Червен сняг

[astalavista]

[quote=""BulSoldier""]1.Нов Дом

Капитан Кознецов приближаваше към аванпост N-32,возещ се в бронетранспортьора си които бе водач на бонираната колона състояща се от три машини.Димитрии Кознецов се бе качил на картечарското място и бе подухван от внезапните пориви на вятъра в ледения север и постоянния въздушен поток от движението на конвоя.Навсякъде около него имаше само равна бяла пелена,нито знак от човешко присъствие,всичко си стоеше така както е било и преди милион години,но това скоро щеше да се промени.
Обикновенно толкова на север при рутинни патрули се срешаха някои друг снабдителен конвои или граничен патрул на Макасите,които от своя страна не пропускаха да открият огън при възможност.Кознецов не бе водил сражения в такива условия и незнаеше какво да очаква,както и които и да било от подчинените му.
Равният терен по които се движеха и липсата на каквито и да било ориентири правеше невъзможно откриването пътя към аванпоста,а честите снежни бури само отежняваха положението.Единственият начин да стигнат до аванпоста бе като бъдат напътсвани от дежурния радист,като той следи движението им на радара и указваше корекциите в курса им.Затова и радарните обстановки са разположени на равни интервали,чиито обсег едва се припокрива.
Пътуването бе дълго и уморитeлно за целия екипаж,то траеше две денонощия с кратки спирания за основните човешки нужди.Оставаха още два часа и Кознецов и воиниците му щяха да поемат едногодишното назначение като гарнизон на аванпост N-32.
Кознецов слезе от картечарската позиция и я отстъпи на редника които бе дежурния картечар.Конвоят спря за почивка,последната от които бе преди 6 часа.Всички без екипажа на бронираните машини слязоха за да се порастъпчат.Капитанът слезе от машината и махна на лейтенант Риджър,която бе командир на тера панцера.Тя заедно с много офицери и воиници бе пратена от международната коалиция в помощ на ИБ(източния блок).Тя ловко излезе от люка и невнимателно скочи от купола на шасито на тера панцера,като не предвиди че изключителния студ ще е заледил и направил повърхността на машината хлъзгава.Лейтенанта се подхлъзна,опита се да се хване за оръдието,но залитна на страни и падна от машината.Повечето от воиниците невидяха,а остналите се направиха че не са.Кознецов се затича за да види дали не е ударена.Той застана над нея и с едва доловима нотка на заинтересованост и каза:
-Добре ли сте ?
-Да,само се подхлъзнах.-Лейтенанта се изправи и отърси зимния си костюм от полепналия сняг. – Непредвидих че повърхността ще замръзне.
През това време Капитанът дори не я гледаше в очите,а бе съсредоточил погледа си на север,сякаш виждаше нещо много интересно.За миг Риджър също се обърна за да погледне,но не видя нищо освен сливащите се небе и земя,които на хоризнта едва се различаваха.
-Следващия път бъдете по внимателна.Такива безотговорни действия могат да имат неприятен,дори фатален край. – макар и строг,Кознецов беше прав.Лейтенанта се опита да противоречи,но той я прекъсна.- Остават ни още два часа път.Оправихте ли проблема с радиото на тера панцера ви ?
Риджър застана мирно и отговори на въпроса – Още не сме локализирали проблема,проверихме веригата,но всичко изглежда наред.Ще прегледаме схемите и радиосистемата основно когато пристигнем в аванпоста.
-Опитайте се да го оправите възможно най-бързо,такава малка спънка може да струва живота на някого.
-Да,сър! – бързо отговори Лейтенанта.Кознецов махна с ръка и хората започнаха да се качват по машините,Риджър също се качи на тера панцера,като този път стъпваше внимателно.
За по малко от половин минута всички се качиха по машините и потеглиха към аванпоста.Вече бе късен следобед и в северните земи в които се намираха,скоро щеше да се стъмни,а това нямаше да им помогне.

Около два часа по-късно конвоят все още не бе пристигнал при аванпост N-32,а слънцето залязваше.Оранжевият диск едва се подаваше от хоризонта и осветяваше няколкото облака на иначе чистото небе в ярка оранжева светлина.Кознецов се подаде през картечарското място и огледа небето,не бе виждал никога такава гледка.На изток меко сините светлини на звездите бяха заели местата си на вече почернялото небе, а колкото по назапад поглеждаше,толково черното преминаваше в тъмно синьо,виолетово та на запад вече в жълто оранжев цвят.Студеният вятър обаче не му позволи да се наслаждава на гледката дълго.Той не си бе сложил нито качулка,нито зимните очила,поради което изпита щипане по лицето си от студеният вятър.Кознецов зае мястото си,най отдясно на предните седалки и се вгледа към хоризнта.Опитваше се да види някаква следа от аванпоста,но без особен успех.
Кознецов се обърна към шофьора и го попита:
-Не трябва ли вече да виждаме сигналната светлина на аванпоста ? – той се обърна към шофьора и го погледна в очакване на отговор,но шофьора само повдигна рамене в знак на незнание.-Подай ми радиото – шофьорът,без да откланя погледа си от хоризнта подаде радиото на Капитана.
-Тук е капитан Кознецов,до аванпост N-32,приемате ли? – Той повтори това съобщение няколко пъти и след това изчака малко в очакване на отговор,но такъв непоследва.Точно преди пак да започне да повтаря съобщението от аванпоста се обадиха:
-Тук е N-32!На 30 километра от нас сте,направете десен завой на 12 градуса и поддържайте прав курс.След десет минути ще включим сигналната светлина.Край.
Още преди капитана да успее да отвърне от другия край прекъснаха връзката и Кознецов реши да не опитва да се свързва пак.След няколко минути,когато светлината на Слънцето вече я нямаше,далеч напред,в непрогледния мрак се видя леко примигване.Това бе то,сигналната светлина,те приближаваха към това което се очертаваше да бъде най-скучната година в цялата военна кариера на военните под командването на Кознецов.
Скоро пристигнаха с оглушителен рев на машните си в лагера,само за да видят всичко прибрано в потеглящата бронирана колона.Гарнизонът бе напълно готов да заминава,като дори нямаше дежурен радист.Капинът намираше това доста обезпокоително,но си спести забележките.Още преди да са разтоварили товарите,бившия комендант на аванпоста даде на Кознецов кратки разяснения за това как се вършели нещата тук,както и списък с обектите забелязани в радиус от 70км.След това бронираната колона потегли,а капитанът остана посредата на аванпоста,пронизван от ледените ветрове,с лист в ръка,гледащ избледняващите светлини на напускащите машини.
След няколко секунди на бърза крачка влезе в радарната станция за да разгледа листа.Бившият командващ изглеждаше доста немърлив понеже забеляза на листа,в които би трябвало да са написани забелязаните обекти,Кознецов забеляза и няколко бележки.Една от тях гласеше:

“Оръжейна инсталация 3 е извън строя.Повреди се седмица преди да дойдете,нямахме време да определим причината”

Това му се видя странно имайки предвид че службата на такова място никак неможе да се нарече интензивна за да нямат време.Това ядоса Кознецов,но нямаше намерение да се тормози с немърливостта на други.Той не губеше време и веднага накара един от техниците да погледне проблема.Също така нареди и да се разпределят провизиите в складовете.Още повреме на пътуването беше направвил график на смените и вече бе влязал във сила.Издаде още доста заповеди относно подредбата,сигурността и всички рутинни задачи за вършене в този запустял пост.
Изпълнителнте му хора свършиха всичко по възможно най бърз начин.Само час след като поеха командване над лагера,Кознецов установи обезпокоителен факт.В последните дни има завишена активност на север от тях.Той имаше намерение да се заеме веднага и да се помъчи да разбере повече,но умората надделя и заедно със останалата част от хората му,които не са дежурни се прибраха в двете казарми от другата страна на ЗК(зона за кацане).[/quote]