Съзнанието
Глава втора
Беше 2006 година, малко китно градче, разположено в котловината м/у 4 огромни планини.
Края на лятото. Началото на новата учебна година, нещо което не се нравеше много на Айв иприятелите му. Те отиваха към нощната дискотека (единствената), когато един човек, висок приблизително около 1.80м се зададе от горе и извика на Айв:
- Хелски, побързай, пак ще има меле !
- И аз какво трябва да направя ?? - попита Айв.
- Нико е, побързай !
След тези думи Айв, Тео и Смит ускориха крачка към заведението. Тео - не много висок, но набит с мускулесто тяло и много здрава и груба кожа. Заради силата и бързината, които претижаваше, му викаха Тиранозавъра. Смит Ги, или просто Смита - също висок колкото Т-рекса,около 1.70,също с доста голяма сила и с нрав, наподобяваш пламтяш огън.
- Прилеп, какво става пак с теб ?
- Нищо ,хелски , просто малко забавление, а вие ще ми го разалите!
Сцената беше нещо ужасно. Близо 30-на човека се бяха нахвърлили над Нико и още толкова лежаха на земята.А какво преставляваше Нико - 1.90м висок, кестенява коса, Притежаващ невероятен слух и алергия от слънцето. Можеше да се храни колкото си поиска и пак оставаше гладен и въпреки това за ръста си тежеше едва 84кг. А Айв ? Той беше нещо уникално.Нешо наподобяващо див звяр. Висок на 2.20м, 90кг, Искрящо бяла коса и черни очи ... в момента.
Това беше знак, че е готов, готов за да влезе в битка. Всичко се разви за секунди, просто някакви си секунди. Това което беше на крака се нахвърли върху Нико и неиздържащ на изкушението Т-рекса
веднага скочи в боя. Смита и Айв стояха настрани и си приказваха:
-Смит, хубаво е да гледаш как най-добрите ти приятели се забавляват, нали ?
- ММ, да. Хубаво е. Дано не се наложи да се месиш и ти Хелски-усмихна се Смит.
Но другите не мислеха така.По едно време на светлината от ефектите се мерна нещо бяло, поточно нещо със сребрист блясък. Айв и Смит го видяха едновременно. С един скок Айв се озова зад човека с бокса и в следващия момент настъпи хаос. 10-ина мин след това в заведението имаше само 4 прави сенки и близо 100-150 налягали - нещо невъзможно ... за обикновени хора.
Беше вторник. Един от най-шибаните дни в даскалото. най-трудната програма, най-гадните даскали, не че неможеше да се приключи с тях за 1 секунда, но все пак ... Междучасие.
Най-накрая почивка.
- Уффф ! Най-сетне - промълви Айв, като запали цигара. - да знаете какво е да си в час с тези момичета !
- Ми ти си виновен ... - Нико се опита да го развесели и това даде резултат.
- Смита ще си идвали ? - отново промълви Айв.
- Ми-и-и, незнам честно да ти кажа, но май не . - този път Т-рекс се намеси в разговора.
- Е-е-е ! Това наистина е шибано. А обеща!
- Хахаха, нали си имаш Жасмин ? - пошегува се Нико.
Да. Жасмин. Прелестна като ангел с дълги черни коси, почти до коленете. Но никога нямаше да е на Айв. Или той поне така си мислеше. Тя беше от неговия клас и беше различна. Отнасяше се с него не като с различен, а като с приятел, но беше на друг, който никога нямаше да я отстъпи, макар че щеше бързо да бъде победен от Айв.
* * *
- Незнам какво да правим. Нападенията се засилват все повече и повече ... - каза единия човек на другия - Навсякъде с всяка изминала секунда все повече и повече се засилва злото.Дори тук в "Мъртвата Зона" не сме защитени от силата на Дявола и неговите изчадия.
- Но, Генерале, нали си имаме "вълците" - отговори един млад, не много висок мъж в униформа.
"Вълците" - това бяха най-елитния отряд на страната. Те бяха подбрани от бебета и обучавани за битка със всяко нещо което им се изправи на пътя. Защо "Вълците" ли ? Защото на
18-та им годишнина биват заразявани с върколашкия вирус. По трудния начин. С няколко думи -бойна група бесни върколаци, манипулирани от чипове в мозъците, все пак по някакъв начин
трябва да се оправляват, готови да убият дори "родителите" си за капка кръв.
- Не забравяй, че и те са създадени изцяло от зло. Пъвично зло. А м/у другото чух, че още един се е отцепил от глутницата...
- Да ! Явно някой може да неутрализира чиповете, а това е загуба на кадри.
- Не на кадри, а на сила ! Нима незнаеш какво представляват тези ... хора ? - генерала спря за 3-4 секунди, но все пак реши, че все още са "хора" - Никой върколак неможе да ги победи !
- Ами архангелите ? - опита се по накакъв начин да успокои генерала, въпреки, че това беше повече не за съвестта на приятеля си, а за своята собствена.
- Те вече немогат да удържат фронта. Много са злите изчадия и архангелите немогат да ги победят. С всеки изминал ден все повече и повече жертви даваме. Знаех, че Апокалипсиса принадлежи, но не знаех, че ще е толкова близо. Скоро вратите на Ада ще се разтворят и никой незнае какво ще излезе от там. - каза генерала, отрони солена сълза и излезе от вратата.Той представляваше висок, набит мъж, с остър ум. Някога бивш арх-генерал, сега командващ "Мъртвата зона".
"Мъртвата зона" - голямо подземно помещение, намиращо се в издълбана планина. Там имаше всичко за да се води нормален живот ... без слънце ... Тука бяха събрани най-великите умове,които мислеха как могат да победят злото в собствената му игра - Апокалипсиса. В тази зона се обучаваха "Вълците" и Архангелите. Имаше 3 главнокомандващи.
Арх-генерал Линкълн, Майор Скотфийлд и Майор Смоукуин.
На другата сутрин на ген. Линкълн се позвъни по и-кома:
- Генерале, открихме нещо важно ! Бръзо трябва да слезете в информативния отдел !
"Даа. Добро утро и на теб ,Скоти! Оо, да добре спах, не сънувах толкова вампири, колкото върколаци.. "
- ИНФОРМАТИВНИЯ ОТДЕЛ - изкрещя генерала. - Там ме викам само за много лоши новини, иначе биха ми ги пратили по каналния ред - купчина бумащини.
9 миунити след като се обадиха на генерала, той беше в отдела.
- Вижте това! - каза Скотфийлд
Той посочи на Линкълн една карта на монитора на компютъра.
- Виждаде ли тази зона ?
- О-о, но ... Нима ... - зацепи генерала
- Да, тук няма нападения. В това малко градче няма нападения.
- Но, как е възможно това. Точно от такива градчета тръгва всичко - затворени м/у големи планини, отделени от света. Но как е възможно ?!?
- Може би нещо ги плаши ?
- Може би. Изпрати част от "глутницата" да разбере какво става.
* * *
Отново скучен ден. Айв, Нико, Тео и Смит бяха както всеки ден по това време в парка с момичетата. Бяха почти до "Последната вълча твърдина". В един момент се чу зов за помощ
"Хелскииии, ела и ми помогниии"
- Момчета, чухте ли това ? - извика Айв.
- КОе ? - обърнаха се другите към него.
В този момент се чу изтрел и Айв тръгна нагоре към Естрадата.Там видя бракониер с пушка,насочил я за последния изтрел към огромен бял вълк. Вълкът погледна Айв и му каза:
- Господарю, ето че вече съзнавате същността си !
След тези думи Хелския изпита силно и непреодолимо желание да впие зъби в сънната артерия на бракониера и 3 секунди след това Айв държеше в ръцете си тялото на ловеца и "източваше" последните какпи живот от тялото му. Това вече не беше Айв - тези кристално-мътно бели очи със отровно-зелен отенък не бяха неговите топли очи, а такива на неконтролируемо животно,
син на Дявола. От днес нататък започваше началото. Началото на края.