Остатъка от деня прекарах в мързелуване и приятни приказки с Тел. Извадих голям късмет, че точно той отговаряше за южната порта тази сутрин. Оказа се, че старият ми приятел знае всички най-хубави места за разпускане и забавление
. Когато му споменах, че бих искал да се оттърва от целият този прахоляк, който се беше натрупал по мен по време на пътуването, той само кимна и каза :- Знам подходящото място.
Малко по-късно вече се киснехме в един голям горещ басейн, парата от който замъгляваше почти всичко наоколо.
- Еха, харесва ми това място. - казах и се протегнах.
- И на мен, специално по това време, иначе е пренаселено. - отвърна Тел и потънахме в мълчание. Внезапно приятеля ми постави ръка на слепоочието и затвори очи.
- Тел, добре ли? Ехо, какво ти става? - той продължаваше да стои като вцепенен. Тъкмо когато започвах да се притеснявам да не би случайно да се е самовкаменил без да иска с някое заклинание
, той отвори очи и каза :- Уф, мразя когато трябва да говоря с някой телепатично. Главния Маг на Сребърната Корона ме уведоми, че сме призовани в двореца от Съвета. След 1 час трябва да сме там.
- В двореца? Е, поне ще видим дали придворните дами са наистина толкова красиви, колкото разказват хората.
- Ако има време.
Близо час по-късно вече се придвижвахме по мраморните коридори на Лунния дворец. Приказките, които бях чувал за него изобщо не преувеличаваха. Дори по стените на коридорите имаше гоблени и картини, изобразяващи различни сцени - от сражения, до пейзажи и дори забелязах една две карти. От тавана висяха великолепни полюлеи, които блестяха с магическа синя светлина. Около нас постоянно преминаваха придворни и прислужници, със сребърна корона, извезана на ливреите им. Водача ни - висок, слаб мъж, с оплешивяваща глава, поддържаше бодра стъпка и си мърмореше през минута нещо от сорта : "Дано не закъснеем, дано не закъснеем!" и "По-бързо, по-бързо!"
Тел крачеше до мен, вглъбен в собствените си мисли.
- Стигнахме! - каза придружителя ни. Бяхме спряли пред огромна, двукрила, дъбова врата, дръжките на която бяха с формата на полумесеци. Тъкмо се чудех как кльощав човек като водача ни, може да отвори такова чудо, когато вратата се отвори от самосеби си. Погледнах Тел въпросително, но той поклати глава. Придружителя ни влезе вътре и ние побъзахме да го последваме. Залата беше обширна, както подсказваше и вратата. Таванът беше най-малко 20 метра над мен и се поддържаше на масивни мраморни колони. Пред нас на висок подиум бяха подредени 7 "стола", които повече ми приличаха на тронове, в които седяха кралските съветници, всички до един възрастни хора, с внувашаваща респект осанка. Водача ни се поклони дълбоко, веднага последван от приятеля ми. Реших, че ще е най-разумно да ги последвам.
- Свободен си - каза мъжът, седящ на трона по средата. Докато се чудех към кой се обръща, придружителят ни се изправи и се изниза бързо. Вратата се затвори след него.
- Добре дошъл рейнджър Лийфсън. - продължи съветника. - Знаех си, че ще откликнете на призива на Короната. Позволявам си да кажа, че значително се отличавате от брат си.
- Да, това е най-добрата ми черта. - осмелих се да кажа. Стори ми се, че по лицето на съветника пробягва лека усмивка, а някои от другите открито се засмяха.
- Както може би сте чули, брат ви направи първия си щурм преди 3 дни. Целта му не беше да завладее замъка, а по-скоро да види с какви сили разполагаме и да унищожи запасите ни от храна, за което беше внедрил в града част от подвластните му магове. За радост те ня успяхя да нанесат щети върху складовете ни с храна, благодарение на няколко отряда, които са се заели с това. - каза съветника и погледна одобрително Тел. Стори ми се, че чух някой от крайните съветници да казва : "По-добре да бяха унищожили складовете ни със зърно, отколкото спиртоварната".
- Добре, но не разбирам за какво съм ви аз? - попитах директно.
- Хм...направо по темата. - обади се жената на втория стол от ляво. - Ами май няма смисъл да овъртаме. Сигурно сте чували слухове за артефакт, който Беон Жестокия е бил намерил? Е, не са само слухове. Казва се Зейнзански рубин и има властта да... подчинява хората на волята на собственикът му.
- Не само хората, а всяко живо същество. - каза друг от съветниците. - Брат ти трябва само да подчини лорда на някой дом и вече цялата му военна сила е негова. "Ах, защо винаги намира паричката в питата?"
- И...с какво точно мога да помогна аз? - пак попитах.
- На Зейнзанския рубин има продиводействащ артефакт - Огнената воля на Сарст. От вас двамата искаме да се сдобиете с Волята и да я донесете до нас, ние ще успеем да извлечем силата, която ни е нужна да се противопоставим на Беон.
- Хах, лесна работа...Само, че къде да го намерим? - попитах.
- В Ледените планини. - каза Тел. - Много неприятно място, според книгите, които съм чел за тях.
- И не само това - каза пак главния съветник. - Беон може да е пратил собствена експедиция за да подсигури властта си. Имате един ден да се подготвите с нужните провизии...
Утре работа ни чака!
Иначе разказчето радва 
. Миг по-късно падна на земята, а пощальонът...не...убиецът лежеше безжизнен на пода.
. Можеше да го разпитаме.
