jedi knight-alone in the darkness

[debnadaviebna]

Към митническа станция в орбита около Татуин се приближаваше дребен неугледен товарен кораб. На пилота беше наредено да се скачи със станцията, а двама републикански войници в червено-жълти униформи и каски се качиха на мостика, за да извършат митнически проверки. След огледа на товарното отделение войниците попитаха пилота:
-Защо караш на празен курс, приятелче, какво си карал по обратния път?
-Нужно ли е да знаете?-попита ги пилотът, мъж на 30-те, облечен в някакви привидно много стари и парцаливи одежди.
-Следим контрабанда на оръжия-отговори му единият от войниците. -Извършили са опит за покушение срещу сенатор на Корусант. Заловиха атентатора, той твърди, че оръжието му е доставено от Татуин.
-Проверихте всичко, нали. Виждате, че няма никакви оръжия тук, дори и един бластер нямам.
-Добре, доведете го насам.
Други двама войници качиха на кораба един туйлек, който веднага като погледна пилота каза:
-От него купих пушката, от него.
-Добре, вдигай ръцете и идвай с нас.
Пилотът извърши бавно движение с дясната с ръка и каза:
-Не, не ви трябвам, за какво мога да съм ви
-Кой е казал, че си ни нужен?-отговори капитана на войниците.
Пилотът се обърна към туйлека:
-Купувал ли си от мен оръжия?
-Не, не съм те виждал преди.
-Хайде, гражданино, време е да отлиташ, станцията е много натоварена.
-Тъй вярно господа-изкозирува. -И освен това дрехите ми не са парцали, това е церемониална джедайска роба, която само отбрани рицари и майстори-джедаи биха разпознали. А на въпроса защо я нося ще си отговорите като разберете как знаех какво си мислите. Но това го забравете. Надявам се да заловите опасния контрабандист и дръжте този терорист да не избяга случайно.
-Успех и с твоите начинания, гражданино.
Пилотът подкара товарния си кораб и излетя от станцията, като си мислеше:
"С този ключ за килията му, който съвсем "случайно" попадна в джоба му този терорист сигурно ще се опита да избяга, но ще бъде застрелян от онези войници и вече няма да има кой да разпознае опасния контрабандист"

[blood_dodo]

Странна идея имаш дебна. Имаме джедай, предполагам не към The Dark Side, щото има Mind Control, пък контрабандист... че и опасен...

[paksizabravihpass-a6efe!]

Додо,скоро ще видиш за кво става дума.Не бързай със заключенията-идеята е мн. добра

[debnadaviebna]

Малкият товарен кораб, пилотиран от Науби Борту кацна на звездния порт в малко селище сред пясъците на Татуин, наречено Ниту тааар. Пилотът взе кредитите, спечелени от търговия с оръжия и се запъти към жилището си-съвсем малка каменна барака, по която си личаха следите от скороша пясъчна буря (като например спидера, попаднал по някаква случайност на покрива, който Науби свали от там с един жест и го паркира в собствения си гараж без да го види никой). Влезе вътре и беше посрещнат от млада жена, приблизително на 25 години.
-Нещо ново да се е случило докато ме нямаше-попита завърналият се пътешественик.
-Джавасите продават "намерени" части от дроиди на пазарите, пясъчните хора плячкосват, убиват и изнасилват, хътски босове отвличат и продават роби, същия стар Татуин какъвто го остави без изглед за промяна-отговори му Рае Джин Баел, негова сътрудничка и партньорка. -Чух, че някакъв поръчков убиец е бил застренян на орбиталната митническа станция, случайно да имаш нещо общо.
-Ми, онзи може би знаеше нещо, което щеше да попречи на бизнеса с оръжия.
-Случайно същия този да е стрелял по сенатор на Корусант?
-Този беше. когато се избиват взаимно е добре, на никой не му пука, всъщност правя услуга на републиката, когато им слагам в ръцете оръжие, с което се избиват взаимно, но поръчката срещу сенатора ме притеснява.
-Не бих се учудила ако има нещо общо със ситите. Минаха цели 6 месеца без да са се опитвали да свалят републиката.
-А, ако са ситите ми се стои далеч от тая работа, защото ще цъфнат и джедаите и пак ще се опитват да ме "спасяват" и даме връщат в ордена.
-И на мен са ми омръзнали, но ситите може да не са толкова късогледи като тях.
-Вярно. Фактът, че републиката не вижда дори собствения си нос ни помогна да натрупаме състояние. Републиката би могла да изпрати тук войска да избие пясъчните хора и да изпоарестува джавасите, хътите и дори нас, но те остават слепи, докато гангстерски банди се избиват на територията между сената и джедайската академия. Уж джедаите са и полицейски орган. Но както всички политици и сенаторите бранят най-добре своите интереси. Един гаморейски робовладелец отвлякъл дъщерята на един сенатор и се опитал да я продаде в робство, естествено войниците на републиката са го намерили и са го пребили до смърт, въпреки че са нужни 5 души само за да държат такава гад да не мърда.
-Ще се наложи да поразгледаме ситуацията. Мога да ти препоръчам да отпалиш обратно за Корусант и да се свържеш със сенатора и да разбереш дали някой е познавал убиеца, чието съзнание пропусна да преровиш, пък аз ще отида на Нар Шада да проуча кой е назначавал ловци на глави в последно време и кой иска да заличи сенатор.
-Хайде утре. Сега какво ще кажеш за един спаринг.
Рае инстнктивно извади светлинен меч и синьото му острие засвистя във въздуха. Науби извади своя светлинен меч и след секунди една яркочервена светлина вече се носеше към застаналата в защитна поза Рае Джин Баел.

[paksizabravihpass-a6efe!]

Въпреки че слънцето Макра бе залязло едва преди минути, цареше пълен мрак. Това се дължеше не само на рядката атмосфера, но и на сянката от огромната планета, на която Нар Шада беше спътник. Макар и гигант, Белн Феддарм не ставаше за живот - още беше твърде млад и вулканичен.
Малката совалка JR17 кацна незабелязано в покрайнините на единствения голям град на луната - Малрат. Макар да бе център на Нар Шада, градът, както повечето останали в покрайнините на Републиката, бе мизерен и мръсен, треторазряден град. Самотната, закачулена фигура излезе от совалката, озърна се и смело се шмугна в лабиринта от тесни улички.
Рае Джин бе родом от Нар Шада. Макар оттогава доста неща да се бяха променили, хората си бяха останали същите - Нар Шада от край време си бе сборище на отрепки и бегълци. Въпреки всички обещания на Републиката, преди няколко години Рае Джин с прискърбие откри, че все още познава града като петте си пръста, и макар да имаше едно-две нови предградия, всичко си беше същото.
- Какъв глупак - каза тя. Говореше за илгоранът, който я следеше. Илгораните изглеждаха изключително крехки, понеже мускулите им се намираха в самите им кости. Въпреки това те бързо бяха получили славата на едни от най-добрите наемни убийци. Рае зави по една странична уличка и пъргаво отскочи.
Тъкмо навреме, защото ако не го беше направила, две светлинни ками щяха да се забият в гръбнака й. Със силата се качи на покрива на близката триетажна сграда. Прехвърли се на друга къща, без нито за миг да изпуска от поглед местоположението на нападателя си. Той явно бе загубил ориентация и тя с ловък скок се озова зад гърба му. Извади острието на меча си така, че то почти да докосва гърлото на убиеца. И едва тогава тя го разпозна - това бе старият й враг Боншас Дуон. Прокле. На татуински. Макар да бе от тук, по-голямата част от живота й бе минал на Татуин, Корусант или в космически полети. Главно в космически полети.
Изрита Дуон - мразеха се отдавна. Той бе дребен пласьор на дрога - адски арогантен. Практически не можеше да му счупи костите, което допълнитело я ядосваше. Единственият начин да се убие илгорган в уличен бой бе да го нацелиш между втория и третия вратен прешлен. Иначе можеха да бъдат победени и със серия силни удари в корема. Но това не бе уличен бой и убийството му със светлинния меч бе фасулска работа. И Боншас го знаеше.
След малко илгоранът се свлече на земята - Рае Джин го бе приспала. След това го пренесе до совалката със силата.
- Така... Да видим какво ще ми кажеш...
Боншас Дуон се чувстваше ужасно. Гадеше му се, виеше му се свят, конвулсии разтърсваха тялото му. Сънуваше ужасен кошмар. Събуди го силен удар по бузата.
- Противна отрепка - каза с отвращение бившата джедайка. Гледаше го с омраза, каквато само човек може да изрази с поглед. Много рядко се страхуваше, но сега изпита истински ужас.
- Кой те изпрати да ме убиеш? - изсъска Рае и доближи меча си до завързания затворник.
- Ти си ми враг. Не е необходимо някой да ме наема.
- Аха. А ти си врачка и знаеше, че ще дойда. - каза тя и изведнъж лявата й ръка засвети с нежно, синьо сияние. След това мина зад гърба на затворника си и доближи светещата си ръка до лазерния меч, който почна да се огъва. Накрая описа примка около врата на илгорана.
- Сега ако мръднеш или ме убиеш - каза Рае Джин, развързвайки ръцете му със силата - ще изпусна меча, който ще мине през гръдния кош и ръцете ти, причинявайки ти бавна и мъчителна смърт. На твое място бих говорила...
- Казах ти истината! Дочух, че ще се върнеш да разследваш опита за покушение над сенатора от Корусант. От няколко дни сканирам за сонди. Проверих всяка JR17-ка. И днес ми излезе късмета. Или по-скоро обратното...
- Какво знаеш за сенатора?
- Нищо не знам! Научих за него от новините. Кълна се в Ихшар. - повярва му. Илгораните почти никога не се кълняха. Затова когато се кълняха, винаги говореха истината. Не можеше да бъдат принудени да дадат клетва и затова често лъжесвидетелстваха. Ако илгоран кажеше само "кълна се", то имаше същото никакво значение както и при останалите раси. Те можеха да продадат бащите си (но не и майките си - религията им бе матриархална), обаче кълняха ли се в Ихшар, никога не лъжеха. Просто не можеха.
- Добре, Боншас. Сигурен ли си, че никой на Нар Шада не е отговорен за атентата?
- Не мога да се закълна, но не мисля, че са замесени местни отрепки - ако бяха замесени те, сенаторът щеше да е мъртвец. - усмихна се той - Сериозно - не е техният почерк. Не са толкова организирани. Знам го. Кълна се в Ихшар.
- Сега изчезвай. - каза Рае и изключи лазерния меч. - Науби - каза тя след няколко минути по радиостанцията - разпитах. Не е никой от тукашните.

[debnadaviebna]

Една фигура, облечена в стара роба, седеше в старпорта на Татуин и оглеждаше корабите. Изобщо не изглеждаше подозрителен на патрула от 3 републикански войници, които дори държаха прожектор с холограма, показваща го в цял ръст. Патрулът и облеченото в роба лице в един момент се бяха срещнали, след което на лицата на войниците се явиха много отнесени погледи, а на холограмата, която показваха на хората в старпорта, разпитвайки дали са го виждали, показваше образът на куарен (разумно същество от водната планета Мон Каламари, където живее и още една цивилизация, носеща името на планетата; отличителни белези на куарена:реч подобна на бълбукане на вода и глава подобна на сепия). След като вече беше сигурен, че не го издирват, Науби Борту свали качулката на робата си и се приближи към първия пилот, пушещ някакъв прекаран контрабандно опиат пред кораба си.
-Капитане, пътувате ли до Корусант?-попита Науби.
-Наша милост пътува за там-отговори пилотът. Беше туилек с бежов цвят на кожата и червени очи.
-Возилото ти е товарен кораб, какво превозваш?
-Ъъъ, транспортирам гориво, да, докарвам го от Корусант тука.
-Можеш да ми се довериш, няма да кажа нищо на републиканските войници.
Туилекът започна да витае в небесата и каза:
-Прекарвам оръжие за Корусант, защото се носят слухове, че основният доставчик на бандите излизал от бизнеса с оръжия. Било много рисковано, но не и за мен. И освен това като бях малък видях какво крият вашите жени под горните дрехи, много ме биха. Веднъж върху мен седна ранкор, миризмата беше ужасна...
Науби усети, че е попаднал на прекалено слабо съзнание, беше упражнил прекалено голям психически натиск и мозъка на пилота можеше да се пръсне.
-Капитане, хайде просто да тръгваме, аз ще пилотирам кораба, вие си почивайте.
-Разбира се млада госпожице, я, какво хубаво облаче.
Но защо пък да не се възползва от ситуацията?
-И най-добре ми дайте оръжията да ги продам вместо вас, прекалено е рисковано, пък и не искам у вас да попадат мръсни пари, изглеждате като честен човек. Аз ще задържа кредитите.
-Да, господа, на пълно съм съгласен с вас, трябва да инвестираме.
Туилекът се качи на зиг-заг по рампата на кораба, Науби го последва вътре. Веднага след като затвориха люка, Науби се обърна към полудяващия туилек:
-Би ли ме погледнал в очите?
-Но ваша светлост, как можете да спекулирате, че аз.....
С един бърз поглед в очите Науби приспа пилота и той се просна на студения под на кораба, а от устата му започна да излиза пяна. Науби го завлачи в товарния отсек и го скри в тайника при контрабандата, която щеше да пласира така между другото на Корусант. Щеше да се погрижи да намерят туилека да бълнува глупости в пилотската кабина на кораба, от където ще го заведат при психиатър, който ще му помогне и после той няма да помни нищо. Ако някой джедай го видеше щеше да се досети какво му се е случило, но той щеше да се махне от Корусант напълно здрав преди да има възможност да се срещне с джедаи.

[debnadaviebna]

Градът Корусант на планетата Корусант. Безкрайният град покриваше цялата планета, само промишлените му центрове бяха по-обширни от столиците на някои от най-гъсто населените планети. От най-високите сгради се виждаше самата кривина на планетата. Градът беше седалище на републиканския сенат и на джедайския орден. Тук дори и най-умелите владетели на Силата, способни да проследят всеки, който манипулира околния свят чрез силата, не биха могли да открият конкретен джедай, освен ако не си размаха светлинния меч пред тях, просто неговото излъчване би се изгубило сред огромния поток от Силова енергия, излъчван от джедайския съвет и академията. Под носа на джедаите, планетата беше сцена на политически интриги, манипулации, машинации, престъпни войни и всякакви нарушения на републиканските закони. Да, джедаите са най-ефективния полицейски орган на Републиката, спор няма.
На един старпорт в непосредствена близост до джедайския съвет и сената, който старпорт всъщност представляваше площадка за кацане, закачена за стената на една от високите сгради, се приземи неугледен търговски кораб. Митническата инспекция, посрещайки пилота, човешко същество, облечено в оръфана роба, много се изненада като откри, че това не е регистрираният пилот на този космоплавателен съд, туилек с бежова кожа.
-Той се разболя, хвана го космическата болест-каза Науби Борту, махайки с ръка. -Аз съм помощник пилота.
-Значи се е разболял, а ти си помощник пилота-автоматично повтори републиканският офицер.
-Има нужда от психиатър и после да се махне от планетата, не трябва да вижда джедаи.
-Ще го заведем при психиатър и ще го държим далече от джедаи и при първа възможност ще го ескортираме извън системата.
-И няма да гледате какво има в товарното отделение.
-Изобщо не ни интересува какво има вътре.
-Ще пратя наемници да разтоварят, няма да им задавате въпроси.
-Няма да задаваме никакви въпроси.
Науби с лека крачка се отдалечи от площадката, докато група войници се качваха на кораба да изнесат бълнуващия туилек-контрабандист, който махаше с ръце и крещеше:
-Ще съдя, ще съдя, о, какъв хубав изгрев!!!
Науби всъщност искаше да облекчи състоянието му, но нямаше начин да направи това без да върне спомените му и да го направи по-устойчив на силови влияния. С други думи би създал една широко отворена уста, готова да изпее всичко, което знае за него. Обърна се напред и видя познато лице, към което веднага се запъти. Беше човек, носещ бойна броня, но нямащ нищо общо с която и да е армия.
-Науби Борту, тъкмо човекът, който търсех, идвай насам, куче, и ако ще ми прилагаш джедайски номера ми кажи, та да мога поне да знам защо ми е олекнал джобът.
-Джобовете ще ти олекнат, Лукаар, но по що-годе честен път. В ей онзи кораб там нося голяма пратка. Видиш ли, след опита за покушение над един сенатор, извършено с пушка, купена от мен, някой си е помислил, че излизам от занаята и е решил да почне да снабдява оръжейния пазар тук. Това е неговият кораб, а той в момента е невменяем, признавам си заради мен. Сега трябва само да оставиш необходимата сума кредити в мен и да отидеш да си вземеш пратката.
-Ще изпратя хората. Ей, идеята да продаваме оръжия на местните банди, с цел те да се избият и да изчезнат може да не е много ефективна, но поне е забавна.
-Последно преди да тръгна да приказвам с онзи сенатор, известен ли ти беше убиеца? Изпратих Рае Джин на Нар Шадда с цел да разбере дали ловците на глави имат нещо общо и евентуално да разбере кой е поръчал убийството. Тя е крайно ефективна и е способна да изкопчи всичко за най-високте етажи от обикновен уличен разбойник, но не бих се изненадал ако реши да се позабавлява като им разкърти цялата система. Всъщност защо я оставих с по-забавната част, тука съм подозрителен, тя не би била. Ама вече е късно да се лети целия този път.
-Гледах го оня по холоновините, продали сме му пушката, даже и ти присъстваше, но не знам от коя банда е. А нали знаеш, че при терористичен акт до сега 100 банди щяха да са поели отговорност, но си мълчат, значи не са те.
-Значи просто ще се наложи да разпитам сенатора. Като ми видят меча републиканските войници, които седят пред вратата му направо ще ме пуснат вътре с думите "заповядайте, рицарю, и нека силата бъде с вас", без дори да проверят дали случайно острието ми не е червено на цвят, пък и да искат ще им втълпя, че не искат. Сега трябва да потеглям.
-Добре, ето ти кредитите, успех. О, и нека силата бъде с теб и да се смили над враговете ти.
Науби Борту продължи към квартирата на сенатора и наблудаваше безкрайния град през перилата на високите сгради. Ако имаше необходимото време човек би могъл да обиколи цялата планета без да слиза на земята и без да използва никакъв транспорт, само по покривите и през коридорите на сградите. На определени нива от сградите липсваха етажи, а на тяхно място имаше площади и паркове. На един такъв площад се намираше Науби, когато го пресрещнаха трима грамадни гаморейци, носещи секири, по-големи от него.
-Айде приятелю просто да ни дадеш всичките кредити и ценности, които носиш, дори тези, които имат само сантиментална стойност, за да не се наложи да ставаме груби-каза един от гаморейците на родния си език, който звучеше като грухтене на прасе (всъщност гаморейците приличат на грамадни зелени прасета, ходещи изправени на задните си крака).
-Момчета, имам една по-добра идея, защо просто вие не ми дадете всичкия си оборот от изнудвания за днес и не скочите през перилата?-попита ги Науби, махайки с ръка.
-Всъщност право говориш-изгрухтя един от гаморейците. -По-бързо се стига до земята така. За това предложение заслужаваш да ти дадем целия си оборот за деня.
И след като му оставиха всички кредити, "спечелени" през деня, те се затичаха към перилата и скочиха. В този момент Науби ги освободи от влиянието си и докато падаха, те осъзнаваха какво им предстои. Това щеше да е най-мощното целуване на асфалт в цялата галактика. Но Науби нямаше време да публикува никакви рекорди, трябваше да се отправя към жилището на сенатора.

[FEAROTH]

А продължението . .

[xaxaxa]

Много е добро! А да ви питам има ли някое свободно местенце на персонаж от разказа, което да вземе тъй като съм голям фен на Междузвездни войни.

[debnadaviebna]

за момента мислим, че е заето