Тук ли са още?

[astalavista]

[quote=""100jan""]Вече три дни се опитваме да отместим плочата. На моменти сърбежите под костюма и шлема са толкова непоносими, че всички сме на ръба на истерията. Никой не очакваше, че малката ни експедиция, съставена от лаборанти-химици и двама пилоти, ще попадне на нещо по-различно от металоносни жили и прахоляк на тази затънтена планетка. Атмосфера - обичайната. 90% азот, невероятно количество въглероден двуокис и съвсем малко кислород, но недостатъчно за нас. Лагерът ни беше на километри оттук първоначално, чак в другото полукълбо. Наложи се да се преместим, тъй като намерихме това. Но да започнем отначало.
Експедицията е на институт, който може и да не съществува вече, тъй като след годините криосън в кораба не знаем какви събития са се случили на Земята. Бяхме събрани набързо и почти ни бе заповядано да отпътуваме. Да, институтът е с военна насоченост. Нямаме право да споменаваме каква е точната му дейност, но не можем да скрием очевидното - за неговите изследвания са нужни метали. Много метали. Тази необходимост ни доведе и тук.
След няколко безплодни седмици, прекарани на планетата, открихме не много големи залежи на желязо, титаний, алуминий (но с много примеси, което го прави нерентабилен) и това...
Не знаем какво е това. Преместихме лагера наблизо, защото очакваме да има доста работа. Друга работа, не лаборантска и геоложка. А може би и такава. Един от спътниците, които кръжат около планетата, ни изпрати данни за голяма кухина в една от ниските планини на северното полукълбо. Роботите, които отидоха да огледат местността, доложиха за огромна и кръгла плоча, която запушва нещо като предверие. И понеже нямаме необходимата екипировка, сега се мъчим с подръчни средства да я преместим. А може и да я взривим...
Аз съм най-мързеливият от групата. Обикновенно симулирам преумора и бързо се отправям към сглобяемите помещения за да се отдам на блаженно излежаване, гледане в една точка и пушене (нелегално, тъй като ни е забранено). И днес направих същото. Всички знаеха какво правя, но никой не роптаеше, тъй като повече пречех, отколкото да помагам. Вече точно бях започнал да задрямвам, когато ме стресна някакъв взрив. Бяха взривили плочата! Набързо нахлузих екипировката и побегнах към обекта.
Там вече беше разчистена една неголяма пролука, пред която спокойно минаваше човек със скафандър. Всички бяха вътре. Отвън стояха изследователските роботи и наблюдаваха безизразно отворилата се дупка. Пъхнах се и аз вътре.
Колегите ми стояха и съзерцаваха един надпис (да, именно, надпис), който беше издълбан направо в скалата. Намирахме се в помещение, подобно на коридор и с нисък таван. На стената беше написано:


Загледах се и аз. Всички вече обсъждаха, че това сигурно е доказателството, което толкова търсихме, за извънземен разум. Първоначално и аз се заразих от всеобщата еуфория. Но нещо ме глождеше. Нещо ме връщаше години назад, във времената, когато още студенти, обичахме да излизаме с момичетата от филологическия факултет, да прекарваме бурни нощи с танци и лудории... Да, спомена за онова момиче с тъжните и умни очи... Показваше ми любимите си снимки на старинни ръкописи, сравняваше различни писменостти и им се възхищаваше така, сякаш са картини от талантлив художник. Една буква завинаги ми се запечата в спомените:


Това беше "буки" от старобългарската азбука, от глаголицата!!!
За момент реших, че кислородът ми е свършил. Та това не е възможно!
- Чакайте! - извиках аз. Набързо им разказах какво съм видал, а след това всички тичахме към лагера за да проверим в компютъра има ли данни за глаголицата и какво може да означава този надпис...
Там пишеше...

(продължение ще има ако искам и съм на кеф)[/quote]