Съдбата на галактиката
Седях спокойно в кабинета си и и се наслаждавах на хубавото , ароматно кафе . Днес шефа го нямаше и си гледах телевизия , доволен от хубавият ден . Всъщност аз бях шеф днес ! Работех като заместник министър на отбраната , но днес всички други заместници бяха заети и се налагаше аз да ръководя работниците ( което да знаете е много прятно ) ! Изведнъж тъкмо когато филмът ставаше интересен , Стай , един от подчинените ми връхлетя в стаята целият пребледнял и започна да говори несвързано . Хубавият ден ми се развали ! Човека ми каза да побързам и ме подкани да отида в главното отделение , като непрекъснато псуваше и се държеше за главата . Когато влязох в отделението видях червеният надпис ! Този червен надпис , който се появяваше за пръв път от 5000 години ! Този надпис , който означаваше смърт или вечно робство ! Атакуваха ни и то с 10 пъти по-голяма флота , а нямаше време да се реагира , защото атаката пристигаше само след половин час . Аз трябваше да реша какво да правим , но лошата новина се разнесе из обичайно спокойното население и навън започнаха да се чуват писъците на жени и деца . Разгледах отблизо екрана , но нямаше грешка – идваха 100 кръста . Това беше прекалено голяма флота , тъй като ние разполагахме само с 20 изтребителя и 50 скаута ! Досега от чужди атаки ни бяха спасявали, това че планетата беше бедна и не си заслужаваха усилията за малкото ресурс , но днес ни атакуваха ! Времето постоянно намаляваше , а всички хора се надяваха аз да измисля нещо . След малко реших – трябваше да рискувам ! Надрасках няколко реда на един лист за съпругата ми , децата ми и всички близки в случай че умра и се качих на една шпионска сонда . Целта ми беше да достигна до близката планета Рейн , където се надявах да ни отстъпят малко кораби за битката ! Рискът беше голям . Рейн имаха 5 пъти по-силен шпионаж от нашия , но с друг кораб щях да се забавя прекалено много .
След няколко минути вече бях в космоса . Оставаше 1 минута най-вероятно до смъртта ми . Времето течеше бързо , а аз мислено се сбогувах с близките ми . Край , влизах в атмосферата на Рейн , но . . . минах ! След секунда вече бях кацнал на летището ми където ме посрещна някакъв министър . Преди да се поздравим аз започнах да го моля да ни отпусне няколко кораба , но вместо както очаквах да го разубеждавам дълго , човекът каза на войниците да потеглят като прибави да не забравят и рециклаторите . Всичко премина толкова лесно ! Аз благодарих на министъра и понечих да си тръгна , но той ме подкани да отида в близката сграда , където явно се намираше министерството . Аз нямаше защо да откажа , а и исках да се полюбувам повечко на прелитащите бойни кораби и кръстове .
След малко бяхме в сградата . Министъра , който се казваше Кюес ме запозна с други отговорни лица и после заедно отидохме да видим развоя на битката в една голяма зала . Аз се чудех защо има толкова голям интерес към родната ми планета , но важното беше че надвихме чуждите кръстове , което се посрещна с бурни викове и радост . После, обаче разбрах за важността на тази битка за Рейн . С Кюес отидохме в някакъв офис където на някакъв много специален уред ( класи над телевизора ) ми показа един филм и ми разясняваше като за човек от няква изостанала планета ( е то такъв си бях ) . Заформяше се нова междузвездна война . Великите сили от 2 и 3 галактика бяха решили да се изправят срещу Коалицията от 1 , 4 , 5 , 6 ,7 , 8 и 9 галактика ! За момента войната започваше , и все още много планети пазеха неутралитет като нас , но стратегическата ни позиция беше накарала Великите сили да ни атакуват и съответно да имат подстъп към всички планети в 5 галактика . След доста разяснения Кюес зададе и въпроса , на коя страна ще сме . Естествено още не бях главен министър на отбраната , но беше почти сигурно , че целият народ ще одобри нашето действие във войната начело на Коалицията .
Скоро след интересният разговор , трябваше и да си тръгна . Очаквах тържественото посрещане на площада във военната столица на планетата ми Хотъл , но и взех няколко снимки на бойни кораби от Кюес за музея в Хотъл . Като си помисля колко трудно мислех че ще е да се справя , а сега ме очакваше тържествено посрещане ! След минута всичко вървеше както си го и мислих – връчиха ми няколко титли , бях вече министър на отбраната , а след това започнаха тържества цяла седмица . Вестта , че се включваме във войната пък радваше целият народ и вестта се разнасяше от уста на уста до най-отдалечените кътчета на планетата .
Естествено скоро хората се заеха с обичайните си неща . Коалицията имаше все нови членове и членове . Ние не можехме да направим нищо , но владетелят на най-силната планета от Коалицията Розендал беше казал , че нищо не се знае и понякога и най-слабите могат да имат най- голям принос . Е ние чакахме своя миг , но не трябваше да мине много време , защото скоро атаките от страна на Великите сили започнаха . Кръстове , унита , звезди всичко летеше без да се пести разход и без да се гледа рециклаж . Ние атакувахме като изчислявахме всичко и пестяхме колкото се може повече , но знаехме че скоро ресурса на врагът ще свърши и ще го контрааткуваме . Това обаче не ставаше , атаките продължава , а изправени пред мощта на всемогъщото ЗнС съюзниците ни намаляваха . Великите сили атакуваха по слабите ни планети , а ние нямахме достатъчно газ за да изпратим флота и да ги защитим . Без малките планети , ресурса ни обаче намаляваше все повече и повече . Явно бяхме хванати в капан кроян с години от лидерите на Великите сили . Нямаше вече добри новини , не се предавахме , но загубата и вечното робство щяха да бъдат неизбежни !
Изведнъж ме осени идея , започнах да пиша трескаво на компютъра , но съюзниците не реагираха въобще . Планът беше да оставим на някоя планета в 2 галактика солидно количeство кораби . Естествено Великите сили щяха да атакуват планетата , а през това време щяхме да стационираме 3 звезди на някоя близка планета ( за толкова звезди имахме ресурс ) . Секунди преди атаката щяхме да изпратим меги пълни с газ и щяхме да вдигнем корабите , а врежеските звезди щяха да унищожат планетата и да се върнат обратно . Тогава щяхме да изпратим нашите звезди , които щяха да унищожат противниковата планета и противниковите кораби щяха да изчезна безследно .
Лидерите на Коалицията , които не пропускаха никое предложение видяха това и . . . го одобриха . Да планът беше добър и трябваше да рискуваме , защото това беше последния ни шанс . Планетите , които все още не бяха предали Коалицията , заизпращаха ресурс към една от най-силните ни планети в 4 галактика и след 2 дена всичко беше готово за атаката . Всичко вървеше по план , оставихме около 3000 кръстосвача и 1000 бойни на една планета на 100 системи от главната планета на Великите Сили , а междувременно пуснахме 3 звезди към друга на 50 системи от вражеската . Противниковите звезди и унита кръвожадно се понесоха към нащата планета . Дали планът щеше да успее ? Сърцата ни туптяха все по-бързо в очакване на чуждата флота.
И тя идваше 20 . . . 19 . . . 18 . . . 17 . . . 16 . . . мегите донесоха газ и вдигнахме нашите кораби . . . 3 . . . 2 . . . 1 планетата ни беше унищожена , но ние пуснахме нашите звезди към вражеския център .
Противниците бяха матирани . 3-те наши звезди щяха да унищожат противниковата планета . След час това стана факт , а оттам нататък да спечелим войната беше лесно !
Мирът по света беше възстановен !
