Разказ за могъщество и магия или историятa на един старец

[blood_dodo]

Браво, браво, браво. Много е добро - открих само 1 грешка - мисля си, че е пентаграма, но може би ти искаш да кажеш нещо друго. Историята просто ме грабна. Много е добро

[paksizabravihpass-a6efe!]

Сори за спама,обаче ние си искаме дневната доза...четене де/пък може и чатене/ Та,моля ви,довършвайте!

[xaxaxa]

-Събуди се, мой млади ученико. Време е за обяд.
-Събуди веднага иначе ще те изпепеля момченце такова.-този път ядосано каза Дисиос.
Селер ядосано отвори очи да види кой притеснява неговия свещен сън и видя своя учител. Той се засрами. Миналата вечер той просто беше отишъл в своята стаичка без да каже и дума на Дисиос. В много случаи това неуважение се наказва със смърт или най-малкото изтезания чрез най-различни и оригинални уреди.
-Простете учителю, но вчера бях толкова изморен, че явно съм заспал без да искам. Нямам извинение, но ви моля за прошка.
-Спокойно няма да те убивам все още.-усмихна се Дисиос. Просто ми разкажи какво толкова се случило вчера, че те е довело до това състояние. Селер се поуспокои малко и разказа всичко на учителя се освен в момента, в който мистичният глас му беше проговорил.
-Невероятно! Наистина великолепно. За да победиш 15 мага се изисква сила, която не бях очаквал да видя в теб. А и начина, по който си победил последното заклинание. Много малко са хората, които могат да унищожат 10 мага и после да имат сила да победят това заклинание без външна помощ.
-Уверявам ви учителю, че никой не ми е помагал и мога да ви кажа, че се справих абсолютно сам с всичко.
-Както кажеш. Няма да поставям думите на моя верен и лоялен ученик под съмнение.
Селер се почувства засрамен, когато чу какво доверие му има стареца, но нямаше никакво намерение да му разкрива своята слабост и същевременно сила.
-Къде са жезъла и книгата със заклинания. Искам да ги видя. Веднага! Младият маг се учуди на истеричността на своя учител, но изпълни заповедта. О, нима това е легендарният жезъл на трите ордена. Такава огромна сила скрита в една пръчка. Знаеш ли историята на жезъла, а?
-Не. Нямам си никаква идея защо е бил създаден. Много рядко се събират членове на трите магически ордена без после да си тръгнат с доста намален състав.
-Това не са били просто членове на ордените. Това са били техните ръководители. Този жезъл е специално изработен да помогне на маговете във войната срещу демоните. Казват, че именно с негова помощ е бил сразен повелителят на рогатите създания-Синистрад. Не това е обаче е най-голямото съкровище, а тази оръфана на пръв поглед книга. В нея са събрани най-разрушителните проклятия на този свят. Хората са казали, че боговете са скрили книгата от магьосниците, защото иначе те щели да разрушат света от собствените си дрязги. Може би са били прави да го направят, но е имало и други начини. Защо например не са я дали на най-мъдрия от тях. Защо не са я дали на мен?
Селер се замисли дали Дисиос е бил най-удачният вариант, но си премълча, за да не ядоса своя ментор.
-Но както и да е. Благодарение на теб вече и двата артефакта са мои.
Това изречение хич не се хареса на Дисиос. Той вярваше, че жезълът и книгата са негови, защото той ги беше намерил.
-С извинение учителю, но аз ги намерих а не вие. Дисиос не му обърна внимание и хвана жезъла. В този момент нещо неочаквано се случи. Дисиос излетя назад и се удари в стената. Заслепен от гняв и унижение той освободи огромна светкавица, която щеше да изпепели Селер, ако не бяха бързите му рефлекси. С бързина не съответваща на човешко същество, Селер изписа две руни във въздуха. Магията се удари в тях и се неутрализира.
-Чакайте малко учителю. Не бях аз, а жезъла. Очевидно той е избрал мен за господар, а не вас. Селер се задави. Усещаше как се задушава. Не можеше да си поеме дъх. Някаква невидима сила го притискаше, но младият магьосник знаеше какво я беше предизвикало. Сега вече се ядоса. Описа едно контразаклинание във въздуха и каза друго. В ръцете му се оформяха огнени топки. След секунди те се обединиха в един доста дебел огнен лъч, който имаше за цел да се забие точно в сърцето на Дисиос. За съжаление на Селер той се отби от някакъв невидим щит и се насочи право към младия маг. Пред него изникна леден щит, който се сблъска по уникален начин с огъня. През това време Дисиос подсилваше огнената магия на своя ученик и усещаше,че скоро щитът ще се пропука. Селер беше в затруднено положение. Трябваше да измисли изход от тази ситуация и то бързо. Естествено, как не се беше сетил за това по-рано. Огненият лъч беше създаден от него. Значи все още трябваше да има влияние над него каза си Селер. Скоро той установи частичен контрол над огнената стихия. Леденият щит се пропука. За огромна изненада на Дисиос обаче огънят не изгори Селер, а се спря на сантиметри от него. И двамата магьосника се бореха всячески да запазят контрол над магията и Селер успяваше по-добре. Огънят безмилостно се насочваше към Дисиос, но Селер усещаше че няма достатъчно сила да убие учителя си. Хрумна му една идея, в която обаче имаше огромна възможност младият маг да загине. Жезълът стоеше точно до него и сякаш чакаше и той да се впусне в опустошителната битка, която беше помела стаята. Селер се протегна и го хвана. Тази липса на концентрация му костваше доста. Дисиос се беше възползвал от възможността и пак беше насочил огнената магия към Селер. Сега обаче младежът имаше силата да победи и то с огромна разлика. С едно размахване на жезъла магията изчезна. От огромното напрежение Дисиос залитна и падна на пода. Вместо обаче Селер да го довърши, той се приближи и помогна на учителя си да стане.
-Много хитро от твоя……. страна ученико да използваш жезъла. Старецът се запъваше от умора. Отдавна не бях имал такъв равностоен съперник. Този дуел ми показа едно нещо. Ти си станал по-могъщ от мен и точно ти заслужаваш тези артефакти. Взе ми ги. Твои са.
-Благодаря учителю Дисиос. Сигурен съм, че този подарък ще ми послужи много в бъдеще.
-Не се и съмнявам, а сега ако обичаш отивам да обядвам.
-Аз не съм гладен. Ще остана тук, ако позволите.
-Както желаеш Селер. Дисиос за последен пръв път беше нарекъл младия маг по име. Това показваше, че Селер не беше вече ученик, а Дисиос вече не беше учител.
Селер отвори книгата със заклинания и зачете. Беше поразен от силата и ефекта на магиите вътре. Имаше проклятия за унищожаване на цели градове, проклятия убиващи хора и все пак състоящи се от една дума. Едно заклинание направи огромно впечатление на младежа. Прочете го един път, втори път и пак не можеше да повярва на очите си. Най-отгоре пишеше: „Заклинанието на рода Баенре”. Това беше неговият род, неговото семейство. Можеше със сигурност да каже, че беше открил най-мощното заклинание на този свят.
Завладян от еуфория Селер така и не разбра, че някой го наблюдава. Браво, браво! Всичко протича според плана ми. Скоро аз ще завладея целия свят и нищо няма да ми се противопостави.-изрече Белиал и продължи да се наслаждава на успеха си.

[xaxaxa]

Селер гледаше и се пулеше. Такава сложна магия никога не беше виждал. Е, естествено беше заклинание от такава степен да бъде измислено от неговото древен род. Нещо повече, това беше семейното заклинание. Това означава, че само неговите членове могат да изпълнят ритуала. Чрез неговата сила заклинателят може да повика силата на предците си и да я влее в неговата. Много умно направено. Така родът Баенре ще може да запази могъществото си през годините и да се предава от поколение на поколение. Само че Селер видя един проблем. Според книгата всеки опит за успешно правене на тази магия са завършвали със смърт. Явно благородниците от Баенре са показали отново присъщата си арогантност и са направили заклинание, което са подценили или по-скоро са надценили собствените си възможности. Могъществото и силата, които можеше да получи определено привличаха Селер и той реши да опита. Не му пукаше какво ще се случи с него, в този момент в неговото съзнание съществуваше само една дума-неограниченост. Селер отиде в своята лаборатория като носеше книгата под ръка. Там имаше всички съставки, които бяха необходими за магията.
Младият маг издълба по пода три пресечени кръга като във всеки един от тях добави и по една пентаграма. После той взе ритуалния нож и поряза ръката си. С кръвта си той запълни миниатюрните резки по пода. Реши, че това формирование ще го предпази най-добре от неприятните последствия на магията. После с едно движение на здравата си ръка той излекува раната и се върна към приготовленията. Всичко трябваше да бъде перфектно. Дори само един детайл от картинката да липсваше Селер не се и съмняваше, че ще се прости с живота си. През следващия час той продължи да чертае(и дълбае) най-различни символи. След като и последният детайл беше добавен Селер седна на земята да си почине малко. Ако искаше да се измъкне жив от ритуалния маркер, Селер трябваше да бъде напълно отпочинал.
Напевът започна. Всяка дума беше изговаряна без никаква грешка. Всяко ударение беше на мястото си. Нямаше нищо нередно. Засега. Младият маг вече можеше да почувства нови енергии навлизащи в стаята. Първоначално той едва усещаше промяната. След време обаче магическите натрупвания ставаха все по-големи. Въздухът около Селер започна да пращи. Чак сега магьосникът осъзна грешката си или по-скоро грешката на предците си, същите чиито духове сега се събираха да наблюдават шоуто. Той обаче нямаше да се даде толкова лесно. Вместо енергията да се влее в мага, тя се събираше в една точка от стаята. Това беше лошо. Селер знаеше, че наличието на толкова наситено енергийно поле можеше да предизвика експлозия готова да унищожи този свят. Магьосникът прокле под нос. Трябваше да измисли нещо. Селер знаеше че енергията се трупа. Повечето от неговите колеги биха станали на хиляди парченца по това време ала силата на Селер го предпазваше. Цялата ирония на тази ситуация беше, че този свят ставаше жертва на собственото си могъщество. Никой не можеше да контролира толкова огромно поле, но въпреки това Селер се опита.
-Ела насам!!! Аз ще те контролирам!
-Аз ще те…….контро….ли…рам!
Всеки мускул в тялото на Селер беше опънат докрай и ако имаше глас със сигурност щеше да пищи от болка и да се моли тя да спре. Магьоснкът обаче нямаше време за нищо такова. Твърде зает от собствените си мисли той не усещаше нищо, не виждаше нищо, а би трябвало. Магьосническата кула беше започнала да се руши. Непробиваемият и подкрепен с магия камък се огъваше като пластмаса под натиска на магията. За щастие Дисиос беше прекъснал съня си и сега единствената му мисъл беше да укроти стихията, а после да се погрижи Селер да си получи заслуженото.

Ритуалните кръгове и пентаграми в лабораторията не младия маг скоро избухнаха в пламъци-сигурен знак, че нямат да защитават Селер още дълго. В този миг магьосникът изрече магически думи, неизричани на този свят досега. В един единствен миг целият свят потъна в абсолютна тишина сякаш се питаше: „А сега какво?”. Мигът отмина. В една далечна планина се чу песента на славей. Светът сви рамене(ако имаше такива), сякаш вече не се интересуваше от тази мизерна за неговия взор ситуация и продължи да мисли и да се пита: „Какъв е смисъла на света?”. Точно в момента всичко имаше една мисъл и тя беше да оцелее.
Селер се събуди. Вместо зверската болка, която той очакваше в него се надигна чувство на лекота. Колко интересно каза си той и се надигна. Стаята му или по-скоро каквото беше останало от нея приличаше на въглен и при това доста черен. В средата и магьосникът можеше много лесно да открои силует, който му заговори:
-Доста бързо се събуди млади магьоснико.-каза Белиал.
-Виждам те много по-могъщ отколкото някога съм си представял!-направи се отново на изненадан богът на тъмнината. Даже бих казал смущаващо и плашещо могъщ, но естествено това не създава за мен никакви проблеми стига да споделяме едни и същи възгледи.
-А именно?
-Да кажем, че новодобитите ти сили от чудовищното заклинание, което направи преди часове могат да помогнат в борбата ми с Паладин.
-И до каква степен ще разчиташ на мен?
-До края!-злобно се ухили Белиал.
-Искаш от мен да унищожа Паладин. Не мисля, че е възможно обаче.
-О според мен е напълно възможно.Нужно е единствено желание.
-След като е слаб защо тогава ти не си го убил досега.
-Виж сега. Враждата между боговете не се провежда директно, а индиректно. Ако аз и Паладин се съберем в една стая, светът няма да издържи на напрежението.
-И затова ти трябвам аз за да го победя директно. Ахъм, съгласен съм, но мисля си че всеки знае, че Гелейъс охранява порталът в главната кула на магията.
-Аз мога да ти уредя билет до царството на боговете, ти само се погрижи за богът на светлината. Ако имаш нужда от помощ, просто ми сигнализирай. Аз няма да бъда далеч от теб.
„Имам странното предчувствие, че това няма да се развие точно според плана.”
-А какво ще получа аз, ако победя.
-Силите на Паладин. Това ще бъде твоята награда.
Очите на Селер светеха зловещо, дори Белиал се изненада от внезапната промяна в младежа.
-Това ще бъде наистина „достатъчно”.

[xaxaxa]

Последните няколко седмици Селер прекара в подготовка за изпитанието му. Наистина той трябваше да покаже изключителни знания в областта на магията, за да победи един бог. След като бе споделил мисията си пред Дисиос, старият маг просто беше изсумтял ядосано и излезнал от стаята. Той също не таеше огромни симпатии към Паладин, но беше достатъчно разумен да се намесва в спор от такава величина. Е може би с новите си сили Селер има някакъв шанс за победа макар и минимален, но Дисис знаеше какво ще стане ако младият маг успееше. Балансът щеше да се наруши и светът нямаше да бъде същия. Дори Гелейъс нямаше да се справи с предизвикателството. Дисиос усещаше, че Селер се беше превърнал в роб на бога на тъмнината и на безграничното си желание за сила и могъщество. Когато сутринта на деня, в който Селер щеше да напусне кулата той повдигна този въпрос, младежът просто се беше изсмял:
-Наистина ли мислиш, че моите възгледи се ограничават само със смъртта на Паладин. Помислих си, че поне ти ще разбереш истинската ми цел и намерения.
Дисиос нямаше сили да отговори. Чак сега беше разкрил замисъла на Селер. Той смяташе да унищожи и Белиал като говореше за това сякаш беше убеден в собствената си правота.
-Ти си ненормален!-беше единственото, което той можеше да отговори.
-Разбираш ли колко малък е шанса да успееш, а ти говориш сякаш вече си победил боговете.
-Не ме разбирай погрешно Дисиос. Не съм заслепен от силата си. Напротив даже много уважавам съперниците си. Селер не обърна внимание на оцъкления поглед на Дисиос и продължи.
-Цял живот съм гледал как хората са били слепи подръжници на тези богове като са изпълнявали всяка тяхна заповед без да се замислят. Колко много хора са умрели заради тях и колко много ще умрат в бъдеще? Едва ли някой може да изчисли точната цифра.
-Така е, но все пак държа на мнението си, че не можеш да се справиш сам на тази опасна задача.
-Какво имаш предвид? Искаш просто да се откажа, защото ако е така нямам никакво желание да го правя.
-Въобще не съм искал такова нещо глупак такъв! Искам да дойда с теб и да се противопоставя на Паладин и Белиал.
-Не ти вярвам.
-Нима след толкова години не си се научил все още да ми вярваш.
-Загърбих приятелството и доверието още когато напуснах гората с теб и изоставих Триан.
-Правилно си направил. Приятелството и доверието са слабост, която може да бъде използвана срещу теб. Аз ти предлагам нещо много практично и ефективно. Нека магията обвърже нашата клетва така че да не може да бъде прекрачена от никой. Съгласен?
-Съгласен.
В този момент два лъча светлина се появиха и обвиха ръцете на двата мага в едно.
-Хайде да тръгваме. Не бива да губим повече време.
Двете черни роби започнаха да чертаят ритуалния кръг, благодарение на който те щяха да се телепортират в главната кула на магията.
След около половин час Дисиос и Селер се озоваха в непозната обстановка на най-великата академия за магия. Въпреки внушаващият и вид, двамата магове не бяха в настроение, че да се наслаждават на великолепната архитектура. Запътиха се към втория етаж на високата сграда възможно най-бързо, но един страж ги спря:
-Какво търсите тук? Не можете да отидете по-нагоре без разрешение.
-Поканени сме от архимага на тази кула. Сега ако обичате се махнете от пътя ни.-обясни търпеливо Селер.
-Архимагът носи бялата роба и е малко вероятно да ви е поканил тук.
Дисиос не направи никакви усилия да оспори аргументите на стража и вместо това го захвърли в другия край на стаята под изумения поглед на няколко изумени магьосници.
Те обаче бяха достатъчно благоразумни и решиха да запазят живота си затова се отдръпнаха от пътя на двете черни роби по най-бързия начин. Селер и Дисиос бяха опитали максимално да смалят силата на своите аури, но след сегашния сблъсък се зачудиха дали това е правилното решение. Стигнаха необезпокоявани до последния етаж, където би трябвало да се намира порталът към измерението на боговете. За съжаление те трябваха да минат през стаята на архимага. Когато навлязоха в неговата стая Селер и Дисиос останаха леко учудени да видят главата на кулата хъркаща силно. Двамата повдигнаха рамене обаче за всеки случай го упоиха, така че да не се събуди през следващите няколко дни. Преминаха през огромното антре и стигнаха до стълбище. Без каквото и да било колебание те се изкачиха нагоре и видяха една величествена гледка. Порталът беше изработен от злато и сребро покрит със скъпоценни камъни. На върха му се гравирана една книга-символът на Гелейъс. Той беше пазителя на тази врата към неговото измерение и никой не можеше да мине без неговото съгласие, но Белиал изрично беше казал, че ще намери начин да го отвори отвътре. Сякаш по дадена команда зловещи искри започнаха да активират вратата към другото измерение. И тогава те го видяха. Светът на боговете-навсякъде пред тях се разпростираха зелени поляни, гори. Птички пееха своите песни, а дребни животинки си играеха едно с друго. От цялата тази поразяваща гледка Селер можеше да заключи, че това не беше районът управляван от Белиал. Изведнъж из цялата гора се надигна свиреп вик:
-Кой смее да навлиза в царството ми без моето разрешение. Ще платите в живота си.
Защо ли Селер не беше убеден в заплахите на бога на светлината:
-Ела и се покажи Паладин. Ела и умри!
Пред очите на Дисиос и на Селер избухна светлина толкова силна, че щеше да заслепи двамата магьосника, ако не бяха техните защитни заклинания. Използвайки своите отлични дедуктивни способности Селер и Дисиос бяха разкрили, че именно светлината ще бъде основната сила на Паладин. Светлината само за миг потъна в тъмнина, която изтрая само секунди, докато богът извади блестящия си меч.
-Ще забия това острие в сърцата злите ви сърца, ако са ви останали такива. Достатъчно ви търпях проклети тъмни магьосници. Само за миг мечът трябваше да е разполовил Дисиос, но всеки път се удряше в невидим щит. Това заклинание можеше отблъсне и огромен метеорит, но Селер имаше усещането, че старият магьосник няма да издържи много на светкавичните удари на Паладин. Той обаче се беше подготвил. От въздуха се появиха две остриета от черна стомана, които блокираха меча със завидна ловкост. Точно тогава в тях се заби огромна светкавица пратена от Паладин, но те сякаш я абсорбираха и даже продължиха в нападение. Сега Дисиос и Селер имаха времето да подготвят своите магии. Към бога на светлината летяха светкавици, огнени топки, ледени буци се появяваха пред него и избухваха като хиляди парченца се забиваха в него. Сякаш обаче Паладин изглеждаше непокътнат. Както и да е. Селер и Дисиос едва сега започваха.
Битката вече продължаваше вече почти два дена. През това време в света на смъртните слънцето не беше залязвало и нямаше намерение да го направи още дълго.
Дисиос беше на прага на припадането. Той обаче знаеше, че това е равносилно на смърт особено, когато близо до теб се намира разярен бог. За разлика от своя събрат Селер нямаше вид на уморен и продължаваше да мята смъртоносни за обикновени хора заклинания. Срещу бог обаче те нямаха същото действие. Само по издивелия поглед на Селер човек би трябвало да се откаже на часа. Дисиос имаше чувството, че всяко едно от неговите заклинания щеше да довърши Паладин. Такава емоция хвърляше младия магьосник. Старецът подготвяше магия, в която беше вложил последните си сили. Огромна вълна от тъмнина се блъсна с пълна сила в Паладин. Дисиос очакваше тя да се отблъсне от блестящата броня на война като всяка друга досега, но резултатът беше смайващ. Войнът загуби равновесие и падна. Старият магьосник беше прекалено уморен да се радва и затвори очите си.
Селер ококори очи. Най-после беше разбрал слабостта на Паладин. В този момент кървящия от отчаяние Селер вложи цялата си сила в едно заклинание. Тъмнина обви фигурата на бога на светлината и всяка секунда изстискваше неговата сила. Младият маг беше подложен на огромно напрежение. Това вече се беше превърнало в битка между волите на двамата и Селер нямаше да се предаде. В този миг една светкавица се заби с такава сила в гърдите на Селер, че проби щита му и изгори гърдите му. Болката беше ужасяваща. Така внезапно беше дошла, че Селер нямаше време да извика. Сега единственото, което поддържаше живота му беше магията. Въпреки че магьосникът умираше той нямаше желание просто да се откаже. В агонията си той затегна със страшна сила хватката около Паладин, с което изненада и самия бог. Вече този двубой не изглеждаше на бога на доброто като следобедна игра и отчаяно се опитваше да се измъкне от коварната магия, обаче вече беше късно за каквото и да е.

[xaxaxa]

Селер едвам издържаше на болката. Единствено волята и магията поддържаха младия магьосник. Трябваше да събере сили за една последна магия и всичко щеше да се управи. Шансът да оцелее след нея не беше особено голям, но той трябваше да опита. Всяка дума в устата му беше отрова, но той я преглъщаше. Всяко взимане на въздух беше изпълнено с огромна болка. Дробовете на Селер се бяха напълнили с кръв и не му оставаше много живот. Най-сетне напевът свърши. Младият маг усещаше напливът на енергия в тялото му. Той беше толкова голям, че Селер забрави за болката, но не забрави че скоро ще умре ако не направи нещо. Това не беше особено трудно след като вече притежаваше силата на Паладин или каквото беше останало от него. Споменът за неотдавнашната битка породи доста противоречиви спомени у него, но Селер реши първо да се измъкне от тук и тогава да се отдаде на мислите си. В този момент се сети, че Дисиос също се нуждае от помощ и отиде да види какво става с възрастния маг. Гледката, която свари беше ужасяваща-черните роби на бившия му учител бяха подгизнали с кръв и Селер се съмняваше че ще може да спаси живота му. Въпреки това той нямаше да си тръгне без да опита. Селер излекува повърхностните и малко по-дълбоките рани, но имаше една, която беше толкова голяма, че той не можеше нищо да направи освен да се седи и гледа. Изглеждаше че Дисиос идва в съзнание и Селер търпеливо изчака старецът да застане на крака, за да тръгнат:
-Благодаря ти бивши ученико! Ти наистина ми спаси живота. Впечатлен съм.
-Направих го само, защото ми трябваш в битката с Белиал и освен това не успях да излекувам напълно най-голямата ти рана.
-Не се тревожи аз ще се погрижа за нея. Хайде да тръгваме към портала.
…………………………………………………………………………………………………..

Глас студен като смъртта събуди младия маг.
-Нали няма да забравиш да ми дойдеш на гости. Очаква те огромна награда за това, което свърши. Наистина до самия край на битката не вярвах, че ще оцелееш, но ето ти и твоя спътник ме оправдахте. Наистина невероятно.
Единственото, което можеше да си спомни Селер е как влизат в стаята на архимага, зашеметяват го и после Селер го изритва от леглото.
-Не съм забравил за твоята покана. Просто вчера наистина бях изключително изморен.
-А сега, ще дойдеш ли ти и Дисиос?
-Да разбира се, ако порталът е все така отворен.
-Отворен е.
-Добре Белиал, идваме след час.
Селер най-сетне намери Дисиос и го извика горе в стаичката. Обясни му защо му се беше явил Белиал и каза че трябва да побързат.
-Абсолютно ли си сигурен, че искаш да го направиш?- попита старецът.
-Да!
Дисиос просто сви рамене и двамата черни мага продължиха към портала. Изговориха набързо активиращите заклинания и след като влезнаха в портала се озоваха на място доста различно от предишната им спирка в царството на боговете.
Единствената гледка, която се набиваше на очи беше пустинята. Имаше я навсякъде като навсякъде наистина е една малка, с която можеше да се опише огромното пространство пред тях. Изведнъж пред тях се материализира господарят на тази пустота-Белиал.
-Ето, че дойдохте. Не очаквах все пак да сте толкова глупави и да се вържете в този глупав капан. Какво пък толкова по-лесно за мен. Наистина ми е жалко, че трябва да ви убия.
-Защо постъпваш така?- попита Дисиос. Забавянето на битката беше стратегически ход от страна на стареца, за да завърши Селер по-бързо заклинанието, което беше подготвил.
От своя страна младият магьосник не обръщаше внимание на околността, а се беше съсредоточил изцяло върху магията, която щеше да направи.
Белиал обаче забеляза едва доловимото мърдане на устни и страшно се разяри. Само за миг той призова огромна вълна от тъмнина, която помете Дисиос. Неговите защитни заклинания нямаха шанс.
В този момент Селер освободи своята магия. Магия, в коята беше вложил силата придобита от Академията, Дисиос, предците си и Паладин. Всичко това беше събрано в един лъч светлина, който полетя право към корема на черната фигура пред него. Заклинанието достигна целта си. Ударната вълна от светлината и защитното заклинание на Белиал отхвърли младия маг на двайсетина метра назад. Това обаче не го спря да види какви щети е нанесъл на божеството. Белиал се изсмя:
-Това ли беше всичко, на което си способен магьоснико. Само това. Очаквах повече от теб.
Магията обаче не беше свършила още. Малки снопове светлина започнаха да пробиват мантията на Белиал от всички страни. Божеството вложи цялата си сила да контрира подлата магия, но вече беше късно. С гневни викове, които разтърсваха земята сякаш самата тя бе Белиал, черният лорд си отиде завинаги от този свят. Селер не пропусна да улови и неговата сила. Той отиде да види мястото, на което беше паднал Дисиос, но видя само пясък. Колко жалко помисли си той, но в следващия момент сви рамене-кого го интересуваше.
Внезапно пред него се появи един старец облечен в сива роба-това беше Гелейъс, богът на неутралността.
-Очаквах те Гелейъс.
-Нима? Защо, да ме унищожиш и мен като другите двама ли?
-Не. Сега ти си този, на който поверявам да управлява света.
-Не мислиш ли, че е малко късно. Вулкани избухват навсякъде, земетресения погубват повечето от големите градове, океаните заливат пристанищата с огромни вълни. Светът ни си отива. Точно този ден е последният от съществуването на света- 06.06.06. Какво странно съвпадение, нали?
-Да, наистина е странно съвпадение, но грешиш за едно. Светът няма да бъде унищожен днес. Аз ще се погрижа.
-Благодаря ти. А сетне какво ще правиш млади магьоснико? Страхувам се че този свят е твърде малък за теб.
-Решил съм да посетя царството на демоните- Великата бездна и да се срещна с великия им господар. Дано поне той се окаже достоен съперник.
Гелейъс въздъхна:
-Дано!
Богът на неутралността се върна в своя дом и взе една книга, на която пишеше: Историята на Селер-най-великият от най-великите. После си помисли, че ще му потрябват още няколко празни книги.

THE END

Съжалявам, че се забавих с последната част ама имах работа, пък и ме мързеше. Сега когато съм свършил моля да всеки прочел да напише коментара си върху произведението. Не се притеснявайте, критикувайте на воля!

[Zvera_]

Очаквах нещо по интересно при боя с Белиал...

[blood_dodo]

А аз очаквах доста по-заплетен край. Интрижка, туй-онуй

[xaxaxa]

знам ама накрая адски ме домързя. всъщност края за мен се получи добре не знам що на вас не ви хареса.

[RoYaL]

изгубил съм нишката на разказа вече.Явнъо има в предвид, че накрая завършваш с "всичко е ок" както се казва, а не с някаква итрига :Р