„Атака по всички флангове" или историята на I-то нашест

[????? ??????]

Глава V: Корабите

Докато двамата пътуваха към корабостроителните концерни, земният жител полека навлезе в атмосферата на Новия Свят. оправда-ха се предположенията ми, че са се спасили най-наглите, най-продажните. Странното обаче било, че след като Земята загинала след бомбардировката всички се променили. Запазили за поколенията най-вулгарния и мръснишки език, но само толкова. Жестоката загуба ги изпълнила със злоба, но тя дълго не се разразявала помежду им: всички чакали завръщането на Врага, едва от няколко столетия започнали конфронтации помежду си.
Когато стигна до заводите, се оказа, че са непряко свързани с орбиталните докове и заемат една доста значителна част от планетата. Към внушителната конструкция водеше масивна двукрила порта.
— Започвам да си мисля, че не знаете как да използвате ресурсите си пълноценно. От всичкият този метал биха се получили поне няколко качествени корпуса на кораби. Както и да е.
Майорът премълча думите му и поведе госта си през няколко геометрично прави коридора към теоретичните лаборатории. Навсякъде продължаваше едно и също метално еднообразие. Когато ги въведоха в главната лаборатория, землянина остана леко изненадан: беше се настроил за класическа лаборатория с бели стени, облодънни колби, бюхнерови фунии, хладници и прочее. Вместо тях залата бе оборудвана със стилно изработени футуристични мебели, масивна прозрачна мебел ви-сяща на половин метър от повърхността (маса?) и мека тъкан по пода (килим?).
— Малко съм озадачен. Нали каза, че ще ходим в лаборатория?
— Да?
— Е, тога защо сме тук? Това повече прилича на луксозния апартамент или офис на някой бизнесмен или богаташ.
— Ще те разочаровам, но ТОВА е теоретична лаборатория №1. През по-голямата част от времето тук кипи усилена дейност. В мо-мента гениите ни би трябвало да са в обедна почивка. Очаквам да се съ-берат всеки момент: известени са за идването ни. На разположение имаме 13 вида бойни и индустриални кораби. Нека изчакаме учените, за да получиш по-пълна представа за тях.
След около десетина минути се появиха и учените: жалка паплач от костюмирани, напарфюмирани и напудрени дебелаци. Щом видяха гостите си се засуетиха напред-назад. Все пак за няколко минути успяха да се окопитят и да се представят.
— Господа, дошли сме тук, за да запознаете госта ни с основните технически и технологични параметри на корабите ни. Ще ви помоля да будете максимално точни и ясни, без…
— Докато свършиш, ще мръкне! – Прекъсна го Роман. – Накрат-ко: трябва ми пълна техническа характеристика, въоръжение и брой на боеспособните кораби с пилоти.
— Ама то ще трябва време… – започна единия „учен”. – Виждате ли сега, то трябва време да се пресметнат някои вектори, да се изчис-лят други константи, да се…
— Затвори си плювалника, глупако, и се постарай за 3 минути да свършиш. Ако не успееш… – землянина остави изречението недовърше-но.
— Ама…
— Няма „ама” ако си гъкнал, заминаваш си, ако сбъркаш – също. Точка!
Точно за 3 минути докладът бе поставен на плоскостта-маса, а учените стояха в редица, готови да изпълнят всичко. В докладите се съ-държаха систематизирани данните на корабите, създавани някога от ръката на изпадналото в изгнание човечество:
Скаут: *Малък разузнавателен кораб. Поради малката маса реактивните двигатели се оказват доста практични, придавайки му сравнително висока скорост. Слабото въоръжение, липсата на щитове и малката структура обаче, го правят непрактичен за големи битки. Остарялото вече въоръжение не оставя особени възможности за подобряване на атаката. Малкият то-варен капацитет също се оказва недостатък. Основното му приложение е да защитава новосъз-дадени колонии и да се справя със леки защитни съоръжения по противниковите колонии.
Въоръжение: Лек лазер.

Транспортьор: За съжаление този кораб е все още доста несъвършен крехкият корпус и липсата на щитове оправдават малката му структура, а остарелият вече модел реак-тивни двигатели, използвани при него са причина за ниската скорост и малкият товарен капацитет. Липсата на въоръжение го прави доста уязвим и е препоръчително да се използва с под-държащ флот.
Въоръжение: Антиметеоритна защитна система.

Мега транспортьор: Новият модел транспортни кораби. Използва енергийни щитове които му придават три пъти по-голяма структура от тази на своя предшественик, много по-напредналите рекативни реактивни двигатели, които му позволяват да има до пет пъти по-голям товарен капацитет и по-висока скорост. Той остава незаменим помощник в транспорта във всички етапи на развитието.

Полеви Изтребител: Полеви изтребител Идва момент, в който е време вашата империя трябва да докаже, че не е просто миньорски съюз. Да го докаже с битки, а за битките се нуждаете от добър боен кораб. Полевият изтребител е вашият избор – за разлика от скаута този кораб използва тежки лазерни оръжия и притежава малък енергиен щит придаващ му не-малка структура. Също така и доста по-голяма маса, което води до развиването на импулсни двигатели, позволяващи добра скорост и маневреност в битката. За съжаление товарният капацитет все още е доста малък.
Въоръжение: Тежък боен лазер, ракетни системи.

Кръстосвач: Надпреварата във въоръжението води до появата на този истински хищник на бойното поле. Използващ изключително напреднали импулсни двигатели той е проектиран да се движи с немислими до момента скорости, невиждана маневреност и да предоста-вя голямо превъзходство над по-нисък клас бойни кораби. Има пълно енергийно поле, оправдаващо голямата структура. Въоръжен е с последен модел гаус-оръдие, което макар не много мощно предлага голяма пробивна сила и прави големи групи кръстосвачи ефективни дори сре-щу кораби от по-висок клас. Всички тези качества превръщат кръстосвача в един от водещите кораби на бойното поле.
Въоръжение: Гаус оръдие.

Боен Кораб Нуждаете се от кораб, който да се справя лесно със защитата по пла-нетите? Кораб с огромна структура, който няма да ви предаде в битка? Бойният кораб е вашето решение. Въоръжен е с последен модел защитни лазери, фотонни торпеда и йонни оръжия. Ос-новното му въоръжение е мощно плазмено оръдие, разкъсващо по-малките кораби само с един изстрел. Притежава многослойна титаниева броня, както и мощни щитове, гарантиращи му ог-ромна оцеляемост в битка и го превръщат в наистина трудна мишена. Но всичко това създава един основен проблем – свръхтегло. Импулсните двигатели се оказват недостатъчни и това во-ди до инсталирането на четири свръхскоростни двигателя, гарантиращи му огромна маневре-ност и скорост за подобен вид кораб.
Въоръжение: Плазмено оръдие.

Колонизиращ кораб: Огромен колониален кораб, транспортиращ всичката нужна техника и персонал за създаване на напълно действаща колония на която и да било планета. Също така транспортира малко количетво начален ресурс. След стационирането огромният корпус се използва за команден център. Поради големите размери и несъвършените двигатели колонизаторът е изключително бавен, но притежава леко въоръжение и огромна структура, както и средно голям товарен капацитет.

Рециклатор: Практически този кораб представлява едно огромно рециклиращо съоръжение, комбинирано с голям склад. След битка вашите рециклатори събират отломките от бойното поле и ги превръщат в чисти ресурси. За съжаление обаче корпусът не е проектиран да носи мощни двигатели, като скоростта е жертвана, за сметка на рециклиращото оборудване и складовете.
Шпионска Сонда: Малък безпилотен кораб, предназначен за събиране на ин-формация на вражеска територия. Корабът е изключително опростен и в малкият корпус едва е събрана шпионската техника и мощният йонен двигател, способен е на малки хиперпространс-твени скокове, което довежда до невъобразима скорост. Корпусът е изграден от специално кристално съединение.

Соларният сателит: Соларният сателит е второстепенният източник на енер-гия. Покрит с множество соларни клетки в по-голямо количество тези съоръжения могат дори да заменят соларните панели. За съжаление сателитите се стационират във висока орбита и при евентуална атака над планетата са една от първите цели на врага
Сателитите не могат да се преместват в орбитата на друга планета, тъй като не разполагат със собствени двигатели.

Бомбардировач: Наличието и развитието на все по-съвършени защитни установ-ки по планетите налага създаването на кораби специално проектирани за унищожаването им. Бомбардировачът предлага огромна ефективност срещу защитни системи, използвайки мощни плазмени торпеда. Но тук идва проблемът, че прекалено голям корпус би го направил лесна мишена, затова при конструирането му на размерите е отдадено основно значение. Затова лип-сва многослойната броня, а щитовете са частични. Поради липсата на място е използван моди-фициран импулсен двигател, който за съжаление не предлага достатъчна скорост за огромния си разход.
Въоръжение: Модифицирано Гаус оръдие.

Унищожител: Най-висок клас бойни кораби. Унищожителят е създаден за да доминира над всеки останал кораб на бойното поле. Снабден е с последните разработки във военната индустрия на империята – богат арсенал от протонни торпеда, множество лазери и йонни оръжия, но сърцето на огневата му мощ са двете плазмени оръдия, гарантиращи безпре-цедентно разрушение на всеки по-нисък клас кораби. Защитата е представена от многослойна титаниева броня и две нива плазмени щитове. И тук стигаме до познатия проблем – свръхтегло. При тестовете единствено свръхскоростните двигатели показват нужните резултати. Налага инсталирането на цели шест двигателя, но дори и тогава корабът остава сравнително бавен и трудно маневрен
Въоръжение: Две плазмени оръдия.

Звезда на Смъртта: Звездата на смъртта е един своеобразен връх във надпреварата за въоръжаване. С размерите на малка луна , тя носи на борда си изключително мощно гравитационно оръжие, способно да разрушава дори планети. Размерите обаче ограничават критично скоростта на този вид кораби. Притежава огромна структура и невиждан досега това-рен капацитет.

Следваха две дузини пълни описания функциониращите систематични единици на всеки кораб. По-голямата част бяха маловажни и непотребни статистики, но имаше и известна доза жизненоважни стойности. Към всеки клас кораби имаше и подробна холограма.
Когато свърши с прегледа на документите, землянина вдигна глава и погледна майора в очите. После поклати глава:
— Обречени сме. С тези жалки боклуци, които минават за елитен боен флот, нямаме никакъв шанс. Ето моите оценки: скаутите се нуждаят от цялостно превъоръжаване, тоя лек лазер може да послужи единствено човек да готви на него. Полевите са пълна скръб за сега, но имат доста скит потенциал. Ако окончателно се жертва товарния капацитет, кръстосвачите биха се превърнали в хищници. Линейните бойни кораби за сега успешно могат да се противопоставят на два от противниковите кораба: малките бързи прикриващи корабчета и леки прехващачи. Унищожителят е много лесен за елиминиране, заради ужасяващо слабата си маневреност. Най-малкото което може да го подобри е преинсталация на оръдията в по-маневрени конзоли, на по-ключови позиции. Звездата е смъртоносна, но изисква много време и е твърде ресурсоемака. Поне на този етап. Бомбардировача за сега няма да трябва, но ако намерят подходяща планета, нищо не пречи и да се настанят на нея. Шпионката трябва да я видя на живо, но май ще трябва да се конструира изцяло нова. Тая ми се струва твърде голяма. Колонизатор едва ли ще ни трябва, но нищо не пречи да си устроим малко парти. Рециклаторите са интересно хрумване, но не и в този си вид: не им трябват трюмове: по-мощен двигател не е излишен. За товарни кораби ще се наложи да се правят нови чертежи: закрит лекотоварен кораб за по-фина техника и по-груби тежкотоварни мулета с основна задача събирането на балирания рециклаж. Последно остана сателита: ако се реконструира би могъл да поема повече лъчи, а освен това са му нужни и двигатели. Освен това забелязах някой пропуски на класове кораби: в условията на тази война ще се нуждаем от всяко зрънце информация, което може да бъде извлечено. Първо: наложително е веднага да започне конструирането на шпионска инсталация, която непрестанно да ни подава информация за действията му. Гущерчетата си имат такъв тип сателит и върши отлична работа. Освен това имам в предвид и още два кораба: от тези щитове ще излезе нещо, пък и не е зле да си припомним как през онези славни дни на втората световна са спрени хитлеровите войски. И по-точно едно чудовище с нежно женско име. От тези колониалните може да се ползва технологията за корпуса за други класове. Също е необходомо да започне незабавно иучаване на пленената вражеска единица. Майоре, искам от вас информация за броя на корабите и квалифицира-ните пилоти. Надявам се поне липсата на качество да се компенсира от количеството.
— Въпреки тежките загуби при сражението в орбита около колонията, все още имаме достатъчно количество кораби за отбрана. – Въпреки властно зададения въпрос, майора успя за не издаде точната бройка.
— КОЛКО? – Почти изрева другия.
— 12 малки транспортьора, 69 мега- 122 скаута, 10 полеви изт-ребителя, 563 кръстосвача, 230 бойни кораба, 45 шпионски сонди, 81 унищожителя, 12 соларни сателита и 13 бомбардировача. Всички са с добреобучен или леснозаменим екипаж.– пряко воля-та си отвърна майора. – За какво ви трябва точната бройка?
— Не ти отива да се правиш на идиот, момче. Има два варианта: или искам да ги предам на врага, или ми трябват, за да придобия ясна представа за кашата, която приех да ръководя. След като ти ме накара да се съглася да приема, отговори ми кое е верния отговор.
— Аз… мисля, че…
Думите му бяха прекъснати от вой на алармени системи.
________________________________________________________________________________________________________
*Описанието на корабите е стандартното, взето от играта, но преминало през MS Word. /с други думи отстранени са повечето правописни грешки/. Позволявам си да го поместя, защото ще послужи за трамплин за вбъдещо разработените или подобрени единици. Ще последва известно забавяне, докато обработя изображенията на корабите /нови и стари/.

[voddy_88]

Аре бе драконче,давай другите глави,че като гледам само твойта историика интересна!

[admin_killer]

невероятно. Продължавай.

[TheBeast]

Ей вече никой не зачита писатели като TheBeast,Wolfy,blood_dodo,Sabret00th,DeadMan,Expendable...много жалко

[????? ??????]

В действителност сматам, че тези неща (Моите!) не са нещо много интересно. Най-вероятно довечера ще допиша следващата глава. В този раздел на форума има много по-добри творби от това тук.
***
TheBeast:Посочи ми кой са...

Посочвам: СРЕЩУ МРАКА (история за УОУ)
Съревнованието
Кръстоносния поход /между другото все пак ще дочакаме ли продължение?
Разказ за съдбата и дали тя е предопределена
ако Иран имаше ядрено оръжие
онова за Чолан и съфърЧолан, че му забравих името /просто действа разтоварващо/
Оня на Вълка, дето ходиха до съседната система за щитове

Почти няма нещо от тук, което да съм прочел и да не ми е харесало.

[????? ??????]

Глава VI

— Тревога! Това може да означава само едно: нападение! Само не знам защо шпионите ни не са го засекли.
— Защото не е космическо, майоре! Това е оня противен гущер. Избягал е! Трябва незабавно да се намери, преди да се е свързал със ща-ба си.
— Възможно е да е така, но…
— Няма „но” сигурен съм, че е така и е моя грижа да го открия. Аз единствен познавам нравите и поведението на расата им. Имам най-голям шанс да го открия и спра.
— Може и така да е, но нямате право да рискувате живота си. Точно по изброените от Вас причини, Вие сте ни по-ценен в цялостната война срещу тях! Имаме наземен екип за бедствени ситуации. – Този път гласът на майорът бе стоманено твърдия.
— Щом си рекъл…само май не чух ЕДИН екип ли каза?
— Да, защо?
— И нямате десанти части? Нямате пехотни?
— Не! до сега не са ни трябвали?
— В такъв случай няма грам смисъл да питам за бронирани час-ти, камо ли артилерия. Момче, когато пипнем оная гадина, ще трябва да видим тая работа с войсковите формирования за наземни сражения. Сега е най-добре да се заемем с намирането му. Най-вероятно е да се е отправил към най-близкия голям воден басейн. Малко пилоти от воен-но-космическите им сили са прекарали курс за оцеляване в враждебна об-становка, но беше задължителен за командирите.
Десетина минути по-късно майорът беше завел древния при командира на земните части. Според разказаното от офицера, те се явяваха повече почетен ескорт, отколкото някакви ефективни военни. Все пак шанса да намерят и обезвредят врага бе голяма, заради по-доброто познаване на терена и индивидуалните силови щитове. Само им било наредено да спрат, но не и унищожат „чуждоземният гост”. След съгласуване на познанията на землянина с карта на местността и спо-мените от детството за места за укритие на неколцина от войниците, се набелязаха 2 позиции, където е много вероятно да се скрил извънзем-ният. Още първата проверена, малък риболовен пристан с роботизиран навес за лодки, се оказа вярната. По незнайни пътища се бе сдобил с ог-нестрелно – или по-точно лзерометно – оръжие. В завързалата се прес-трелка, персоналните щитове се оказаха достатъчно стабилна бариера, и напълно усвоиха или разсеяха вражите лъчи. От своя страна, леките оръжия на хората бяха заредени с упойващи инжекционни капсули, който за много кратко време напълно обезвредиха чуждоземеца. За по-голяма безопасност, бе затворен на борда на лек скаут с демонтирани за профилактичен ремонт двигатели. Операцията по залавянето и транспортирането на беглеца протече много бързо, безшумно, но най-вече – без никакви усложнения.
Майор Вазов бе повикан спешно при главнокомандващия, така че древния лидер остана сам. Поради липса на някакъв интерес към него, той се отправи обратно към корабостроителниците, за да консултира и подпомага реконструирането на космическата флота. Не му отне много време, за да открие отново първата техническа лаборатория. За разлика от първия път, сега върху „маста” бе изградена огромна холограма на кръстосвач, по която се простираха множество допълнителни нишки и странни образувания. Като цяло обаче формата си оставаше същата, а измененията – незначителни. Когато влезе, пръв го забеляза учения, с когото по-рано бе спорил:
— Сър, за нас е чест да ви видим отново. С какво можем да Ви по-могнем? На ваше разположение сме.
— Стига си дрънкал глупости! До къде сте стигнали с разработките? И защо, за Бога, сте започнали точно от кръстосвача?
— Корабите клас „кръстосвач” са най-многобройни в момента сред нашите редици. Достигнахме до повишаване на огневата мощ след монтиране на плазмено оръдие под кила на кораба, но за целта да се намали масата се наложи да отстраним единия от генераторите на полето.
— Ужас! Отдръпни се да видя какво може да се направи по въпроса.
След като буквално изблъска учения, Роман се настани на главния пулт и заразглежда. Устройството на пулта бе доста изящно: в центъра, се въртеше красиво триизмерно изображение на машината. В дясно от него, подредени едно под друго, бяха подредени холограми на оръдия, а отляво – двигатели и странни кубични приспособления. „Генератори на енергийно поле, премина му през главата.” Още от първия поглед си личеше, че конструкцията на кръстосвача не е предвидена да издържи натоварването от допълнителна плазмена установка.
— Ей, ти плешивия, – подвикна землянина на един от учените – я ми кажи може ли да се прибере носа малко по-навътре? – Другия кимна объркано, а носа се започна да се прибира, притискайки се до напречната разпорка, а после заедно с нея още малко по-навътре, покривайки скъсявайки общата дължина с няколко метра.
След още няколко леки промени по дизайна и конструкцията на корпуса, дойде ред и на превъоръжаването. Гаусите, макар и мощи, доста тежки и подменени от малко по-слаби, но по-скорострелни оръдия. Шокът дойде, когато се разбра, че технологията на производство на бойни ракети е забравена.
Макар и без тях, механичният глас на изчислителната апаратура оповести, че е достигнато стабилна конфигурация с значително подоб-рена бойна ефективност и повишена маневреност. За целта се наложи всички трюмове да бъдат премахнати, както и част от плътната броня. Намалената издръжливост на корпуса бе компенсирана от два допълнителни силови екрана.
Когато майор Вазов пристигна да търси древния, промените на класа кораби бяха завършени и се водеше ожесточен дебат върху въз-можността за реконструкцията на съществуващите бройки, преди за-почването на серийно производство. Освен това във втора и трета лабо-ратории се изчисляваха оптималните параметри за производство на леки задвижващи механизми, които да могат да се прикачат към кор-пуса и/или крилете, както и цялостен клас нови ракети за последните. Най-голямата изненада обаче бе друга: Роман бе нахлузил някаква бяла манта и заедно с останалите учен се занимаваше с изчисления. На хартия. Наоколо се валяха десетки смачкани топки, свидетелстващи за бурния творчески процес.
— Извинете, – прокашля се Вазов, – Римлянино, ще можете ли да отделите малко от времето си, за да послужите като преводач за извънземния ни гост? Смятаме, че е възмо… – една топка хартия го уцели в устата, заглушавайки остатъка от думите му.
— Казах ти, че името ми е Роман! НЕ Е РИМЛЯНИН! Очаквах тази среща дори по-рано. И аз искам да му кажа това-онова.

Беше необходим цял час, за да се пригоди един малък апартамент за зала за разпити. Още половин бе нужен и да се подсигури и защити от евентуални опити за бягство. Въпреки това червено-оранжевия диск на главната звезда не помръдна забележимо на небосвода.
— Ами, нормално: едно завъртане около оста си, планетата прави средно за 123 часа и няколко минути, – бе отговорът на майора, когато Роман го запита.
Все пак най-накрая залата бе оборудвана със необходимата апаратура и извънземния бе доведен под въоръжен ескорт. Веднъж настанен на металния стол, доста бързо бе окован. Чак тогава влязоха и те. майорът изрично бе настоял да го придружи по време на разпита, за всеки случай, ако „гостът” им реши да действа неразумно.
При влизането на Вазов, извънземния бе спокоен, но когато влезе и бившия му роб, изквича, задърпа се и заплашваше да изтръгне стола от земята. Няколкото неразбираеми слова, които му отправи землянина го накараха да се поуспокои, но очите му продължаваха да горят с ясно забележима злоба. После самото то заговори.
— Горкия, съвсем се е побъркал – коментира Роман, след което обясни, че го е заплашил със смърт по двеста различни и мъчителни на-чина. – Не е ти се случва всеки ден робът, който ти чисти кочината след всеки полет, да ти завре бластер в задника и да те принуди да му се подчиняваш. Разбирам го – завърши коментара си.
След неколкочасово цвъркане и квичене, което би могло да влуди по-чти всеки, землянина се отпусна доволно на втория стол – точно срещу извънземния – и се усмихна:
— Най-накрая го накарах да проговори. Добре, че им е бедно въоб-ражението и не умеят да лъжат. Действителността е много по-жестока, отколкото очаквах. Целият човешки вид е заплашен от уни-щожение. Но нека да говорим първо с генерал Ушаков. Освен това този приятел трябва незабавно да се затвори отново, само нека тоя път да има малко повече пространство за разходка и някакво прясно месо. Все пак трябва да му се отплатим, че доброволно даде сведенията, а не се наложи да конструираме отново нещо от сорта на желязната девица. Нека да свършим по-бързо с генерала, че окапах. Все пак не съм в първа младост вече…
________________________________________________________________________________________________
За новия дизайн на кръстосвача ще почакате малко, нямам необходимия опит с фотошопа.

[voddy_88]

Айде бе братле,давай продължението,че не издържам

[????? ??????]

Глава VII

Аудиенцията премина бързо: заповедта за превъоръжаване на кръстосвачите бе чиста формалност, ала информацията, научена от из-вънземния, бе неочаквана.
— И все пак, генерале, това променя всичко. Въпреки че съм ги виж-дал в много боеве, никога не им се е налагало да се преселват в изцяло. Угасването и избухването на редица звезди в подвластните им вселени и мъглявини ги принуждава да търсят предприемат нашествие в чужди ве-лени. Проблемът за тях е, че в повечето галактики са върлували и всеки опит да установят постоянни бази е обречен на провал. За това са изб-рали по-малко позната галактика. Единствената пречка в начинанието им се изразява е непознаването на други методи за съжителство, освен пълно поробване и унищожение. Обмислете го добре, генерале, защото това променя всичко… Аз искам малко да си почина, преди да съм окапал тотално. Доскоро виждане, господа.
След тези думи, землянина се обърна и излезе, оставяйки майора и генерала да разменят учудени погледи. В действителност не бе толкова уморен, ала имаше нужда да обмисли някои неща.
Когато се прибра в отредения му апартамент, землянина успешно спусна леглото и, отпускайки се върху му, се потопи в мисли. Въпреки умората му, съня за пореден път бягаше от него. Постоя малко така, после въздъхна и скочи на крака.
— Защо ли винаги се намира някакъв изчанчен начин кръвната клетва са остане в сила?! Хванал съм се на хорото, ще го играя до край!
След тези думи излезе, твърдосварен този път да успее. С твърда крачка се оправи към корабостроителните заводи.
След излизането на Роман, майора погледна генерал Ушаков в очите и промълви:
— И все пак не разбирам… Дори нашата медицина не е в състояние да победи тази отвратителна старица, смъртта. а той сякаш е успял да го стори. Успя да ме убеди в искреността си, без да е проронил и дума по темата. Просто не мога да разбера нищо.
— Някой ден ще разбереш, момче, че има две сили, които могат да сразят смъртта. Сили, пред които и Природата отстъпва. Едната е Любовта… А сега върви – ремонтните работи по звездата ти са прик-лючи и ти трябва да поемеш командването. След 18 часа в столицата ще започне да се свечерява и ще дойде мига да предам властта на Римлянина… на Роман. Тръгвай вече: имаш да обезопасиш и приведеш в бойна готовност цяла една военна станция.
— Да, сър! – След като вратата се затвори за гърба на младия ко-мандир, генерала въздъхна и промърмори замислено:
— Надявам се само никога да не опознаеш се срещнеш с втората си-ла, що бави смъртта, момче. Дано сърцето ти никога да не се изпълни с тази жежка отрова — омразата! – след това натисна копчето, на бю-рото му, с което се викаше адютанта му. Когато момчето влезе, той му възложи да открие няколко от старите му познати. После се отпусна зад бюрото и бръкна в едно от чекмеджетата.
Докато звездата на системата започна бавно и величествено да се спуска зад хоризонта, през корабостроителницата бяха минали и прео-борудвани едва 48 кръстосвача от флотата. Въпреки това разработката на ракети и леки авиационни пускателни устройства за тях беше напълно завършена и първите прототипи бяха готови за монтаж. Когато и последния лъч дневна светлина изчезна, работата бе спряна за специално обръщение към народа. Стотици обществени и лични холоекрани бяха настроени в очакване на речта на водача им. Обикновено на тези обществени мероприятия се обръщаше малко внимание, но за точно затова бяха плъзнали всякакви слухове. От някъде бе изтекла информация за появата на извънземно нашествие. На главният площад в столичния град се бе събрала малка тълпа.
Когато и последния от лъчите на залязващата звезда се изчезна, генерал Ушаков се качи на ниската платформа и започна предварително подготвеното си слово:
— Драги събратя, днес беше един необичаен ден. След като след дъл-га неизвестност майор Вазов докара перлата на флотата ни полу-унищожена, получихме плашеща новина: пораженията, които сме понесли са получени само от най-леките кораби в противниковата флотилия. Освен това в разрушените надстройки на Звездата на Смъртта се бяха укрили няколко вражески изтребителя, с които успяхме да се справим. Един от тях обаче ни донесе лъч светлина. Ето, за нас тук слънцето залезе, но скоро ще изгрее нова, по-голяма и по-чиста пътеводна звезда. Всички, които познават историята, знаят че Древния български лидер от времето на Старата Земя просто един ден изчезва. Сега той се е завърнал, за да ни поведе за нова победа. Днес аз абдикирам. От днес вече съм обикновен гражданин. Но знайте, че ви оставям в едни по-добри ръце, в ръцете на Човека, показал пътя към победата. Сега аз отстъпвам и му давам думата.
В този момент на сцената буквално бе избутан древния землянин. Макар да знаеше основанията за събирането, не бе очаквал да държи реч или нещо подобно.
„За втори път същото! Дано поне този път Фортуна е благосклонна към нас.” Помисли си той и въздъхна.
— Така… Ами не съм по речите, за това ще ви кажа само това, което знам: Голата истина без заобиколко и полуистини. Ситуацията е същата като навремето в Родината ни. Орди от извънземни нашественици са си поставили за цел да покорят месното население и имат пълния военен и технологичен потенциал. Разликата е съвсем малка: сега бойното поле е много по-голямо, а човешкия ресурс е в значително по-голямо количество от навремето. Макар да се смяташе, че ние хората сме най-войнолюбиви в света, се намери друга цивилизация, която да ни превъзхожда по свирепост. Те не признават мир и преговори и войната ще се води до пълен погром. Предния път победата бе извоювана на твър-де висока цена: родната ни планета. Сега обаче ситуацията е друга — врагът ни е изправен пред катастрофа от изгасването на много от звез-дите в колониалните и васалните им територии. Необходими са им няколко десетки планети за заселване. Избрали са тази вселена за нуждите си. За тях изкуството на дипломацията е terra incognita, така че имаме един единствен избор: или се бием за свободата си, или подлагаме врат за робски хомот. Не знам за вас, но аз предпочитам да умра свбодемн, вместо да преклоня глава. Това ми нашепва сърцето, това е и заветът на дедите ни. Завет, който не ще да се забрави догде сетния дъх не излезе от безжизнените устни на последния Българин. Завет, останал от лето господне 1876. завет, който гласи „Свобода или Смърт”. Бях при тях доста дълго време. Смъртта е по-приемливата алтернатива. Все пак ако някой иска да си замине, прав му път. Който иска да остане трябва да знае едно: войната ще се води до пълен разгром на врага или докато пос-ледния от нас не падне убит.
Нека ви разкажа още нещо: войната е кървав спорт. Мнозина талантливи люде загиват безсмислено. НО когато става въпрос за свещена бран, то всяка жертва е смислена и скъпа. Сега ситуацията е такава — трябва да се сражаваме за място под Слънцето. Нека всеки знае, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”. Думите са не са мой, а на един от най-великите поети, крачили по Земята: Христо Ботев. От нас зависи да се докажем достойни негови наследници. И още нещо:
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрат
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Тези думи описват една от най-значителните битки в историята на Отечеството! Нека да се покажем достойни наследници на дедите ни. Нека духът на предците ни ни закриля. Да смажем врага или да мрем – това да бъде нашата награда. Звездите да сочат пътя ни в нощта! Ние сме народ, комуто не се е случвало да срещне враг, който да ни устои.* Време е отново да нарамим оръжието и да отдадем живота си за Свобо-дата и Родината. Напред и нагоре!
______________________________________
*Песен на група бранник, наречена „Войни на Тангра"
___________________________
off: <— мнение № 100.

[dido_ber]

ура!!! завърна се продължението на тая история го 4акам от колко време. Не спира да пи6е6