jedi knight-alone in the darkness

[paksizabravihpass-a6efe!]

Long Way Home

Рае Джин включи стелт системата на кораба и забърза към големия крузер.В погледа й се четеше решителност. За миг се почуди как да влезе - обикновено правеше това с Науби. До тогава нямаше план. Сега главата й се избистри и тя стана едно със силата. Несекващият й оптимизъм отново пое ръководство над мислите й. Сканира вражеския кораб за слабо място. След секунди стреля, без даже да се прицели. Вратата на хангара избухна, заедно с част от самото помещение. Корабът влетя и ловко се приземи. Повечето ситски убийци бяха оцелели.
- ПРОКЛЯТИЕ! - каза Рае Джин и стреля с ракети. Тогава пред очите й се разкри ужасяваща гледка - един ситски лорд просто върна снарядите. - Not good.
Тръгна към третия щит, който непредпазливо бе изключила.
- Боже, дано да стане! - включи го навреме, но въпреки това ракетите бяха нанесли огромни поражения. - Време е да слизам...
След малко се озова долу. Имаше голям шанс за победа ако не беше лордът."Никога не се предавам" - мислеше тя. Извади два меча и тръгна в атака. Не срещу сита - не виждаше шанс да се справи с него за сега. Изби няколкото патрона полетяли към нея и се зачуди колко ще издържи. " Важното е да не си капо" - спомни си думите на приятелите си - отдавна погубени или пръснати из вселената. Това цитатче я поразведри и тя започна с ловкост да върти меча. Бе избила трима, когато се сети да блокира механизмите на вратите. Това за малко да й коства снаряд в крака, но тя се мръдна.
Хвърли единия си меч по двама от убийците, а със освободената си ръка извади бластера си и стреля на посоки. Уби двама, а меча още един - другият залегна. Разбра, че няма да издържи повече - оставаха още трима убийци. Даже да ги очистеше, оставаше сита. Знаеше, че за да се справи с тях, ще е необходима повече сила, отколкото за обикновена войска.
Тогава я осени идея - завзе мозъка на единия и той започна да избива своите. Нямаше да издържи дълго, разбира се, но щеше да й печели време. Пък и изненадата бе на нейна страна. Двама от войниците не разбраха какво става. Трети очисти нейния, но това не я интересуваше сега - трябваше да намери начин да се измъкне. И да смачка останалите двама. Ситът приближаваше разсеянo без да бърза. Почуди се дали няма нещо гнило...
- ПРОКЛЯТИЕ! - хванаха я. Така де, щяха. Чрез моментален рефлекс тя изви острието със специалната си ръка. Бяха само двама. Необучени. И след секунди мъртви. Скочи бързо в близкия изтребител, зад който бяха направили засадата си.
- Ще запомните този ден като денят, в който почти заловихте капитан Рае Джин Баел. - каза тя и разстреля останалите двама убийци с бластер - за да няма засечки този път. Сега ситът не можеше да й направи нищо съществено. Тя се усмихна и взе нещата, за които бе дошла.
- Надявам се, не възразяваш - обърна се тя към сита, когато взе със силата чертежите и повечето ценни неща. - Така си и мислех...А сега, към къщи. Трябва да разкажа това-онова на Науби...

P.S. Малко съм на пиратска вълна,та сори за смесването, ама не можах да се въздържа Гледам да не клиширам много, не знам до колко се получава... и дали изобщо се получава

[debnadaviebna]

Науби Борту и Рае Джин Баел кацнаха по отделно в пустинята на Корибан, недалеч от долината на Ситите, където се намираха гробниците на някои от най-великите ситски лордове в историята. Ако бяха живи тогава биха могли да превземат Републиката без затруднение. Проблемът им е, че са се избили взаимно за власт и сила.
Срещнаха се пред корабите си, за да обсъдят напредъка си.
-Щом те е пресрещнал ситски крайцер няма какво да се чудим-започна Науби. -Сенаторът е бил предложил да се изпрати въоръжена изследователска мисия до външния пръстен на галактиката, където се укриват ситите, за това са се опитали да го убият.
-Аз оставих и малко подаръче на бордан а ситския крайцер-каза Рае Джин. -Проследяващо устройство, което предава координатите му на поне 2 републикански бойни кораба в местността. Сигурно вече са го пресрещнали и много са му се зарадвали. А ние сме тук за да?
-Да видим дали ситите са възстановили академията и съответно да я бутнем, за да не могат да обучават кадети, да се опитаме да разбереме къде се укриват ситите, какъв им е плана за превземане на галактиката този месец и да им попречим да я превземат естествено.
-Да се чуди човек не им ли свършиха хитрите планове за превземане на галактиката-недоволстваше Рае Джин. -Не свършиха ли загадъчните артефакти с невероятна мощ, не се ли изтъркаха лъжите им за богатства, с които набират наемници.
-Много са хитри, вярно е. А какво каза, че си открила на ситския кораб?
Рае Джин му подаде холокрона с шифрираното съобщение.
-А как да го разшифрираме?-зачуди се Науби.
-Аз мислех просто да набиеме някой сит и да го накараме да ни каже.
-Съгласен съм. Сега предлагам просто да се запътим към мястото на ситската академия и да видим дали има нещо за бутане.
Потеглиха през долината на ситите към мястото на ситската академия. Тя се намираше приблизително в средата на каньон, който свързваше долината на ситите със селището Дрешдае, служещо единствено за старпорт на ситската академия, в този момент запустяло. Между долината на ситите и академията имаше пещери, обитавани от хищни зверове, в които пещери беше скрита гробницата на ситския лорд Лудо Креш. В пещерите живееха кръвожадни зверове и ситите ги използваха като поле за доказване на учениците или за наказания. Отвътре се носеха зловония, около входовете се виждаха останки от хора и други разумни същества.
Разбиха портата на академията. След кратък оглед откриха, че е напълно пусто. Хвърляха камъни и опипваха, за да проверят дали няма ситски убийци в стелт поле. Нищо. Ситите или още не бяха дошли тук или планираха да не идват.
Но не бяха сами. Някой разби портата откъм селището Дрешдае. В академията влязоха трима джедаи с извадени светлинни мечове.
-Виж ти, отлъченият джедай Науби Борту и отшелничката Рае Джин Баел-каза един от джедаите. -Какво търсите тук?
-Ако не се лъжа, същото, което и вие-отговори му Науби.
-Ситите са се раздвижили-продължи джедаят. -Републиката прихвана и унищожи техен крайцер, на който някой беше поставил предавател за проследяване.
-Това бях аз-обади се Рае Джин. -Пресрещнаха ме след като си тръгвах от екскурзия на Нар Шадда.
-Нар Шадда, а? Вие сигурно още се занимавате с контрабанда. Относно ситския крайцер, 2 републикански тежки бойни кораба го прихванаха и го превърнаха в космически прах, според данните от черната кутия се е бил запътил насам, но на борда нямаше нито кадети, нито учители, само войници и един ситски лорд, чиито останки бяха открити сред отломките. Погрижихме се острието му да бъде унищожено и предоставихме останките му на джедайския съвет.
-Странно, ако се готвят за нападение срещу Републиката би трябвало да установят ситската академия, както правят винаги-каза Науби. Защо не изпращат ученици и учители вече?
-Ей, Науби, може би това шифрирано съобщение, което открих на ситския кораб може да обясни защо-каза Рае Джин.
Науби се обърна към джедаите:
-Някой от вас да може да дешифрира това?
-Не, шифърът ни е неизвестен. Ако ни го дадете да го занесем на джедайския съвет...
-Ааа, не!-отказа Рае Джин. -Всеки за себе си, шифърът го открих аз и с партньора ми мислиме просто да намериме някой сит и да го набиеме и да извлечем от него информация.
-Джедайският съвет е готов да ви предложи опрощение и на двамата.
-Опрощение за какво?!-ядоса се Науби. -Че преследвахме идеали и че не ви позволихме да ни промиете мозъците?
-Слушайте, или сте с нас, или сте против нас-джедаите стиснаха мечовете си. Науби извади меча на ситския лорд, който беше победил на Корусант. Пусна го, за да видят джедаите червения му цвят и после строши дръжката.
-Същото каза и един ситски лорд преди известно време-Науби хвърли на земята парчетата от дръжката на меча. -Не ме ядосвайте, за да не кажа на Рае Джин да ви набие. Владее меча по-добре от трима ви взети заедно.
-Би било забавно-усмихна се Рае Джин и извади меча си.
-Да, знаем ние за кой меч говориш, но това няма да ви помогне тук. Можем съвсем спокойно да ви убием и никой няма да разбере.
Джедаят замахна с меча си към Рае Джин. Тя постави ръка на пътя на острието. Джедаят тъкмо щеше да се изсмее като видя, как противничката му слага крайниците си пред острието му, когато видя синьото сияние на хватката й около зеления му меч. Не можа дори да усети как тя огъва острието и му го забива в гърлото.
-Вие джедаите претендирате да сте мъдри, мисля, че сега би било много мъдро просто да си дигнете гълъбите-посъветва ги Науби, докато Рае Джин гледаше как поваленият й противник пада на земята. Джедаите го послушаха и си тръгнаха.
-Сега трябва да си намерим сит-каза Науби.
-Това ще е лесно, но номера е да не го убиваме, Науби-каза Рае Джин и тръгнаха към корабите си.

[blood_dodo]

Е*ало са у имбавото нещо. Тва по-фикция и от Франкенщайн, Властелина и Star Wars взети заедно !!