Младият цар

[admin_killer]

Увод
Разказва се за един малък принц наречен Роан Тре. Той става на осем години и отива на училище за втора година където среща Еаман и те тръгват заедно на приключения а останалото в книгата която скоро ще видите.

[admin_killer]

Роан Тре
Една нощ в величествения замък в Нернелия се родило малко момче. Това бил царския престолонаследник. Кралица Ламда III се обърнала към мъжа си Ал.
-Ал, как мислиш ще се казва нашето дете?
-Как мисля ли? Роан е моето любимо име. Нека така да се казва-Роан.
-Наистина Роан звучи добре. Особено Роан Тре. Благодаря, нямаше да се сетя.
На следващия ден имаше церемония. Царят седеше на трона от злато и държеше златен жезъл с рубин на върха. Беше поканил всичките си приятели за да представи детето си.
-Роан, най-великото дете на целия свят!-викаше той.
След осем години...
Малкия роан скоро стана на осем години. Млад и красив беше той. Носеше сребърна коронка на главата а под кораната блестеше изящна буйна руса коса. Имаше тъмно-кафеви очи.
1 глава
На училище
Събудете се млади господине! Време е за училище.-прислужницат Дона го събуди както всеки ден. – Хайде, не искам да закъснявате и да пропуснете нещо.
-О, Дона, много си лоша! Остави ме още малко, моля те!
-Не сте познал, господине! Ставайте, загуската Ви е почти готова.
Роан обу панталоните си, облече една риза, загърна се в бяло наметало и обу домашни чехли. Стаята му беше на 2-рия етаж а трапезарията на първия етаж на двореца. Той се втурна по каменните стъпала и се спря пред стола на масата. Масата беше негова и само той ядеше от нея. На другата маса ядяха майката и бащата, а на трета-останалите.
Една друга слугиня-Бена занесте на неговата маса златен поднос. Тя му сервира прясно мляко, салфетка и овесена каша.
-Яжте за да заякнате и за да можете един ден да си хванете кон и да вдигнете истински меч.
-Добре, Бена!-усмихваше се Роан.
След това колесница теглена от два бели коня се спря пред портите. Един слуга излезе од нея и влезе при малкия цар с думите:
-Време е за училище, принце! Колесницата Ви чака.
Роан излезе и се качи в колесницата. Това беше неговия първи ден в училище тази година и той много се вълнуваше.
След малко конете спряха. Някой слуга отвори вратата на колесницата и Роан слезе. Огледа се за да си припомни училището и махна с ръка на слугите в колесницата.
След това Роан тръгна към училище с усмивка. Той седна прилежно на един от чиновете и установи че е дошъл пръв от класа и нямаше още никой. След малко започнаха да идват другите. Сред всички той забеляза едно ново момиче. Тъкмо то седна до Роан. Имаше дълга черна коса вързана на опашка и черни очи. Тя го заговори:
-Как се казваш?-попита
-Аз съм Роан Тре, а ти?
-Вие ли сте Роан Тре? Колко съм глупава че Ви говорех на ти! Извинете ме за неучтивия език. Името ми е Еаман Др.
-Еаман Др? Това име и тази фамилия не са много известни тук но все пак са хубави. Но можеш да ми говориш на ти, разбира се.
-Прекрасно, принце.
-Моля, наричай ме просто Роан
-Рабира се.
Влезе учителката и носеше торта в ръце.
-Нека празненството... започне! И започнаха танци и почерпки. Роан танцува с Еаман.
Бяха наистина много красиви заедно. Неусетно всички спряха за да ги гледат и се усмихваха. Учителката със съжаление спря музиката и каза-Черпете се!
След този сигнал всички започнаха да вадят бонбони и бисквити и черпеше наред.
След празненството госпожата извика Еаман.
-Мисля че всички се запохнахте с новата ни ученичка Еаман. Отсега нататък ще ви помоля да се държите с нея както с другите ви съученици!
След тази реч тя плесна ръце и каза:
-Хайде това е за днес. Утре-другиден ще започнем и да учим!

[admin_killer]

2 глава.
Роан много искаше да язди кон и да размахва меч, но не можеше. Искаше му се да облече броня, да сложи корона на главата и да викне "Напред войници!" Но разбире не можеше и това. Той копнееше за приключения и един хубав ден ден преди коледната ваканция той каза Еаман:
-Искаш ли приключения, Еми?
-Няма да срещнеш дете в класа което да не иска.-усмихна се Еаман Др.
-Хайде тогава утре ще те чакам пред езерото.
Той се върна в къщата си и каза на баща си:
-Тате ще се върна след два месеца, сега отивам на лов за приключения, достатъчно голям съм.
-Но синко...
-Никакво но татко! Отивам на приключение и Ти няма да ме спреш!
Той грабна 1 торба хляб и една торба бутилки мляко и вода и тръгна като носеше и торба с дрехи и торба със свинско месо и едно копие.
Еаман си носеше същото но си носеше и ножче и малко брашно и грах и олио.
-Сега трябва да се населим в някоя пещера.-рече Роан.
-Да, знам също трябва да обиколим района, да не се загубим. И двамата затърсиха пещера. И намериха една с четири помещения-същинска къща. Оставиха торбите и огледаха местенцето. Беше много хубаво, там щяха да си останат. След това Роан каза:
-Еаман донеси дърва, камъни и много трева. Той взе един чук който намери в торбата и започната прави от камъните пирони. После обели дървета и направи врата на пещерата.
-Ще ни пази от снега-каза Роан.-Ще направим от тревата легла. Той се зави с едно палто и заспа без да вечеря. Еаман също не вечеря но стоя до по-късно.