Потегилих….Бавно,сломен от удара които бях получил.Вътршено чувствах огромна празнина.Всички на този свят ме изоставиха и ме оставиха без никаква надежда.Взех сака в дясната ми ръка и потеглих към крайпътната автобусна спирка.Реших да взема авотбуса в посока-нейде си…Нищо не ме задържаше вече в този град.Всичко бе приключило.Само изтъркания анцунг и старите маратонки които носех издаваха,че съм от тук.
Качих се на автобуса и си намерих място до един заспал човек.Гушнах сака и го сложих на скутовете си.В него имах малко дрехи и лични вещи.Извадих от сака и сложих шапка и черни очила и се унесох в спомени….Спомени по отминалото време.Спомени свързани с родителите ми,приятелите и близките ми хора.Стиснах очи и две сълзи се търкулнаха надолу по бузите ми.Не исках да помня това.Твърде много ме натъжаваше и огорчаваше това.
Автобуса потегли и салона се изпълни с остра миризма от изгорели газове.Почти всички спяха,а беше това добре.
Бях заспал,а навън бе нощ.Човека до мен гледаше навън през прозореца, обърна се към мен и каза:
-Добър вечер,момче…
-Добър вечер-отговорих му
-Накъде с този сак?Пътуваш ли за някъде?-попита от любопитство той
-Не,не пътувам.Просто хванах сака и накъдето ми хванат очите…
-Е,как така?
-Ми ей така!-приключихме разговора
Човека се обърна към прозореца и отново загледа навън.Аз се свих и затворих очи.Автобуса се клатеше следвайки извивките на пътя.Това ме унесе….
Посред нощ се сепнах,а автобуса наби лоши спирачки.Всички почнахме да надигаме глави и някой да викат:-Какво стана?
Имаше полицейска блокада на града в който навлизахме.Един полицай влезе в салона и със включен фенер огледа лицата и документите на всички,огледа и мен и изсумтя.Явно заради това,че идвах доста отдалеч.Полицая хвърли преди да слезе още един поглед към всички ни и каза на шофьора:
-Карай!
Автобуса потегли,а хората зашушукаха за станалото.Шофоьора на висок глас каза само:
-Това е град със засилено полицейско присъствие.Много улични надпревари стават тук и полицията наблюдава всеки новодошъл,да не би да попадне в ъндърграунд атомсферата.Следваща спирка-гара централ.
Реших,че тук ще ми хареса.Станах и се наредих на опашка за да сляза.Човека с който седях ми каза само:
-На добър час,хлапе.Дано успееш!
Кимнах към човека и тръгнах да слизам.Оттук насетне ме очакваше само и единствено-Неизвестното…
Ъндърграунд стил®
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Движех се по улицата надолу взел единствено сака си.Автобусната спирка остана далеч зад гърба ми,а аз незнаех откъде да почна.Въртяха ми се всякакви идеи,но единствено стомаха ми взе превес и почнах да мисля само за вечеря и подслон.Излязох от една тъмна уличка и видях на отсрещната улица закусвалня с ония неонови надписи-“Яжте при Джо”.Явно някой много обича американските филми където тия закусвални са старшно модерни.Преди да пресека улицата покрай мене профуча кола явно здраво пипната и външно и вътрешно със превишена скорост а зад нея прелетя и патрулка със включена сирена и лампи.Огледах пак улицата и влязох в закусвалнята.Келнераката на възраст около петдесетака ме изгледа и изкриви лицето си и силния и евтин грим и придаваше гримаса на баба Яга.Сипа ми кафе 6 цедка и омлет явно правен от сутринта,но не ми беше до скандали в момента.Бях уморен от пътя.Вещицата изсумтя:
-Лев и шейсе!
Извадих една банкнота от 2 лева и ги дадох.Върна ми със жълти стотинки и влезе в кухнята.Изядох омлета,изпих кафето и когато лелката се върна я попитах учтиво къде е най-близкия мотел?
Отвърна ми,че е на 20 пресечки оттук надолу по улицата има мотелче.Благодарих и излязох от закусвалнята.Тръгнах надолу по улицата.Силен северен вятър задуха и застудя,а горнището на анцунг много много не пази от силен вятър.Стигнах до мотела премръзнал и портиера ми даде ключ от стая.
Не беше кой знае какво,но едно легло,малко гардеробче и телевизорче бе добре.Направо легнах и заспах…
По едно време чух рев на двигатели.Станах и погледнах през прозорчето със щорите запалени огньове във варели,хубави коли и много народ.Явно в това е имал предвид полицая-Уличните гонки.
Реших да отида и да разбера за какво става дума.Нощта все още не бе свършила,даже беше в началато още.Облякох се този път хубаво и отидох да видя за какво става дума……
Колите бяха прекрасни.Пълни тунинги-просто красота.От всяка кола се чуваше силна музика,а красиви момичета ходеха край тях.Исках и аз така…..Исках и аз да се потопя в тази атомосфера.Докато усещах с пръсти извивките на боята на една кола един човек ми каза:
-Явно харесваш колите,а?
-Да…….Харесват ми как изглеждат,как се държат..Всичко!-казах аз като гледах как един се върти на 360 градуса със тойота супра.
-А харесваш ли Ъндърграунд стила?-каза човека скръстил ръце
-Да…..От това което съм видял досега.
-Ела утре в магазина ми на 36 улица….Там търси Хосе-това съм аз.Май си нов тука,но в теб има нещо което ми харесва….Мини…-каза Хосе и се качи на колата си която беше Мазда Миата и със свистене на гуми отпраши надолу по улицата.
Е,поне можех от някъде да почна,не е за без хич..Върнах се в хотела и заспах дълбоко….
-Лев и шейсе!
Извадих една банкнота от 2 лева и ги дадох.Върна ми със жълти стотинки и влезе в кухнята.Изядох омлета,изпих кафето и когато лелката се върна я попитах учтиво къде е най-близкия мотел?
Отвърна ми,че е на 20 пресечки оттук надолу по улицата има мотелче.Благодарих и излязох от закусвалнята.Тръгнах надолу по улицата.Силен северен вятър задуха и застудя,а горнището на анцунг много много не пази от силен вятър.Стигнах до мотела премръзнал и портиера ми даде ключ от стая.
Не беше кой знае какво,но едно легло,малко гардеробче и телевизорче бе добре.Направо легнах и заспах…
По едно време чух рев на двигатели.Станах и погледнах през прозорчето със щорите запалени огньове във варели,хубави коли и много народ.Явно в това е имал предвид полицая-Уличните гонки.
Реших да отида и да разбера за какво става дума.Нощта все още не бе свършила,даже беше в началато още.Облякох се този път хубаво и отидох да видя за какво става дума……
Колите бяха прекрасни.Пълни тунинги-просто красота.От всяка кола се чуваше силна музика,а красиви момичета ходеха край тях.Исках и аз така…..Исках и аз да се потопя в тази атомосфера.Докато усещах с пръсти извивките на боята на една кола един човек ми каза:
-Явно харесваш колите,а?
-Да…….Харесват ми как изглеждат,как се държат..Всичко!-казах аз като гледах как един се върти на 360 градуса със тойота супра.
-А харесваш ли Ъндърграунд стила?-каза човека скръстил ръце
-Да…..От това което съм видял досега.
-Ела утре в магазина ми на 36 улица….Там търси Хосе-това съм аз.Май си нов тука,но в теб има нещо което ми харесва….Мини…-каза Хосе и се качи на колата си която беше Мазда Миата и със свистене на гуми отпраши надолу по улицата.
Е,поне можех от някъде да почна,не е за без хич..Върнах се в хотела и заспах дълбоко….
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:10 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Станах към 10 и нещо от леглото и влязох в банята за ежедневните нужди.Като се погледнах в огледалото се стреснах,бях брадясал и разрошен на всички страни.Косата ми беше мазна,мръсна и отвратителна.Взех един душ,обръснах се и се оправих.Реших,че е хубаво да отида при този Хосе.Сложих едни дънки и един суитчър и излязох навън на улицата.Хванах едно такси и казах на шофьора да кара към 36 улица.Колата потегли и имах време малко да поразгледам града на светло…не беше кой знае какво.Стари сгради и блокове.Тук там имаше някое кътче,но интересното беше че булевардите бяха широчки и имаше много следи от гуми.Тука нощния живот процъфтяваше с пълни сили.
Когато стигнах при магазина,там бяха паркирани два пикапа със страхотни лети джанти и едно рено клио което бе пипнато доста добре.Влязох вътре…Магазин за Авто-Тунинг.Резервни части аксесоари (Фарове,неонови пури,каталози със поликарбонови фибро стъкла оцветени в различни цветови гами,бои,волани и т.н).Огледах рафответе, отрупани със всевъзможни работи и надписи:Sparco,NOS,Stillen,Venom,O.Z,Enkei,StreetGlow и т.н,а продавача дойде при мен и каза учитиво:
-С какво мога да Ви бъда полезен?
-Да……Търся Хосе?
-ЕЙ ХОСЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!ТУКА ЕДИН ЧОВЕК ТЕ ТЪРСИ!-извика продавача с пълно гърло.
Хосе се появи.Бе облякъл една огромна бяла тениска и един смъкнати бежови джинси и нахлузил бели протъркани кецове.Беше кубе-гола глава.Типично за Мексиканче.Хосе ми подаде ръка и каза:
-Здрасти!…Все пак дойде,очаквах те…
-Ами нямам друга работа-отговорих му
-Добре щом нямаш искаш ли да работиш тука в магазина…..
-Може,стига да знам какво ще работя,до колко и какво ще е заплащането.
-Ще караш един от онея пикапи и ще носиш резервни части по адреси от 9 до 6 и ако се справяш добре ще те потопя в Ъндърграунд живота на града със твое собствено возило, което сам ще си го тунинговаш,ех отначало с моя помощ естественно пък после и ако печелиш състезания ще имаш пари…
Хосе ме запозна със персонала - Рико продавача който изрева като ранен звяр,Джалам който беше експерт резервни части и Хосе който си беше шеф.
-Имаш ли къде да спиш?-попита Хосе
-Да в един мотел съм близо до там където се запознахме.
-Мотела на 27 и 8?
-Да
-Махай се оттам…..Ще дойдеш тука да живееш..Отзад всички спиме и Хосе ме въведе във вътрешния двор.Там бяха паркирани Миатата на Хосе,Голф-а на Рико и Хонда Сивик-а на Джелам.Във една къщичка Хосе ми показа къде да спя и ми даде ключа от пикапа да си докарам нещата.
-Чакай ще дойда с теб,че какъвто си нов ще се изгубиш в тоя шибан град!
Хосе ми показа на къде да карам и като настъпвах този звяр по булеварда усещах как турбото смуче и се лепех на седалката.Взех си нещата от мотела и после се върнах със Хосе в магазина.Поне ми обясни всичко по време на пътя-Че полицията е нащрек за улични състезания,има силна конкуренция и че града се казва:Пасифик бей……
Поне ми стана ясно малко повече.Оттук нататъка вече имах и работа,подслон и възможност да се потопя в Ъндърграунд стила на града…
Когато стигнах при магазина,там бяха паркирани два пикапа със страхотни лети джанти и едно рено клио което бе пипнато доста добре.Влязох вътре…Магазин за Авто-Тунинг.Резервни части аксесоари (Фарове,неонови пури,каталози със поликарбонови фибро стъкла оцветени в различни цветови гами,бои,волани и т.н).Огледах рафответе, отрупани със всевъзможни работи и надписи:Sparco,NOS,Stillen,Venom,O.Z,Enkei,StreetGlow и т.н,а продавача дойде при мен и каза учитиво:
-С какво мога да Ви бъда полезен?
-Да……Търся Хосе?
-ЕЙ ХОСЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!ТУКА ЕДИН ЧОВЕК ТЕ ТЪРСИ!-извика продавача с пълно гърло.
Хосе се появи.Бе облякъл една огромна бяла тениска и един смъкнати бежови джинси и нахлузил бели протъркани кецове.Беше кубе-гола глава.Типично за Мексиканче.Хосе ми подаде ръка и каза:
-Здрасти!…Все пак дойде,очаквах те…
-Ами нямам друга работа-отговорих му
-Добре щом нямаш искаш ли да работиш тука в магазина…..
-Може,стига да знам какво ще работя,до колко и какво ще е заплащането.
-Ще караш един от онея пикапи и ще носиш резервни части по адреси от 9 до 6 и ако се справяш добре ще те потопя в Ъндърграунд живота на града със твое собствено возило, което сам ще си го тунинговаш,ех отначало с моя помощ естественно пък после и ако печелиш състезания ще имаш пари…
Хосе ме запозна със персонала - Рико продавача който изрева като ранен звяр,Джалам който беше експерт резервни части и Хосе който си беше шеф.
-Имаш ли къде да спиш?-попита Хосе
-Да в един мотел съм близо до там където се запознахме.
-Мотела на 27 и 8?
-Да
-Махай се оттам…..Ще дойдеш тука да живееш..Отзад всички спиме и Хосе ме въведе във вътрешния двор.Там бяха паркирани Миатата на Хосе,Голф-а на Рико и Хонда Сивик-а на Джелам.Във една къщичка Хосе ми показа къде да спя и ми даде ключа от пикапа да си докарам нещата.
-Чакай ще дойда с теб,че какъвто си нов ще се изгубиш в тоя шибан град!
Хосе ми показа на къде да карам и като настъпвах този звяр по булеварда усещах как турбото смуче и се лепех на седалката.Взех си нещата от мотела и после се върнах със Хосе в магазина.Поне ми обясни всичко по време на пътя-Че полицията е нащрек за улични състезания,има силна конкуренция и че града се казва:Пасифик бей……
Поне ми стана ясно малко повече.Оттук нататъка вече имах и работа,подслон и възможност да се потопя в Ъндърграунд стила на града…
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:13 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Станах от леглото в новата си стая.Навън птичките пееха своята сутрешна песен,а на мен ми намириса на прясно и хубаво кафе.Станах и оправих леглото си.Измих се,обръснах се,че бях брадясал и измих зъбите си.Нахлузих едни дънки и облякох една чисто бяла тениска и излязох навън.Там бяха седнали на сладка приказка Хосе,Рико и Джелам.
Джелам бе подхванал характеристиките на Сивика си:
-Моя Сивик може да дигне от 0 до 100 за 4.5 сек.
-Може да дигне нанайсиии..-каза Рико и клатеше глава и се хилеше
Хосе ме видя и вдигна ръка.отидох при тях и попитах:
-Добро утро.Какво ново?
-Довечера Джелам ще се състезава с Кармен,а тя е злобна кучка със злобна Акура RSX.И то ще бъде състезанието на драг (права отсечка).Ако Джелам не бие трябва 1 месец да правиме колата на Кармен абсолютно безплатно.А една Акура има доста скъпа подръжка-каза Хосе и гледаше Джелам
-Няма да се изложа Хосе-каза Джелам и се прекръсти.
Хосе се обърна и каза:
-Вземи оранжевия пикап и мини през булевард Киско № 436 да натовариш амортисьори.После ще ги зансеш на отделни адреси.И спокойно….GPS системите са за да не се загуби човек в нов за него град.
-Добре,Хосе-каза и взех ключовете от ръката му.
Сложих черна шапка и очила и запалих двигателя на пикапа.Мощна колица.Включих навигационния дисплей на конзолата и набрах адреса и потеглих.Докато карах разглеждах какви хора има из града-от афорамериканци,през азиатци чак до европейци.Различни прослойки,различно държане.
От магазина на Хосе до булевард Киско бяха 3.5 км и за тия приблизително 4 километра града се менеше на всеки 500 метра.Нови сгради контрастираха на стари апартаментови сгради от 1937 година,защото на всички беше гравирано годината на завършването на сторежа,явно годината е била силна откъм строежи.
Самия Булевард Киско бе огромен булевард който бе една от основните пътни артерии на града свързващи предградията със центъра.Паркирах на номера,но там имаше единственно хранителни стоки.Огледах се и включих на първа.Един човек застана на прозореца и попита:
-Ти ли си човека на Хосе?
-Да!-отговорих му
-Влез в оня двор. - и посочи с пръст нишата между две сгради.Вкарах пикапа там и ме натовриха бързо,а същия човек ми даде списък с адресите.20 адреса в различни точки на града.
Почнах една по една да ги изпълнявам и видях и предградията и центъра.Видях и доста тунинговани авотмобили за които явно бяха предназначени тези амортисьори.
Когато се върнах в магазина нямаше никого.Вкарах пикапа отзад и там нямаше никого,а колите на Хосе,Джелам и Рико ги нямаше.Влязох в магазина.Бяха ми оставили бележка на плота да ги търся на ъгъла на улица Вейн и Ситър.Отново потеглих с пикапа,а вече доста се свечеряваше.Тръгнах натам и видях нощния живот-задръствания,линейки хвърчаха и полицейски коли.Когато стигнах на Вейн и Ситър една кола ми светна с фарове и тръгна по черен път.Колата ме отведе на едно старо летище а там имаше около 20 човека.Колата която ме води се потули сред колите.Паркирах и почнах да търся Хосе.Намерих го и не беше сам…Беше в компанията на 2 мацки.Като ме видя се усмихна и каза:
-Свърши ли?
-Да.
-Момичета запознайте се с моя човек-каза Хосе,а девойките ако можеха само с погледа си щяха да ме схрускат.Едната каза:
-Хосе,голям сладууууур е…
Хосе ме погледна и каза:
-Да го видиме Джелам…
Джелам бе в своя Сивик и се притесняваше,а до него застана Акурата.Пистата светна и колите бяха готови.Една едрогърда кака застана между двете коли и даде старта.Двете коли тръгнаха еднакво,но след 20 метра Сивика придръпна,подскокна два пъти и спря,а Акурата летеше напред.Всички бяхме стъписани,а Хосе почервеня и тръгна към сивика….Джелам строши скорости и съединител.Хосе се разкрещя по него и само ми каза на мен малко по-спокойно:
-Докарай пикапа…Галфона ще го дърпаме към магазина,мамка му Джелам!
Когато се прибрахме Кармен мина и каза с надменен тон:Искам всичко да ми е ново!
Майко тая Кармен беше страшна мацка.Дълги крака,стройно тяло и русолява коса.Беше страхотна но характера и смръдеше.Джелам се захвана да ближе раните си,а Хосе ми каза:
-Рико го няма така,че ти ще ми помагаш тука,пък може и да те пробвам с тая колица как се справяш утре във Рокпорт….
Джелам бе подхванал характеристиките на Сивика си:
-Моя Сивик може да дигне от 0 до 100 за 4.5 сек.
-Може да дигне нанайсиии..-каза Рико и клатеше глава и се хилеше
Хосе ме видя и вдигна ръка.отидох при тях и попитах:
-Добро утро.Какво ново?
-Довечера Джелам ще се състезава с Кармен,а тя е злобна кучка със злобна Акура RSX.И то ще бъде състезанието на драг (права отсечка).Ако Джелам не бие трябва 1 месец да правиме колата на Кармен абсолютно безплатно.А една Акура има доста скъпа подръжка-каза Хосе и гледаше Джелам
-Няма да се изложа Хосе-каза Джелам и се прекръсти.
Хосе се обърна и каза:
-Вземи оранжевия пикап и мини през булевард Киско № 436 да натовариш амортисьори.После ще ги зансеш на отделни адреси.И спокойно….GPS системите са за да не се загуби човек в нов за него град.
-Добре,Хосе-каза и взех ключовете от ръката му.
Сложих черна шапка и очила и запалих двигателя на пикапа.Мощна колица.Включих навигационния дисплей на конзолата и набрах адреса и потеглих.Докато карах разглеждах какви хора има из града-от афорамериканци,през азиатци чак до европейци.Различни прослойки,различно държане.
От магазина на Хосе до булевард Киско бяха 3.5 км и за тия приблизително 4 километра града се менеше на всеки 500 метра.Нови сгради контрастираха на стари апартаментови сгради от 1937 година,защото на всички беше гравирано годината на завършването на сторежа,явно годината е била силна откъм строежи.
Самия Булевард Киско бе огромен булевард който бе една от основните пътни артерии на града свързващи предградията със центъра.Паркирах на номера,но там имаше единственно хранителни стоки.Огледах се и включих на първа.Един човек застана на прозореца и попита:
-Ти ли си човека на Хосе?
-Да!-отговорих му
-Влез в оня двор. - и посочи с пръст нишата между две сгради.Вкарах пикапа там и ме натовриха бързо,а същия човек ми даде списък с адресите.20 адреса в различни точки на града.
Почнах една по една да ги изпълнявам и видях и предградията и центъра.Видях и доста тунинговани авотмобили за които явно бяха предназначени тези амортисьори.
Когато се върнах в магазина нямаше никого.Вкарах пикапа отзад и там нямаше никого,а колите на Хосе,Джелам и Рико ги нямаше.Влязох в магазина.Бяха ми оставили бележка на плота да ги търся на ъгъла на улица Вейн и Ситър.Отново потеглих с пикапа,а вече доста се свечеряваше.Тръгнах натам и видях нощния живот-задръствания,линейки хвърчаха и полицейски коли.Когато стигнах на Вейн и Ситър една кола ми светна с фарове и тръгна по черен път.Колата ме отведе на едно старо летище а там имаше около 20 човека.Колата която ме води се потули сред колите.Паркирах и почнах да търся Хосе.Намерих го и не беше сам…Беше в компанията на 2 мацки.Като ме видя се усмихна и каза:
-Свърши ли?
-Да.
-Момичета запознайте се с моя човек-каза Хосе,а девойките ако можеха само с погледа си щяха да ме схрускат.Едната каза:
-Хосе,голям сладууууур е…
Хосе ме погледна и каза:
-Да го видиме Джелам…
Джелам бе в своя Сивик и се притесняваше,а до него застана Акурата.Пистата светна и колите бяха готови.Една едрогърда кака застана между двете коли и даде старта.Двете коли тръгнаха еднакво,но след 20 метра Сивика придръпна,подскокна два пъти и спря,а Акурата летеше напред.Всички бяхме стъписани,а Хосе почервеня и тръгна към сивика….Джелам строши скорости и съединител.Хосе се разкрещя по него и само ми каза на мен малко по-спокойно:
-Докарай пикапа…Галфона ще го дърпаме към магазина,мамка му Джелам!
Когато се прибрахме Кармен мина и каза с надменен тон:Искам всичко да ми е ново!
Майко тая Кармен беше страшна мацка.Дълги крака,стройно тяло и русолява коса.Беше страхотна но характера и смръдеше.Джелам се захвана да ближе раните си,а Хосе ми каза:
-Рико го няма така,че ти ще ми помагаш тука,пък може и да те пробвам с тая колица как се справяш утре във Рокпорт….
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:17 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
На сутринта Хосе ме събуди рано.Едва отворих очи и трудно ми мина през ума,че снощи и по-точно вчера съм свършил куп неща.Станах, измих се и оправих и питах Хосе:
-К’во става с Джелам?
-Остави го….Оправя си колата и псува Кармен.
-Е,той си е виновен,че изпърдя лошо…
-Да!-каза Хосе и добави-Хайде качвай се на Акурата на Кармен и ме следвай и гледай да не изоставаш!
Хосе само ми подшушна да се приближа и отвори една гаражна порта в двора.Махна нанеталото и под него стоеше Додж Чарджър със турбокомпресор който излизаше над капака и въздухозаборниците му бяха винтови,а бяха големи колкото капачка от кутия за боя.Хосе погледна колата,дигна вежди и каза с усмивка:
-600 коня….8 цилиндров V-образен двигател с електронно запалване.Без нитро, без бордови компютър.Само мускул…..Аз съм с това,а ти ще бъдеш с оная цигания-И ми посочи Акурата…
Запалихме автомобилите и отпрашихме по магистралата.Женска кола винаги е добре поддържана и салона бе старшно хубав и запазен макар и розовата кожа да не ми отиваше осбенно.Гледах трите брояча окичени на конзолата държаща предното стъкло.Първия отмерваше турбо компресията,втория темпретатура на мотора и третия бе нитрото.Докато подавах газ на колата турбото смучеше здраво и колата дърпаше напред,а аз се лепех на седалката.Е найстина розовото не ми отиваше!Свалих сенника,че сутрешното слънце ме заслепяваше и видях наредени дискове.Прегледах и все виках:
-Боклук……..Боклук……….Боклук……...Аха!
Намерих един диск със сборни песни които ми харесаха и пуснах по радиото:Billy Idol-Speed
Точно музика за магистрала,а пейзажа бе поля и тук-таме по някой фуражен силоз боядисан в червено.Слизахме от един баир и Рокпорт се виждаше прекрасно-малко сгушено в горите градче.На първия светофар Хосе подаде десен мигач и потеглих след него и ме вкара в един черен път който ме отведе до една ферма.Слязохме и Хосе свирна два пъти на клаксона.Един човек излезе с пушка на рамо и изрева:
-Кой е там?!
-Хосе!
-Оу Хосе,мой човек…-каза човека,приближи се и се прегърна с Хосе.
-Кой е новака?-каза човека и ме посочи с глава
-Един пич..Добре кара.Оттука по магистралата бе плътно зад мен…
-Аха…идваш за Аугусто,нали?Има лош Форд GT със доста добра характеристика.Каво на драг или обиколки?
-С тоя суперчарджър може и на драг,може и на обиколки……Както каже Аугусто,де.Аз идвам освен информацията да дадеш на новия ми приятел някоя кола която да му печели респект и нови части и благинки.
Човека тръгна и с два пръста ме покани да вляза с него в близкия хамбар.Когато влязохме имаше 5 коли и аз трябваше да избирам между:Фиат Гранде Пунто,Рено Клио V6,Шевролет Кобалт с турбо,BMW 318I и Субаро Импреза.
Огледах колите.Всичките бяха абсолютно фабрични изделия със фабрични части.Акурата на Кармен си беше абсолютен тунинг,но колата която аз трябваше да избера трябваше да ми подхожда все пак.Аз не съм голям фен нито на Пунто,нито на Рено или Субаро,но виж Шевролета и БМВ-то бяха глътка свеж въздух.Шеврото имаше турбо докато бавареца имаше коне под капака и бе тъмносиньо.Иделано като за мен и казах,че избирам БМВ-то.Човека извади една връзка с ключове,подаде ми ключа за колата и каза:
-Добър избор хлапе,дано успееш в Пасифик Бей!
Запалих двигателя и чух ръмженето,самия рев на двигателя напълни тялото ми с адреналин ,а аз се ухилих като малко дете.Форсирах и излязох пред Хосе.Той се засмя,погледна надолу към земята и каза:
-Щом това желаеш…твое е!
Хосе размени още две думи с човека и ми махна с глава да тръгваме.
-А акурата?
-Ще остане тук…Айде!
Отпрашихме за Пасифик Бей и по пътя си мислех единственно как ще се справям оттук нататъка…
-К’во става с Джелам?
-Остави го….Оправя си колата и псува Кармен.
-Е,той си е виновен,че изпърдя лошо…
-Да!-каза Хосе и добави-Хайде качвай се на Акурата на Кармен и ме следвай и гледай да не изоставаш!
Хосе само ми подшушна да се приближа и отвори една гаражна порта в двора.Махна нанеталото и под него стоеше Додж Чарджър със турбокомпресор който излизаше над капака и въздухозаборниците му бяха винтови,а бяха големи колкото капачка от кутия за боя.Хосе погледна колата,дигна вежди и каза с усмивка:
-600 коня….8 цилиндров V-образен двигател с електронно запалване.Без нитро, без бордови компютър.Само мускул…..Аз съм с това,а ти ще бъдеш с оная цигания-И ми посочи Акурата…
Запалихме автомобилите и отпрашихме по магистралата.Женска кола винаги е добре поддържана и салона бе старшно хубав и запазен макар и розовата кожа да не ми отиваше осбенно.Гледах трите брояча окичени на конзолата държаща предното стъкло.Първия отмерваше турбо компресията,втория темпретатура на мотора и третия бе нитрото.Докато подавах газ на колата турбото смучеше здраво и колата дърпаше напред,а аз се лепех на седалката.Е найстина розовото не ми отиваше!Свалих сенника,че сутрешното слънце ме заслепяваше и видях наредени дискове.Прегледах и все виках:
-Боклук……..Боклук……….Боклук……...Аха!
Намерих един диск със сборни песни които ми харесаха и пуснах по радиото:Billy Idol-Speed
Точно музика за магистрала,а пейзажа бе поля и тук-таме по някой фуражен силоз боядисан в червено.Слизахме от един баир и Рокпорт се виждаше прекрасно-малко сгушено в горите градче.На първия светофар Хосе подаде десен мигач и потеглих след него и ме вкара в един черен път който ме отведе до една ферма.Слязохме и Хосе свирна два пъти на клаксона.Един човек излезе с пушка на рамо и изрева:
-Кой е там?!
-Хосе!
-Оу Хосе,мой човек…-каза човека,приближи се и се прегърна с Хосе.
-Кой е новака?-каза човека и ме посочи с глава
-Един пич..Добре кара.Оттука по магистралата бе плътно зад мен…
-Аха…идваш за Аугусто,нали?Има лош Форд GT със доста добра характеристика.Каво на драг или обиколки?
-С тоя суперчарджър може и на драг,може и на обиколки……Както каже Аугусто,де.Аз идвам освен информацията да дадеш на новия ми приятел някоя кола която да му печели респект и нови части и благинки.
Човека тръгна и с два пръста ме покани да вляза с него в близкия хамбар.Когато влязохме имаше 5 коли и аз трябваше да избирам между:Фиат Гранде Пунто,Рено Клио V6,Шевролет Кобалт с турбо,BMW 318I и Субаро Импреза.
Огледах колите.Всичките бяха абсолютно фабрични изделия със фабрични части.Акурата на Кармен си беше абсолютен тунинг,но колата която аз трябваше да избера трябваше да ми подхожда все пак.Аз не съм голям фен нито на Пунто,нито на Рено или Субаро,но виж Шевролета и БМВ-то бяха глътка свеж въздух.Шеврото имаше турбо докато бавареца имаше коне под капака и бе тъмносиньо.Иделано като за мен и казах,че избирам БМВ-то.Човека извади една връзка с ключове,подаде ми ключа за колата и каза:
-Добър избор хлапе,дано успееш в Пасифик Бей!
Запалих двигателя и чух ръмженето,самия рев на двигателя напълни тялото ми с адреналин ,а аз се ухилих като малко дете.Форсирах и излязох пред Хосе.Той се засмя,погледна надолу към земята и каза:
-Щом това желаеш…твое е!
Хосе размени още две думи с човека и ми махна с глава да тръгваме.
-А акурата?
-Ще остане тук…Айде!
Отпрашихме за Пасифик Бей и по пътя си мислех единственно как ще се справям оттук нататъка…
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:20 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Върнахме с в магазина и Хосе се обърна към мен и каза:
-Утре вечер мой човек,ще има състезание за новаци и те записах.Входа е 50 лева…Ако спечелиш ще имаш 200.
-Добре!
-Можеш да използваш единствено боята която е в склада,имаш на разположение около 5-6 цвята.Действай и гледай да се представиш добре-Добро представяне-Повече респект съответно и мангизи!
-Знам,Хосе-казах аз и забърсах прахта от предния капак на колата.
-Да не стане същото с оня идиот Джелам-каза Хосе и влезе през задния вход да отвори магазина.
Продължих да чистя колата и да я нагласям.Засега цвета ми харесваше така,че нямаше да пипам нищо.Отидох да си направя нещо за ядене в кухнята и после легнах видимо смазан от днешния ден.Явно климата на Пасифик Бей ми вредеше лошо и бързо се уморявах.
На сутринта запалих пикапа и отново действах по задачите си.Почвах да опознавам града и улиците ми става все по понятни от преди.Отидох на един адрес в източната част на града където се водеше гетото.Наричаха този район Н-пауър.Там спрях пред една къщурка пред която бе паркирана нов Голф.Не знам,но според мен има два вида хора в този град-любители на голфове и всички останали.Това немско извращение бе наточено,а аз му карах части.Ако знаех,щях да направя всичко възможно да ги счупа тия части,че да не върви коптора по улиците и само да ги замърсява с присъствието си.Надух клаксона и едно негро исзскочи от къщата и каза:
-К’во искаш бе?!
-Хосе ме праща, имаш части.
Негрото се ухили,плесна с ръце и каза:
-Оууу довечера на състезанието на новаците ще мажа с тия нови гуми…
Замълчах,не исках никой да знае.Разтоварихме гумите и потеглих обратно към магазина.Е,поне знаех,че една от колите ще бъде кочина…пардон..Голф 4.Дори и да е нова колата,аз пак не ги харесвах.Качих се в колата ми и тъкмо когато тръгнах,Хосе ми махна и каза:
-Чакай,не знаеш къде ще ходим плюс това се разбрах със Аугусто да се състезаваме.Следвай ме!
Хосе изтича в колата и ме отведе извън града.Минах ме през едни поляни и се качихме на стар изоставен мост,а на 10 метра по надолу бе стара мина.На моста се бяха събрали пак 10-15 души и другите трима.Хосе спря до Форда на Аугусто и двамата си обмениха няколко реплики от типа:
-Моя звяр ще те отнесе…..Или гледай в задното огледало за да видиш дали те водя с обиколка.
Запознах се с другите новаци и негрото ме изгледа и каза:
-Човече защо не каза че участваш?
-Защото не вярвам на никого!-отговорих му.
Освен коптора…смисъл…Голфа имаше все пак Шевролет Кобалт и Пежо 407.
Хосе плесна с ръце и каза:
-Наредете се колите в права тука пред чертата!
Застанахме в ред:Пежото,аз,Голф-а и Кобалт-а.
-Дами раздайте картите………..Така маршрута ви е както следва и го гледате на листовете:До края на моста после десен завой следван от път с редица десни и леви завои до слизането Ви долу при мината.Оттам минавате покрай бариерата за галериите,следвате маркировката направена от нас.После минавате през паркингите на изоставената администрация.Там има конуси с обозначени завои.Минавате през силозите като правите почти 90 градусови завои и после мръсна газ към качването Ви дотук…….2 обиколки,хора.Който спечели продължава напред в районните надбягвания и помнете:Уважението и спортсменството пред всичко!…………..Палте двигателите….3…………………2………………………………..1…Давай!
Колите ни изпилиха гумите почти до червени обороти и на прекъсвачи.Първи дръпна Пежото и Кобалта,следвани от Голфа и най-накрая аз.Почти изравних Голфа от дясната му страна преди да завием надясно.Така му затворих пътя и шофьора му бе принуден да набие спирачки за да не се вреже в мантинелата.Три остри ляви завои и после два десни.Когато слязохме вече почти подпирах Кобалта в бронята му.Минахме правата отсечка покрай бариерите и бях го изравнил отляво когато той ми затвори завоя надясно и аз бях принуден да набия спирачки и да го настигам при конусите на паркинга.Следваха силозите и там вече го задминах като този път аз му затворих завоите и почнах да дърпам напред за да мога да настигна лошото Пежо. Качихме се двамата на моста и почнах да натискам много здраво газта на колата за да го настигна.Профучах почти с 200 покрай Хосе който за миг го видях,че се бе хванал за главата и викаше.Настигнах Пежото,дори щях за малко да се блъсна в него при коварния десен.Почнахме да се сървноваваме по издръжливост при десните и леви завои надолу.Профучахме заедно покрай бариерите.Завоя надясно го взех отлично и тъкмо да предприема пак да го изпреварвам явно шофьора ли се уплаши от завоя,наби спирачки и се завъртя наобратно.Видях само в огледалото за обратно виждане как подскачаше в купето и с пилене на гуми тръгна да ме следва,но бе изпреварен от Кобалта.Трябваше да внмивам сега със завоите и ги минах бавничко със около 50 километра като гумите свистяха равномерно.Дадох нагоре с много газ и се качих на моста и спрях плавно след линията.Всички скачаха,а кобалта профуча покрай мен,замалко да ме отнесе и със свистене на гуми спря като се завъртя напреки.Паркирах безопасно колата и шофоьорите на колите ми казаха:
-Отлично каране,мой човек!
Хосе ме потупа по рамото и каза:
-Браво……Сега е мой ред…
-Утре вечер мой човек,ще има състезание за новаци и те записах.Входа е 50 лева…Ако спечелиш ще имаш 200.
-Добре!
-Можеш да използваш единствено боята която е в склада,имаш на разположение около 5-6 цвята.Действай и гледай да се представиш добре-Добро представяне-Повече респект съответно и мангизи!
-Знам,Хосе-казах аз и забърсах прахта от предния капак на колата.
-Да не стане същото с оня идиот Джелам-каза Хосе и влезе през задния вход да отвори магазина.
Продължих да чистя колата и да я нагласям.Засега цвета ми харесваше така,че нямаше да пипам нищо.Отидох да си направя нещо за ядене в кухнята и после легнах видимо смазан от днешния ден.Явно климата на Пасифик Бей ми вредеше лошо и бързо се уморявах.
На сутринта запалих пикапа и отново действах по задачите си.Почвах да опознавам града и улиците ми става все по понятни от преди.Отидох на един адрес в източната част на града където се водеше гетото.Наричаха този район Н-пауър.Там спрях пред една къщурка пред която бе паркирана нов Голф.Не знам,но според мен има два вида хора в този град-любители на голфове и всички останали.Това немско извращение бе наточено,а аз му карах части.Ако знаех,щях да направя всичко възможно да ги счупа тия части,че да не върви коптора по улиците и само да ги замърсява с присъствието си.Надух клаксона и едно негро исзскочи от къщата и каза:
-К’во искаш бе?!
-Хосе ме праща, имаш части.
Негрото се ухили,плесна с ръце и каза:
-Оууу довечера на състезанието на новаците ще мажа с тия нови гуми…
Замълчах,не исках никой да знае.Разтоварихме гумите и потеглих обратно към магазина.Е,поне знаех,че една от колите ще бъде кочина…пардон..Голф 4.Дори и да е нова колата,аз пак не ги харесвах.Качих се в колата ми и тъкмо когато тръгнах,Хосе ми махна и каза:
-Чакай,не знаеш къде ще ходим плюс това се разбрах със Аугусто да се състезаваме.Следвай ме!
Хосе изтича в колата и ме отведе извън града.Минах ме през едни поляни и се качихме на стар изоставен мост,а на 10 метра по надолу бе стара мина.На моста се бяха събрали пак 10-15 души и другите трима.Хосе спря до Форда на Аугусто и двамата си обмениха няколко реплики от типа:
-Моя звяр ще те отнесе…..Или гледай в задното огледало за да видиш дали те водя с обиколка.
Запознах се с другите новаци и негрото ме изгледа и каза:
-Човече защо не каза че участваш?
-Защото не вярвам на никого!-отговорих му.
Освен коптора…смисъл…Голфа имаше все пак Шевролет Кобалт и Пежо 407.
Хосе плесна с ръце и каза:
-Наредете се колите в права тука пред чертата!
Застанахме в ред:Пежото,аз,Голф-а и Кобалт-а.
-Дами раздайте картите………..Така маршрута ви е както следва и го гледате на листовете:До края на моста после десен завой следван от път с редица десни и леви завои до слизането Ви долу при мината.Оттам минавате покрай бариерата за галериите,следвате маркировката направена от нас.После минавате през паркингите на изоставената администрация.Там има конуси с обозначени завои.Минавате през силозите като правите почти 90 градусови завои и после мръсна газ към качването Ви дотук…….2 обиколки,хора.Който спечели продължава напред в районните надбягвания и помнете:Уважението и спортсменството пред всичко!…………..Палте двигателите….3…………………2………………………………..1…Давай!
Колите ни изпилиха гумите почти до червени обороти и на прекъсвачи.Първи дръпна Пежото и Кобалта,следвани от Голфа и най-накрая аз.Почти изравних Голфа от дясната му страна преди да завием надясно.Така му затворих пътя и шофьора му бе принуден да набие спирачки за да не се вреже в мантинелата.Три остри ляви завои и после два десни.Когато слязохме вече почти подпирах Кобалта в бронята му.Минахме правата отсечка покрай бариерите и бях го изравнил отляво когато той ми затвори завоя надясно и аз бях принуден да набия спирачки и да го настигам при конусите на паркинга.Следваха силозите и там вече го задминах като този път аз му затворих завоите и почнах да дърпам напред за да мога да настигна лошото Пежо. Качихме се двамата на моста и почнах да натискам много здраво газта на колата за да го настигна.Профучах почти с 200 покрай Хосе който за миг го видях,че се бе хванал за главата и викаше.Настигнах Пежото,дори щях за малко да се блъсна в него при коварния десен.Почнахме да се сървноваваме по издръжливост при десните и леви завои надолу.Профучахме заедно покрай бариерите.Завоя надясно го взех отлично и тъкмо да предприема пак да го изпреварвам явно шофьора ли се уплаши от завоя,наби спирачки и се завъртя наобратно.Видях само в огледалото за обратно виждане как подскачаше в купето и с пилене на гуми тръгна да ме следва,но бе изпреварен от Кобалта.Трябваше да внмивам сега със завоите и ги минах бавничко със около 50 километра като гумите свистяха равномерно.Дадох нагоре с много газ и се качих на моста и спрях плавно след линията.Всички скачаха,а кобалта профуча покрай мен,замалко да ме отнесе и със свистене на гуми спря като се завъртя напреки.Паркирах безопасно колата и шофоьорите на колите ми казаха:
-Отлично каране,мой човек!
Хосе ме потупа по рамото и каза:
-Браво……Сега е мой ред…
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:25 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Хосе се качи на своя Додж и застана на старт/финал правата откъдето ние по-рано потегляхме.До него с рев паркира Аугусто-поредния дебел мазен мескиканец със слънчеви очила носещ ги вечерта и тонове злато по ръцете и врата.Бе бръснато кубе с катинарче и ми навяваше асоциации със крими контигента на Пасифик Бей. Хосе каза през десния джам на колата си:
-Драг отсечка,Аугусто….240 метра,щото за 400 метра нема място.Който спечели печели колата на другия.Тоест ако аз спечеля печеля твоя форд,ако ти спечелиш печелиш моята.Капиш?
-Да-изрева Аугусто и форсира двигателя.
До мен застана негрото с Голфа.
-Мой човек,аз съм Шорти-Подаде ми ръка.
-Тоя Аугусто е едно лошо копеле.Тоя Форд е 840 коня със пълна електроника по купето и мотора.Хосе е със американски мускул обаче охлаждането на тези коли куца много.Ако Хосе хване правилните обороти на колата ще бие Аугусто със има-няма 20 метра,ако не хване обротите…..Доджа отива в нов дом.
Хосе ме погледна и му кимнах само с глава.Хосе кимна два пъти бързо и погледна напред.Едно горещо маце по потник и къси панталонки (ама много къси) застана между двете коли и даде старт.
Колите изцвилиха гуми дотолкова,че Доджа на Хосе малко си надигна предницата.
Чувах само как колите ръмжат и хвърчат надолу……И двете коли паркираха в далечниата и им се виждаха само стоповете…настана суматоха.Момчето което гледаше финала дотърча до нас и каза задъхан:
-Х…..Хо…Хосе!
Всички избухнахме в радост,а.Хосе дойде с колата си и каза:
-Аугусто го качвайте на Такси,Шорти взимай колата на моя човек и ни следвай,а той ще закара Форда у нас…
Ухилих се и се качих на колата на Аугусто.Той се приближи,погали тавана и каза:
-Пазете я……Когато мога ще си я върна!
-В добри ръце е!-казах аз и стиснах ръката му.Със пилене на гуми и сменяне на предавките почти ме докара до лудост,абе…По-скоро екстаз и адреналин да караш супер мощна кола.Трите коли ръмжаха по централните булеварди.Найстина беше уникален кеф да караш такова чудовище.Само при лекото натискане на педала се залепвах за седалката и с услие се отлепвах напред.Явно не съм свикнал да управлявам толкова мощни автомобили.Прибрахме се вкъщи. Шорти си взе такси за да се прибере,а аз легнах да спя.Докато лежах си мислех за изминалия и чаках да ми мине адреналиновата доза и да ме отпусне тялото.Аз знаех как щеше да ме отпусне,но все още не бях срещнал жената на живота си….
На другия ден тръгнах отново по адреси и само попитах Хосе кога са регионалните.Той само ми каза да чакам,защото още хора е трябвало да се появат и да се квалифицират за регионалните надбягвания.
Доакто разнасях поръчките из града се чудех кои още щяха да ми бъдат съперници и кога щях да си изградя влияние като на Хосе.Когато се прибрах вечерта Хосе седеше умислен на пейката пред къщичката,Слязох от пикапа и отидох при него.
-Какво става,брат?
-Замислих се нещо…..сядай.
Седнах и мълчахме около минута
-Региолналните ще бъдат след 2 седмици.ще се подготвиш ли?-попита Хосе
-Да.
-Значи се подготви,но работата не я забравяй.Все пак след седмица и половина имам да ти платя!
-Да,знам.
-Едно нещо не съм те питал досега…
-Кажи?
-Не питам хората за личните им тайни,но не ти знам името,а вече месец си с нас и нито веднъж не си се издънил нито нищо…
-Името ми…..Казвам се Майкъл Файтър.
-Боец?!
-Да.
-Надявам се такъв да станеш Майк,нали мога да ти викам така?
-Да разбира се!
След две седмици най-накрая бях подготвен за регионалните.Застанах на стартовата права с БМВ-то ми и погледнах Хосе и Шорти който ми стана приятелче как ми даваха кураж.Почаках малко и една Лилава Хонда Акорд която бе пипната по визуалния тунинг-прагове,спойлер и 16 инчови джанти O.Z който бяха 6 лъчна дъга със цилкамени калипери или захващащия механизъм на диска паркира успоредно до мен.Черния джам се свали и една червенокоса мацка ме изгледа доста интересно.Като я видях света спря за мен.Само нея гледах и както вълка в анимациите виеше по хубавите мацки и на мен ми се щеше да напрая същото.Тя ме погледна още веднъж,погледна напред и дигна джама.Хосе застана до мен на прозореца и каза:
-Майк..Драг отсечка.Помни какво те учих с оборотите.Не карай на прекъсвач и намирай точното време за превключване на предваките.Да не стане като оня дебел идиот Джелам.Успех
Поредната мацка която крещеше:
-3………………………2…………………………1 (Света бе спрял за мен.Единствено гледах мацката в Хондата) даде старт.……….И потеглихме заедно и…
-Драг отсечка,Аугусто….240 метра,щото за 400 метра нема място.Който спечели печели колата на другия.Тоест ако аз спечеля печеля твоя форд,ако ти спечелиш печелиш моята.Капиш?
-Да-изрева Аугусто и форсира двигателя.
До мен застана негрото с Голфа.
-Мой човек,аз съм Шорти-Подаде ми ръка.
-Тоя Аугусто е едно лошо копеле.Тоя Форд е 840 коня със пълна електроника по купето и мотора.Хосе е със американски мускул обаче охлаждането на тези коли куца много.Ако Хосе хване правилните обороти на колата ще бие Аугусто със има-няма 20 метра,ако не хване обротите…..Доджа отива в нов дом.
Хосе ме погледна и му кимнах само с глава.Хосе кимна два пъти бързо и погледна напред.Едно горещо маце по потник и къси панталонки (ама много къси) застана между двете коли и даде старт.
Колите изцвилиха гуми дотолкова,че Доджа на Хосе малко си надигна предницата.
Чувах само как колите ръмжат и хвърчат надолу……И двете коли паркираха в далечниата и им се виждаха само стоповете…настана суматоха.Момчето което гледаше финала дотърча до нас и каза задъхан:
-Х…..Хо…Хосе!
Всички избухнахме в радост,а.Хосе дойде с колата си и каза:
-Аугусто го качвайте на Такси,Шорти взимай колата на моя човек и ни следвай,а той ще закара Форда у нас…
Ухилих се и се качих на колата на Аугусто.Той се приближи,погали тавана и каза:
-Пазете я……Когато мога ще си я върна!
-В добри ръце е!-казах аз и стиснах ръката му.Със пилене на гуми и сменяне на предавките почти ме докара до лудост,абе…По-скоро екстаз и адреналин да караш супер мощна кола.Трите коли ръмжаха по централните булеварди.Найстина беше уникален кеф да караш такова чудовище.Само при лекото натискане на педала се залепвах за седалката и с услие се отлепвах напред.Явно не съм свикнал да управлявам толкова мощни автомобили.Прибрахме се вкъщи. Шорти си взе такси за да се прибере,а аз легнах да спя.Докато лежах си мислех за изминалия и чаках да ми мине адреналиновата доза и да ме отпусне тялото.Аз знаех как щеше да ме отпусне,но все още не бях срещнал жената на живота си….
На другия ден тръгнах отново по адреси и само попитах Хосе кога са регионалните.Той само ми каза да чакам,защото още хора е трябвало да се появат и да се квалифицират за регионалните надбягвания.
Доакто разнасях поръчките из града се чудех кои още щяха да ми бъдат съперници и кога щях да си изградя влияние като на Хосе.Когато се прибрах вечерта Хосе седеше умислен на пейката пред къщичката,Слязох от пикапа и отидох при него.
-Какво става,брат?
-Замислих се нещо…..сядай.
Седнах и мълчахме около минута
-Региолналните ще бъдат след 2 седмици.ще се подготвиш ли?-попита Хосе
-Да.
-Значи се подготви,но работата не я забравяй.Все пак след седмица и половина имам да ти платя!
-Да,знам.
-Едно нещо не съм те питал досега…
-Кажи?
-Не питам хората за личните им тайни,но не ти знам името,а вече месец си с нас и нито веднъж не си се издънил нито нищо…
-Името ми…..Казвам се Майкъл Файтър.
-Боец?!
-Да.
-Надявам се такъв да станеш Майк,нали мога да ти викам така?
-Да разбира се!
След две седмици най-накрая бях подготвен за регионалните.Застанах на стартовата права с БМВ-то ми и погледнах Хосе и Шорти който ми стана приятелче как ми даваха кураж.Почаках малко и една Лилава Хонда Акорд която бе пипната по визуалния тунинг-прагове,спойлер и 16 инчови джанти O.Z който бяха 6 лъчна дъга със цилкамени калипери или захващащия механизъм на диска паркира успоредно до мен.Черния джам се свали и една червенокоса мацка ме изгледа доста интересно.Като я видях света спря за мен.Само нея гледах и както вълка в анимациите виеше по хубавите мацки и на мен ми се щеше да напрая същото.Тя ме погледна още веднъж,погледна напред и дигна джама.Хосе застана до мен на прозореца и каза:
-Майк..Драг отсечка.Помни какво те учих с оборотите.Не карай на прекъсвач и намирай точното време за превключване на предваките.Да не стане като оня дебел идиот Джелам.Успех
Поредната мацка която крещеше:
-3………………………2…………………………1 (Света бе спрял за мен.Единствено гледах мацката в Хондата) даде старт.……….И потеглихме заедно и…
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:29 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Хондата изпили гумите и почна да дърпа,но колкото и да е,нямаше да и се дам лесно.От първа на втора превключих доста бързо и загубих ценна преднина и Хондата почти ме изравни.
Трета и четвърта ги нацелих точно и усетих ускорението на колата.Стигнах на пета,а оборотомера стигаше почти 8 и 9 хиляди оборота,а Акорда бе почти до резвоара ми.Ако беше 6 степенна кутията на Акорда със сигурност щях да изгубя.Обичах чистите писти,но следващата щеше да бъде в една от по-натоварените улици в града.
Финиширах първи,а на сантиметри от мен финишира и Акорда.Хондата паркира и се отвори вратата.Един черен кожен ботуш с токче се подаде първо и после излезе висока стройна мацка,облечена в къса поличка и изрязано розово потниче.Махна ластика за косата си и се развя буйна дълга червена коса стигаща до под раменете.Аз излязох-И просто как бях облечен-стари протъркани дънки,кожено яке със тениска,евтини гуменки (които определено ми бяха удобни) и несресана коса със тъмни очила.Стоях като клошар пред нея,но тя дойде и ми подаде ръка и каза:
-Добро състезание Майк…
Учудих се доста откъде мацето ми знаеше името…
-Да,даа добро състезание,ъ?
-Жаклин,приятно ми е.
-Да..ъъ..мм..приятно ми е Жаклин-езика ли ми подпухна,но неможех да говоря правилно и краката не ме държаха,сигурно от адреналина,а може би друго нещо…
-Айде Майк,към следващия етап!-Каза Хосе махайки със ръка.Запалихме автомобилите и се качихме по булевардите.Моето БМВ беше на една линия с Акорда на Жаклин и постоянно се дърпахме.Мога да призная,че колата никак не и е лоша.На всеки светофар потегляхме със пилене на гуми,даже по едно време Хосе ми се обади по мобилния и ми каза:
-Абе то хубаво се мерите,ама не искам избити хора заради нас!
Стигнахме без произшествия до следващата улица.Беше сравнително права,но трафика бе уникално задръстен.Двете коли застанаха на една линия,а и се стъмваше вече.Жаклин пак ме погледна и поклати глава одоброително и форсира двигателя.Вкопчих ръце във волана.
3…2…1…Старт!
Изпилихме гумите и точно тогава когато вече бях дръпнал на Жаклин,Хосе само изкрещя по мобилния.
-КУКИ!КУКИТЕЕЕ!!!БЯГАЙТЕ!!!!
Набих спирачки и завъртях рязко волана наляво и спрях.Отворих джама и помахах на спрелия Акорд.Жаклин Завъртя гуми и тръгна след мен.В далечината се виждаха мигащите червени и сини светлини.Надолу по уличката една патрулка ми излезе отдясно и ми препречи половината улица.Ударих спирачки и със хлъзгане го избегнах,а Жаклин профуча край полицая на сантиметри.Завихме наляво и излязохме на голям булевард и далечината имаше блокада от две коли и бариери.Двамата със Жаклин потрошихме бариерите и одраскахме и колите ни и патрулките.Слязохме в предградията и гледахме да се заврем по уличките.Спряхме двете коли близо до една барака.А пред нас имаше жабурнясало блато.Огледахаме се и се ослушахме да не са ни проследили.не се чу никакъв шум.Почнах да се хиля неистово.Явно толкова бях напрегнат,че хилежа ми даваше отдушник на емоциите.Жаклин ме погледна очудено и каза клатейки глава:
-Ъ…Какво ти стана бе човек?
-(Хахах)…не бе,това беше уникално просто!
Тя се засмя и каза:
-То хубаво,но колите ни ги търсят.
-Ще ги скрием в тая барака,големичка е.
-Има катинар!-посочи ми тя към вратата.
-Ще се оправи!-Отоврих багажника на колата и взех кръстатия ключ.Заврях го на катинара и със две движения го сторших.Слава богу бе ръждлясал,че тогава щяхме да вием до след нощта.В бараката бе пълно с боклуци,които за 20 минути ги струпахме до стената и вкарахме колите вътре.После затоврихме вратите.
-Ами сега?
-Да ходиме някъде където има хора или поне телефон да се обадим,че сме добре.Погледнах мобилния си и се проклинах,че батерята бе паднала.
Тръгнахме по улицата надолу,а то бе много кално.Жаклин два пъти потъна и решихме най-добре,че тя трябва да се държи за мен.
-Ботушите ми…..Дала съм 450 лева за тях!
-Еми,вече не приличат на 450 лева-И се захилих.
Тя се нацупи,удари ме леко по рамото и ме дръпна да продължаваме да вървим,Стигнахме до една малка китна уличка на която къщичките които са точно американски стил,а нежното улично осветление придаваше на тази част от квартала неописуема картинка.Все пак хванхме такси което да ни закара до 34 улица при Хосе.На Жаклин и бе студено и свалих коженото си яке и я наметнах.
-Ами ти?
-Не се безпокои за мен!
Седнахме в таксито и тя се сгуши до мен.Явно бе,че привличането ни нарастваше със всяка изминала минута,но аз като човек уважаващ принципите въобще нямаще да бързам за никъде.Колата спря пред магазина на Хосе,а оттам се чуваше врява-най-вече се чуваше:
-Какво става със Майк и Жаки……Къде са и т.н
Ние влязохме и….
Трета и четвърта ги нацелих точно и усетих ускорението на колата.Стигнах на пета,а оборотомера стигаше почти 8 и 9 хиляди оборота,а Акорда бе почти до резвоара ми.Ако беше 6 степенна кутията на Акорда със сигурност щях да изгубя.Обичах чистите писти,но следващата щеше да бъде в една от по-натоварените улици в града.
Финиширах първи,а на сантиметри от мен финишира и Акорда.Хондата паркира и се отвори вратата.Един черен кожен ботуш с токче се подаде първо и после излезе висока стройна мацка,облечена в къса поличка и изрязано розово потниче.Махна ластика за косата си и се развя буйна дълга червена коса стигаща до под раменете.Аз излязох-И просто как бях облечен-стари протъркани дънки,кожено яке със тениска,евтини гуменки (които определено ми бяха удобни) и несресана коса със тъмни очила.Стоях като клошар пред нея,но тя дойде и ми подаде ръка и каза:
-Добро състезание Майк…
Учудих се доста откъде мацето ми знаеше името…
-Да,даа добро състезание,ъ?
-Жаклин,приятно ми е.
-Да..ъъ..мм..приятно ми е Жаклин-езика ли ми подпухна,но неможех да говоря правилно и краката не ме държаха,сигурно от адреналина,а може би друго нещо…
-Айде Майк,към следващия етап!-Каза Хосе махайки със ръка.Запалихме автомобилите и се качихме по булевардите.Моето БМВ беше на една линия с Акорда на Жаклин и постоянно се дърпахме.Мога да призная,че колата никак не и е лоша.На всеки светофар потегляхме със пилене на гуми,даже по едно време Хосе ми се обади по мобилния и ми каза:
-Абе то хубаво се мерите,ама не искам избити хора заради нас!
Стигнахме без произшествия до следващата улица.Беше сравнително права,но трафика бе уникално задръстен.Двете коли застанаха на една линия,а и се стъмваше вече.Жаклин пак ме погледна и поклати глава одоброително и форсира двигателя.Вкопчих ръце във волана.
3…2…1…Старт!
Изпилихме гумите и точно тогава когато вече бях дръпнал на Жаклин,Хосе само изкрещя по мобилния.
-КУКИ!КУКИТЕЕЕ!!!БЯГАЙТЕ!!!!
Набих спирачки и завъртях рязко волана наляво и спрях.Отворих джама и помахах на спрелия Акорд.Жаклин Завъртя гуми и тръгна след мен.В далечината се виждаха мигащите червени и сини светлини.Надолу по уличката една патрулка ми излезе отдясно и ми препречи половината улица.Ударих спирачки и със хлъзгане го избегнах,а Жаклин профуча край полицая на сантиметри.Завихме наляво и излязохме на голям булевард и далечината имаше блокада от две коли и бариери.Двамата със Жаклин потрошихме бариерите и одраскахме и колите ни и патрулките.Слязохме в предградията и гледахме да се заврем по уличките.Спряхме двете коли близо до една барака.А пред нас имаше жабурнясало блато.Огледахаме се и се ослушахме да не са ни проследили.не се чу никакъв шум.Почнах да се хиля неистово.Явно толкова бях напрегнат,че хилежа ми даваше отдушник на емоциите.Жаклин ме погледна очудено и каза клатейки глава:
-Ъ…Какво ти стана бе човек?
-(Хахах)…не бе,това беше уникално просто!
Тя се засмя и каза:
-То хубаво,но колите ни ги търсят.
-Ще ги скрием в тая барака,големичка е.
-Има катинар!-посочи ми тя към вратата.
-Ще се оправи!-Отоврих багажника на колата и взех кръстатия ключ.Заврях го на катинара и със две движения го сторших.Слава богу бе ръждлясал,че тогава щяхме да вием до след нощта.В бараката бе пълно с боклуци,които за 20 минути ги струпахме до стената и вкарахме колите вътре.После затоврихме вратите.
-Ами сега?
-Да ходиме някъде където има хора или поне телефон да се обадим,че сме добре.Погледнах мобилния си и се проклинах,че батерята бе паднала.
Тръгнахме по улицата надолу,а то бе много кално.Жаклин два пъти потъна и решихме най-добре,че тя трябва да се държи за мен.
-Ботушите ми…..Дала съм 450 лева за тях!
-Еми,вече не приличат на 450 лева-И се захилих.
Тя се нацупи,удари ме леко по рамото и ме дръпна да продължаваме да вървим,Стигнахме до една малка китна уличка на която къщичките които са точно американски стил,а нежното улично осветление придаваше на тази част от квартала неописуема картинка.Все пак хванхме такси което да ни закара до 34 улица при Хосе.На Жаклин и бе студено и свалих коженото си яке и я наметнах.
-Ами ти?
-Не се безпокои за мен!
Седнахме в таксито и тя се сгуши до мен.Явно бе,че привличането ни нарастваше със всяка изминала минута,но аз като човек уважаващ принципите въобще нямаще да бързам за никъде.Колата спря пред магазина на Хосе,а оттам се чуваше врява-най-вече се чуваше:
-Какво става със Майк и Жаки……Къде са и т.н
Ние влязохме и….
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:32 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Влязохме в къщата където ни чакаха всички.Те както си говореха и се смееха,спряха и ни изгледаха толкова стъписано и учудено както никога досега.Хосе се беше опулил и едвам преглътна хапката от сандвича които държеше.
-Какво?!-казах аз
-Ъм..ъъ..цк…нищо бе,нищо-каза Хосе и се ухили.
-Какво стана с куките?-попита Шорти
-Скрихме колите в предградията,утре трябва да отидем да ги вземем-Каза Жаки и се обърна към мен и каза:
-Аз ще се прибирам,обаче с такси…
-Хосе!!!-казах аз и той само ми подаде ключа от пикапа и каза:
-Мааму стара,извади си резервен ключ от тия коли.
Докато шофирах към пристанищата Жаки не отдели и дума.Явно силно я беше налегнала мисълта,че нещо ще се случи с колата и.Повтарях и че нищо лошо няма да стане,но тя продължаваше все така.Показа ми мястото където живее-Стара закотвена лодка.На брега около нея имаше бая следи от гуми-Явно Жаклин не си поплюваше със скоростите.Тя слезе,дойде до моята врата и каза:
-До утре сладък!-и ме целуна по бузата
-Дам…До утре!
И тръгнах.Щях на две три места да катастрофирам,явно адреналина толкова ме бе налегнал,че си нямах и на представа,че точно така щеше да свърши тази дива нощ.
На сутринта Хосе ме дигна да приберем колите,а Жаки бе на линия вече,бе едва 8,а си бях легнал в 4 и половина през ноща.Взехме автокрана и отидохме в предградията.Колите бяха на място-слава богу защото Жаки си мислеше какво ли не.Това момиче ми бе влязло дълбоко под кожата и има защо.Когато ги прибрахме почнахме да ги оправяме,а Хосе само ми каза:
-Жаки е с нас вече и се мести при нас…..Браво любовнико!-и ми намигна.
Стоях надвесен над двигателя целия омърлян в грес и масло и почнах да се хиля.Поне знаех,че регионалните аз съм бил и ме очакваха големите турнири на Пасифик Бей където се печелят всяка година все от един и същ-Макс Екс (Max X).Този е едно нагло копеле каращо Бугати Вейрон с над 1000 коня под капака и може да набие всеки.Хосе от своя страна е печелил турнира,но Макс Екс го е бил последната отсечка и е загубил.Затова Хосе ме подготвя за да му го върне тъпкано на Макс Екс.Обаче преди да стигна до Макс Екс трябваше да бия неговите лакеи-Бруно с Нисан Скайлайн,Карл с Мерцедес ЕСЕлКа 500,Ти Джей с БМВ 850,Саймън с Ауди ТТ и Джак с Форд Ескорт.Всичките бяха много лоши с много много лоши коли които мажеха такива които им се опълчваха.При тях няма 6-5.Ако не спечелиш ти взимат колата.Вече имат внушителна колекция от автомобили които чакат отново да ядат асфалта на Пасифик Бей.Ако аз спечеля взимам тяхната кола барабар със тези които тази кола е била.Всичко бе готово…
Когато оправихме колите,Хосе ми подшушна,че вече мога да вкарам всичко което пожелая в колата-силов и оптичен тунинг.реших,че е време да сменям всичко по мотора,все пак колата беше слаба за да се представя в турнирите на града вече.Техниката вървеше с големи темпове и аз трябваше да я настигна.
Хосе дойде при мен пак и каза:
-Така,значи за да ти дам частите от които се нуждаеш,ще трябва да направиш един леек спринт.Не искам сред тунинг средите да излезе,че давам скъпи части ей така без пари. Сещаш ли се?Така,пътя е от:
От гара централ до 68 улица и булевард “Сторми” за по малко от 4 минути и 50 секунди.Ако биеш това време всичко ще е твое.
-Съгласен!-казах въобще без да имам капка колебание.
Качих се и потеглих с газ към гара Централ която беше на 8 пресечки от тук източно.Спрях на паркинга и чаках…По едно време клетъчния телфон ми извибрира и получих следното съобщение:
“3…2..1…тръгвай!!!”
Хвърлих телефона на седалката и потеглих с мръсна газ към целата.Имаше страхотно задръстване на първия и втория светофар.Влязох с 80 км/ч в насрещното и почнах да меневрирам покрай внезапно спиращите коли.Заради мен станаха 2-3 леки катастрофи,клаксоните бяха като симфония за моите уши,а псувните като хор огласяха близките кафенета и магазни.Спусках се надолу по улицата когато внезапно ми изскочи патрулка.Явно ме бяха заснели на камера какви ги правя.Патрулката не успя да ми поречи.В първата пряка свих надясно и после веднага наляво за да следвам улицата.Пуснах си радиостанцията за да слушам полицейските честоти-
“Субекта се движи по страничната уличка,успередно на улица “Стриим”…блокирайте пътя му!”
Свих със ръчна наляво.Гумите ми свистяха,а колата опасно се накланяше,нямаше да се дам без бой и да не спечеля така очакваните части.Дадох газ надолу по “Стриим” и после на първата трамвайна линия се качих на нея.Полицията в Пасифик Бей нямаше право да стъпва на релсите,но аз имах право ако изпреварвам или спирам за престой за не по-малко от 2 минути в изключителни случаи,но аз и тия правила нарушавах тъй като бягах от закона.Зад мен 4 патрулки набиха спирачки и останаха с вързани ръце.По честотите се чуваше само:
“Обекта тръгна по трамвайната линия на булевард “Сито”,пресрещнете го на 98 и Маверик”
Натисках педела на газта и свих рязко в една тясна уличка.Явно горката никога не бе виждала кола която да фучи по нея със 120.Оставах ми минута и 40 и вече трябваше да търся маршрут.Спрях за момент и видях автовоза отляво по улицата които беше свалил рампите към втория си етаж,а на 3-4 метра пред него беше моста “Конектинг пойнт” който съвсем лесно ме отвеждаше до 68 и Сторми.Навих десен волан,защото исках да се засиля обаче това бе задънена улица и нямаше много място за засилване.Трябваше иначе да обикалям 8 пресечки за да се кача на моста,а и куките бяха под висока тревога,а от честотите само се чуваше:
-Субекта за послено е видян…Моля подкрепеление за Стриим..”и т.н.
Пилех гуми здраво и дадох мръсна газ към импровизираната рампа.Докато набирах скорст за миг ми мина през ума,че това съм го гледал в някой филм….Рампата ми осигури хубав скок,само се надявах да уцеля моста който бе широк 24 метра.Колата летеше и разби парапетите и кацна и в този момент набих спирачки като свих волана наляво.Две коли пред мен набиха спирачки,а отстрани един камион се бе засилил и бе надул тромбите,че приближава.Бях затворил очи,а около мен се вдигаше пушек и миришеше на изгоряла гума.Отворих очите,видях камиона и изревах:
-МАМКА МУ!!!
И отпраших с пилеж на гуми надолу по моста преди камиона да ме е връхлетял фатално.Продължавах със мръсна газ към 68,защото малко време ми оставаше.Летях надолу и меневрирах покрай спрелите коли на кръстовището и след като минах кръстовището набих спирачки и спрях.Дишах много много тежко и очестено.Хосе излезе от едно кафе гледайки хронометър и ме погледна сериозно…
-КАКВО?!-казах
Хосе се ухили и каза 4 минути и………..46 секунди….Мамка му подобри ме,а при мен нямаше полиция…Майкоо какво си направил на колата ти отпред?
Вярно бях почул предницата от удара в парапетите на моста,но на Хосе и Жаки бая им хареса изпълненията им по телевизията.
Вече бях готов да слгам така желаните части-Нов 8 цилиндров V-образен двигател със спортни филтри,пилнати глави,мощни въздухопроводи,високочестотен *“КПД”,Туинсвещи,Електронно подаване на горивото,директно впръскване на Нитросистемите,Инжекцион от ново поколение,електроника,6 степенна скортостнна кутия и т.н.Нови спортни гуми TOYO.Плексигласови стъкла ,олекотено купе.Спортно окачване.
Оптичния тунинг включваше-Нови Споилери (предни,задни и странични),Антикрило.19” гуми O.Z “звезда” с много тънки лъчове-малко приличаше на северно антлантическата звезда на нато обаче включваше още един лъч.Ксенонови фарове тип- “англески очи” ,кристални стопове.Цвят:Небесно син със две успоредни бели ленти през цялото купе-от предната броня до задната броня.Почнахме да я правиме,защото турнирите бяха след три седмици.Записах се в тях,а после отидохме да празнуваме в дискотеката на братовчеда на Рико.Всичко се нареждаше иделано…
*Коефициент на полезно действие.
-Какво?!-казах аз
-Ъм..ъъ..цк…нищо бе,нищо-каза Хосе и се ухили.
-Какво стана с куките?-попита Шорти
-Скрихме колите в предградията,утре трябва да отидем да ги вземем-Каза Жаки и се обърна към мен и каза:
-Аз ще се прибирам,обаче с такси…
-Хосе!!!-казах аз и той само ми подаде ключа от пикапа и каза:
-Мааму стара,извади си резервен ключ от тия коли.
Докато шофирах към пристанищата Жаки не отдели и дума.Явно силно я беше налегнала мисълта,че нещо ще се случи с колата и.Повтарях и че нищо лошо няма да стане,но тя продължаваше все така.Показа ми мястото където живее-Стара закотвена лодка.На брега около нея имаше бая следи от гуми-Явно Жаклин не си поплюваше със скоростите.Тя слезе,дойде до моята врата и каза:
-До утре сладък!-и ме целуна по бузата
-Дам…До утре!
И тръгнах.Щях на две три места да катастрофирам,явно адреналина толкова ме бе налегнал,че си нямах и на представа,че точно така щеше да свърши тази дива нощ.
На сутринта Хосе ме дигна да приберем колите,а Жаки бе на линия вече,бе едва 8,а си бях легнал в 4 и половина през ноща.Взехме автокрана и отидохме в предградията.Колите бяха на място-слава богу защото Жаки си мислеше какво ли не.Това момиче ми бе влязло дълбоко под кожата и има защо.Когато ги прибрахме почнахме да ги оправяме,а Хосе само ми каза:
-Жаки е с нас вече и се мести при нас…..Браво любовнико!-и ми намигна.
Стоях надвесен над двигателя целия омърлян в грес и масло и почнах да се хиля.Поне знаех,че регионалните аз съм бил и ме очакваха големите турнири на Пасифик Бей където се печелят всяка година все от един и същ-Макс Екс (Max X).Този е едно нагло копеле каращо Бугати Вейрон с над 1000 коня под капака и може да набие всеки.Хосе от своя страна е печелил турнира,но Макс Екс го е бил последната отсечка и е загубил.Затова Хосе ме подготвя за да му го върне тъпкано на Макс Екс.Обаче преди да стигна до Макс Екс трябваше да бия неговите лакеи-Бруно с Нисан Скайлайн,Карл с Мерцедес ЕСЕлКа 500,Ти Джей с БМВ 850,Саймън с Ауди ТТ и Джак с Форд Ескорт.Всичките бяха много лоши с много много лоши коли които мажеха такива които им се опълчваха.При тях няма 6-5.Ако не спечелиш ти взимат колата.Вече имат внушителна колекция от автомобили които чакат отново да ядат асфалта на Пасифик Бей.Ако аз спечеля взимам тяхната кола барабар със тези които тази кола е била.Всичко бе готово…
Когато оправихме колите,Хосе ми подшушна,че вече мога да вкарам всичко което пожелая в колата-силов и оптичен тунинг.реших,че е време да сменям всичко по мотора,все пак колата беше слаба за да се представя в турнирите на града вече.Техниката вървеше с големи темпове и аз трябваше да я настигна.
Хосе дойде при мен пак и каза:
-Така,значи за да ти дам частите от които се нуждаеш,ще трябва да направиш един леек спринт.Не искам сред тунинг средите да излезе,че давам скъпи части ей така без пари. Сещаш ли се?Така,пътя е от:
От гара централ до 68 улица и булевард “Сторми” за по малко от 4 минути и 50 секунди.Ако биеш това време всичко ще е твое.
-Съгласен!-казах въобще без да имам капка колебание.
Качих се и потеглих с газ към гара Централ която беше на 8 пресечки от тук източно.Спрях на паркинга и чаках…По едно време клетъчния телфон ми извибрира и получих следното съобщение:
“3…2..1…тръгвай!!!”
Хвърлих телефона на седалката и потеглих с мръсна газ към целата.Имаше страхотно задръстване на първия и втория светофар.Влязох с 80 км/ч в насрещното и почнах да меневрирам покрай внезапно спиращите коли.Заради мен станаха 2-3 леки катастрофи,клаксоните бяха като симфония за моите уши,а псувните като хор огласяха близките кафенета и магазни.Спусках се надолу по улицата когато внезапно ми изскочи патрулка.Явно ме бяха заснели на камера какви ги правя.Патрулката не успя да ми поречи.В първата пряка свих надясно и после веднага наляво за да следвам улицата.Пуснах си радиостанцията за да слушам полицейските честоти-
“Субекта се движи по страничната уличка,успередно на улица “Стриим”…блокирайте пътя му!”
Свих със ръчна наляво.Гумите ми свистяха,а колата опасно се накланяше,нямаше да се дам без бой и да не спечеля така очакваните части.Дадох газ надолу по “Стриим” и после на първата трамвайна линия се качих на нея.Полицията в Пасифик Бей нямаше право да стъпва на релсите,но аз имах право ако изпреварвам или спирам за престой за не по-малко от 2 минути в изключителни случаи,но аз и тия правила нарушавах тъй като бягах от закона.Зад мен 4 патрулки набиха спирачки и останаха с вързани ръце.По честотите се чуваше само:
“Обекта тръгна по трамвайната линия на булевард “Сито”,пресрещнете го на 98 и Маверик”
Натисках педела на газта и свих рязко в една тясна уличка.Явно горката никога не бе виждала кола която да фучи по нея със 120.Оставах ми минута и 40 и вече трябваше да търся маршрут.Спрях за момент и видях автовоза отляво по улицата които беше свалил рампите към втория си етаж,а на 3-4 метра пред него беше моста “Конектинг пойнт” който съвсем лесно ме отвеждаше до 68 и Сторми.Навих десен волан,защото исках да се засиля обаче това бе задънена улица и нямаше много място за засилване.Трябваше иначе да обикалям 8 пресечки за да се кача на моста,а и куките бяха под висока тревога,а от честотите само се чуваше:
-Субекта за послено е видян…Моля подкрепеление за Стриим..”и т.н.
Пилех гуми здраво и дадох мръсна газ към импровизираната рампа.Докато набирах скорст за миг ми мина през ума,че това съм го гледал в някой филм….Рампата ми осигури хубав скок,само се надявах да уцеля моста който бе широк 24 метра.Колата летеше и разби парапетите и кацна и в този момент набих спирачки като свих волана наляво.Две коли пред мен набиха спирачки,а отстрани един камион се бе засилил и бе надул тромбите,че приближава.Бях затворил очи,а около мен се вдигаше пушек и миришеше на изгоряла гума.Отворих очите,видях камиона и изревах:
-МАМКА МУ!!!
И отпраших с пилеж на гуми надолу по моста преди камиона да ме е връхлетял фатално.Продължавах със мръсна газ към 68,защото малко време ми оставаше.Летях надолу и меневрирах покрай спрелите коли на кръстовището и след като минах кръстовището набих спирачки и спрях.Дишах много много тежко и очестено.Хосе излезе от едно кафе гледайки хронометър и ме погледна сериозно…
-КАКВО?!-казах
Хосе се ухили и каза 4 минути и………..46 секунди….Мамка му подобри ме,а при мен нямаше полиция…Майкоо какво си направил на колата ти отпред?
Вярно бях почул предницата от удара в парапетите на моста,но на Хосе и Жаки бая им хареса изпълненията им по телевизията.
Вече бях готов да слгам така желаните части-Нов 8 цилиндров V-образен двигател със спортни филтри,пилнати глави,мощни въздухопроводи,високочестотен *“КПД”,Туинсвещи,Електронно подаване на горивото,директно впръскване на Нитросистемите,Инжекцион от ново поколение,електроника,6 степенна скортостнна кутия и т.н.Нови спортни гуми TOYO.Плексигласови стъкла ,олекотено купе.Спортно окачване.
Оптичния тунинг включваше-Нови Споилери (предни,задни и странични),Антикрило.19” гуми O.Z “звезда” с много тънки лъчове-малко приличаше на северно антлантическата звезда на нато обаче включваше още един лъч.Ксенонови фарове тип- “англески очи” ,кристални стопове.Цвят:Небесно син със две успоредни бели ленти през цялото купе-от предната броня до задната броня.Почнахме да я правиме,защото турнирите бяха след три седмици.Записах се в тях,а после отидохме да празнуваме в дискотеката на братовчеда на Рико.Всичко се нареждаше иделано…
*Коефициент на полезно действие.
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:39 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Когато колата беше готова,Хосе реши,че е време и аз малко да си сменя гардероба.Ходех по централните улички на Пасифик Бей и само дето не ми изпадаха очите по мацките който ближеха сладоледи облечени само по къси потничета и къси панталонки.Лятото на Пасифик Бей беше просто уникално,а вечерите бяха изпълнени с мирис на изгорели гуми и повдигнат адреналин.Хосе ми взе кожено яке,нови маркови дънки и едни гуменки.Колкото и семпли да изглеждаха бяха страшно удобни и леки.Когато се върнахме,Жаки беше вече в къщата.Отидох към моята стая и и я видях да разтребва.
-Ъм..Ти какво правиш тука?-попитах доста учуден
-Аз какво казах?
-Ъ?
-Че ще се местя при вас и по-точно при тебе!
Усмихнах се като усещах,че ушите и бузите ми горят.
-Вече ще сме заедно..няма шест-пет!
-Тоест…
Жаки се приближи до мен,целуна ме страстно и каза:
-Да!-като поклати глава.После няма да разказвам какво се случи,но като слязох при Хосе той се ухили и каза:
-Мръсници,захващайте се за работа,а ти Майк си хващай гъза и отивай на полигона в покрайнините с Жаки да тренирате.Жаки слезе с разчорлена коса и каза:
-Хосе.къде ще ходиме?
-Заведи го при полигона…
Жаки ми намигна и се качи в Хондата си.Качих се в БМВ-то и запалих двигателя.Само като форсирах усетих доста мощност под капака,а турбото вършеше прекрасна работа да вкарва въздух директно в цилиндрите.Отпрашихме спилеж на гуми към полигона.По крайградската магистрала си играехме на гонки с Жаки,а другите коли постоянно набиваха спирачки от нашите засичания.Карах със 220 и не ги усещах…Можех да натискам още,но не исках тъй като трафика беше ужасен.
Стигнахме полигона-там имаше едно Гранде Пунто което ревеше доста.Спрях до него и слязох.Шофьора на Пунтото каза:
-Гонка?
-Само искам да си пробвам колата…
Жаки спря на 5 метра успередно пред нас,слезе и застана между двете коли:
-Хайде да Ви видим момчета-И вдигна ръце
Качих се в колата и запалих двигателя,като вдигнах обротите.
-Готови………………………….Даваййй!
Двете коли отлепиха като оставих Пунтото на метри от мен.Сменях скорстите точно както трябваше.ECU-то и бензиновата система със турбото се сработваха доста добре и това даваше допълнителна тяга като 400 метра ги изядох за 11 секунди докато Пунтото ги взе за 12.45……След още тренировки като бърнаутове,дрифтинги и потегляния със Жаки се изморихме.Тя само каза:
-Ела ще те заведа на едно място…
Шофирах зад нея по едно шосе което се изкачваше нагоре…Разбрах,че живота ми се оправил значително.Вече го нямаше страданието от стария ми град.Откакто Хосе ме взе под крилото си се бях оправил та дори си имах много мощна кола и гадже.
Спряхме на един паркинг който откриваше зашеметяваща панорамна гледка над Пасифик Бей.Жаки се подпря на мантинелата,а аз зад нея я прегърнах като обгърнах ръце около пояса й.тя облегна глава на дясното ми рамо и каза:
-Не съм срещала човек като теб…никога!
-Еми ето сега срещаш такъв…
-Да..определно…..
След като поседяхме така известно време целувайки се на нея и стана студено и каза:
-Да се прибираме…
Когато се прибрахме преди да легнем да “спиме” си мислех за Джак и неговия Форд Ескорт…Все пак се надявах да го бия,защото това беше единственото което исках и да докажа на Хосе,че и големите риби също могат да паднат в мрежата…
-Ъм..Ти какво правиш тука?-попитах доста учуден
-Аз какво казах?
-Ъ?
-Че ще се местя при вас и по-точно при тебе!
Усмихнах се като усещах,че ушите и бузите ми горят.
-Вече ще сме заедно..няма шест-пет!
-Тоест…
Жаки се приближи до мен,целуна ме страстно и каза:
-Да!-като поклати глава.После няма да разказвам какво се случи,но като слязох при Хосе той се ухили и каза:
-Мръсници,захващайте се за работа,а ти Майк си хващай гъза и отивай на полигона в покрайнините с Жаки да тренирате.Жаки слезе с разчорлена коса и каза:
-Хосе.къде ще ходиме?
-Заведи го при полигона…
Жаки ми намигна и се качи в Хондата си.Качих се в БМВ-то и запалих двигателя.Само като форсирах усетих доста мощност под капака,а турбото вършеше прекрасна работа да вкарва въздух директно в цилиндрите.Отпрашихме спилеж на гуми към полигона.По крайградската магистрала си играехме на гонки с Жаки,а другите коли постоянно набиваха спирачки от нашите засичания.Карах със 220 и не ги усещах…Можех да натискам още,но не исках тъй като трафика беше ужасен.
Стигнахме полигона-там имаше едно Гранде Пунто което ревеше доста.Спрях до него и слязох.Шофьора на Пунтото каза:
-Гонка?
-Само искам да си пробвам колата…
Жаки спря на 5 метра успередно пред нас,слезе и застана между двете коли:
-Хайде да Ви видим момчета-И вдигна ръце
Качих се в колата и запалих двигателя,като вдигнах обротите.
-Готови………………………….Даваййй!
Двете коли отлепиха като оставих Пунтото на метри от мен.Сменях скорстите точно както трябваше.ECU-то и бензиновата система със турбото се сработваха доста добре и това даваше допълнителна тяга като 400 метра ги изядох за 11 секунди докато Пунтото ги взе за 12.45……След още тренировки като бърнаутове,дрифтинги и потегляния със Жаки се изморихме.Тя само каза:
-Ела ще те заведа на едно място…
Шофирах зад нея по едно шосе което се изкачваше нагоре…Разбрах,че живота ми се оправил значително.Вече го нямаше страданието от стария ми град.Откакто Хосе ме взе под крилото си се бях оправил та дори си имах много мощна кола и гадже.
Спряхме на един паркинг който откриваше зашеметяваща панорамна гледка над Пасифик Бей.Жаки се подпря на мантинелата,а аз зад нея я прегърнах като обгърнах ръце около пояса й.тя облегна глава на дясното ми рамо и каза:
-Не съм срещала човек като теб…никога!
-Еми ето сега срещаш такъв…
-Да..определно…..
След като поседяхме така известно време целувайки се на нея и стана студено и каза:
-Да се прибираме…
Когато се прибрахме преди да легнем да “спиме” си мислех за Джак и неговия Форд Ескорт…Все пак се надявах да го бия,защото това беше единственото което исках и да докажа на Хосе,че и големите риби също могат да паднат в мрежата…
Последна промяна от TheBeast на чет сеп 20, 2007 8:41 am, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...