Нова измислица

Раздел за тези с повечко въображение::Поствайте тук своите произведения::You can control the world by using your imagination.
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

VIII част : Зейнзанския Рубин


Остатъка от деня прекарах в мързелуване и приятни приказки с Тел. Извадих голям късмет, че точно той отговаряше за южната порта тази сутрин. Оказа се, че старият ми приятел знае всички най-хубави места за разпускане и забавление :ok: . Когато му споменах, че бих искал да се оттърва от целият този прахоляк, който се беше натрупал по мен по време на пътуването, той само кимна и каза :
- Знам подходящото място.
Малко по-късно вече се киснехме в един голям горещ басейн, парата от който замъгляваше почти всичко наоколо.
- Еха, харесва ми това място. - казах и се протегнах.
- И на мен, специално по това време, иначе е пренаселено. - отвърна Тел и потънахме в мълчание. Внезапно приятеля ми постави ръка на слепоочието и затвори очи.
- Тел, добре ли? Ехо, какво ти става? - той продължаваше да стои като вцепенен. Тъкмо когато започвах да се притеснявам да не би случайно да се е самовкаменил без да иска с някое заклинание :c022: , той отвори очи и каза :
- Уф, мразя когато трябва да говоря с някой телепатично. Главния Маг на Сребърната Корона ме уведоми, че сме призовани в двореца от Съвета. След 1 час трябва да сме там.
- В двореца? Е, поне ще видим дали придворните дами са наистина толкова красиви, колкото разказват хората.
- Ако има време. :)


Близо час по-късно вече се придвижвахме по мраморните коридори на Лунния дворец. Приказките, които бях чувал за него изобщо не преувеличаваха. Дори по стените на коридорите имаше гоблени и картини, изобразяващи различни сцени - от сражения, до пейзажи и дори забелязах една две карти. От тавана висяха великолепни полюлеи, които блестяха с магическа синя светлина. Около нас постоянно преминаваха придворни и прислужници, със сребърна корона, извезана на ливреите им. Водача ни - висок, слаб мъж, с оплешивяваща глава, поддържаше бодра стъпка и си мърмореше през минута нещо от сорта : "Дано не закъснеем, дано не закъснеем!" и "По-бързо, по-бързо!"
Тел крачеше до мен, вглъбен в собствените си мисли.
- Стигнахме! - каза придружителя ни. Бяхме спряли пред огромна, двукрила, дъбова врата, дръжките на която бяха с формата на полумесеци. Тъкмо се чудех как кльощав човек като водача ни, може да отвори такова чудо, когато вратата се отвори от самосеби си. Погледнах Тел въпросително, но той поклати глава. Придружителя ни влезе вътре и ние побъзахме да го последваме. Залата беше обширна, както подсказваше и вратата. Таванът беше най-малко 20 метра над мен и се поддържаше на масивни мраморни колони. Пред нас на висок подиум бяха подредени 7 "стола", които повече ми приличаха на тронове, в които седяха кралските съветници, всички до един възрастни хора, с внувашаваща респект осанка. Водача ни се поклони дълбоко, веднага последван от приятеля ми. Реших, че ще е най-разумно да ги последвам. :k018:
- Свободен си - каза мъжът, седящ на трона по средата. Докато се чудех към кой се обръща, придружителят ни се изправи и се изниза бързо. Вратата се затвори след него.
- Добре дошъл рейнджър Лийфсън. - продължи съветника. - Знаех си, че ще откликнете на призива на Короната. Позволявам си да кажа, че значително се отличавате от брат си.
- Да, това е най-добрата ми черта. - осмелих се да кажа. Стори ми се, че по лицето на съветника пробягва лека усмивка, а някои от другите открито се засмяха.
- Както може би сте чули, брат ви направи първия си щурм преди 3 дни. Целта му не беше да завладее замъка, а по-скоро да види с какви сили разполагаме и да унищожи запасите ни от храна, за което беше внедрил в града част от подвластните му магове. За радост те ня успяхя да нанесат щети върху складовете ни с храна, благодарение на няколко отряда, които са се заели с това. - каза съветника и погледна одобрително Тел. Стори ми се, че чух някой от крайните съветници да казва : "По-добре да бяха унищожили складовете ни със зърно, отколкото спиртоварната".
- Добре, но не разбирам за какво съм ви аз? - попитах директно.
- Хм...направо по темата. - обади се жената на втория стол от ляво. - Ами май няма смисъл да овъртаме. Сигурно сте чували слухове за артефакт, който Беон Жестокия е бил намерил? Е, не са само слухове. Казва се Зейнзански рубин и има властта да... подчинява хората на волята на собственикът му.
- Не само хората, а всяко живо същество. - каза друг от съветниците. - Брат ти трябва само да подчини лорда на някой дом и вече цялата му военна сила е негова. "Ах, защо винаги намира паричката в питата?"
- И...с какво точно мога да помогна аз? - пак попитах.
- На Зейнзанския рубин има продиводействащ артефакт - Огнената воля на Сарст. От вас двамата искаме да се сдобиете с Волята и да я донесете до нас, ние ще успеем да извлечем силата, която ни е нужна да се противопоставим на Беон.
- Хах, лесна работа...Само, че къде да го намерим? - попитах.
- В Ледените планини. - каза Тел. - Много неприятно място, според книгите, които съм чел за тях.
- И не само това - каза пак главния съветник. - Беон може да е пратил собствена експедиция за да подсигури властта си. Имате един ден да се подготвите с нужните провизии...
Последна промяна от SoulRipper на пон фев 12, 2007 5:12 pm, променено общо 1 път.
arsenal
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 105
Регистриран: пон ное 27, 2006 9:19 am
Местоположение: Bourgas
Контакти:

Мнение от arsenal »

Да !!! Продължавай това че няма много мнения не означава че малко я четат бъди сигурен.Мноого интересно :ok: !
[url=http://www.vbox7.com/play:a1b78b3f]http://www.vbox7.com/play:a1b78b3f[/url] - музикален идол
Phoenix_Down
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 355
Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
Местоположение: Atlantis
Контакти:

Мнение от Phoenix_Down »

Част IX: Подготовката


- Мина по-добре, отколкото очаквах - казах на излизане. - Очаквах доста да ме...
- МАГ ТЕЛОРАС!
- Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина. Предполагам, че ще се позабавя малко.
- МАГ!
- Или не толкова малко. Знаеш ли, помоли някой слуга да те упъти към търговската улица и купи провизии. Ще се срещнем обратно в кръчмата, в която те заведох по-рано, та да прекараме малко време за последно преди да тръгнем за планините.
Подадох му списъка с покупките, поех си дълбоко дъх и отидох да изслушам с повишено внимание (и малка магия за временно оглушаване) не особено изобретателните обиди и “деликатни” като гранит в сладкиш намеци относно моята некомпетентност. Единствено съветникът, заговорил Мат, ме защити, но неговите думи бяха удавени от злост и слюнка, хвърчащи от устата на съветник Кортон - индивид, колкото обичащ властта, толкова и пиенето. В крайна сметка, след повече от два часа забавление, на мен ми прикипя, казах на съветника, че макар че вече не може да се вари алкохол в спиртоварната, спокойно мога да сваря НЕГО. След това, докато той си отваряше и затваряше устата досущ като риба на сухо, с очи, оцъклени като златни монети, казах довиждане на останалите съветници и излязох през двукрилата врата.
Половин час по-късно вече седях в кръчмата и усърдно давех спомените за изминалите три часа в чаши с ейл и други по-силни питиета. Когато малко по-късно Мат се присъедини към мен, натоварен с две огромни раници, аз вече бях доста напред с материала, което не му попречи бързо да навакса. Последното, което помня, е сервитьорката, възседнала ме на пода, пеейки заедно с мен “Космати са ушите на наще офицери” (понятие си нямам откъде е научила тази песен; ние с Мат я научихме в академията от сержанта, но това е друга история), и Мат, дерейки се по-силно и от мен, прегърнал танцьорката, седнала в скута му.
Събудих се на следващата сутрин, главата ме болеше и проклинах всякакъв алкохол. Ругатните ми събудиха Мат, който първо ми се скара, че съм го събудил, после се замисли, усети колко точно го боли главата и се присъедини към апела ми към боговете на прокълнат гадината, измислила спирта. Това не ни попречи да изпием по една скоросмъртница за оправяне на главата. После, чувствайки се малко по-добре, заведох Мат на парна баня, последвана от студен басейн, след които се почувствахме като нови. Бяхме готови да потеглим.
- Тел - обади се Мат. - Тези планини не са ли на месеци път оттук?
- Да.
- И как ще стигнем навреме?
- По Пътя на Елементите.
- Трябва ли... знаеш колко мразя пътуването с магически средства.
- Ако визираш телепортацията, да знаеш, че Пътя е доста различен. Както знаеш, количеството енергия необходима за телепортиране нараства правопропорционално на масата и на дистанцията, на която трябва да се изпрати предмета. Или в случая - хората. За изминаването на двете хиляди мили, които ни делят от Ледените планини, с товар от около 200 килограма, ще е необходима много повече енергия, отколкото бих желал да изхабя. Пък и тези планини са места с невероятно висока магическа концентрация - магията там е изобилна и разнородна, правеща телепортацията невъзможна. Та единствената ни опция е Пътя. Дори и с него, пътуването пак ще бъде доста трудно към края. Бъди готов за бой - каквото не удържи преградата, която ще издигна около нас, ти ще трябва да убиеш. Приятелските същества там са обидно малко, а аз ще трябва да се концентрирам изцяло върху пътуването, за да не свършим неколкостотин метра под земята. Ще мога да използвам единствено защитната магия, както и някои други предварително казани заклинания. Нападателните магии ще бъдат недостъпни, за съжаление.
- Яаааасно. Кога тръгваме? Направо нямам търпение да сложа прът в колелата на плановете на брат ми.
- Тръгваме със залеза. Сега най-добре да си починем. За теб не знам, но аз искам да събера цялата си сила преди да се осмеля на стъпя на Пътя. Хайде, запазил съм ти стая в странноприемницата “Свинската глава”, точно до моята стая. И никакви жени този път :P Утре работа ни чака!
Последна промяна от Phoenix_Down на пон фев 05, 2007 6:37 pm, променено общо 1 път.
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
Потребителски аватар
flipmode
Редник (Private)
Мнения: 98
Регистриран: вт яну 23, 2007 11:46 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от flipmode »

Че как тъй без жени беее ? :a046: Иначе разказчето радва ;)
[color=#0000FF][b]LONG LIVE ROCK`N`ROLL !!![/b][/color]
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

Еее. трябва да има и малко ограничение. :c022:

Част X : Пратката

Разхождах се напред, назад в стаята ми в "Свинската глава" и през 5 мин. преглеждах провизиите си. С други думи - тъпеех. Тел беше съвсем прав, когато каза, че ще е добре да си починем и да си съберем силите си за пътуването, но не ме свърташе на едно място. "Тръгваме утре сутринта, преди да е изгряло слънцето." - беше казал приятелят ми преди 3 часа. Седнах на леглото и огледах може би за 5-ти път оборудването си. Позахабена кожена туника, обшита с метални брънки тук - там, дълъг меч, добре подострен, но потъмнял на места от неизмити петна кръв, ръкавици от еленова кожа...Ако имах възможност да ги заменя щях да го направя, въпреки факта, че вече бях свикнал с тях, но ново оборудване струваше пари, с които за жалост не разполагах. Някой потропа на вратата. Станах от леглото и отворих вратата. Пред мен стоеше млад, елегантен мъж, облечен с униформата на кралски пощальон.
- Рейнджър Лийфсън? - попита той.
- Да, аз съм.
- Нося пратка за вас. Лично от Короната. Момент да я намеря...каза той и бръкна в някакъв вътрешен джоб на униформата си.
- От Короната?? Каква... - Камата, внезапно озовала се в ръката му се изстреля към лицето ми. Осъзнах, че не съм достатъчно бърз да се измъкна този път. Затворих очи и ...
- Мат! - чух познат глас. Отворих пак очи внимателно. Острието беше замръзнало на милиметри от лицето ми :wow: . Миг по-късно падна на земята, а пощальонът...не...убиецът лежеше безжизнен на пода.
- Тел...благодаря. Дължа ти живота си.
- Няма проблеми, и ти би направил същото. - каза той и се наведе към падналия на земята мъж. - Хм...някой те иска мъртъв. Не ти е трудно да се сетиш кой, нали? - не казах нищо, все още бях вцепенен от близкия допир със Смъртта. - Брат ти плаща добре. - каза приятеля ми и ми подметна малка, но тежка торбичка. Погледнах вътре и не се изненадах като видях, че е пълна със злато. - Жалко, че го убих :p030: . Можеше да го разпитаме.
- Едва ли щеше да знае нещо, което да ни е полезно. - разтръсках кесията в ръката си. - Отивам да понапазарувам.
- Пази се. Вече знаеш, че Беорн те иска мъртъв.

Половин час по-късно вече разглеждах най-добрите оръжия и брони, които можеше да ми предложи най-елитната ковачница в града. Най-накрая погледа ми попадна на един извит и лек на вид меч, изкован от някаква странна, светла стомана.
- Добър избор, милорд. Над този меч работих половин година и е моето най-велико творение! Направен е от Лунна стомана, магически метал, използван само от крале! Според приказките с всеки убит враг, острието става все по-остро. - Меча лежеше удобно в ръката ми. Без да обръщам внимание на хвалбите на ковача допрях острието леко до пръста си.
- Цена? - попитах докато облизвах кръвта от палеца си.
- Ооо...за меч от такава класа...сумата трябва да е достойна.
- Цена! - настоях.
- 50 златни крони. - сдържах импулса си да пробвам дали меча ще стане по-остър, ако го заколя. :p020:
- Давам ти 20.
- О, мили богове! Този човек се опитва да ме ограби! 40 и е ваш.
- 30, или ще пробвам острието на теб. Иии.... ще взема тази туника и тези нараменници за още две крони.

На сутринта чух почукване на вратата. Отворих я с меч в ръка.
- Да тръгваме. - каза Тел.
Потребителски аватар
FeaRSomE
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 109
Регистриран: пет май 12, 2006 6:08 am
Контакти:

Мнение от FeaRSomE »

Сещам се, в Сага за Войната на Разлома, мисля, че в Принц на Кръвта, имаше яко е*ане :) Замисли се в/у въпроса :c018: :P :c022:
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

Ъъъ...това не го разбрах много добре :) Обясни ми на ЛС.
Phoenix_Down
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 355
Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
Местоположение: Atlantis
Контакти:

Мнение от Phoenix_Down »

Иска да включим хубава п*чка в цялата работа и да има много е*ане. Мисля, че е ясно какво иска :) Хляб и зрелища.
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
Отговори

Върни се в “Лично Творчество”