Част I === Премеждията
Преди време, дълго време Ланс живееше в провинцията, където той имаше един съвсем нормален живот.Все още несемеен.Той живееше със своите родители и дните му минаваха един след друг, монотонно.Ходеше за дърва, помагаше на родителите си, разбира се имаше и време за своите приятели... пирятели, които по-късно се превърнаха в предателите.Редяха се дните и годините и внезапно животът му се промени.В гората, която е съвсем близо до дома му избухнал пожар.В това били замесени Флек и Райън, негови дългогодишни приятели.Пред тях спира кола, от която излиза униформен мъж и пита:
- Знаете ли нещо за избухналия пожар в близката гора.Виждаме, че се връщате от там.
С лек замисъл, на прага на позора, Флек отвръща:
- Даа... Бяхме там когато Ланс, който живее в къщата от среща запали стърнището, а по-късно се разгоря и в гората.
Той го каза толкова достоверно, че дори горските му повярваха.Сега главен заподрозрян за делото 'Гората на Едилфокс' е Ланс.
Свидетели на делото са 16 човека от които са Райън и Флек.
Мъж, облечен в тъмно-кафява роба влезе в съдебната зала, носейки малко дървено чукче.Привидно това бе съдията.Седна на стола пред бюрото, удари два пъти с чука и делото започна.
Призовани бяха всичките 16те свидетеля.Райън и Флек лъжесвиделестваха срещу него и всички показатели сочеха - ВИНОВЕН.Дори на челото му с големи букви според всички пишеше ВИНОВЕН.Съдията каза, че ще реши на другия ден в 12:00...
Отново всички заседатели бяха там, след 20 минутен спор, той вдигна ръката си из под бюрото взе чука и силно удари.И тук животът на Ланс се срина...
- Ланс Илистър, обвинен сте в предомишлен палеж на държавна лесница.По случая 'Горите на Едилфокс' се считате за виновен и сте осъден на 20 години строг, тъмничен затвор.Делото приключи! - изрече Съдията, без да му мигне окото.
Заседателите се разотидоха, свидетелите минаха по пътеката по край него и поеха пътя към изхода.В това време Ланс промълви 'ще се върна... някога' към Райън.
Двама надзирателя хванаха Ланс и го отведоха със завързани очи.Качиха го на един файтон и потеглиха, далеч, далеч зад планини и хълмове, след което му отвръзаха очите и го пратиха в една килия...
Дните минаваха бавно, годините още повече.По стените вече имаше 16 черти, които Ланс бе очертал с ръцете си.Изведнъж една от каменните плочи на пода се помръдна, помръдна се по-силно, вдигна се и от долу излезе привидно нечистоплътен старец с дълга бяла брада.
- Аз съм тук вече 60 години, моят живот свръшва, единствената ми цел е да ти помогна.Копах тук повече 57 лета и почти успях - каза той със сетни усилия и издъхна
Ланс разбра намека на стареца, влезе под плочата и там намери две ръчно изработени лопати от капък и дърво.Той ги взе, и продължи да търся пътя към светлината.Всеки ден той копаеше и се връщаше в килията за да не го разберат.Огледа прозорчето на килията и видя една река близо до сградата, в която вече бе 17 години.С големи усилия и надежда той прокопа може би най-големия тунел някога и вкуси свободата.Той не знаеше къде е, но тръгна със все сили да бяга, колкото може по-далеч.След като бе на безопасно разстояние, започна да търси пътя към дома.Дълго лутане и търсене, във време на глад, той не спираше във студ и мрак, надеждата не умираше, а искрата в него бе неугасваща.До един хълм той се запозна с 4 човека, също бивши страдалници в замъка-затвор.Разказа им историята си, след кеото отидоха в една пещера, запалиха огън и дочакаха сутринта.Той бе твърдо решен да се върне в родния си град, жаден за мъст, за несправедливото си обвинение.Петимата потеглиха почти безориентирани, но все пак се върнаха в цивилизацията, а от там бе лесно...
Когато Ланс се върна в провинцията, нищо не бе същото.Всичко бе променено до най-малката локвичка.Но разбира се, както всеки избягал затворник, също така и Ланс бе издирван.Той бе принуден да се крие във всяка миша дупка, а жаждата за мъст го изгаряше.Той чакаше удобния момент, да се върне с гръм и трясък.Криеше се в изби, покриви, изоставени къщи, но той вървеше напред и на пред и никога не си е помислил дори и за крачка назад !
Отмъщението... което таим дълго време...
-
Phoenix_Down
- Лейтенант (Lieutenant)
- Мнения: 355
- Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
- Местоположение: Atlantis
- Контакти:
Честно казано на мен не ми харесва. Изглежда ми малко хаотично, а и има някои нелогични неща и противоречия. Освен това до голяма степен (поне идеята) ми напомня за Граф Монте Кристо.
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.