Бойно поле:България

[Wolfy]

Здраво желаем!Благодаря за саита.Ще видя какво мога да доизпипам.

[Faramir]

Да подсетя писателите, че чакам развоя на събитията

[Phoenix_Down]

10.00 часа сутринта. Време до атаката: неизвестно.

Всички се бяхме разположили на позиции - Зийк беше разположил отряда си на втория етаж на сградата, а аз моя - на третия. Двамата със Зийк трябваше да отидем на съвещание.

-За какво мислиш, че ни викат този път - попитах Зийк.
-Сигурно за някое разместване в последния момент - отвърна ми той. - Прекарахме последните 3 дена в укрепване на този район, затова е вероятно да ни преназначат на абсолютно ново място без никакво предупреждение.

"Този човек сигурно е пророк", помислих си, слушайки във вбесено вцепенение как отрядите ни биват преназначени от относително сигурните позиции в околните сгради в импровизираните укрепления зад фронтовата линия, точно на пътя на танковете... Зийк щеше да практикува изкуството на далечната стрелба, а на мен се падаше да упражнявам стрелковото си умение с калашника, прикривайки го.



11.00, време до атаката - все по малко.

Прегледахме снаряжението. По устав на всеки се падаха по 6 гранати. Благодарение на многото ни връзки, двамата със Зийк носехме по 14, като всеки от отряда ни беше снабден с по 4 допълнителни. Не съм сигурен как точно разположи Зийк отряда си, защото бях твърде зает да давам команди и инструкции на моя, както и да се притеснявам какво меле ще стане като надойдат танковете. Дано нашите да можеха да окажат подкрепа, защото оставени сами, танковете щяха да ни прегазят.

Крика беше доста добър с винтовката, затова му дадох малко по-скрита позиция, да отнася враговете без те да отнесат него. В близкия бой беше трогателно непохватен. Банцига си беше намерил ракетомет и го държеше с блясъка в очите на пироман с горелка насред нефтено находище. Наредих му да залегне сред най-левите торби с пясък, за да може да стреля под ъгъл във веригите на танковете, за да блокира пътя на останалите. Хог беше с лека картечница, точно в центъра на магистралата, от лявата страна на мантинелата.

Ние със Зийк се бяхме разположили в една дупка, заобиколена от торби с пясък и малко бракувана метална броня, изкопана незнайно откъде. Оставаше ни само да чакаме. Погледнах със съжаление третата бутилка с ракия, изпразнила се на двадесет и петата минута чакане.
-Казах ти да 'земем и останалите 7 бутилки - изплаках нещастно.

След като не бях удостоен с отговор, като изключим съжалителното свиване на рамене и разкаяния поглед, се наместих по-удобно, сложих раницата с мунициите под главата си, протегнах се и полегнах. Лека музичка се разнасяше от транзисторчето, което не успяхме да намерим дори след щателно търсене на околността. Шпиони нямаше, като изключим заблудения идиот, опитал се да ни конфискува пиенето, правейки се на жаден войник. Щеше да се оправи скоро де. Така де, до края на войната - със сигурност. Оставаше само да чакаме. Слънцето започваше да прежуря, но двамата с авера, врели и кипели в това изкуство - правенето на нищо, си бяхме разпънали едно одеало да ни пази сянка. Спокойни, естествени шумове, както и едно невидимо транзисторче изпълваха звуковия фон. Всичко беше спокойно, поне засега.

12.00, време до атаката - неизвестно, но по-малко, отколкото ни се искаше.

Мина интендант - ветеран - и ни донесе бира и скара. След обяда си признах, че всъщност съм взел останалите 7 бутилки с ракия. Продължихме да чакаме, вече по-весело. Щяхме да посрещнем врага с едно бойно "Като съ събудих, много съ учудих...".

[Faramir]

Е-е-е-е тъкмо стана напрегнато... Дайте по нататък де

[Wolfy]

Час 14:05. Въображаеми танкове на фронта!
Взех радиостанциата и звъннах на Кучето.
--Тук космат пъпеш,Розов слон,обади се!--казах.
--Тук розов слон,слушам те пъпеш.--чух гласа на лейтенанта.
--Нещо ново на источния фронт?Край.--
--Не сър,седем дървета,два камъка.....един...танк.....два танка....три танка.....или това не е танк.--Със Ботъл се обърнахме по корем и надигнахме биноклите над чувалите.След кратък оглед единодушно казахме:
--Е сега ни....мамата.--взех снайпера и го подпрях на чувала.След това направих едно дихателно упражнение и погледнах през "Прицел универсалнии".
--До всички,кажете си молитвите!--цялата защита се вдигна на крака.Заеха позиции по оръдия и картечници.
--Да ги видим колко струват тия!--прицелих се под моста,чаках войничетата.
--Отряд"Чарли"(моя) вдигнете РПг-тата и покажете малко точна стрелба.--казах по радиостанцията.Един танк Аржън МК1 навлезе в обсега на противотанковото оръдие на моста.Първи изстрел,вражеско попадение под моста,втори изстрел на наште.Танка се взриви.
--Отнесе го като куцо пиле домат!--
--Капитан Зиик,някъде там има снайперисти!Покрай мен летят куршуми..А!--видях как картечаря падна назад.
--Хайде Ботъл.Да вървим по напред.Няма да киснем тука.--казах аз и се вдигнахме към предните сгради при моя отряд.Оставих Бутилката на третия етаж,а аз се качих на шестия.Свалих си раницата и наредих пълнителите пред мен,също и гранатите.Опрях винтовката на бетона и се прицелих към полето.....вече поле нямаше около двайсет и пет танка Аржън и 90.Можеше и по-лошо да е.Поогледах около седемте дървета.Видях една каска с храстче отгоре.Прицелих се,затаих дъх,между два удара на сърцето....бам....отката леко удари рамото ми,но куршумът се вряза в гърлото на снайпериста.Танковете стреляха яко....пукаха снаряди като бомбони.Анти-танковото оръдие взриви още един танк,след това няколко снарядаразбиха моста и то падна долу.Картечниците останаха,и като дръпнаха каишките с патрони.бам,бам,бам,бам,бам,бам,бам,бам,бам.Някой стреляха по танковете.....ох....един снаряд се заби в нашия блок.
--Тук Зиик,как сте там долу.--
--Добре.--каза Ботъл.Моста се срути,като хубаво разстреляха нашите хора.
--Куче,Фюз,Рамзи....какво чакате!ОГН!!!--от балконите полетяха ракети от РПГ-та.Счупиха веригата на един 90 и разбиха един Мк.След това стана нещо неприятно нещо.Заваляха снаряди и куршуми по нас.Издухаха преградите и влетяха между сградите.Аз свалях войниците по картечниците на танковете.Още четири снаряда удариха блока ни.Долу двете оръдия в края на магистрлата взривиха предните танкове и така позапушиха входа,но за магистрала ще трябват доста взривени консерви.От балкона на третия етаж почнаха да стрелят по пехотата която се прикриваше зад гъсениците.Чу се едно голямо "БУУМ" и блока от другата страна се срути.Там имаше поне десет момчета.Оъдията и намаляваха.Разрушиха първия ни етаж.Сградата щеше да поддаде.Аз сложих поредния пълнител и продължих да избивам врага.Бутилката заедно с останалите от двата отряда стреляха по каквото могат.
--Ракетите свършиха.--каза лениво Фюз.Тогава няколко лепкави бомби се лепнаха за покрива на един танк.
--И таз добра.--изведнъж няколко хеликоптера се зададоха откъм полето.Изтреляха няколко ракети,по магистрлата с картечниците разреляха блоковете и ни оставиха без оръдия,също хубаво се позабавляха с окопите.Аз стрелях по едно отрядче,което се беше прикрило зад един танк и стреляше плахо отзад.
--Гадове мръсни!--Бам,,бам,бам,бам,бам.изпразних пълнителя,придвижих пушката напред и видях оръдието на танка да се вдига към мен.Голямо,гладкоцевно,с високо експлозивен снаряд.
--Ай,ай,ай,ай.....--скочих,не направих някаква сложна акробатика,скок от легнало положение.Всъщност скоко се дължеше,но това ,че взрива ме дигна в небето.Паднах назад и се забих във вратата на изхода за тавана.Нещо пооглушах...После нещо ме блъсна по гърба и паднах по лице.Ботъл отвори вратата като торнадо.
--По-полека бе!--той ме хвана,и ми удари един шамар.След като видя насочения към него среден пръст разбра ,че съм на линия.
--Да се махаме оттук ще ни издухат!--каза той и заслизахме по стълбите.
--Да ми духат....--слязохме при отрядите.
--Вие вървете в канавката,после слезте в каналите.Ние отиваме при последното оръдие,между блоковете.--казах аз.Изнизахме се през задния вход.Зад ъгъла изкочи един турчин.Бутилката изпразни пълнителя в него.....бяха му останали само три патрона.Скочихме на оръдието.Завъртяхме го към магистралата.Отворихме люка,мушнахме един снаряд,затворихме и...ДУМ!!! взривихме един танк.Друг взриви оръдието.
--Да си обираме крушите!--тръгнехме през задния двор.Пред нас се появи един танк,зад ъгъла на последния блок.
--Голям лош проблем напред!!--и оръдието се се завъртя към нас.
--Ох...--

[Faramir]

И кво стана уцеляха ли ? :inso18 Много е интересно давайте все така

[Phoenix_Down]

-Ох, ох, ох, о - след мигновенно пъшкане, двамата се сринахме пред оръдието. Снаряда изтрещя някъде над нас. Запълзяхме към танка. Нямаше нужда от думи - и двамата се бяхме насочили към долния люк.
-Май нямаме гранати - усети се Зийк на половината път. Огледах натрошените парчета от блок, наваляли около нас.
-Вече имаме - отвърнах, сваляйки колана с гранати на свален другар.

Пропълзяхме точно под танка, застанал насред магистралата като глиган в храсталак. Зийк опита да отвори люка. Не успя.
-Я дай на мен - казах му. Да ама не. Проклетото нещо заяждаше. Е, оставаше само... - Ох, мамка му...
7 секунди по-късно търчахме като изоглавени, нехаещи за оръдието и картечницата. Половин секунда и мощния взрив от цял колан с гранати по-късно, ние се намирахме зад блока, прехвърлили прикритието, към което се бяхме насочили, с поне 3 метра, заради ударната вълна.

-ПРОКЛЕТ, ГЛУПАВ, НЕЩАСТЕН, ПРАЗНОГЛАВ ИДИОТ - не точно поздравлението, което очаквах след взривения благодарение на моята гениална идея танк...
-Ама полетя нали! Ама как полетя...
-Следващия път поне предупреждавай, по дяволите.
-Сигурен съм, че го направих.
-И аз откъде да знам защо квичиш като свиня дето я колят?
-Все едно не си го чувал преди!
-В момента почти нищо не чувам!
-Ми и аз. Дай да продължаваме... ох мамка му, зарязах си калашника.
-Ха, ето го турчина, който застреля на идване - обърна ми внимание Зийк. - Даже са двама!
-Ама аз свалих само 1 - отвърнах.
-Е, и този си го свалил ти. Индиректно. Виж как му се е забил този шрапнел в гръбнака... Чист късмет, че не ни се случи същото и на нас, идиот с идиот!

Взехме им оръжията и гранатите. Тръгнахме към противотанковото оръдие. Направихме почти десет крачки, преди да усетим, че равното място право отпред всъщност БЕШЕ оръдието. Влязохме в полуразрушения вход да си успокоим дишането и да премислим какво да правим. Извадих наполовина пълна (или наполовина празна) бутилка ракия.
-Искаш ли - питах го. - Що ли питам изобщо...
-Я, виж, на моето оръжие пише Хасан, Хацан, или нещо такова - каза Зийк след един здрав гълток и ми подаде останалото, което гаврътнах на един дъх. - Абе някакъв турски боклук. Какво пише на двоето.
-Блоу.
-Айде без обиди. Ако не искаш да ми кажеш...
-Блоу. На оръжието пише блоу.
-О.


п.с. Искам да благодаря на всички фенове за интереса и подкрепата. Ще се постараем да ви радваме още.
п.с.с. Блоу - Blow, духай.

[Wolfy]

След като си разгледахме буклуците погледнахме през прозорците.Още се разнасяха изтрели от блоковете и къщите назад край магистралата.Лошото е,че не можахме да ги забавим.Пък и можеби сега идват подкрепления.По магистралата вървяха войници като се прикриваха зад танковете и се оглеждаха плашливо.Знаеха,че наоколо има снайперисти....и бяха прави.След няколко големи взрива от танкови снаряди,настана тишина.Защитата или беше избита или се беше оттеглила към задни позиции.Нямахме представа дали и нашите отряди са живи.Нямахме и радио станции нито предаватели.Снайпера ми остана на покрива.Когато по теб стреля танк,някой неща се омаловажават.Изведнъж един турчин изби вратата на блока и един калашник се показа на вратата.Леко запачна да влиза.Аз извадих ножа от чорапа си и го вдигнах над главата си.
3...2....1... Ботъл изрита оръжието от ръжето му и преди прасето да извика един нож разряза гърлото му.ПАдна вътре във входа.Ботъл остави скапаното оръжие и взе руското чудовище.
--Оп към нас идва отряд!--казах тихо аз,като погледнах през прозореца.
--Бързо в мазето!--каза Бутилката и тръгна към вратата.
--Чакай,чакай,да скрием тялото.--хванахме го за ръцете и го повлякохме с нас в мазето,като затворихме вратата след нас.Главата му се удряше в стъпалата.Притаихме се в едно мазе и седнахме върху трупа....беше тясно,пък и тия гадове само за това стават.Насочихме оръжиятаси към вратата на мазето.Беше тъмно и нищо не се виждаше.Само един сноп светлина преминаваше през една дупка във дърввената врата. Между нас и гадовете имаше две врати....чух отварянето на първата врата и можеби двама войника влязоха вътре.Чух много стъпки.
--Ахмаад?Ахмаад?Дзу ха брайла ла да теше креме.--казаха си нещо после единия излезе.Тряс! чух разбиването на врата.Тряс!Отново сигурно проверяват мазетата.Тряс!Вратата до нас се разби.Лъча светлина изчезна,гадтта беше отпред.Като ветерани и добре обучени войници с Ботъл мислехме горе долу еднакво поне по време на война.
--ААА!!--двамата се изправихме и здраво блъснахме вратата,като я избихме от пантите и с нея размазахме говедото на стената.Отместихме дървото и видяхме припаднаия турчин отзад.
--Добра работа!--азвзех неговия калашник.Май сме оцелили лоша партида с оня хатсан и блоу.Изведнъж на вратата на коридора с мазетата се появи силует.Хванах автомата и започнах разстрела на годтта.Около двайсет и пет излетяха по него.Всички минаха около него,като направиха очертания в стената отзад......Ботъл вдигна оръжието на рома и изстреля един патрон,които уцели турчина в челото.
--Фукльо.--просъсках аз.Измъкнахме се през задния вход и излязохме в задния вход на блока.Отзад имаше група турци,които си правеха скара.НИе не се парализирахме,а хванахме автоматите бам,бам,бам,бам,бам,бам. Оп на мен ми бяха останали само 5 патрона,хвърлих автомата и извадих ТТ-то.Шляп! Гръманх един турчин,които от стреса се беше задавил с храна.След като дима се разпръсна там лешеха седем мъртви говеда и едно печащо се прасенце.Ботъл взе моя калашник и ги сложи на гърба си за ремъците им.След като похапнахме на бързо от прасето прескочихме оградата и се озовахме в двора на една малка жилищна кооперациа,по малка от блок.Прекосихме двора с всякакви бурени и излязохме на рразклонението на магистрала към града.Прикрихме се зад един контейнер.На седем метра от нас имаше взод турци.
--Джи дух та ка мут?--нещо въпросително си издърдориха и погледнаха към прикритието ни.После трима тръгнаха да проверят,дали зад контейнера няма българи,които искат да ги разтрелят и да им наритат едно хубаво гъзовете.

[Phoenix_Down]

Имаше. Двама. Поддадохме се иззад укритието, аз с калашника, Зийк с ТТ-о и всеки със сигурност уцели поне по 1. Третия не знам кой го уцели, май се гътна от страх. За всеки случай му пуснах още един патрон. В това време гранатата, открадната от някой случаен труп и сега хвърлена от Зийк достигна най-високата точка на полета си. Турците не помръдваха като заек на магистрала пред фаровете на камион и следяха гранатата с очи. БУУМ! Залегнали зад прикритието ние пък проследихме ръката, прехвърчала няколко метра над нас. Туп. И битката приключи. Поне за момента. Удобно беше, хем сянка, хем камъните, на които се бяхме облегнали, бяха още топли. Извадих две бутилки бира, отмъкнати от барбекюто.

-Ти имаш дарба по отношение на алкохола - каза им Зийк, поемайки едната бутилка. - Бутилките с него имат свойството магически да изчезват, когато си наблизо. Дори не ги видях тези бутилки преди да ги отмъкнеш. О, по дяволите, някакъв турски боклук. Егати ужасния вкус. Нищо свестно ли не правят в тая държава?
-Ми като не ти харесва, не я пий.
-Недей да говориш глупости - и допи бирата. -Помниш ли оня път, когато ни бяха приклещили в една кухня в онова село, как му беше името... се едно... и пихме от онова гадното вино, Мечата кръв. Ей онова беше гнусно питие.
-Верно така си беше. Едвам допихме четвъртата бутилка!

Избухнахме в смях и аз надигнах останалата ми бира. Обаче колкото и приятно да беше да си седя до стария ми боен другар и да си припомням общите ни подвизи, трябваше да тръгваме, както ми бе напомнено от Зийк. Планът ни имаше нужда от... измисляне.

-Трябва ни транспорт - горд от себе си заявих аз. Само тази реплика беше достатъчно доказателство, че си заслужавам капитанските нашивки... които се откъснаха по време на търкала не-нам-си-колко метра назад.
-Нашите вероятно са взели всичко, което могат и са взривили останалото -напомни ми Зийк.
-Да, ама тези мазни гадове, между другото, турците нали уж не трябваше да ядат свинско, ония що ядяха... та за какво говорех? А, да. Тия мазни фесове все трябва да са дошли с някакво возило. Да идем да го намерим.

Закрачихме внимателно из града в посока откъдето си мислехме, че са дошли фесовете. Чувахме картечен огън, единияни изстрели и взривове в далечината, но около нас беше спокойно. Изглежда врагът не завладяваше територия, а правеше набег. Набег с пълната си сила, изглежда. Късметът беше с нас, което още повече се доказа, когато намерихме чисто нов Ленд Роувър Дифендър. Зийк реши да си покаже шофьорските умения, защото се беше поучил от последния път, когато бях карал танк. Добре, че танкът беше по-здрав от сградата, в която се натресохме... Аз седнах до него и погалих нежно предната картечница. Харесваше ми. Намерих и осем гранати. Три дадох на Зийк, четири запазих и хвърлих последната насред групичката турци, излязла иззад ъгъла, разярена от кражбата на превоза им. Бум!

-Дръж се здраво, може и за картечницата - изкрещя щастливо Зийк и набичи с мръсна газ покрай полуразрушените сгради, останките от разрушените оръдия и руините, останали от моста.

В началото вятърът фучеше в ушите ни. След малко обаче прелитащите покрай нас куршуми го конкурираха, а данданията от непрощаващата картечница направо го издуха, ще ме прощавате за каламбура. Бам бам бам бам бам бам бам бам бам... в несекващ ритъм, ухоцепният рев галеше съзнанието ми и само откатът помагаше да си запазя чувството на реализъм. Профучавахме покрай настъпващите войски преди да са се съвзели от изненадата, прегазвахме недостатъчно бързите, а аз правех всичко възможно да убия колкото се може повече с новата си играчка. Газ до ламарината, спирачка, завой, граната, неспирна стрелба, газ до ламарината, завой с пълна скорост, поднасяне на две гуми, болка в рамото... болка в рамото? Изпуснах се от металната тръба, тупвайки тежко на пътя. Добре, че стана на завой, та скоростта не беше убийствена. Все пак ми изкара въздуха.

-Сам си на вражеска територия, имаш само три гранати и 2 резервни пълнителя за калашника, някъде наблизо сигурно има танкове - казах си. - Е, било е и по-зле. Хмммм, кога?

Съзнанието ми упорито риташе мозъка ми. Нещо за дом... а, да, много съм глупав, ударът сигурно ми е размътил мозъка. Стоях точно до цяла - целеничка къща. А у дома и стените помагат. Влязох вътре и се приготвих за отпор. Преобърнах една оцеляла като по чудо маса, наредих пред нея малко мебелировка и се прицелих в зейналия отвор на врата. Жалко, че нямаше врата, та да я затворя. Е, в крайна сметка трябваше само да издържа известно време, докато Зийк се върне с помощ. Тук беше удобничко, имах си и ракийка... този път наистина последна бутилка. Отпих здрава глътка да прогоня болката в рамото и се захванах да вадя куршума. Тамън щях да бръкна в раната, когато видях, че дупка няма, а куршумът само е откъснал малко месо и си е продължил по пътя.

-Супер, поне това ми е - бам, бам, бам. Куршумите прехвърчаха точно над мен. Изчаках да замлъкнат...
-На ви копелета гадни - изкрещях докато се надигах иззад укритието и натисках спусъка. Дадададададада...куршумите разкъсваха плът и мускули без усилие, чупеха кости, пронизваха тела... канонадата се беше сляла в едно... внезапно - тишина. Смених пълнителя и свирепо се огледах за още фесове. Нямаше. Засега. Отпих още една глътка. Прицелих се във врата. Чух приглушено кучешката реч на турчолята. Стъпки. Изстрел, накъде отвън. Веднага след това - едновременни трясъци от всички посоки. Гадовете бяха хитри. По един войник се беше хвърлил през всеки прозорец, а останалите се изливаха през вратата. Застрелях горките глупаци, изтеглили късата клечка да минат фронтално. Калашникът засече и отказваше да стреля, колкото и да го ръчках. Внезапно се появи някакъв по-различен турчин, явно офицер и изкрещя нещо. Дори и аз го разбрах: "Хванете го жив!" Да ама не!

-Въртете свирки в ада като свинете, които сте, и които ядете въпреки шибаната си религия, копелета гадни - псувнята, макар и импровизирана беше добра.

Издърпах едновременно щифтовете на всичките три гранати, които ми бяха останали и ги хвърлих в различни посоки. Разцепих мутрата на офицерата с бутилката и възпламених течността с изстрел на Макарова. Не останах да се насладя на огненото представление, а се метнах в съседната стая. БАААААААААМ!!! Най-силния взрив, който бях чувал някога. Непоносима тежест в гърба... тишина... мрак...

[Faramir]

А после кво ставаааааа... Не ме дръжте в напрежениеее... Искам ощееее