И все мисли, мисли, но не може,
защо ли отвътре го изяжда,
защо ли сеща се за стара жажда,
защо ? защото хванал се и да спре не може...
То не бе година, повеч се измина,
времето лети, дойде и тази зима,
а жаждата му стара, глозга го отвътре,
гложде та не спира, та стомаха свил е той навътре...
Утро, есенно, мъгливо,
и зелен екран него е засенчил,
а пред него флийтър пак се втренчил,
за да чака флотите, в просъница, на криво...
Вечер се стъмнява,
флийтъра не вдява,
времето ли свърши,
или нета му привърши.
Пробва той да спре,
но знае - ще има пак спане,
това не може да допусне,
и сяда пак, в битки да се впусне !
RoYaL