Хората над всичко

[paksizabravihpass-a6efe!]

Глава 2
Естерите

Това е нещо като дневник. Дневникът на един естер, жаден за промяна. Вероятно ако попадне в неправилни ръце дневникът ще ме отведе до гибелта ми. Все пак считам, че трябва бъдещите поколения да знаят що за страна бе Еора – свят на лъжи и интриги, свят, плачещ за промяна...
Върховната, а и всяка друга власт бе в ръцете на краля и Висшия съвет. Кралят се казва Кондоран и е “най-доброто от всички области на Еора” – както казват проклетите велможи. В действителност е ужасен деспот, притежаващ кръв от четирите края. Доста от нас го мразим, но никой не смее да се опълчи на мощния, но зъл крал, понеже даже да успеем да се доберем до него(не много вероятно) трудно ще го убием, а вероятно даже няма да можем. От началото на тиранията му са правени многократни опити за преврат, но всички бяха толкова кърваво потушени, че постепенно стихнаха. Освен това повечето граждани на Еора са или твърде наплашени, или твърде зли, често и двете.
Аз съм Керанс Дрен, войник. Пряко подчинен съм на краля и за това най-добре знам за какво говоря. Движа се добре в йерархията – едва на двайсет и четири годишен, а вече съм капитан. Цветът ми е син и съм от южната част, която е с най-тежка индустриална роля в Кралството. Наши хора обработват мините за хералд – рядък, труден за извличане кристал. Може би експоатациата на моя край е причината да желая толкова силно промяната. Но тя като че ли няма да дойде никога...

[blood_dodo]

Глава 3

Нагите

Това е моят мемориал, моята най-важна и може би последна творба. Тук ще опиша края на нашата империя, на нашия начин на живот като цяло. Защото аз съм преди всичко писател, макар да съм взел немалка част в много сражения. Името ми е Нт’хлеи и съм роден в някога блестящия град Йа-Р’лиех. Нашата раса е дълголетна и за нас годините са само мигове, но дори когато бях дете най-старите измежду нас не помнеха началото на нашата бляскава империя. Към второто ми столетие нашият крал, при когото империята достигна своя златен век, пет пъти поред, почина. Половин хилядолетие на експанзия и разкош си замина с него. Наследи го кралица Ф’тагн. И тогава започнаха проблемите...

[admin_killer]

ГЛАВА 4
-ЗЛИЯТ Ш
Хората живеели в една малка държава наречена Айсеклавия. Там ги бяха набутали нагите-злите морски същества. Хората не можели да обявят война... не и в този вид само с хиляда войника... и те търпели унижението, да се прекланят на всичко което срещнат, да се прекланят дори и пред жалкия призрак Вуду, пред всяка мравка и муха...
Ако не го направели? Загивали. Палачат винаги бил готов да убие някого. В столицата на хората Верера имало висока къща наречена от тях Замък. В Замък живеел царя, царицата и децата. Един ден в Замък на трона седна Ю. Ю бил много смел владетел, но си давал сметка, че ако с 1000 войника се сбият с 80 000 войска на нагите хората ще изгубят. Той обаче започнал да тренира все повече и повече войски...
Беше прекрасен слънчев пролетен ден. Ю беше излязъл за избирането на генерал на войските. Той излязъл през вратата на Замък и отишъл при войниците. Той избрал брат си Ш. Ш веднага се съгласил и направо подскачал от радост. Не след дълго Ш станал зъл. Той убил жена си и казал, че тя го напуснала и се оженил за благородница. Построил по-красива къща от Замък и заживял в нея безгрижно. Не ходил при войниците. Давал пари на царя с фалшиви извинения. Но царят не знаел нищо. Един ден Ш платил на един разбойник да убие царя а той ще му даде злато. И ето го убиеца с тежък меч в ръце, преоблечен като слуга и носел супа в ръце. Той изведнъж изхвърлил супата и го намушкал с меча. Но меча се счупил, а Ю оцелял. Той пратил брат си при палача и той му отсякъл главата. Избрал за генерал младият Веритусер който бил равен по смелост на Ю.
Вече имаме 10 000 войничета.
Не сме готови :/

[admin_killer]

ГЛАВА 5-МИСИЯ
Драги кралю Ю,
Трябва да изпратите шпиони на земята на нагите, нашите врагове.
Те са ви подготвили нещо ужасно но не казвам какво от страх да не заловят Вестоносеца ми. Мога да кажа че след около месец столицата Верера ще бъде само едно селце на нагите. Пазете се от хопита, те са добри шпиони и могат да ви шпионират във въздуха. Поздрави от всички епали, на добър час!
крал на епалите


-Очаквах това писмо... рече Ю, докато го четеше в спалнята на Замък.-историята ще се преразкаже... ще ни изтрият от лицето на земята, пише до месец ще дойдат, ако никой не помогне ще загинем... ако помогне ще ги отблъснем...
Драги кралю на хопитата,
Трябва ни помощта на вашите крилати войски за да отблъснем нагите, които възнамеряват да ни изтребят. Ще ди там тайната на метала ако помогнеш!
крал на хората
Той извика вестоносец. -Вземи писмото и го дай на краля на хопитата.
-Но сър, конят е уморен :inso15 ....
-няма значение, вземи нов и изчезвай.
На вечеря едва преглътна хапка пържола и си легна...

20 000 войничета
Пак не сме готови :/

[Zvera_]

Историите са хубави ама eбаси имената!Ш...Ю...ЗАМЪК... no comment

[Nicson The Fearless]

YEAH GJ!

[paksizabravihpass-a6efe!]

Глава 6
Учението

Извикаха ме за военното учение. Кралят набира войски – явно се готви нещо голямо. Може би нова война? Вероятно е това. Имаме неписано правило, че ако нагите нападнат някого, ще тръгнем след тях... ако на краля му е изгодно. Господи, колко го мразя!
Както и очаквах учението имаше голяма посещаемост – най-висши командири и политици присъстваха – неочаквана чест. Дори самият крал се очахваше да пристигне скоро...
Телепатично предадох на войниците какво очаквам от тях. Естерите имаме този дар на телепатията, но само ограничени единици имат образованието да си служат с него. Простолюдието ни е неуко за древните заложби, които му принадлежат по право. Това разделение наистина ме огорчава, за това създадох тайно учение, за което властите не подозират. Там обучавам войните на древното знание.
Сега частта, за която отговарям, започна с маневрите и показването на бойните си умения. Няколко трудни за изпъление номера накараха зрителите да ахнат. Учението вървеше по план, когато влезе Кондоран, кралят. Той се настани на специално подготвеното за него място и започна да яде най-незаинтересовано и неуважително. Това още повече засили омразата ми към него и аз се заклех да му отмъстя ако някога ми се отдаде шанс.
Моля се Ишнууб да ми даде шанс за отмъщение. Макар че не изглежда много вероятно.
Самият крал не прилична на никой друг естер на планетата – съставен по-скоро от сияние в цветовете на дъгата, той е наистина неповторим. Но макар да изглежда невероятно красив, по душа той е наистина въплащение на злото. Не веднъж даже е нарушавал свещени религиозни закони. Но незнайно защо масите дори го почитат – жалка пасмина страхливи интриганти... Е, това е "прекрасната" ни Еора... и няма шанс да се подобри...

[blood_dodo]

Глава 7

Заповеди

Из заповед Номер 364 на кралица Ф’тагн, подписана и разпратена на 13 юли:

„Оттук насетне обявявам, че свещената ни Империя е недостъпна за човеците. Всеки поданик има правото, привилегията и задължението да премахва на място тези паразити, където бъдат намерени. […] „

Из заповед Номер 368 на кралица Ф’тагн, подписана и разпратена на 20 юни:

„Забранява се на военни отряди да навлизат в царството човешко. Макар да са неприятели, територията им е неприкосновена. Всяко неподчинение ще бъде наказвано с разжалване и военен съд”

Като цяло тази последната заповед е единствената мярка, която кралицата предприе, за да спре войната. Но колкото повече се вглеждам в миналото, толкова по-често ми се струва, че тя е планирала всичко, освен края...

[blood_dodo]

Оф, тоя разказ ясно, че няма да го бъде. Ма и Santy е една сериозна... Влизала е 3пъти във форума, Faramir пък работи над бойното поле, а тримата с paksizabravihpass-a6efe! и admin_killer се чудиме какво да правим. Предлагам темата за катанец.