Я да питам аз

[blood_dodo]

Мислех си да пиша за конкурса. Ама есе - посмъртно не мога да напиша. Двойките които получавам в у-ще на есетата поправям с участие и други творби - а именно - разкази. Все пак понаписах малко по темата и рекох да го покажа. Имам нужда от идеи. Това е една средна част - трябва ми начална. Просто идея. На когото му хрумне нещо - моля на ЛС.

Битката за АБ-40

[…]
- Вече всички знаете, че орбиталните защити бяха унищожени по време на първата атака, а щитът – саботиран. Ние сме последното, което стои на пътя на Ноксите.
Можем просто да се оттеглим, но така повече от три милиона души ще загинат.
Докато говоря към планетата лети флота от транспортни кораби, достатъчно голяма да евакуира населението. Нужно й е време – горе-долу час – за да се приземи, да прибере цивилните и да се отдалечи достатъчно. И ние ще им дадем това време, дори и да струва живота на всеки един от тук присъстващите.
Ако има несъгласни – могат да чакат заедно с колонистите.
[…]
В двубой нашите кораби са по-силни.
Изпратихме най-добрите си пилоти срещу тях. Повечето ни съдове бяха екипирани с новия, експериментален щит. Това в една равностойна откъм брой кораби битка би ни осигурило победа. […]
Не свалях очи от големия радар, изобразен на едната стена. В центъра бяха зелените точки - нашите кръстосвачи. Зад тях пет сини - унищожителят, ръководещ операцията и ескортиращите го бойни кораби.
Появиха се червени точки, които се сбираха пред флотата ни. Когато затъмниха цялата горна част на радара нападнаха.
Една по една зелените светлинки изгасваха, оповестявайки смъртта на още двама от нашите мъже.
Не мога и не искам да си представя какво клане е било само на няколко километра над главите ни. Всички онези войници - доброволно дали си живота с едничката надежда да задържат Ноксите достатъчно дълго, за да може да се евакуира населението.
[…]
Първи бяха последните ни два мегатранспортьора, следвани плътно от малката флотилия транспортни кораби. На космодрумите цареше паника и военния персонал едва смогваше да поддържа реда. На няколко места се наложи да разтървават вкопчили се един в друг колонисти.
Ние не бързахме за никъде. Току пред командната зала бе приземен личния транспортьор на адмирала. До последно поддържахме връзка с командващия офицер на борда на унищожителя Япет. Гласът му изтъняваше с всеки унищожен ескадрон, за когото докладваше. После дойде ред на флагмана. Методичния обстрел на "Спийдърите" претовари щита и една по една системите му излязоха от строя. В момента, в който голямата синя точка примигна и изгасна на радара адмиралът затвори очи и промълви:
- Това беше. Напускаме.
[…]
Нещо се обърка. Според изчисленията трябваше да имаме предостатъчно време да се евакуираме. Но Ноксите отново ни изненадаха – почти към края на операцията дузина от по-големите им кораби застанаха на ключови места над базата и космодрума, всеки един ескортиран от по няколко ескадрона „Спийдъри”. Всеки опит да се промъкне кораб покрай тях би означавал смърт за екипажа и пътниците. Можем да се надяваме само на чудо.

Из дневника на ръководителя на Колония АБ-40 д-р. Стюарт.



Торек наблюдаваше как излита флотата и си мечтаеше да е там – с тях. Но тъй като беше започнал обучението си едва преди няколко дена не го приеха. От цялата академия останаха само той, неколцината му съученици, третокурсник с инструктора си и истински боен пилот. Последните трима бяха предпочели да се евакуират пред възможността да загинат достойно.
[…]
Разбити – всички онези прекрасни машини, екипирани с превъзходни оръжия и компетентни пилоти – разгромени в една твърде безславна битка.
Заповедта да се намерят четирима доброволци за диверсия го завари току пред рампата на единия от транспортьорите. Торек се обърна и хукна към хангара. Там го чакаха двама от приятелите му, пилотът и инструктора, които бе видял да чакат реда си за транспорт, и някакъв офицер. Той набързо им обясни плана – да ударят единия от главните кораби на Ноксите и да отклонят възможно най-много вражески съдове от блокадата.
Бяха останали само три кръстосвача. Един по един ги провериха и настаниха пилотите. Офицерът избра Торек за третия участник, защото имаше няколко часа повече в симулатора.
Пилотът и инструкторът излетяха един след друг, защото ако с младия пилот се случеше нещо преди да излети, то поне два от корабите щяха да продължат.
[…]
Седеше като парализиран в кабината. От двете му страни съучениците му размахваха ръце.
Имаше над двадесет и осем часа в симулатора – тази мисъл му вдъхна кураж. Погледна за последно индикаторите и излетя.
[…]
Едва на няколко километра над повърхността кръстосвачите бяха увлечени в неравна битка с далеч по-многобройните „Спийдъри”. С невероятно умение и голяма доза късмет другите двама задържаха повечето нападатели далеч от машината на Торек. Гонеха го два вражески съда, но засега задния щит издържаше.
Нещо примигна на левия му дисплей. Отвори съобщението – беше от инструктора: „Зелена светлина”.
Насочи кръстосвача към хангара на огромния кораб, който заемаше голяма част от небето над него.
[…]
Почти беше стигнал, когато щита се претовари и бронята започна да се изпарява. Вече бе твърде късно да се притеснява, молеше се само корпусът да издържи още малко.
Включи устройството за самоунищожение и нагласи таймера му за 45 секунди, след това отвори съобщението от съекипника си и го препрати към базата. След това затвори очи и зачака да изтекат останалите му шестнадесет секунди живот.
Достигна средата на кораба и намиращите се там животоподдържащи системи,



Съобщението пристигна миг преди взрива.
Командването само това чакаше. Транспортьорите в групи от по десет включваха хипердвигателите си още на земята без да се интересуват от последствията за планетата – и без това повече нямаше да я видят.
Колония АБ-40 бе просто още една в дългия списък на завоеванията на Ноксите.

[dido_ber]

продължаваи с историята мисял че ще излезе нещо добро

[SoulRipper]

Много е кратичко, ще има ли още?

[Phoenix_Down]

Май четете през ред и не гледате дата на постване

[SoulRipper]

Ами да - наблягам на съдържанието - сори.

[blood_dodo]

По някаква причина го няма тука целия разказ. Само секунда и ще едитна 1вия пост. Дано на някой му хареса. И не - няма да има продължение.

[velina]

Много е хубаво

[Stankata]

Аз гласувах за теб на конкурса

Тъй че е ясно , че ми харесва