[ SEYMOUR1 ] tnt123 vs.[ BroD WaR ] Metal4eto

[viktoriqangel]

Генерал Тnt123 опаковаше багажа си. Щеше да се мести в новото военно поделение в далечната слънчева система Luna.Не обичаше местенето, харесваше му тук- на родната планета, където обичаше да наблюдава раждането и умирането на милиони звезди в тъмночервеното небе.
Червената плaнета- така я наричаха всички, сякъш бяха забравили истинското й име. А за него тя беше не просто роден дом , а с нея свързваше всички мили спомени за славни времена и героизъм. Погледна отново през прозореца на кабинета си-за пореден път наблюдаваше пурпурната степ, преливаща в златисти и сребристи оттенъци и подсъзнателно си търсеше причина да остане, да се забави още миг поне... Дали не беше забравил нещо ?Отново пред очите му заиграха пламъците на красивите залези в необятните дълбини на небето, което можеше да се види само и единствено тук...Но беше време да потегля. Новото съзведие го чакаше, трябваше да превземе нови светове, да напише историята на нови още по- вълнуващи и героични битки... Да трябваше да тръгва. За последен път хвърли поглед към бюрото си, от утре идваше негов заместник, който той беше обучил добре и щеше да поеме неговите функции.Искаше да се увери с присъщата му за ранга загриженост, че нещата щяха да бъдат добре, че всичко ще бъде наред... Но погледа му се закова в монитора на бюрото му. Тогава той видя доклада от който ясно се виждаше концентриране на бойни сили във вражеския лагер близо до неговата родна планета.Генералското му сърце трепна. Не можа да се пребори със себе си, чувството за дълг надделя, макар да знаеше че има заместник реши сам да се втурне в лоното на врага, каквото и да му струва това...

http://vs3bitki.hit.bg/tnt123_1.htm


Рециклаторите ни успешно достигнаха целта си и успяха да натоварят:

514384 метал
514384 кристали
251232 газ

На тези координати останаха:
0 метал
0 кристали
5960 газ.


След погрома на врага вече можеше да си отдъхне. Погледна към звездите- сега те светеха по- ярко от всякога, красивите им розово- сини отенъци сияеха в нощта, а червената планета бе потънала в спокойствие и тишина.