WarCraft

[blood_dodo]

Неска си взех мангата: WarCraft: Трилогия за Сънуел. И ми се иска да го напиша тука. За упражнение. Не можах да се сдържа да си допиша KoToR-a. Много време отнема, а аз доста се зарибих да играя. Затова - някой ще има ли нещо против ако си пиша тука?

едит 23 часа: то се видя - 1 е гласувал, другия съм аз, щото ме нерви да цъкам виж гласувалите и почвам.

[blood_dodo]

Историята на World of Warcraft

Никой няма точна представа как се е зародила Вселената, но е известно, че титаните - раса от могъщи, покрити с метал богове от далечните краища на Космоса - изследвали новородената вселена с мисия да въведат ред из различните светове и да осигурят бъдещото развитие за създанията, които някой ден биха ги последвали из звездите.

Като част от своя неразгадаем, дългосрочен план да въведат ред в хаоса, Титаните издълбавали бездънни океани, вдъхвали въздух в бурната атмосфера и дарявали примитивните раси с всичко необходимо, за да поддържат своите новосътворени светове.

Управлявани от елитна секта, известна като Пантеонът, през първата епоха на сътворението Титаните въвели ред из стотици милиони светове, разпръснати из Великия Отвъден Мрак. Във великодушието Пантеонът избрал своя най-велик воин, Саргерас, като пръв защитник срещу отвъдните демонични създания на Извратения Ад, които се стремели да унищожат всичко живо и да погълнат енергията на жижнената Вселена. Саргерас бил достатъчно могъщ да победи всекиго, да се изправи срещу всяка заплаха... освен една.

За лош късмет на Пантеона, неспособността на Титаните да възприемат злото и порочността под каквато и да е форма, провалила Саргерас. След безброй хилядолетия съзерцаване на зверствата на демоничните създания, срещу които се борел, Саргерас постепенно изпаднал в състояние на дълбок смут, отчаяние и накрая - лудост.

Саргерас загубил вяра в своята мисия и в представата на Титаните за Вселена, из която властва ред. Не изминало много време и той приел, че самата идяея за ред била погрешна, и че хаосът и покварата били единствените истини в тъмната и самотна Вселена. Вярвайки, че самите Титани са отговорни за провала на Съзиданието, Саргерас решил да събере непобедима армия, която да поправи грешката на Титаните и да погълне Вселената в пламъци.

Дори обликът на Саргерас бил извратен от покварата, поразила някога доблестното му сърце. Неговите очи, коса и брада избухнали в пламъци, а бронзовата му, метална кожа се разцепила, за да разкрие безкрайна пещ от кипяща омраза.

В своята ярост, Саргерас освободил омразните демони, които доскоро държал в плен. Тези хитри създания се преклонили пред безграничния гняв на мрачния Титан и предложилида му служат както намери за добре. Сред редиците на могъщите Ередари, Саргерас избрал двама велики воина, които да командват демоничните армии на унищожението. Кил'джейдън Измамника бил избран да дири най-мрачните раси и да ги привлече на страната на Саргерас. Вторият предводител, Архимонд Осквернителя, бил избран да предвожда необятната войска на Саргерас в битка с всеки, който се противопостави на волята на побъркания Титан.

Веднъж, щом Саргерас преценил, че армиите му са събрани и готови да следват всяка негова заповед, той ги кръстил Пламтящия Легион и ги повел из безкрая на Великия Мрак. До ден днешен не се знае колко светове е опустошил по пътя на своя Пламтящ Поход из Вселената.

Без да съзнават мисията на Саргерас да унищожи стореното от тях, Титаните продължили да се придвижват от свят на свят, оформяйки и въвеждайки ред на всяка планета тъй, както преценят. По пътя си те попаднали на малка планета, от чиито обитатели впоследствие щяла да бъде кръстена Азерот.

Хилядолетия изминали, докато Титаните премествали и оформяли сушата, докато най-сетне останал един съвършен континент. В центъра му, Титаните сътворили езеро от искряща енергия. Езерото, което кръстили Кладенецът на Вечността, било избрано за извор на живота на света. Могъщата му енергия щяла да задвижи скелета на света и да посее семето на живота дълбоко в плодородната почва. С времето всевъзможни растения, дървета, животни и зверове започнали да изпълват първичния континент. И докато здрач се спускал в края на последния ден от делата им, Титаните кръстили континента Калимдор - "земя на вечното звездно сияние".

Удоволетворени от това, че малкият свят е въведен в ред и работата им е приключила, Титаните се подготвили да напуснат Азерот. Но преди да потеглят, те натоварили най-висшата раса на света със задачата да бди над Калимдор и да не позволи нито една сила да заплаши съвършеното му спокойствие. В тези времена имало много драконови ята, но пет сред тях властвали над своите събратя. Тези пет ята Титаните избрали да се грижат за младия свят. Най-великите членове на Пантеона влели част от своята сила във всеки от предводителите на ятата. Тези избрани величествени дракони станали известни като Великите, или още Драконовите, Аспекти.

Дарени със сили от Пантеона, Петте Аспекта били натоварени със защитата на на света в отсъствието на Титаните. Щом драконите се приготвили да бдят над творението им, Титаните напуснали завинаги Азерот. За съжаление било въпрос на време преди Саргерас да научи за съществуването на този новосътворен свят.

...To be continued...

[blood_dodo]

След време примитивно племе от нощни създания с човекоподобна форма бавно и внимателно си проправяли път към омаялото ги магическо езеро. Привлечени от странните енергии, изпълващи Кладенеца, тези диви и странстващи създания строяли груби къщи покрай спокойните му брегове. С времето космическите сили на Кладенеца въздействали над племето, дарявайки го със сила, разум и безсмъртие. Племето нарекло себе си Калдореи, което на техния език означавало "деца на звездите". В прослава на своето зараждащо се общество те издигнали високи здания и храмове край езерото.

Калдореите - или нощните елфи, както по-късно ще бъдат наричани - почитали богинята на луната, Елун, и вярвали, че през деня тя спи в бляскавите дълбини на Кладенеца. Първите жреци и пророци сред нощните елфи изследвали Кладенеца с ненаситно любопитство, доведени до полуда от несметните тайни и мощ, които крие.

След привидно цяла вечност цивилизацията на нощните елфи се разпростряла и Азшара, тяхната красива и даровита кралица, издигнала грамаден и удивителен замък на брега на Кладенеца, из чийто инкрустирани коридори била настанена придворната й прислуга. Прислугата, наричана още Кел'дореи или "Благородните", изпълнявала сляпо всяка една нейна заповед и се смятали за по-висши от останалите си събратя.

Споделяйки любопитството на жреците към Кладенеца на Вечността, Азшара заповядала на Благородниците да разучат неговите тайни и да разкрият истинското му предназначение. Те се отдали на работа и изследвали Кладенеца без миг почивка. С времето придобили способността да управляват част от космическите енергии, заключени в Кладенеца. Докато експериментите продължавали, Благородниците установили, че могат да използват новооткритите си сили, за да творят и рушат както преценят. Така непредпазливите Благородници открили примитивната магия и се отдали на опознаването й.

...To be continued...

[Empire]

Интерсно... давай натам

[blood_dodo]

Безрсъдното разхищение на магия от страна на Благородниците изпратило вълни от енергия от Кладенеца към Великия Отвъден Мрак, където били уловени от Саргерас, Великия Враг на всичко живо. Наблюдавайки отблизо младия свят и усещайки безграничната мощ на Кладенеца на Вечността, Саргерас решил да унищожи Азерот и да присвои енергията му.

Сбирайки своя необятен Легион, Саргерас се отправил към нищо неподозиращия свят. Легионът се състоял от милиони демони, всичките сбрани от далечните кътчета на Вселената, и всичките жадни за битки.

...To be continued...

[blood_dodo]

Покварени от магията, която владеели, кралица Азшара и Благородниците отворили огромен портал в дълбините на Кладенеца за Саргерас и неговите сили. Демоничните войни на Пламтящия Легион нахлули в света, оставяйки след себе си пепелища и печал. Макар храбрите калдорейски войни да се втурнали да бранят своя древен дом, те били отблъсвани малко по малко от яростните атаки на Легиона.

Когато драконите, предвождани от великия червен левиатан, Алекстраза, изпратили своите могъщи ята да се борят с демоните и техния господар, избухнала епична война. Докато битки се водели из горящите поля на Калимдор, последвали ужасяващи събития. Подробностите за случилото се губят през вековете, но е известно че Нелтарион, Земният пазител, изгубил ума си по време на ключово сражение с Легиона. Тялото му започнало да се цепи от огън и ярост избухнала от черната му люспеста кожа. Прекръствайки се на Детуинг, изгарящият дракон се обърнал срещу събратята си и ги изтласкал извън бойното поле.

Внезапното предателство на Детуинг било тъй пагубно, че петте драконови ята така и не се възстановили. Наранени и разтърсени, Алекстраза и останалите Аспекти - Изера, Малигос и Ноздорму били принудени да изоставят своите смъртни съюзници.

Замисляйки отчаян план да унищожат Кладенеца на Вечността, група калдорейски бойци се сражавали с Благородниците по брега на езерото. Последвалата битка хвърлила в хаос внимателното приготвените заклинания и дестабилизирала първичните сили на Кладенеца. Това положило началото на катострофална верижна реакция, която завинаги разцепила света. Мощна експлозия от дълбините на Кладенеца разбила земята и закрила небесата.

Дълго последващите трусове от вътрешния взрив разтърсвали скелета на света, моретата се влели, за да запълнят откритата рана, издълбана в земята. Почти осемдесет процента от калимдорските земи били унищожени, като останали само няколко отделни континента около ново, бурно море. По средата на новото море, там, където някога се намирал Кладенеца, бушувала огромна буря от приливна ярост и хаотични енергии.Този страховит белег върху лицето на Азерот, познат като Водовъртежа, никога нямало да спре яростния си въртеж. Той щял да остане като вечно напомняне за ужасната катастрофа и безгрижните времена, които били изгубени завинаги.

..To be continued...

[Empire]

ммм давай натам

[blood_dodo]

Малцината нощни елфи, които оцелели след ужасяващата експлозия се събрали на грубо сглобени салове и бавно си проправили път към единствената земя, която съзрели. Докато пътували умълчани, те огледали останките от своя свят и осъзнали, че тяхното увлечение довело до унищожаването на всичко около тях. Макар Саргерас и неговият Легион да били премахнати от Азерот с унищожението на Кладенеца, калдореите се замислили над страховитата цена на победата.

Въпреки пораженията, мнозина Благородници оцелели след Катаклизма и продължили да използват магията. Един от тях дори успял да вземе със себе си малко от водата на Кладенеца на Вечността и създал нов Кладенец в новите земи на нощните елфи. Неспособни да се спогодят със своите събратя, Благородниците, или Кел'Дореи, както Азшара ги била кръстила преди векове, поели по свой път, рано или късно достигайки до източните земи, които хората по-късно назовали Лордаерон.Те издигнали свое собствено магическио кралство, Куел'Талас, и се отрекли от повелите на нощните елфи да почитат луната и нощния живот. От този момент нататък те приели слънцето и станали известни като благородните елфи.

Лишени от жизнедаващите сили на Кладенеца на Вечността, благородните елфи открили, че вече не били безсмъртни. Те също така се смалили малко и кожата им изгубила характерния си виолетов оттенък. Въпреки трудностите, с които се сблъскали, те срещнали множество създания, невиждани дотогава из Калимдор - сред тях и хората.

През следващите хиляда години благородните елфи развивали своето общество и сключили съюзи със съседните човешки общности. Макар елфите да издигнали групи монолитни Рунически Камъни на различни места из Куел'Талас, за да прикрият магията си от външна заплаха, хората скоро започнали да изучават магията от елфите. Но не проявили същатата предпазливост. Страховитите слуги на Пламтящия Легион, прокудени с рухването на Кладенеца, били привлечени обратно в света от лекомислените заклинания на човешките магьосници от град Даларан

...To be continued...

[SoulRipper]

Интересно. Доста факти, които не съм знаел.

[blood_dodo]

По заповед на Саргерас, хитрият демоничен властелин Кил'джейдън планирал вторто нахлуване на Пламтящия Легион в Азерот. Кил'джейдън знаел, че се нуждае от нова сила, за да отслаби защитата на света преди Легионът да положи отново крак в него. Ако смъртните раси, като нощните елфи и драконите, били принудени да се сражават срещу нова заплаха, те биха били твърде слаби, за да окажат съпротива когато настъпи истинското нападение.

Кил'джейдън открил покрития с дивна растителност свят Драенор, носещ се плавно из Великия Отвъден Мрак. Дом на вярващите в тотеми, сбрани в кланове орки, Драенор бил колкото идиличен, толкова и необятен. Кил'джейдън узнал, че в благородните оркски кланове се крие огромен потенциал да служат на Легиона, ако бъдат насърчени подобаващо.

Омайвайки оркския старейшина Нер'зул по същия начин, както някога Саргерас склонил кралица Азшара да му се подчини, демонът посял бойна страст и дивачество сред оркските кланове. Не изминало много време и някога възвишената раса се превърнала в кръвожадна сган.

Разяждани от проклятието на тази нова кръвожадност, орките се превърнали в най-мощното оръжие на Пламтящия Легион. С помощта на покварен човешки магьосник бил отворен Мрачния портал между Драенор и Азерот, възпламенявайки всепомитаща война между орките и хората. Макар човешките рицари на Азерот да намерили съюзници сред благородните елфи, джуджетата и останалите раси, оркските огрета се сприятелили с троловете и гоблините. Много човешки градове били изцяло опустошени и орките изглеждало щели да победят във войната, докато не се превърнали в жертва на собствените си борби за власт.

...To be continued...