бе истински човек.
Лекият спазъм в дробовете този път не попречи и за стотна на тренировката ми. Но макар да удрях премерено и ритмично, аз не бях там. Премислях задачата отново и отново. Нямах определен план още, но това не ме притесняваше. Плановете се правят, за да се провалят. И въпреки всичко ми се щеше да имам поне малко повече информация. И поне един човек в глупавата Русия, който да е на моя страна. Макар да имаха общ враг, никоя от големите сили не се съюзяваше с нито една друга. Десетилетията на диверсионна политика си бяха казали думата и никой не вярваше никому. Всички държави се обвиняваха взаимно, а бе твърде вероятно да имат общ, неподозиран враг.
Още един удар, този път по-лек, защото иначе щях да загубя контрол над гнева си. Всяка мисъл за политика ме караше да се нервирам, понеже заради глупави, дребни дрязги, когато моментът настъпи, обединение нямаше. Заради няколко поколения задръстени.... но нямаше значение. Аз имах мисия, а всичко отвъд нея можеше да почака докато я изпълня. После можеше и да си уредя сметките с управниците. Или по-точно 'оправници', тъй като така ни 'оправят' от векове... не, стига с тези мисли.
Прибрах меча, взех хавлия и тръгнах към душа. После щях да потренирам малко с пистолет и шурикени, но сега горещината ме убиваше. Надявах се да са махнали огледалото от там, както ги помолих. Ако не можех да сложа хавлията върху него. Мразех отражението си, огромният белег на корема, спомен за гаврата, която извършиха с мен преди време. За това, че след като се събудих в някаква болница, лекарите ми съобщиха, че не мога да имам деца и знанието, че са убили нероденото ми дете... Бях на двадесет и две... Всичко това минаваше през главата ми за част от секундата винаги, когато видех отражението на голото си тяло. Отново заключих болката в ъгъла на съзнанието си. Щеше да ми трябва в битката.
Бяха го махнали. Набързо навяках някакви нормални дрехи и реших да се поразходя. Навън беше студено, но тренировките винаги ме изпотяваха. Не сложих палто, само дънково яке. Все пак бях свикнала на всякакви атмосферни условия. Една от важните части на тренировката за нинджа. Което буквално означава шпионин. Сега щях малко да пошпионирам и да се запозная с града. Взех един полуавтоматичен пистолет, девет шурикена (според преданието това число беше на късмет) с по четири лъча и един нормален джобен нож, купен от Америка преди време. Помагаше ми да се правя на не особено опасна наркоманка. А сега, според източниците ми, нарко-босовете също бяха замесени. А не е било толкова отдавна времето, когато не е имало синтетични наркотици... Тъжно, наистина. Замислих се дали да взема МР3-ката. Не ми пречеше особено на свръх-развития слух... А и помагаше на концентрацията ми. В крайна сметка я взех. В интерес на истината може би бях най-странната нинджа някога - слушах предимно метъл, нео-пънк и рок, музика на една толкова отдалечена във всяко едно отношение култура.
........ Looking back at me, I see, that I never really got it right..... - започна гласът от слушалките. Чудех се какво ще остане от тази прекрасна музика, ако, както се предвиждаше, свършат ресурсите на планетата. Гол текст тук-таме, принтиран или, по-невероятно, преписан в нечия тетрадка. Гол текст, без красивите извивки на електрическата китара. Точно както 'Илиада', която се учеше в училище, ала никога нямаше да докара същото внушение, както когато Омир я е пял на своите съграждани... Една от целите на борбата ми - да запазя рока за по-късните поколения. Усмихнах се при тази мисъл, заключвайки вратата.
Последна промяна от paknovnick6efe! на съб юни 30, 2007 4:16 pm, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

Слънцето почти залязваше и улиците запустяваха. Сякаш градът бе обладан от средновековен страх от вампири. Но в случая бе дори по-лошо - ставаше дума за мафиотските групи на 'Майка Русия'. По-скоро мащеха на всички, които идваха тук. През деня гангстери нямаше. А през нощта - порядъчни граждани. Никой не правеше нищо по въпроса - ако иска да си подаде носа от къщи през нощта, човек се нуждаеше от солидни запаси муниции. И кураж, естествено. След залез действаше само законът на джунглата, конституцията и писаните закони преставаха да важат. И всички го знаеха, целият свят. Но никой нищо не правеше. Вместо след атентатите да се дръпне шалтера на мафиотите ( или поне на тези, които бяха всеизвестни ), властите решиха, че това не е техен проблем. А и не беше. Те бяха тези, у които бе и морковът, и тоягата. Бяха защитени и изолирани в домове-крепости, движейки се със солидна охрана. Тези хора, които нямаха нищо общо с останалите, контолираха живота на всички. А за тях смъртта се изразяваше в цифрички, минаващи през екрана... Новите технологии ми се струваха бездушни. Също и огнестрелните оръжия. За това си предпочитах катаните и шурикените.
С какво те бяха по-различни? Нали все са оръжия, които убиват? Безспорно. Но направени с труда на ръцете на някой човек, майсторът оставя част от себе си и те имат душа. А пистолетите - фабрики, без никакъв досег с човешка ръка. Бездушни и студени. А и не изискват никакво майсторство. Мразех деня, в който са открили барута и какво да правят с него. Не е правилно да можеш да отнемеш живота на друго човешко същество с едно натискане, без никакво усилие от твоя страна. Просто звучи подигравателно със самата природа.
Макар че в този град не се виждаше грам природа - сив, задушен и безразличен. Типичен метрополис. Наистина и в Япония напоследък положението се усложняваше, но все пак се вижда поне някой парк или планина. Разгледах 'романтичния' пейзаж, който ме заобикаляше - сиви, високи блокове. Сиво-черни, широки улици. Разнообразие в гледката? Мръсния, кафяв, кишав сняг и черните графити, грозно надраскани по сградите. Миризмата на вредни емисии пък бе всепроникваща. Gangsta Paradise.... Сега бе ничие време все още. Нямаше жива душа. Наплашеното население се бе прибрало и изпозаключило, а за тъмни дела все още бе твърде рано. Но вече се усещаше как страхът се е наслагал. Бе осезаем като противната миризма във въздуха.
Не виждах и един човек, но знаех, че ме следи. Може би бяха двама, но не повече. Корумпирани ченгета или гангстери? Може би някой наркоман или крадец. Е, какъвто и да беше, щеше да си го получи. Запитах се дали да не свърна в някоя кръчма, но се отказах. Който и да ме следваше, бе достатъчно предпазлив. Единствено по вятъра се ориентирах, че има някой зад гърба ми. Това също бе част от обучението на нинджите - по течението можем да разберем дали има изход или задънена улица. Свърнах зад един ъгъл и влязох във все още отворената малка книжарница. Запреглеждах секция, която ми даваше изглед към улицата, където се намираше евентуалният ми преследвач, но ми беше и прикритие.
Минутите минаваха...
Последна промяна от paknovnick6efe! на съб юни 30, 2007 4:23 pm, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

.... Изведнъж се усетих, но беше твърде късно. Някой вече беше зад гърба ми. Очаквах, че това ще е краят. Тогава силна ръка ме хвана през устата нежно, но безкомпромисно. Плътен мъжки глас ми каза:
- По-добре е да те измъкваме. Поръчаха ми да те задържа, ако влезеш тук. Ще те заведа в задната стаичка и ще кротуваш там. Дано ми имат поне малко доверие... - не можех да видя повече заради ръцете му - мускулести и бели. От ъгъла, под който се виждаха, разбрах, че е доста по-висок от мен, поне метър и осемдесет. Бързо ме побутна към една врата, каза ми да се скрия хубаво и заключи. Чух, че казва някаква молитва на език, който вероятно бе руски, макар че не можах да разбера добре думите заради дебелото дърво на вратата.
Чу се камбанката на вратата.
- Тя тук ли е? - попита друг мъжки глас, много по-груб и недодялан. Очаквах, че ще бъда предадена, затова стегнах мускулите си и се приготвих да скоча срещу евентуалния нападател.
- Няма я. - отвърна познатият ми вече глас. Бе плътен и звучен, идеален за рок-певец. - Мисля, че отиде натам. - не можех да зная къде сочи той, но се почувствах в безопасност.
- Добре. Ето ти парите. - и се чу изшумоляването на банкноти.
- Спасибо.
Камбанката отново иззвъня, а стъпките на непознатия се отдалечиха. Неизвестният ми спасител започна да си подсвирква и да върши някаква рутинна работа, доколкото разбрах по звука.
След минути той най-накрая ме отключи.
- Вече е чисто, наблюдателят току-що изчезна. - най-после ми се отдаде възможност да го поогледам. Бе високичък, с къса, черна коса, интелигентни, живи кафяви очи, бяла кожа. Изглеждаше добронамерен, но не глупав.
- Защо...? И къде, по дяволите, си се научил да се промъкваш така? Усетих те в последния момент, а вече беше късно. - започнах да се оплаквам аз. Имах чувството, че го познавам от цял живот. Беше странно усещане.
- Защото слушаше любимата ми група. Другото е тайна - и ми намигна. - По-добре е да останеш още малко.
- Ти ще трябва да... Ще разберат какво си направил.
- Да, да, знам. Ще се изнеса, спокойно.
- Къде?
- При теб? - усмихна се весело, почти момчешки. Държеше се на ръба на сериозността, като се надсмиваше над опасността, по свой си начин. Допадна ми. И тогава нещо изплува от съзнанието ми... 'Руската свръзка.... Няма да си съвсем сама....' Дали той бе човекът? Но тогава каква беше тази работа с шпионина от преди малко? Идея нямах.
- Очертава се интересна вечер...
Последна промяна от paknovnick6efe! на съб юни 30, 2007 11:09 pm, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
Потребителски аватар
blood_dodo
Полковник (Colonel)
Мнения: 1499
Регистриран: чет дек 30, 2004 7:31 am
Местоположение: Jedi Academy(a.k.a. Jedi Concil) 2:199:8
Контакти:

Мнение от blood_dodo »

Зяпнах от почуда. Пред мен стоеше чисто нов, лъснат, величествен... Самолет.
Пилот съм от достатъчно дълго време, за да знам всеки вид. А този го гледах като чукча – пишеща машина.
-Виждаш пред себе си чисто нов, единствен по рода си A-12 Авенджър III.
Беше с формата на равнобедрен триъгълник, а кабината беше близо до върха. Човекът пред мен продължаваше да обяснява и не си правеше труда да прикрива гордостта си.
-Единствената разлика с оригинала си – Авенджър II, е, че не е двуместен. Има два главни електрически F412-400 турбореактивни двигателя без афтърбърн. Екипиран е с две AIM-120 AMRAAM (въздух – въздух със среден обхват) ракети, две AGM-88 HARM (високоскоростни безрадиационни ракети) и всякакви начини за справяне с наземни цели – включително Mk 82-ки – или „умни” оръжия...
Прекъснах го преди да продължи с техническите подробности.
-Доколко си спомням оригиналът така и не бе вкаран за масово производство – главно заради материалите, от които се нуждае за целите си – възможност за действие 24/7, без значение от метеорологическите условия – напълно невидим.
-Ако не броим факта, че е забележим с просто око и че може да бъде засечен в мемнта, в който използва някое от оръжията си.
-И... колко точно ви излезе това чудо? Доколкото си спомням оригинала е оценен на $165 милиона – бройката. Този предвид модификацията би бил малко по-скъп. Да кажем $170 милиона.
-Това е класифицирана информация, а и честно казано – няма значение. Това произведение на изкуството е ваше. След много внимателно проучване на постиженията сметнахме, че сте най-подходящия човек за работата.
-И ако аз, хипотетично, реша да откажа?
-Е, искрено се надявам да не го сторите. За ваше собствено добро. Сега, ако нямате повече въпроси, моля, последвайте ме.
Всъщност имах много въпроси, но тонът му не търпеше възражение. Само се надявах да получа някои отговори преди да съм затънал до гушата.
QUOTE (dim4o)Пияници пусштиняци и завирачи под каосовото бюро сте виййй[/quote]
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
Потребителски аватар
blood_dodo
Полковник (Colonel)
Мнения: 1499
Регистриран: чет дек 30, 2004 7:31 am
Местоположение: Jedi Academy(a.k.a. Jedi Concil) 2:199:8
Контакти:

Мнение от blood_dodo »

Преведе ме през мрежа от коридори и се спря пред една масивна двукрила врата.
-Тук се разделяме. Моля, влезте.
Понечих да отворя вратата – беше заключена. Обърнах се към водача ми само за да открия, че вече се беше слял със сенките.
Свих рамене и пак пробвах да вляза – чу се леко жужене и тя поддаде. Пред мен се разкри един сумрачен неголям кабинет, стените на който бяха закрити от масивни библиотеки, затрупани с книги, томове, наръчници, папки... Всичко.
Посредата на кабинета имаше едно красиво изработено бюро, на което имаше само няколко листа, химикал и телефон. Зад него стоеше един висок и едър руснак със сериозно изражение. Бях леко изненадан от бързината и грацията, с които се изправи и поклони. Първо, тялото му не предполагаше такива качества и второ, за човек с неговия статус оказването на почит другиму беше почти също толкова вероятно, колкото да тръгне сам да си върши мръсната работа.
-Добре дошли, другарю Рейвън.
Тук той отново ме хвана неподготвен – само най-близките ми приятели ме наричаха така. Някой беше решил че летя като гарван и тогава ми дадоха прякора.
-Или може би предпочитате агент Джейраел? Както решите, няма значение. Нека продължа. Вярвам вече сте видели моята гордост?
Отчаяно ми се прииска да го прекъсна и да излея потока от въпроси, вливащи се в ума ми, но се сдържах. Сравних ситуацията с брифинг, а при брифинг основното правило е: Не прекъсвай говорещия, освен ако не е нещо наистина жизненоважно.
-Доста скъпичко излезе, да си призная, дори и за човек с дълбоки джобове като моите.
Предполагам вече сте научили от собствените си източници, че наближава война. Време е да започнем да набираме войски, ако искаме да сме способни да я водим. И ето къде идвате вие с вашите завидни пилотски умения. Бих ви нарекъл Ас, ако това не означваше, че има и други като вас. Асове има много – но като вас – единици.
Сега стига с тези отклонения – искам да станете част от моята войска – срещу съответното заплащане, разбира се. Вие и само вие ще пилотирате Авенджърът. Ще ви бъде предоставено всичко, от което решите, че се нуждаете, за да завършите мисиите си. Ако не можем да купим нещо, то ще го откраднем. А ако и това не стане – уверявам ви, ще ви го построим.
Замислих се за звяра в хангара. Дори за миг не ми хрумна да му противореча.
-Аз не съм несправедлив човек, нито пък са ми чужди тревогите ти. Нека направим сделка - днес ще ми зададеш три въпроса, а след всяка успешна мисия - по още един.
Ораторското умение на този човек беше безупречно. Чак по-късно усетих как преминахме от Вие на Ти.
-Давай - слушам те.
Последна промяна от blood_dodo на пон юли 02, 2007 12:47 pm, променено общо 1 път.
QUOTE (dim4o)Пияници пусштиняци и завирачи под каосовото бюро сте виййй[/quote]
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

Той ме заведе в някакъв местен бар. Беше... хм, подчертано руски - пищен и с присъщия провинциално-претрупан декор. Все пак с приглушеното си осветление и нарядко разположени маси мястото предлагаше уединение и време за размисъл. Миришеше традиционно - на водка и пот.
Двамата с новия ми приятел се гледахме през масата и бутилките. Откакто бяхме дошли, не бяхме продумали. Беше излишно. А и атмосферата в кръчмата не бе като за безсмислени приказки. Бяхме се вглъбили в... е, за него не знаех, но аз в горчиви спомени от миналото. Мълчанието помежду ни не беше напрегнато или изпълнено с очакване. Просто двама души седяхме, пиехме и се гледахме.
Погледът му бе станал някак по-тъжен и отчаян. Но и моят едва ли бе по-добра гледка. Никой обаче не очакваше другият да започне със сълзливи обяснения. Просто се чувствахме достатъчно близки, че да оставим другия, безмълвно, да се потопи в чуждата болка. Сякаш чрез взирането в очите душите ни извършваха дифузия. Бе съвършеният беззвучен миг, като перфектна симфония без мелодия. Музика на душата, не на сетивата.
Снежинките се сипеха от бежовото небе и трупаха преспи по первазите. Минутите летяха. Питиетата изчезваха като с магия. Близостта между нас бе почти осезаема, все едно след малко щеше да се превърне в материя.
Тогава, лека-полека, възобновихме разговора. Отначало с вметната философска забележка за живота, последвана от съответния едносричен отговор за съгласие. Това прерасна в разговор за евентуалната война, за квантова физика и биохимия. Никакво минало.
Понесохме се от тема на тема, като във вихрен танц, и стигнахме до музика и изкуство. Не просто слушахме едни жанрове, но дори еднакви групи. Даже попяхме малко. Осъзнах, че се забавляваме чудесно въпреки песимистичния и не особено бляскъв старт на вечерта.
' Ще си допаднете много' - бе казал прекият ми началник с бащинска усмивка. За кой ли път се бе оказал прав. С 'Руската връзка' бързо намерихме общ език и хубава кръчма. Вече се сприятелявахме и го чувствах повече от свръзка и партньор, от човек, който трябва да ми покаже града. Знаех, че щеше да избуее едно здраво приятелство. Отново запяхме. Някой изръкопляска.
- Дали ще ни изхвърлят - попитах аз закачливо.
- Ако не го направят, то значи не сме достойни да пребиваваме в 'Майка Русия' - пошегува се той. По-рано вече ми бе споменал, че не е руснак. Но откъде беше и какво правеше тук сега, не ми спомена. А аз не го и попитах. Нямаше нужда. Всичко щеше да се изясни скоро, знаех това. Дори непонятната ни мисия.
- Пия за това - простичко казах аз и двамата продължихме да разучаваме очите си.

На сутринта

Проблемът, когато човек се опитва да провери колко носи на алкохол и колко е критичната маса, след която започва да забравя, е, че обикновено на сутринта не си спомня откритията от вечерта. Аз не бях направила изключение. Бяхме прекарали 'интересна' вечер, по-скоро нощ. Бях в моя апартамент. Скочих от леглото си. И пак легнах доста бързичко, но този път на пода. Уф, главата ми. Не ме болеше толкова, че да излъжа 'Никога вече няма да пия!', но все пак ми бе достатъчно неприятно, за да ме домързи да стана. И да изпсувам малко. Тръгнах да ставам, но се замислих - така де, за какво да си давам толкова зор. Отпуснах рамената си отново на пода. Почесах се и съсредоточих погледа си в тавана. Беше предимно чист, да не повярва човек. И килимът бе неочаквано гостоприемен. Дали да не подремна още малко...? Едва ли. Вероятно моят човек все още бе наоколо. Вероятно спеше на дивана. Диването с диване. Снощи ни бяха изритали. Не бяхме срам за 'Страната на из/сгряващата водка'. После бяхме хванали такси... за да идем до друг много подобен бар. Или по-скоро много долнопробен, но все тая. Бяхме изкарали добре. И много лудо. И от там ни изхвърлиха. Сигурно вече държахме рекордите. Не бях сигурна.
Все пак се надигнах. През прозореца все още се виждаха снежинките, в плен на гравитацията. И символ на грацията. Усетих приближаващите се стъпки. Нападателна позиция, естествено. Дано да нямаше нужда да нападам, но все пак.
- Ъм, добро утро... Щеше да изглеждаш малко по-заплашителна с тиган в ръка, но и така се справяш доста добре.
- Хах, просто свикнах, че ти се промъкваш и не можах да ти позная стъпките - казах аз със същия тон.
- Донесох нещо...
- Ако е в чашка, хич не си и помисляй! - прекъснах го аз. - Чувствам се отврат, благодаря.
- Изтрезвително? Но, ако не искаш... - и ми се изплези.
- Ей, инфанта, дай насам - казах аз. - По-скоро се отнасяше за неща с чадърчета. - той приседна на леглото до мен.
- Ама носиш на неща с черешки - каза ми той през смях.
- Наистина?
- Ми, не съм много сигурен, само предполижение - засмяхме се. От вчерашните ни нещастни погледи бе останало само малко ядренце в дъното на очите. Той носеше две чаши, взе едната.
- А каква е гадостта, с която опитваш да ме прецакаш сега?
- Изтрезвително а-ла-Джийвс. Тоест, по-добре не питай.
- Ааха - казах аз, отпивайки смело. - Я, оцелях.
- Ба си, как така? - подкачи ме той. - Не е възможно. Как е?
- Ми, не е мнооого гнусно. А и главата ми вече не е гнойна пъпка.
- Иха, напомни ми да си запиша рецептата, защото това е първият път, в който никой не умира след консумацията на нещо мое - каза той, смеейки се.
- Късметлийка съм си.
Телефонът иззвъня пронизително. Вдигнах без желание. В момента нямах особени мераци за каквото и да е.
- Да? - казах с лека враждебност.
- 'Руската ти свръзка'...
- Да, с мен е.
- Не е възможно, намерен е овързан в един склад. За щастие се е отървал само с лека настинка. - аз изстинах. Но външно запазих спокойствие.
- Разбирам, къде трябва да го занеса? - попитах аз. Импровизирах. 'МАМКА МУ!'
- С теб ли е?
- Аха, разбирам.
- Ще пратя човек.
- В колко часа на доковете? - вече бе затворено, но аз продължавах да се преструвам. Какво беше станало, по дяволите. - Хах, отврат. - обърнах се към него.
- Какво?
- Ела на ушенце - засмях се аз. Той послушно дойде. - КОЙ СИ ТИ, ПО ДЯВОЛИТЕ?! - попитах аз, държейки шурикена до гърлото му.
Последна промяна от paknovnick6efe! на пон юли 02, 2007 9:53 pm, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

Очаквах молби. Очаквах лъжи. Очаквах и неправдоподобната истина. Очаквах всичко освен това, което се случи.
- Няма да ти кажа, докато се държиш така. - каза той и се нацупи.
- Какво по дяв...?!
- Можеше да питаш и приятелски. След всички неща, които преживяхме снощи... Не, наистина не се държиш подобаващо. - и продължи да се цупи толкова настойчиво, че за секунда се почудих, дали не полудявам.
- А?!
- А онзи, дето го вързах, беше гадняр! - беше като малко дете с накърнено достойнство. - Обясних му, ах, този противен мазник, че трябва да спечеля благоволението ти, та да ме пусне за няколко часа да те разведа из града. Не, та не. Даже тръгна да ме изхвърля, ама ха! - 'Дали не съм в комедия?' - запита умореният ми мозък. - Затова го вързах във ветровития склад, хрема да хване дано! - и се усмихна дяволито.
- Започва да ми става трудно да ти следя мисълта...
- Добре, кажи ми какъв му беше проблема на оня, вярно - нов съм. Обучението ми е кофти, даже съм по-скоро самоук в бойните изкуства. И все пак исках да... е, карай, минала работа. Иначе имам много специална причина да искам да участвам в тази мисия - и ядрата с тъга погълнаха цялото му лице, като огромна експлозия.
- Кой си ти все пак? - не бях свалила гарда. Можеше просто да ме баламосва. Тъй че все още ми беше на мушка, но вече започвах да разбирам. Тогава се сетих една статия.
' Свръх-доза или просто убийство?
[...] Напълно нов наркотик [...] Полицията все още разследва [...] , един единствен оцелял от семейството [...] , от полицията казват, че ще продължат разследването [...] . Той изкрещя пред репортерите: 'ЩЕ ГИ НАМЕРЯ И ЩЕ ГИ ОЧИСТЯ ДО ЕДИН' [...] . Все още съществени данни по случая няма [...] '

Беше преди около шест месеца. Снимката му беше там. Бях запомнила частично статията, понеже се касаеше за първите опити с новата дрога. Тогава се затвърди мнението на шефа ми, че и нарко-босовете са замесени в терористичните операции. Бяха правили опити с обикновени семейства. Даже не с наркомани. Просто слагат малко дрога в хладилника и готово... Снимката съвпадаше.
- Господи, съжалявам... - казах аз. Видях как една сълза се стичаше по бузата му и го прегърнах. - Спокойно, вече са на по-добро място. Ще ги видиш в другия живот.
- Но няма да имам мира в този, докато не пратя виновните копелета на по-лошо място! - и в този много интимен момент нахълта отрядът ни за специално реагиране.
- Благодаря, момчета, нямаше нужда. Чакайте ни оттатъка.
Те ни изгледаха озадачени и отидоха в другата стая.
Последна промяна от paknovnick6efe! на ср юли 04, 2007 5:39 am, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
DeadMan
Майор (Major)
Мнения: 2075
Регистриран: пет окт 14, 2005 2:23 pm
Местоположение: Централни Софийски гробища,място 215
Контакти:

Мнение от DeadMan »

Москва. Студ, кожуси и водка обединени в шест букви. Снегът валеше, снежинка подир снежинка, преспа над преспа – сякаш никога не си даваше почивка, винаги трупаше ли,трупаше. Стъклата на прозореца бяха запотени, но имах чувството, че е защото навън е по-топло – в малкото извинение за стая, където бях, водата по масата беше ледена...буквално. Седях на един стол в средата, облегнал крака на леглото до мен и бавно зачиствах ножа си. Не че парцалът беше кой знае колко полезен с цялата мръсотия по себе си, но ми трябваше извинение да водя безсмислените си размисли за града, живота и цената на водката. Завиждах на хората с нормална работа – не ходеха по улицата със страх от куршум в челото и можеха спокойно да отидах до магазина без пистолет. Което ме подсети, че трябваше да направя точно това, поне докато чаках някаква информация защо бях на това забравено от Запада място, можеше да опитам от удоволствията му като започна с най-обичайното – алкохола. Сложих едно яке, пъхнах още мърлявия нож в ботуша си, пистолета в специалната част от ръкава, която лично бях пригодил за целта и излезнах от апартамента, заключвайки старата брава.


Улиците бяха пусти, но все пак не са много хората, които се разхождах до денонощния магазин на един километър в три през нощта,нали? Особено с цялата мафия, гангстери и подобни квартални щуротии. Дори чувах стъпките си по снега на тротоара да отекват все едно бях абсолютно сам! Но макар по улиците да не се виждаше никой, ми беше ясно, че във входовете и тъмните улички наркоманите се „забавляваха” подобаващо. Но какво ли ме интересуваше, исках една водка и се връщах в стаичката си, чакайки още информация. Снегът продължаваше да пада и якето ми бързо се покри изцяло с него. Започна да ми става студено и съжалявах, че не се облякох повече, Москва беше доста различна от плажовете, които обожавах да посещавам. По-мрачна, по-студена, по-гадна. А най-лошото беше, че дори когато отивах само за една бутилка алкохол....трябваше да ме прецакат.


Прекалено късно усетих юмрука и не можах да се наведа навреме – сякаш ме удариха с тир. Главата ми запулсира от болка,а аз паднах на коляно. Последва още един юмрук, който ме свали на пода, но ме доближи до ножа в ботуша. Преди напълно да ме обездвижят, се претърколих и го извадих рязко. Пред мен стоеше висок мъж с шал, закриващ половината му лице. Я вно бе излезнал от близкото заведение, защото вратата още зееше отворена. Зад мен имаше тъмна улица и той хитро се опитваше да ме изблъска натам, отрязвайки пътя ми във всички посоки. Опитах да замахна с ножа, но той избегна удара като котка и мигновено ме изрита назад. Успях да остана на крака, но вече бях още по-близо до тъмнината, където най-вероятно ме чакаха още, а дори този беше достатъчно добър, че да ме затрудни. Пое си малко засилка и опита с нисък удар да ме избута още назад, но просто се долепих до стената и изритах идващия му крак, подсичайки го. Само за миг, въпреки масата си, отново беше на крака, но вече бях достатъчно близко, за да опра нож до гърлото му.
-Кой си?Какво искаш?Защо ме нападна?
-Глупак, опря нож в гърлото ми, а дори не помисли за своето!- изграчи той с руски акцент. И за потвърждение, един пистолет се опря във врата ми...
-Сега ще се поразходим до едно много приятно за нас място и прекалено неприятно за теб, но такъв е животът. Особено за глупаци като теб, мислещи мафията тук за безобидна – гласът му направо правеше дупка в тъпанчетата ми, как може човек да има толкова басов глас?!
Взеха ми ножа, изхвърлиха якето с пистолета, провериха ме обстойно, завързаха ме и последното, което помня, е един багажник и удара с бухалка след като ме напъхаха в него...
[i]Dread One[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
Потребителски аватар
paknovnick6efe!
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 124
Регистриран: вт мар 13, 2007 6:47 pm
Местоположение: |-|/-)|:Ъ|*"|"/-) /|/| CE |{|*/-)|'/| Chester
Контакти:

Мнение от paknovnick6efe! »

Когато останахме сами, той бързо се стегна, изтри сълзите от очите си и започна да ми разказва.
Беше бивш военен, дошъл тук със семейството си, за да започне отначало. В армията бил един от най-добрите сапьори, като боравел доста добре и със снайпер. Бе се оженил на двадесет и една, почти веднага след напускане на военните. Жена му родила близнаци на следващата година от сватбата. На тази част се надявах, че не бях стегнала изражението си. До преди шест месеца животът на моят приятел вървял безметежно. В Москва работел като програмист ( :lol: ), не се бил занимавал с военни дела от почти седем години...
След трагедията беше подновил подготовката си. За два месеца влязъл в най-добрата си форма, като, освен че опреснил старите си познания, той си бе купил самоучител по Джиу-джицу. Опитал да намери работа в полицията, но всички го знаели кой е. А и той колкото бе темпераментен, не оставил място за съмнение у никого, че ще унищожи с един замах примирието между мафията и московската полиция. Отпратили го светкавично.
Известно време той се заел сам да раздава правосъдие, избивайки гангстерите, но рискът не си струвал - докопвал само 'дребните риби'. А той искаше 'Шефът' - който и да се окажеше, че дърпа конците. Когато разбрал за интереса на нашата организация към нарко-бароните, той бе опитал да кандидатства. Естествено, нежно го бяха отрязали по каналния ред, казвайки му, че за нашата служба се преминава през две години подготовка и ако се чувства готов - да заповяда на обучение. Но той не можел да пилее безценно време в изчакване.
Тъкмо бил загубил надежда и подновил очистването на дребни дилъри, когато бе дочул, че аз пристигам в града. Без много да му мисли (една, както се обеждавах, много типична за него черта), бе хукнал да моли 'Руската свръзка' (омфг, '... Водка'?) за помощ. Когато нашият агент най-безцеремонно го отрязал, моят приятел го пребил и оставил да зъзне по долни гащи в един неотопляем склад и тръгнал да търси информация каква изненада са ми подготвили от мафията като 'топло посрещане'. Беше се присламчил към тях и ме бе отървал от гостоприемството им.
- И така, сега съм тук - проточи той след дългия си монолог - и се надявам, че още сме приятели и ще ми помогнеш...
Замислих се. Нямаше да бъде никак лесно да се оправя с шефовете. Даже имаше вероятност аз самата да попадна под подозрение, което в отдела означаваше смърт... Но не ме интересуваше - едва вчера бе времето, когато се оплаквах, че няма нито един човек на моя страна в проклетата Русия. Сега, когато такъв индивид имаше, аз нямах право да го изоставя...
- Ще направя всичко възможно да те включа. - но лъжех. Щях да направя и невъзможното.
- Благодаря ти - каза той признателно и сведе очи. Помислих за спец отряда в хола ми и хилядите обяснения, които ми предстояха.
- Очертава се интересна сутрин...
- Ам, вече е обяд... - поправи ме той.


P.S. Сътворих и един тъпичък виц за мото на разказа ми :P

Попитали Радио Ереван дали има вицове за нинджи. Радиото отговорило:
- И най-големият комик ще се затрудни да намери смешната страна на два шурикена летящи към главата му...

P.P.S. Постът беше готов още вчера към четири или пет, ама на хартия ;)
Последна промяна от paknovnick6efe! на нед юли 15, 2007 9:40 pm, променено общо 1 път.
[i][color=#483D8B]I found it hard, it's hard to find
Oh well, whatever, nevermind
Hello, hello, hello, how low? (x3)
Nirvana - Smells Like Teen Spirit [album: 'Nevermind'] [/color][/i]
S.P.A.M. is Special Prepared Army of Musicians 4 peace!
[url=http://www.taintedink.com]http://www.taintedink.com[/url] - \/\3B\*/-\"\"E\-\[]
[url=http://www.taintedink.com/shinobu.html]http://www.taintedink.com/shinobu.html[/url] - A3!
Sometimes i wonder if what i'm doin makes any sense.I guess it doesn't...
Потребителски аватар
blood_dodo
Полковник (Colonel)
Мнения: 1499
Регистриран: чет дек 30, 2004 7:31 am
Местоположение: Jedi Academy(a.k.a. Jedi Concil) 2:199:8
Контакти:

Мнение от blood_dodo »

-Наистина очаквах по-голяма оригиналност от теб. Но въпреки всичко щом ти ми се доверяваш не бих се отплатил с нищо по-малко.
Авенджърът бе построен от създателите на оригинала срещу възнграждението, което се полага за труда им. Да кажем, че не бяха точно благодарни на американското правителство, че им е отрязало бюджета.
Аз от друга страна разпознавам стратегическите преимущества където и да ги видя, а и смея да твърдя, че имам усет за изящното. А техния проект съчетава много умело двете. Не е учудващо, че се намериха средства за тях.
-Вторият ти въпрос леко ме обиди, но ти не си виновен. Просто няма от къде да знаеш. Както през целия си живот, така и сега работя единствено и само за себе си. Намесвам се, където сметна за необходимо. Където има заплаха за прогреса – аз я премахвам. Такъв е и този случай. Заплахата е по-голяма, от колкото си представях в началото. Което ме отвежда и до третия въпрос.
-Това, с което се борим е нещо ново. В началото го представяха като нов наркотик. Наричаха го супер-хероин. Скоро обаче истината излезе наяве. Предполагам вече си запознат с последстивята му? – Кимнах. Дори бях избавил преди немного време един наркоман от мъките му. Клетникът буквално се опита да ми отхапе ръката...
-И така...
В този момент ни прекъсна една червена светлина, идваща изпод бюрото му.
-Ще трябва да оставим разказа за по-късно. Тичай към хангара за брифинг на първата ти мисия. – Почти бях затворил вратата, когато го чух да казва – И нека бога на войната е с теб.
QUOTE (dim4o)Пияници пусштиняци и завирачи под каосовото бюро сте виййй[/quote]
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
Отговори

Върни се в “Лично Творчество”