До този момент животът ми не се отличаваше с нещо по-специално от този на моите връстници в университета '' Тозава'' .За нас той минаваше бавно и монотонно, и сякаш лекциите още повече ни караха да намразваме съществуването си .Училищната дисциплина беше само една малка част от всичко това, което караше вече завършилите ни приятели искрено да мразят атмосферата в училище .
Като син на чиновник бях задължен да го посещавам ,макар и това да беше единственото предимство, което някога съм имал заради бащината си професия .В часовете бях средно заинтересован с изключение на лекциите по руска литература ,бях русофил по убеждения и се интересувах от политика .Познатите ми от общежитието не споделяха моите нагласи ,те бяха прекалено заинтригувани от от собствената ни държавна политика и ''европейските ни приятели''.По цели нощи обсъждаха какво ще се случи през следващата година,накъде ще се обърне хода на войната и тн .
Сред нас имаше един от Сага ,чиито брат бе пилот във флота и разказваше за въздушните бомбардировки ,за храбростта на войниците ни и победите срещу империалистите влияещи на Китай негативно.
Искам преди всичко да направя уговорката че до този момент аз нямах ясно изградена ценностна система и възгледи относно армията и войната като цяло .В това отношение смея да се нарека недорасъл .Малко ме вълнуваше хода на страната и рядко слушах новините по радиото .Любимото ми занимание в петък след лекции бе да се разхождам по Шибуя и да се мотаем из парка .Понякога обаче четях Пушкин с часове в общежитието .
Родом съм от Окаяма ,семейството ми не е от богатите макар и баща ми да работи в местния административен център .Майка си не помня ,защото е починала при раждането на мен и сестра ми Нами .Баща ни ни отгледа с присъщата строгост на един помощник счетоводител работещ от 23 години все на едно място.Не мога да се оплача от нищо, макар и едва по-късно да осъзнах че това което съм имал е било изобилие в чист вид .От малък съм болнав,не ми понася есенния хлад а понякога и пролетния и често отсъствам от лекции по болест .Въпреки нескритото желание на баща ми да вляза в армията , аз все още уча заради предсмъртното желание на мама .Това кара баща ми да гледа на училищните ми разходи като на безвъзмездно изгубени вложения .Не го съдя ,в този момент аз също се самоосъждах защото не бях прилежен и стоях фигуративно в часовете .Оскъдните ми средства не ми позволяваха да се разсейвам с нещо, дори просто ей така ,колкото да се каже че съм някой нехранимайко.
Завиждах на сестра си че не ходи на училище за да върши домакинската работа ,а то и сега нямаше голям смисъл да учи .Задължителното участие в женските организации за набиране на средства и отнемаше предостатъчно време .Нова Година беше само преди седмица но аз нямах възможност да се прибера вкъщи заради разходите по железниците .Поради закъснение на пощенските станции едва вчера получих един голям плик от амбалажна хартия вързан с канап, в който се намираше писмо от баща ми ,малко пари и едно горнище най-вероятно изплетено от сестра ми .Този подарък внесе малко ведрост в скромната ми външност и аз побързах да купя плик и да изпратя моя подарък.С цената на месец спестяване купих на сестра си един лакиран гребен от абанос .Тя дълго ме беше молила да и купя такъв като на изисканите гейши за които бе чувала че се разхождат по Кабуки-чо с техните богати благодетели .Ноща ме завари докато несръчно си пишех името върху плика .Утре щях да го дам на Хитоши ,синът на съседа ,който учеше право и често се връщаше в Окаяма .Извадих от джоба си друг плик и попълних и него .Той беше за пощата .В тия смутни времена нямах вяра на никого ,затова щях да напиша на Нами да го очаква на гарата в случай че плика ми се изгуби, а ценния дар бъде продаден за пъпешови семки и саке .Отдръпнах се от заскрежения прозорец ,скрих кореспонденцията в чантата си и загасих мъждукащия фенер чиято газ скоро щеше да свърши ....
7 Януари, 1941 година ,Токио
П.П. Ще пиша на бис ,пък каквото излезе,заглавието е в процес на формулиране ...
) 