Затова реших да постна първото си стихотворение ,което въобще съм записал и описал точно .
Реших да постна първо него ,защото от там започнах ,с всичките неясноти и недодялани опити.
Датата е 23 юли 2000 г (което прави 11 години), нейде под сянката на асмата на моето творческо местенце в двора на къщата ни в с. Жеравна.
Та ето какви мисли ме бяха навестили тогава ... Повода не го казвам
Заглавието бе добавено по-късно с оглед на написаното .
Студени капки
Защо ме гледаш така,
с поглед от сълзи замъглен .
Застанала там под дъжда ,
в скучния есенен ден .
Нима търсиш утеха навън,
в тихия звън на капките морни.
Нима те ти говорят за мен ,
угнетен от мисли позорни. *
И така колко ще стоиме със тебе,
под топлите капки стаени.
Аз ще се питам дали не очакваш там друг,
а не мене ...
А лицето ти мойто ще озарява ,
и ще събужда у мен още мечти.
Докато над нас бурята бавно узрява ,
и последният лъч се стопи.
И не слънце ,
а съдбата в това време ще блесне.
Мълчаливо ще натежи,
и капки ,но не небесни ще се отронят от наще очи ...
П.П. Пунктуацията е в оригиналния си вид и досега.
П.П 2 .Юли месец беше ,пък по есента се захласнах ...
* - ''мисли позорни'' в смисъл ''мисли на отчаянието''...
.На мен ми хареса доста.Браво 
Все пак поздравявам сърдечно поетичния опит на автора и го поощрявам за по-нататъчни изяви!
