„Атака по всички флангове" или историята на I-то нашест

[????? ??????]

Увод


Доклад:
Звезда: синьо джудже;
Планети: 13;
Обитаеми: 2;
Население: въглеродна основа; дишат двуатомен кислород, отделят въглероден диоксид;
Ниво на развитие: космически полети
…
— С-с-страхотно! – Изсъска наблюдателя. После откачи от стената предавателя:– До всички:открита е подходяща планета! Излизане от подпространството след 20 единици. Заемете позиции. Започвам предстартово броене: …
Малко по-късно във вакуума след последната планета нишките на пространствено-времевото измерение започнаха да се разкъсват и една след друга почнаха да изплуват огромни черни сфери. Когато и деветата се появи, дупката тъкмо беше започнала да се затваря. Внезапно по екватора на едната се образува гигантска пукнатина, която бързо се разпростря и в двете посоки. След като окончателно се раздели на две части, горната част се сцепи по средата и отлетя в различни посоки. Скупчения мрак вътре рязко се раздвижи, и се разкъса на стотици по-малки сенки, които оплетяха към по-близката от двете населени планети. Докато последните се отделяха от конструкцията, втора сфера се разпадна по същия начин, като новите сенки бяха десет пъти по-малко, но и десет пъти по-големи.
За броени минути по-малките сенки достигнаха и планетата и превърнаха разположените в орбита изтребители в пепел. Наземните артилерии със закъснение откриха огън, но тъй като нито бяха подготвени, нито имаха някаква видимост, ударите им попадаха или във празното пространство, или върху приятелски машини. Възползвайки се от хаоса и паниката, водачът на флотилията предприе рязко спускане през атмосферата и откри огън по отбранителните станции. Още първото му попадение превърна близкият оръдие в огнено кълбо. В това време пристигна и втората вълна от сенки. Директно навлизайки в атмосферата, те изсипаха огромно количество големи яйцевидни предмети, които влизайки в досег с повърхността избухваха с оглушителен трясък. Малко по-късно цялата планета представляваше огнетечна маса.
Свършил работата си на тази планета, водачът поведе ятото си към другата обитаема. За съжаление там, уловили паническите сигнали за опасност от другата планета, ги очакваха.
„Чудесно, – помисли си водачът и се почеса по опашката, – Тъкмо ще видим дали не сме изгубили тренинга!“
В стегната клинообразна формация пилотите ми откриха унищожителен огън по дългите и изящни кораби. В последния възможен момент група малки корабчета се изпречиха пред другите и поеха изцяло удара. Отсрещният огън бе жесток, но по голямата му част се разсея от щитовете. Все пак няколко от корабите съобщиха за различни по размер поражения. Стоялите в сянката на планетата големи линейни кораби също се включиха в размяната на удари, като дори успяха да поразят два от прехващачите в лявата част на флотилията. Точно в същият момент дебел червен лазерен лъч премина през левият фланг на армията и само бързите реакции на пилотите успяха да ги спасят. Все пак още двама загинаха.
„По дяволите! Четири момчета са долу! – Стресна се водачът, докато търсеше източника на лъча. Видя го: на спътника на планетата имаше разположени няколко странни купола и от един от тях струеше рубинената светлина. – Странно сякаш въобще не се върти“
Втори лазерен лъч бликна, като го накара да зареже диренето на източника и да се почне да маневрира рязко.
— Щитове на максимум! – Изкрещя по комуникатора. – Пренасочете енергия от двигателите към щитовете. – Докато самият той го правеше, лъчът го обгърна и нажежи кабината до няколкостотин градуса.
Все пак щитовете издържаха, и командира съумя да изведе машината си преди да е пострадала сериозно. С намалена скорост, той се огледа за миг, рискувайки да бъде ударен от лазерният лъч. Битката беше в разгара си, като от неговите бяха паднали още три кораба. Защитаващите се бяха дали доста повече жертви: три от големите линейните кораби бяха взривени, а един бе с твърде голяма дупка и практически бе аут. От кулите на луната бяха се появили още няколко лъча. Забеляза и друго: вражеските кораби се стараеха повече да ги залъгват по-далеко от планетата, а точно зад спътника бяха спрели няколко големи кораба и около тях кръжаха совалки.
В това време пристигнаха и бомбардировачите и засипаха с „яйца“ планетарините отбранителни установи. Както обикновено повърхността започна да кипи. Един от корабите зад луната се стрелна напред и изчезна в хиперпространството.
— Крила α, Σ, след мен! Опитват се да избягат от тук!
Двете най-елитни гвардейски крила веднага се отзоваха и последваха водача си. В бръснещ полет над повърхността на спътника, водача на крило алфа забеляза нещо и веднага се свърза с водача на нападението:
— Бросиуш, тук има нещо тъмно!
— Да, вселената! Не ме занимавай с глупости, Фесдиц!
— Виж повърхността долу! Това не е естествено образувание!
— Какво?! О, не!
Изведнъж разбра, а последвалата картина напълно потвърди опасенията му: совалките не товареха на корабите, на луната!
— Огън на месо! – Заповяда, докато обмисляше как разузнаването е пропуснало такъв сериозен факт: врагът разполагаше със технологии за получаване на изкуствена гравитация.
Докато другарите му ловуваха беззащитните совалки и разкъсваха транспортните кораби, той забеляза две малко по-различни совалки да обикалят нещо от долната страна на луната. Преди да успее да отреагира, станцията рязко се освети и всички кули по повърхността откриха огън във всички посоки. Единственото, непокрито със кули място, бе една сферична вдлъбнатина, и повечето кораби се устремиха към нея, за да се прегрупират.
Бомбардировачите се върнаха, след като бяха ходили да заредя боеприпаси, и докато се ориентират, няколко се превърнаха в миниатюрни свръхнови. Останалите зарязаха планетата и започнаха системно бомбардиране на повърхността на бойната станция. В един миг сякаш от сърцевината на станцията изригна могъщ лъч и превърна всички насъбрали се в дулото – вдлъбнатата сфера – в звезден прах.
— Трябват ми бомбардировачи на гърба на станцията! – изкрещя Бросиуш. – Веднага!
Оцелелите прехващачи се разпръснаха във всички посоки, като по-скоро гледаха да не бъдат поразени, отколкото самите те да унищожат някого. При всеки заход към повърхността, поне три от бомбардировачите биваха подпалени.
Междувременно в края на звездната система още една сфера се разтвори, освобождавайки скритите в нея сенки. Минута по-късно гигантска експлозия разтърси звездната системата.

[????? ??????]

Глава първа: Началото

Опушената и солидно обгорена конструкция на звездата с мъка изпълзя от хиперскока и се замъкна на док. Командващият офицер на-стоя за незабавна среща с главнокомандващият обединеният флот. Бе му отказано под предлог, че трябва първо да се срещне с главноко-мандващият местния гарнизон, както и че е необходимо на срещата да присъстват управителя на планетата, към чийто гарнизон е зачислен и прекият му началник.
— Но те са мъртви, дявол да го вземе! – нервите на командира взеха да се обтяга. – За момента аз съм най-старшият офицер от она-зи злополучна флотилия! Точно този погром трябва да представя: планетата е унищожена, без никаква намеса на друга ЗнС!
След няколко часа обяснения и размяна на обиди, накрая все офицера бе допуснат до разговор с генерала. Той бе на леко застаряващ, но му личеше, че навремето е бил боен пилот.
— Добър ден, младежо. Аз съм генерал Феодор Ушаков. Горе-долу разбрах какво е станало, но искам да го чуя от теб, така че, моля те разкажи ми.
— Да, сър! Само може ли един въпрос? – генералът кимна. – Имате ли някаква връзка с онзи древен генерал от Земята?
— Учуден съм, че познаваш историята на древната прародина. За съжаление ще те разочаровам: само съм кръстен на него.
— Добре… повечето офицери бяха слезли на планетата, докато преоборудваме и поправим звездата след поредната касапница. Преди 27 дни получихме некодиран сигнал за тревога и върховна опасност от нашите съюзници и започнахме стандартна процедура по подготвяне за сражение. Тъй като част от двигателната система беше повредена, а един от генераторите на гравитационният лъч бе в планов ремонт, бе решено звездата да не се намесва в боя. Докато успеем да вдигнем всички пилоти по машините и да подгреем двигателите, бяхме залети от вълни тъмни кораби. Врагът бе многочислен, напълно невидим за радарите, почти неуязвим за нашите кръстосвачи и твърде силен за броните ни. Все пак намесата на няколкото бойни кораба, които имахме, уравновеси нещата. Тъй като бях най-старшия офицер на борда на ЗнС, разпоредих да в сражението да бъдат пуснати повърх-ностните ú лазерни установки. Появата на техни бомбардировачи рязко влоши положението – попаденията им превръщаха повърхността на планетата в огън. Започнахме спешна евакуация на колонията, докато все още има какво да се спаси. Междувременно кръстосвачите ни се стараеха да ги забавят възможно най-много, а две сервизни со-валки бяха изпратени да приведат в действие хипердвигателя на станцията. Част от второстепенните материали бяха изпратени чрез меги, но основното е на звездата. За нещастие генералите ни бяха или на планетата или по корабите по време на нападението, така че са избити. Когато първата мега излетя, част от флотата на врага се отдели с явното намерение да не допуска второ излитане. Междувременно ме-ханиците успяха да приведат в експлоатация двигателите и да прика-чат обратно главния генератор. Работа за един миг бе всички системи да заработят на пълна мощност. Когато всички лазерни кули почнаха безразборен огън, неприятеля се видя принуден да отстъпи, макар че бомбите им попадаха и разрушаваха обшивката на ЗнС-то, кулите ни ги елиминираха. Полека взехме някакво надмощие и успяхме да прибе-рем колонията в трюмовете, когато се дойде ужасът: първо бомбени-те удари се насочиха към хангара, разтваряйки огромна пробойна, а освен това се появиха и нови сенки. Те се плъзнаха тихо сред полето и забиха алчни лъчи в структурата на станцията, като щитовете им напълно усвоиха нашите лазери. Лишени от всяка надежда за победа, аз издадох заповед за хиперскок. Точно в момента на преминаването между измеренията планетата експлодира, а взривната вълна, под-метна всички кораби, и наши и чужди, правейки голяма каша. Не вяр-вам някой да е оцелял.
— Нормално разстоянието между вече бившата ни колония и тази планета се взема за многократно по-малко време. Според данни-те, които представяте, сте се лутали в 20 дни. Как ще обясните?
— Както вече казах, имахме неизправност в генератора на свръхскорост.
— Добре, ще ви повярвам. Действали сте много правилно. Засега ще Ви поверя Звездата, но искам да ми подготвите пълен отчет от сражението.
— Да, сър! Да приложа ли видеоданните от камерите?
— Ами, не би било…
Думите му бяха прекъснати от влетелият в кабинета личен адютант на генерала. Младежът, изглежда, бе доста превъзбуден:
— Сър, ударната група на полк. Жабев завърна се. От хиляда и петдесет унищожителя, има само 35 оцелели, като няма и един без повреда. Полковникът доклада за неизвестни като конфигурация и произход тъми кораби, неуловими за радарите. Осен това каза, че повърхността на планетата приличала на огнено езеро. Ето плочка със снимки от нападението.
Той извади една стандартна пластина за съхранение на данни и я подаде на генерала.
— Добре, дай да видим. Майоре, останете и вие. Ако разпознаете корабите ще можете да помогнете при изготвянето на някакво мнение за възможния нападател.
Пуснатите кадри вероятно бяха от системата за прицелване, защото камерата постоянно се въртеше и показваше под различен ъгъл. След обстойна филтрация може би формата и размера на кораба би станала известна, но без това представляваше тъмна маса със леко издължен нос. Би могло да е всичко, но след като се видя колко лесно сама сянка се справи със седем унищожителя, не остана място за съмнение. Тежкото въоръжение на унищожителите изглежда не пра-веше никакво впечатлени на врага, а о щитовете му го поглъщаха без остатък. Генерала изключи записа и погледна новия командир на ЗнС.
— Има някаква прилика, но нападателите ни бяха доста по-малки и много повече. Типът на въоръжението е същия.
— Това е много странно. Записът е направен на разстояние повече от хиляда звездни системи.
Прозвучаха алармите на космическата тревога, но почти веднага замлъкнаха. Генерала отиде до бюрото си и се обади по интеркома. На лицето му се изписа кратък гняв, но после се успокои.
— Майоре, изглежда току-що получихме потвърждение на думи-те ви. в девет от кратерите по станцията Ви са се били скрили от те-зи сенчести кораби. Алармата е била, защото пробвали тихо да се из-мъкнат. За щастие групата на полковник Жабев в била разположена на съседния док, и е могла да реагира и да ги унищожи. Един от кора-бите се е оплел в някаква работна мрежа и за сега е здрав, макар и да е под прицела на трийсеттнина унищожителя. Нека видим какво представлява.
Двайсет минути по-късно генерала, адютанта му, майора и един взвод ударна пехота бяха при заловеният кораб. Сега стана ясно защо го описват като „безформен“: по повърхността му постоянно танцу-ваха сенки, които пречеха да се види точната структура, а очевидно и поглъщаха лъченията на радарите. До най-близкия от човешките ко-раби стояха няколко човека. Очевидно бяха комитета по посрещането. Когато се приближиха групата на генерала се приближи, водачът на другата група се приближи и почука по шлема си. После започна:
— Добър ден, генерале. Доклада от сражението на територията на ремонтния док на корабостроителницата е следният: преди дваде-сет и две минути от няколко от пробивите по повърхността на звез-дата на смъртта се отделиха странни сенчести обекти. По форма или по-точно липсата ú напомняха изтребителите, които разбиха моят флот при сраженията неотдавна. По тази причина дадох заповед да бъдат поставени под наблюдение, като при май-малкото съмнение за злонамерено действие да бъдат подложени на унищожение. В този мо-мент се случи нещо любопитни: последния кораб за момент като че „увисна“, а после откри огън по останалите от групата. Следвайки за-поведта ми, останалите унищожители се намесиха, като започнаха да обстрелват…
— Да, да, ясно, полковник. Сега ми кажете какъв е този кораб, който е оцелял и защо в оплетен в тази мрежа.
— Тъкмо до това бях стигнал, сър! Когато започна стрелата, този кораб стреляше по своите. После, когато останаха само два, той започна да се мята и уцели мрежата, уплитайки се в пластостомант-ните нишки. Нямам никаква идея на какво може да се дължи това.
— Сър – намеси се майора, – струва ми се, че това е водачът на нападението срещи планетата. Съдя по това, че на носа има разположено фотонно оръдие, което прозира под променящата се форма.
Движение по кораба привлече вниманието им: постоянната промяна на формата беше спряла и една част се бе почнала да се издава на-вън. Не приличаше на оръдие. Поне не много.

[????? ??????]

Някой иска ли продължението или да спра да пълня форума?

[DeadMan]

Давай

[SoulRipper]

Добро начало. Няма да е зле да продължиш. :Д

[????? ??????]

Глава две: Срещата

Охраната веднага насочи оръжията си към отвора и зачака. От вътре първо се показа неидентифицируемо парче бяла материя, зака-чено на нещо ръбесто – може би приклад?!– и бавно се разлюля. Пръв реагира майорът, като даде знак да не се стреля, и същевременно заговори на всички локални комуникационни канали:
— На древната ни прародина бялото знаме се е считало за капитулация. Излез и се представи. Гарантирам за живота ти.
— Учуден съм, – разнесе се сух глас по един от каналите – че все още някой помни старата Тера. И все пак не си напълно прав: под бял флаг също така са се провеждали преговори за прекратяване на воен-ните действия, обмяна на военнопленници и така нататък. Добре, ще изляза, макар да имам и друг гарант за живота си: него! – При тези думи през отвора изскочи ръбеста и сива фигура, а след нея се показа друга пак ръбеста и сива, но малко по-ниска и очевидно по-спокойна.
В едната ръка на втората фигура се намираше другият край на знамето, а другата – малък диск с липсваща около 1/7. двата остри върха на диска сочеха първата фигура. Макар да бе ясно, че двете фи-гури представляват индивиди със скафандри, не бе особено ясно къде започва главата, къде тялото, а също и защо има седем прикачени ръ-кава, вместо нормалните четири.
— Добър ден, утро, вечер, нощ или каквото е там! – Започна въ-оръжената фигура. – Първо: този индивид там – той посочи втората фигура, – не принадлежи към човешкия род. То и без това ще го разбе-рете, но да кажа. Второ: ще оставя знамето и бластера, но извънзем-ния трябва да остане под прицел. Трето тук има ли някаква храна или карате на фотосинтеза?
— Ден! Добър ден! В космическото пространство има един универсален поздрав и той е: Добър ден! А сега ми кажи…
— Генерале, моля ви! Не тук и не сега! – Обади се по индивидуалната линия майорът. После продължи вече по общодостъпната: – Гос-подине сега Вие ме чуйте: първо, когато някой е под прицела на бойни кораби и пледира за живота си, е редно той първо да се представи. второ: да се поставят условия във вашето положение, е най-малкото самонадеяно. Трето: ваши кораби станаха директна и косвена причина за гибелта на хиляди хора. Кажете ми една причина да не отърва света от отрепка като Вас!
— Момче, до тук си изгради в мен образ на доста интелигентен човек. Цяла загадка е как си попаднал при военните. Ще стигна и до там, но сега искам единствено да сваля от себе си тоя скафандър. те-жи около 20 килограма при нормално g, а тук действат 3 различни притегляния. Ако разрешите. – И той метна на дока знамето и запо-кити насред вакуума диска, който чак сега разкри истинската си форма: две полусфери, свързани с цилиндър.
Под конвоя на плазмени карабини, двамата новодошли бях преведени през шлюзова рекомпресорна камера до редица кубични кабинки. Първата особа, тази чийто скафандър бе напълно изпълнен, се възп-ротиви на влизането си, но другия му изкрещя нещо на неразбираем език. Първия отвърна изсумтя, и влезе. Секунди по-късно от вътре до-летя свиреп рев, последван от нещо, което не бе нужно да знаеш езика, за да схванеш смисъла.
— Ох, забравих, че водата можеше да се темперира. Надявам се все още в съблекалнята да оставяте от онези пижами. Униформата ми за нищо не става.
С тези думи втори персонаж от чуждопланетния кораб влезе в една свободна кабинка. Когато почти час по-късно излезе, беше в леко-то цивилно облекло, което беше намерил вътре. Вече приличаше на човек, като се изключи обилната растителност по главата. В коридора строени чакаха две дузини войници с леко и полутежко стрелково оръжие. Мъжът въздъхна и ги последва. След минута-две достигнаха богато украсена врата и го накараха да влезе. За миг бе заслепен от блясък…
Когато вратата се затвори зад гъза му, той съумя да разгледа стаята. Представляваше обширна зала, окичена със стъклени полилеи, които излъчваха твърде силна светлина. В отсрещният ù; край бе изградена красива и сложна дървена конструкция.
„Това или е пренесено от Земята, или е правено по такъв образец – мина му през главата – И в двата случая е струвало луди пари. Напомня ми на добрия стар съд…”
— Така…– започна той: – За сега моето име не е важно: аз съм просто човек. Предполагам, че като начало Ви интересува какво пред-ставлява този индивид – „просто човек”-ът посочи извънземния, с когото беше на кораба. – Видът, който принадлежи, е само с 50-60 милиона години по-стар от Човечеството. Произлиза от клас организми, които според земните стандарти са влечуги-рептили. Технологическото им развитие е до стадий преодоляване на разстояния до 9 галактики без презареждане. Самото презареждане също почти не е проб-лем: енергията от разрушаването на 2-3 планети е достатъчна за попълване на резервоарите. Строежът на тези резервоари и уредите за екстракция на взривната енергия обаче е твърде трудоемък и сложен процес и се използват два основни вида работна ръка: роби – тук през лицето му премина тъмна сянка, – и биомашини. Вторите се използват, когато условията са неподходящи за същества, дишащи О2. въпроси има ли?
— Да! – пръв се обади един майор, същия който бе ръководил Звездата по време на онова нападение. – Аз имам два въпроса. I-ви как-ви са тези биомашини и II-ри – откъде знаете толкова за Земята?
„Този младеж започва да ми харесва!” – помисли си запитаният, после на глас каза: – Биомашините са механични единици, които се контролират от органичен мозък. Нека отбележа, че тежи „гущери” не познават техники за упояване и приспиване, а използваният мозък трябва да е възможно най-пресен. Ако някой помни първата среща на Човечеството с извънземен разум, ще се сети, че тя премина почти изцяло под формата на наземно сражение и опити за покоряването ни. тогава аз бях в челните отряди и бях взет в плен, а в последствие и…
— ЛЪЖЕШ! – Изрева генерала. – Земята е загинала преди 3 хи-ляди години!
— Моля?! Земята – унищожена?! Три хиляди години?! – в следващият момент усети тялото си страшно натежало и рязко се строполи на пода.

[????? ??????]

Глава III: Историята

Споменът бавно нахлу в главата му. Родината. Провала на пар-ламентьорите. Решението. Отчаяността. Атаката. Смъртта на другарите. Пленът. Робството. Завръщането в човешките галактики. Малкия му бунт. Разрушаването на двете планети. Хиперпространственото пътуване. Отмъщението над флотата. Истината за Земята. Беше готов веднага да скочи и да се срещне пак с онези военни. Само да-но не се повтореше историята с древната му родина. С милата му България. Внезапно чу глас, който почти веднага позна – онзи майор, който го бе слушал най-внимателно и май бе вникнал в думите му. От-вори очи имаше бяла материя над него.
— И сте сигурно, че направихте всичко, което можахте, докто-ре? –чу гласа на майора.
— Да, майор Вазов! – Гласът бе женски, и доста свеж. Вероятно собственичката му бе доста млада. – Обяснявам ви за трина-десети път: загадка за медицината е как този мъж е оцелял толкова дълго. Според спектралният анализ наистина е на три хиляди години, като обаче има поне стотина различни фактора, които трябва да са го убили до сега. На първо място сърцето му не би могло да функционира, защото е силно калцирано, а освен това и е пронизано от пречупил в гръдния кош метален къс. Мисля, че се наричаше щик. Второ: в главния му мозък има заседнали между двадесет и три и тридесет и два оловни къса. Трето: във вените му има не повече два литра кръв. Има поне седем смъртоносни увреждания по гръбначния стълб. Като за последно в тялото му се съдържат приблизително 90 силно токсични и смъртоносни вещества. Ако се изв-лекат от тялото му, биха били в достатъчна концентрация да унищожат всичко живо на планетата. За това настоявам за кремиране в двигателя на някой крузер!
— И все пак вчера беше жив и стоеше прав доста дълго време…
— Да го вземат дяволите! – Внезапно се чу пъшкане иззад лекар-ката. Тя и майора се обърнаха навреме, за да видят как по-лимерния капак на ковчега се отмества и от там излиза мъ-жът, който предния ден се появи с непознатия космически обект. – И все пак, госпожице, ние, Българите, имаме едно нещо, което ни позволява да задържим последните искрици на угасващия живот, за да помогнем на все още живите. Колкото и време да е това! Така сега, майоре, предполагам трябва да се обадим на генерала и да се свика нещо като галактически съвет или каквото му е там името. Надявам се поне сега да има разбрани хора, а не да са само дебили както беше на зе-мята
Без да каже нито дума, офицера го погледна доктора и поведе вече бившия пациент към кабинета на генерала. Малко преди да влязат се реши и наруши тишината:
— Не искам да ви разочаровам, но повечето от висшето коман-дване са наследствени бюрократи и няма да се решат на никакви действия.
— Това ще означава края на човечеството такова, каквото го познаваме, майоре.
В това време стигнаха кабинета на генерала, след като почука, майор Вазов влезе и поведе със себе си и другия мъж:
— Добър ден, генерале. Разрешете да докладвам, че госта ни от вчера отново е на разположение за разговори.
— Добре, момко. А какво казаха лекарите за него?
— Потвърдиха възрастта му и изложиха становище, че от гледна точка на науката, той трябва да представлява купчина прах.
— Отлично! Най накрая нещо да им натрие носа на онези глупа-ви „бели манти” – генерала се обърна към втория си посетител, – из-винявам се за вчера, господине, но просто в онази битка загубихме ос-новния си боен флот и сега сме почти беззащитни пред задаващата се напаст. Доколкото разбрах от вашите думи вчера и с помощта на ма-йор Вазов, предположих, че този път ние сме цел на атака, която цели да ни превърне в жалки роби прав ли съм?
— За съжаление, генерале, това в точно така. Има само един из-ход: всички човешки сили и постижения трябва да се мобилизират, за да може да се даде някакъв отпор. До колкото зависи от мен, аз съм на линия и готов да поема челното място при пилотите-самоубийци. Имам сметки за разчистване с тези гадни к***лета.
— Всъщност: не. Вие няма да бъдете излаган на какъвто и да би-ло риск, поне докато е възможно. Макар и не по своя воля, Вие знаете най-много за врага и постиженията му. Ще ни трябвате в генералния щаб. Просто…
— НЕ! Няма да допусна същата грешка втори път! Един път стига! Просто ми дайте някое очукано корито, което да се държи в космоса поне 3 минути и ме оставете да умра с чест.
— Най-сетне всичко дойде по местата си! – Ахна майорът и пог-ледна цивилния в очите. „Някога са били красиви и изпълнени с живот сини очи. Сега, сега зад тези кошмарни ями съзирам само примирение и пасивна омраза. Дали не греша все пак…? Да става каквото ще? – Вие, господине, самият Римлянин – водачът на българите по времето на Сблъсъка. Вие сте онзи, който след злочестата гибел на управляващите на републиката…
— Злочеста гибел! Ха! Получиха си го скапаните кавалджии! Оная измет повече от двайсет години тъпка и разорява народа ми, а после – злочеста гибел! Искаш истината? Добре ето ти я чиста и не-подправена от последния очевидец:
Беше 28 август 2014 година. В южна България имаше неописуемо наводнение. Поредното. Всички от парламента се бяха изнесли натам да позират за изборите. Някъде към обяд по телевизията минал док-лад за някакъв метеорит, който се приближавал към Земята със висо-ка скорост. Не съм го чул. Вечерта земята се разтресе и се добрах до някакъв телевизор: Половината Гърция била опустошена от кацнал извънземен летателен апарат. Нашите „лидери” – думата беше почти изплюта – зарязаха всичко и отидоха на служебно пътуване да окажат помощ на гърците.
Малко по-късно от кораба са излезли военните им части и са почнали масово разрушаване, плячкосване и поробване на населението. Българските „водачи”, които бяха там, се изпокриха. За няколко дни в страната ни се възцари анархия. Тогава просто се свързах с няколко свой познати и приятели да се организираме и да дадем последен от-пор. За да ги убедя беше нужно само да цитирам няколко полуизвестни факта: в съвременната ни история, Българската армия няма изгубена битка, но и няма спечелена война; имаме пленени 66 чужди бойни знамена, но нямаме нито едно загубено наше; през сръбско-българската война за защита на Съединението само намесата на т.нар. Велики сили спасява съседката ни от пълен погром; и като за последно: в края на първата световна война нашите дивизии под командването на ген. Владимир Вазов просто разгромяват съюзническите войски, като при числено преимущество за врага спират и избиват 60-хилядна армия. Нашите загуби са 494, гръцките – 12 000, прословутите на прословутите англичани – 47 000. Това спасява от балканска окупация. После те са се свързали със свои познати и т.н., докато в един момент се оказах пред камерите на бившата национална телевизия /вече я бяха приватизирали/. Нито съм го искал, нито знаех какво да правя, затова просто си поех въздух и заговорих. Никога не съм имал особен талант в приказките, но нея вечер просто всичко утихна. Говорих за историята ни, за битките ни, за победите ни, за героите ни. В нощта българската кръв се разбушува. Недоволството, трупано толкова години, взе своето и още на следващата сутрин вече всички, без значение от възраст, пол, образование, бяха готови да се изправят срещу нашественика и да победят. Или да умрат! Никои от нас нямаше да отстъпи дори и пред смъртта. Това беше най-голямата ми грешка. След една седмица вече бяхме в разгара на най-кървавите сражения. Може и да бяхме малко, лошо въоръжени, необучени, но бяхме фанатизирани. Може би поуплашихме нашествениците и за това да кацна втория кораб, но не съм сигурен. Когато кацна, Щатите, които се водеха за най-голямата военна сила, напълно се изложиха. Наистина не е шега работа завоевателен кораб да ти се разбие в столицата, но… Както и да е. Когато ние превзехме първия кацнал кораб, започнаха да прииждат още и още. Разликата бе, че те бяха изтребители.много от тях паднаха, но други сееха смърт и робство. Една от групите им налетя на нас, когато бях повел малък отряд за покоряването на останките на един свален. Аз и другарите ми се бихме самоотвержено, но един по един падахме. Бяхме останали половината, когато един от тях мина в твърде нисък полет и се оказа идеална мишена за катюшата ни. За съжаление при попадението, по земята се посипаха жежки късове метал. Един от тях ме уцели в гър-дите и изгубих съзнание. После, когато се събудчих, бях захвърлен в малка килийка заедно още няколко от патрула ми. Повечето бяха мъртви.
После, като роб, три пъти вдигах се вдигахме на бунт и всеки път той завършваше със стотици убити и осакатени от другарите ми.
Не искам да провалям Човечеството за пореден път. Просто не мога са го допусна.
Около минута двамата му събеседници мълчаха, после майорът го погледна в очите и с твърд и ясен глас каза:
— Вие не сте виновен за нищо. Без онези сражения, света нямаше да разбере, че врагът му е смъртен. Вие и Вашия народ показахте пътя на човечеството. Сега съдбата отново ви изпрати при нас. Вие ни трябвате. Без вас светът е обречен
— Грешиш, момче. За какво му е на света едно тридесет вековно изкопаемо? За какво му е един човек без род и родина?! За какво му е един ронин?
Преди майора да отвори уста, генерала се изправи и залепи звучна плесница на стариа лидер:
— Я, се осъзнайте! Къде Ви е прословутата борбеност и желанието за живот? Ако неистина сте Римлянина, докажете го чрез действия!
— По дяволите! – пасивната омраза и примирението бяха се изпарили от очите му. Сега там гореше див огън. – Името ми е Роман! И не съм римлянин, а БЪЛГАРИН! Искаш действия? Добре! Искам среща с водачите на отделните фракции, или както там се наричат. После ми трябва пълна характеристика на бойните ви машини и зем-ната техника. Накрая: нужни са ми и няколко инженера заедно с док-ладите. А, щях да забравя. След аутопсията са ми прибрали дрехите. Не върви да се появя гол пред представителите на другите народи, на-ли?
— Да, сър! Ще се погрижа, сега ще Ви настаня в някое от сво-бодните войнишки жилища, а за утре ще видим какво мога да уредя. След залез слънце ще организирам вечеря, на която да ви предам ко-мандването на галактическа фракция Славяни.
— Моля?! Каква фракция?! Не пак! – по лицето на стария водач премина лека паника.
— След унищожението на Прародината, оцелелите от древните славянски народи основали колония и Ваш паметник на първата им попаднала планета със приемливи условия на живот. За нещастие пре-ди близо десет века звездата започнала трансформация се е наложило изоставянето на колонията. В под контрола ни се намират три пла-нети без разрушената от пришълците. В състава на галактически съ-юз сме, но ще се постарая главнокомандващия да се вслуша в думите Ви.
Генерала натисна някакво копче на бюрото си и след малко в кабинета влезе адютанта му.
— Камене, заведи този господин до някой свободен апартамент, и ми се обади. – Адютанта му само кимна и поведе госта след себе си.
— Щом съм се хванал но хорото, ще трябва да го изиграя докрай! По дяволите! – Промърмори новия стар лидер, докато излизаше. На вратата се спря: – Само да предупредя: ако извънземния още е жив, и ви хрумне да го храните, консумира само месни продукти, за предпочитане – кървящи.

[????? ??????]

Глава IV:

„Защо пак се захванах с отбраната на славянския род? – Бе първата му мисъл, когато остана сам. – Не ми ли стигаше, че толкова хиляди българи загинаха, ами сега и това?”
След толкова векове, прекарани в изгнание, се чудеше дали все още може да разсъждава достатъчно добре за водене на бой. Огледа стаята: изглеждаше съвсем нормална. После забеляза в единия ъгъл някакво по-добие на стол, но висящ на известно разстояние от земята.
Междувременно в кабинетът на генерала се водеше ожесточена дискусия между майор Вазов и генерал Ушаков:
— Съгласен съм, сър, но просто е невъзможно за човешкия органи-зъм да продължи да функционира в продължение на 3 000 години.
— Момко, погледи фактите: ДНК-то има 100% съвпадение. Според въглеродния анализ, тялото му наистина е на 3 000 години, а и познава добре фактите. Предложи ми друг вариант, защото аз не се сещам.
— Ако наистина извънземната технология ни превъзхожда толкова, колкото изглежда, то е възможно да е клонинг. Като всяка структура и органичната се влияе от допълнителни фактори. Друг вариант е, въпреки приказките му, да е механична единица с наложено органично тяло. Не бива да изпускаме и факта, че в продължение на 13 часа беше в клинична смърт. Както виждате, има варианти. Освен това част от думите му противоречат на някои исторически документи.
— Аз му вярвам. Просто не защо, но успя да ме убеди за няколко минути в искреността си. Вярно, трябва да му поискам обяснение за това как се е озовал на флагмана на нападението срещу вас и как се е справил с пилота, но ще го направя довечера. Сега трябва да подготвя предаването на властта. Да си диктатор не е толкова лесно, колкото изглежда, момче.
— Все пак ще го държа под око. Има нещо съмнително в него. Имам чувството, че не каза всичко.
— Твоя воля. И какво точно ще правиш? Не забравяй, че сега си командир на бойната станция в орбита.
— Не съм решил точно, но смятам докато съм на планетата да не се отделям от него. За целта може би ще е най-добре да си подам ос-тавката като командир и да бъда назначен за негов личен телохранител.
— В никакъв случай! За момента ти си единствения подходящ за командир.
— Не съм съгласен с Вас за това, но все пак сте главнокомандващ, така че… – остави фразата недовършена. За момента е безопасен, но ако наистина му предадете абсолютната власт, не смея и да предпола-гам докъде може да докара народа ни. Вие досега сте се доказали като превъзходен ръководител и много човечен водач.
— Не си прав, момче. Макар и са съм диктатор, в действител-ност властта, която притежавам, е доста малка. По-голямата част се държи от постоянния военен съвет. В действителност той е властимащия орган, а аз съм само лице. До сега изпълнявах всичките им нареждания, но сега смятам да взема едно самостоятелно и несъгласувано с никого решение. Малко иронично, но ще бъде последното ми. Сега ме остави: трябва да подготвя купища бумащина за предаването на властта.
— Разбрано! Може би за момента ще е най-добре да изпълня желанието му и да го заведа в корабостроителните заводи да се запознае с техническите характеристики на корабите ни. Малко рисковано е, ако е чуждоземен шпионин, но устройството им и без това е толкова просто и стандартно, че няма смисъл да се крие.
— Добре си решил. Между другото няма да е зле да видите „принудителния ни гост”.
След като вратата се затвори зад подгърбието на майора, стария генерал си помисли:
„Ех, момче, може и да си прав, но се надявам да грешиш. Нямаш си представа колко тежи да си лице на диктатура, а сам да нямаш власт за нищо.”
Когато младежа стигна до новото жилище на древния водач, отк-ри последния в доста странна поза: проснат на пода под леглото.
— Сър, – побърза да му помогне майора, – добре ли сте? Нямаше ли да е по-добре, ако бяхте легнали на леглото, а не под него?
— Стига си остроумничил, момче! – Тросна му се другия. – Я ми кажи откога врете ш***ните кревати по гардеробите? Човек може да се утрепе за една бройка!
— Просто не сте свикнали сър. В действителност така е по-прибрано и заема по-малко място.
— Да, да! Сигурно! Сега ако ми покажеш и къде, по дяволите, е тоалетната ще бъде много добре.
— Туалетна? Това какво е?
— Ох! Тоалетна… навремето го наричахме още клозет, нужник, „едното място”, кенеф, сералник…
— А, да бяхте казали още отначало кенеф. Това, туалетна, не помня някога да съм го чувал. Ей там в дъното е: падащата врата. На-дявам се знаете как се ползват мидите?*
Озадачения поглед, които получи го убеди в противното и той добави: – ами остъргвате си задника с тях.
— Като изляза, ще трябва да я видим тази ваша терминология. Половината неща, които ръсиш, навремето бяха простотии и цинизми. След неколкоминутно забавяне, бившия пленник излезе и се обърна към майора: – Момче, нека отсега те предупредя: времето, прекарано в роб-ство ме е изпълнило със злоба и омраза. Не ми обръщай голямо внима-ние на тона. И още нещо: обръщай се към мен на „ти”, казвам се Роман. Предполагам, че затова ме бъркат с римлянин. Падежната форма е „Романе”. Въпроси?
— Не, сър… не, Романе. Предполагам, че сега ще имате… имаш желанието да се запознаеш с характеристиките на корабите ни. Или греша?
— Грешиш. Интересува ме държавното устройство, историята и т.н., въобще всичко, което е станало от унищожението на Майката Зе-мя. По-възможност сбито и без много-много подробности.
— Добре. Годината била 2016. Войната се водела по цялата планета. Цяла Америка и Австралия били завзети, а пленените вражески кораби били само 10, половината изтребители. Управлението било непознато, но отделните части бързо намерили приложени по набързо модифицирани човешки машини. Корпуса бил най-голямото предизвикателство, но някакъв инженер успял да го разгадае и скоро първите от заводите в Русь и Китай се появили първите земни съответствия. В завързалите се орбитални сражения, земната, човешка саможертевност се наложила над грубата сила на пришълците. Тогава откъм Юпитер се появили два странни кораба с огромни размери. Преминавайки през астероидното поле между, разбили стотици астероиди на прах. Нямало съмнение: могъщите им оръдия имали за цел Земята. Започнала евакуация двадесетината транспорта, които били построени, нямало да стигнат за цялото оцеляло човечество, а дори и да стигнели, нямало идеи какво щяло да стане след това. Историята премълчава на какъв принцип се е определяло кой ще се спаси с корабите и кой ще загине със планетата. Отбелязва само, че до последния миг се е работило по създаването на нови кораби, като на последния отделил се от земята било натоварено цялото човешко знание, което можело да бъде събрано в условията на война и непрекъснати боеве. В действителност този кораб е трябвало да носи друг товар, но в последния момент се е открил пробив във живото поддържащата система и са натоварени тези неща. Тук може би трябва да отбележа, че въпреки постоянните войни, планетите, на които са се съхранявали реликвите, никога не са били обект на нападение. Та както и да е. След като Земята изгърмяла, нашествениците си отишли, за да не се завърнат никога. До този момент.
След като си заминали, корабите се стационирали около Марс. Постепенно се набелязали 8 основни планети, които били подходящи за заселване. Поради различни причини не всички кораби достигнали набе-лязаните мишени. Разстоянието било пречка за някакви по-задълбочени комуникации. Учудващо, но само за две поколения човешкия род опознал наново техниката и построил нови класове космически ко-раби. За три хилядолетия обаче техниката ни отново попада в застой. Най-новият клас боен кораб, Звезда на Смъртта, е изключение: тя се появи преди някакви си 25 години и е своеобразен напредък в борбата, но в изключение Другите ни кораби, като например унищожителя, са създадени преди около 6 века. Поради липса на по-добро, и до момента са на въоръжени. Всъщност като цяло фундаментални открития не ни липсват, но нищо което да ни послужи в сражение. В момента Човечеството е разделено на около 10 000 враждуващи формирования, които почти непрекъснато влизат в сражения помежду си. Държавното устройство на повечето е абсолютна монархия или в краен случай парламентарна монархия. Други форми на управление са голяма рядкост.
Нашето общество се ръководи от диктатура, ограничавана по време на война от военен съвет. Устройството на населението ни е раз-делено на три основни касти: войни, които отдават живота си за защита на родината или за плячкосване на вражи владения; и работници, които се грижат за производство на ресурси и строежа на нови кораби. Последната е малко трудно определима: в нея влизат основно хората на науката и медиците, но и някой звена на работниците могат да се причислят тук. Най-често такива, които са оставили работата, за да се отдадат на изкуството.
— Тоест ви е домързяло да нагодите науката към войската. Странно, по моето време едно нещо първо се използваше за оръжие и, ако се окаже слабо, минава за друго. А как стоят нещата с образованието и престъпността?
— Ами при постоянен военен режим, се прилагат военни закони: изпраща се в трудововъзпитателни лагери, в които се подлага на вни-мателни грижи да се въведе в правия път.
— Боже помилуй! Това е безсмислено! Сега може би наистина е момента да ми покажеш тези ваши кораби.
_____________________________________________________________
* Мидите бяха от някакъв филм, но не се сещам за името.
Дзверо™:Е,браво,бе...може ли такова нещо,да не се сещаш,а?

[voddy_88]

Айде давай 5-та глава,че много интересно стана.