Лудият баща

Раздел за тези с повечко въображение::Поствайте тук своите произведения::You can control the world by using your imagination.
Потребителски аватар
Matodato
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 491
Регистриран: пет май 27, 2005 1:38 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ :)))))
Контакти:

Мнение от Matodato »

За пръв път се престрашавам да публикувам нещо свое, ако обичате не си показвайте много зъбките :b070:

Лудият баща
Марти Васев

Малкото шишенце с водниста течност се беше устремило към носът му. След като го помириса и не можа да усети никакъв мирис, бавно го поднесе към устата си. С върхът на езика си докосна течността, но не можа да усети и вкус. Ето защо отровата била толкова смъртоносна... Без мирис, без вкус, точно като опитен убиец в сива перелина, промъкващ се в къщата ти с жадно за кръв съзнание и свиреп поглед в очите, който никога няма да видиш, защото ще си мъртъв още преди да си разбрал, че нещо те наблюдава. Отровата в шишенцето се понесе към устата за пореден път, но този път в него не остана течност. Да преглътнеш собствената си смърт не беше толкова лесно колкото изглеждаше. Той се чувстваше жалък и изгубен, недостоен за света в който живее, затова и трябваше да умре. Погледът започна да се размазва и очите да се обръщат, когато се сети за малката си мъртва дъщеричка и жаждата му да я види пак за последен път се върна. С последни сили набра бърза помощ и припадна изнемощял от въздействието на страшната течност без да успее да каже и дума. Събуди се в болницата с пресъхнало гърло, ужасно главоболие и обърнат стомах. За пореден път не беше готов да посрещне смъртта си... не и преди да я види отново!
След като умело прикри изкривяванията си пред местният психолог го пуснаха от болницата. Мъж на тридесет и четири години с промит стомах, три опита за самоубийство зад гърба си, празно съществуване и съзнание пълно със объркани зловещи мисли. Това беше той, описан в едно изречение.
Вървеше по улицата забравил разбърканото си тяло, мислещ за малкото си мъртво момиченце, потънал в щастливи спомени. Ето я и нея, чакаше го както винаги за да я вземе и прибере от училище. Отиде при малкото момиченце и с широка усмивка я заговори. Детето го погледна уплашено, припомняйки си какво са й говорели родителите й за непознатите, но видя в очите му тъга и доброта и му се довери. Проведоха разговор, дълъг и интересен за малкото момиченце. Смяха се и се разхождаха из града, хранейки разни малки животинки. Когато стана късно, момиченцето му обясни, че е време за нея да се прибира вкъщи, но той сякаш не я чуваше и продължаваше да се смее и да говори. Покани я в тях, но тя му отказа несигурна. Той повтори поканата като добави , че иска да й даде един малък подарък и да си довършат разговора. Добави също така, че живее близо до тях и после ще я изпрати и че няма проблем да се обади на техните от телефона му. Когато момичето се съгласи и тръгна пред него, той разпра гърбът й с хладнокръвен и жаден поглед. Тя беше негова и никои не можеше да й го отнеме сега. Стигнаха до старата къща и той я покани с бащинска усмивка да влезне за да й даде подаръка, момиченцето наивно го последва и с невзрачните си очи започна да оглежда къщата и да се радва на малко незначителни неща в този толкова важен за него момент. Следеше я и лудостта бавно се вливаше и запълваше съзнанието му. Наблюдаваше я как подскача около къщата и как вкарва живот навсякъде около него и си мислеше как съвсем скоро мъртвата му дъщеричка ще бъде с него. Отиде до кухнята и с топла усмивка й подсказа къде се намира подаръка й. Момичето заизкачва стръмните стълби към вторият етаж, следвайки точно инструкцийте му и влезна във втората стая, там където трябваше да се намира подаръкът й. Когато отвори вратата ахна от възторг и изтича вътре без да усети лудите очи взиращи се във гърбът й. Стаята беше розова и доста голяма за такава малка къща, приличаше на храм, защото нямаше осветление и навсякъде горяха свещи. Едно легло беше поставено на средата на стаята. Навсякъде имаше играчки и свещи. Момичето си мислеше колко красива стая има дъщерята на непознатия човек и й се искаше да има същата, когато чу как вратата се затръшва зад гърбът й. Обърна се леко уплашена, но видя човекът с които беше цял ден и които я разбираше толкова добре, по-добре даже и от собственият и баща. Усмихна се топло и започна да се възхищава на стаята на висок и писклив глас изпълнен с трепети на възторг. Мъжът не отвърна на усмивката й. Ръцете бяха зад гърбът му и държаха острият нож, посипан със собствената му кръв, изтичаща бавно от разпраните му вени. Добрите очи бяха изчезнали и топлият поглед беше заменен с луд. Болката вкарваше тиха агония в сърцето му, но това му доставяше само удоволствие. Не чуваше какво му говори малката мръсница, но му се искаше да й затвори устата час по скоро за да се види с мъртвата си дъщеря. Момичето беше задало въпрос на които не получи отговор, тогава очите им се срещнаха и той я изгледа жадно от горе до долу и се изхили злобно. Детето сякаш усети промените в човека и смени усмивката си. Неразбиращото й лице го следеше как приближава бавно към нея. Разпери ръце и чу писъците на момичето, което се бе ужасило при вида на разпраната кожа и оголените кокали под нея. Момичето се замоли и заплака, но той не я чуваше. Чуваше само как мъртвото му дете го зове. Притисна я в ъгъла и се надвеси над нея с нож в ръка. Момичето падна на земята, ронейки сълзи, молейки го да я пусне, докато той я галеше по косата с окървавените си крайници. С нежен глас й благодари и я погледна с бащинска обич в очите, момичето само изхриптя и го погледна неразбиращо в очите. После с бърз и точен замах й разпра гърлото. Обърна се с гръб към нея и зачака хриптенето и гърчовете да спрат, когато това стана се обърна и видя мъртвата си дъщеричка, как седи и си играе с играчките. Усмихна се и й заговори със сълзи в очите. Повдигна я и я сложи в леглото, легна до нея и й запя тихо за да я приспи. Белите чаршафи бяха пропити от неговата и от невинна кръв, когато на сутринта ги откриха сгушени в прегръдката на смъртта.
Вкарвам го, защото обичам да се търкалям! Завета на кълбото... Bulfleet Team ;)
arsenal
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 105
Регистриран: пон ное 27, 2006 9:19 am
Местоположение: Bourgas
Контакти:

Мнение от arsenal »

Добра историйка но следващия път се опитай да напишеш нещо разведряващо такива истории и по новините ги има !!! :c022:
[url=http://www.vbox7.com/play:a1b78b3f]http://www.vbox7.com/play:a1b78b3f[/url] - музикален идол
Потребителски аватар
zagi
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 110
Регистриран: чет яну 12, 2006 5:21 am
Местоположение: Винпром "Карнобат"
Контакти:

Мнение от zagi »

:a076: Марто рулираш братле,тая Габито съвсем ти е изпила мозъка :) :c018:
Не вярваш в Бог?!?Гръм да те удари!!!

Не вярваш в KillerTeam ? Да те занулят дано !
Потребителски аватар
Matodato
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 491
Регистриран: пет май 27, 2005 1:38 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ :)))))
Контакти:

Мнение от Matodato »

Слабите хора бягат от реалността и търсят само розовата нишка в живота докато се заплитат в останалите, който пренебрегват, така изведнъж се оказват на мястото на жертвата или на палача :p140:
Заги кефи ли те :) ? След като го написах като го препрочетох много сериозно се замислих дали да не отида на медицински преглед....
Последна промяна от Matodato на пет фев 09, 2007 7:27 pm, променено общо 1 път.
Вкарвам го, защото обичам да се търкалям! Завета на кълбото... Bulfleet Team ;)
Потребителски аватар
TheBeast
Майор (Major)
Мнения: 1876
Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
Местоположение: Софето
Контакти:

Мнение от TheBeast »

Ееее стига бе,не ми стигат зомбитата в Return to castle Wolfenstein ами сега и психо случки фигурират.Бррр...
The old dog has some new tricks in his sleeve...
Потребителски аватар
Matodato
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 491
Регистриран: пет май 27, 2005 1:38 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ :)))))
Контакти:

Мнение от Matodato »

И все пак като се абстрахираш от зомбитaта, кажи ми моля те дали е добре написано? :p040:
Питам защото ми харесва как съм го написал и се чудя дали ми харесва защото си е мое или просто е добро :)
Последна промяна от Matodato на пет фев 09, 2007 9:45 pm, променено общо 1 път.
Вкарвам го, защото обичам да се търкалям! Завета на кълбото... Bulfleet Team ;)
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

Различни хора харесват различен тип разкази. . . Като общо не е лошо написано, според мен.
Phoenix_Down
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 355
Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
Местоположение: Atlantis
Контакти:

Мнение от Phoenix_Down »

Харесва ми!
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
Потребителски аватар
Matodato
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 491
Регистриран: пет май 27, 2005 1:38 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ :)))))
Контакти:

Мнение от Matodato »

Благодаря на хилядите ми фенове, който ме подкрепят в начинанието ми :c062: :ok:
Вкарвам го, защото обичам да се търкалям! Завета на кълбото... Bulfleet Team ;)
Отговори

Върни се в “Лично Творчество”