СРЕЩУ МРАКА (история за УОУ)

[DeadMan]

Черепът стоеше пред гигантската порта на Огримар и се взираше в преминаващите грънтове. Гневът още кипеше в него, но се опитваше да го подтиска.Сега имаха по-наложителни неща за вършене – най-малкото да намерят достатъчно провизии за това, което беше намислил. А ако успееха да се уредят с коне, щеше да е невероятен късмет – в Огримар се отглеждаха предимно вълци, а немъртвите нямаха много опит в язденето им.
-Призрачен, разтърси се и ни намери някакъв превоз.Ако няма коне, поне нещо, което да ни откара до другия континент. Побъркан, ти мини и вземи достатъчно храна за тримата за сравнително дълъг престой, но не прекалено много! Аз имам да свърша нещо...важно. Среща пред кулата за уиверни след 2 часа.
Спътниците му само кимнаха в знак на съгласие и тръгнаха – уорлокът с неговата странна походка, а воинът със самочувствието на цял лъв, та и отгоре.А Касандрас ги гледаше със страх, но и с утеха. Щеше да ги въвлече в най-опасното пътешествие в живота им, но след всичко преживяно заедно мислеше, че ще успеят да се измъкнат живи от него.
Разтърси глава и изгони съмненията от нея. Сега нямаше време за тях, имаше много по-важна работа. Сложи си качулката и призова лека мъгла около себе си – там, където отиваше, не трябваше никой да го познае, иначе можеше да види главата си забучена на копие пред Огримар заради срещи с подозрителни лица...Но в момента нямаше друг избор. Провери дали лицето му е добре скрито и тръгна по улиците на оркската столица в търсене на едно пропаднало заведение, свърталище на отрепки. Звездите над него блестях ярко с блясъка на Елун и осветяваха тясните улички покрай ниските, кръгли къщурки на орките.В средата на големия площад зад втората порта на Огримар се издигаше кула, най-високата от целия град – от там тръгваха всички уиверни за половината Калимдор и се наблюдаваха земите около града. Носеше се легенда, че някога кулата била нападната от далечен уиверн-патриарх, родоначалник на всички тези странни същества, който я опожарил до основи. Сега нямаше и следа, останала от тогава, но историята оставаше. Черепът изсумтя и продължи надясно, към някаква дълга улица със стотици къщи и малки сгради за грънтовете, където прекарваха нощите през студените зими. Между две големи здания, предназначени за вълците на пазачите, се виждаше тясна пътечка към тъмно пространство отзад.Касандрас се огледа и бързо се шмугна, походи малко и стигна до гола стена.Според малкото писмо, което бе получил, трябваше да натисне точно определена тухла, потърси я с поглед и се опита да я натисне.Ефект-никакъв.Опита със съседната – пак същото.Явно имаше някаква уловка – помисли и си спомни един ред от бележката – “Спомни си думите на Силванас, когато се събуди!”. Какво му бе казала тя?Какво?Не можеше да се сети...тогава те сами изникнаха в съзнанието му.”Служи на мен и ще бъдеш възнаграден.”.Тогава си спомни наградата си за успешна мисия – малък скиптър с неголяма магична мощ.Извади го и почука по тухлата и “О,чудо!”, стената пред него се отмести и отвори вход към тунел, който изглеждаше,че води дълбоко под града.Нощта май тепърва започваше...
През това време Призрачен не спираше да разпитва наляво-надясно за коне, но единственото, което получи, бяха много предложения за вълци, един стар кон, който едвам ходеше, малко топъл хляб и благочестива оркска псувня. Беше обиколил цялата източна част, но така и не намери нищо – явно щяха да го карат пеша. Реши да поседне на стената, която пазеше откъм Азшара и да погледа далечното, необятно небе. Рядко обръщаше внимание на подобни детайли-вероятно страничен ефект от частичната му лудост – но случеше ли се, можеше да го прави с часове.Просто седеше, клатеше си краката на ръба на стената и се взираше в далечнината.Такава красота...такова изящество...

[Wolfy]

Някой ме разбута и се събудих.
--Вече е време да тръгваме?--
--Да.--някакъв непознат глас.Обърнах се и се озовах лице в лице с едно прасе Разормен.
--Опа.--тръгнах да вадя меча си,но нещо силно ме удари в гърба.
--Ставай!Грух.--прасе гадно.Около мен имаше около пет двукраки свине,въоражени с лопати и копия.Но нямаше и следа от Ишара.
--Да го сготвим.--каза някакво грозно изчадие.
--Тоя е само кокали.--каза друга свиня.
--Да го водим при шамана,грух.Може да го принесе в жертва.--каза трето неуписуемо грозно същество.
--Ха ха ха грух грух.--завързаха ме и ме повлякоха през пустинята.Слънцето още не се подаваше над хоризонта.Петимата ми похитители миришеха отвратително.А къде ли беше Ишара...сигурно е станала невидима и е някъде наоколо.
--Ишара?--казах аз.
--Ехо?--но никой не ми отговори.
--Може ли да ги убиеш тези смрадливци?--но не ми даде никакъв знак за присъствието си.
--Мърдай!--и продължихме.
След час вървене стигнахме до нещо оградено със дървени стени и кости.Предполагам прасешки лагер.Влязоме вътре през една вдигаща се врата.След това се насочихме към една колиба с много висящи кости по нея.Вкараха ме вътре.
--Наколене.--ритнаха ме и паднах на земята.Изведнъж пред мен се появи едно малко двукрако прасе.Беше по нисък от мен на колене.Миришеше още по гадно и онези петимата взети заедно.Беше с криви зъби,с грозни уши.
--Защо ми носите кокали?Не стават за ядене.грух.--с отвратителен старчески глас го каза.
--Видяхме го в пустинята и го доведохме.--каза тъпо един.
--ЕЕ след като е тук....да го разглобим.--
--Да ме какво?--и той извади един чук от някакво съндъче в края на стаята.
--Последни думи?--
--Ако ме пуснат ще ти извия врата малко смърдящо прасе такова,ще оскубя кривите ти уши,ще те дам не кодо,малка криво зъба гад такава.--говорех си съвсем нормално,а тъпчото ме гледаше.
--Нищо ли няма да кажеш?--той си приближи зурлата към мен и усетих зловонния му дъх.
--Е добре може би ще крещих.--каза той и вдигна чука над главата си.Обаче не издържа на тежеста и падна назад.Прасетата се размяха.
--Какво се смеете?--и той направи нов опит.
--Ще ти счупя....ще,ще о-о....--и отново падна назад.Изведнъж той се вдигна от земята и полетя.
--К-к каво става?--каза той и се оглеждаше.
--Гледайте шамана лети.--добре,че ни го каза глупаво прасе такова.
--Свали ме долу.--изведнъж старчето се обърна с главата надолу.После започна да прави кръгове и да се люлее.
--Помощ!Става ми лошо.--крещеше той.После започна да прави лупинги.
--Някой да ме свали!--колко е безпомощен,а петте прасенца гледаха много интелигентно.Изведнъж шамана излетя през вратата,падна на земята,претърколи се няколко пъти и се блъсна в една лопата.Прасетата излязоха да го свестят.Останах сам.Въжетата около ръцете ми се развързаха.
--Защо се забави толкова?--попитах Ишара без да я виждам.
--Ами хи хи беше ми смешно да гледам как те влачат.--каза тя.Извадих меча си и изкочих от палатката.
--Днес ще ядем свинско!-- и размахах меча пред грозните им мутри.Една лопата полетя към мен,но аз я парирах и ударих един юмрук в зурлата на нападателя.След това едно копие се устреми към мен,аз скочих настрани и се претърколих при свинете.Забих меча в задните части един Разормен и той започна да квичи и да бяга из лагера.Трите прасета атакуваха едновременно.Завъртях се с меча и отбих двете лопати.Ритнах едното прасе.След това скочих върху другия и ритнах третия.Онзи ме свали от главата си,вдигна лопатата над главата си и тогава прасето се стовари върху мен.
--Махни го.--казах на Ишара,която сигурно беше нокаутирала.Дебелото туловище се претърколи настрани.
--Блогодаря.--казах и.
--А ти къде си тръгнал?--извиках на малкия шаман,които се отдалечаваше тихо.Ишара стана видима и изтреля една стрела,която се заби пред грозника.Отидохме при него.
--Н-не не пощадете ме.Моля ви!-хванах го за яката и го вдигнах във въздуха.
--Съжалявам.Аз,аз нямаше да те ударя.--метнах го във въздуха.Той полетя като малка пискаща играчка и тупна в пясъка.А и размерите му бяха като на играчка.
--Аз ще направя всичко ,което кажете само не ме убивайте.--квичеше гадинката.
--Какво да го правим?--попитах спътницата ми.
--Амии....--
--Щ-ще направя всичко ,дори ще ви кажа къде има дракони,или руни или ще...--мрънкаше той.
--Какви дракони?--попита тя,пред усещайки какво щях аз да питам.
--А-аспекти и....--
--Къде?--
--На Нортренд има един,знам пътя до портала водещ до него.--каза прасчо.
--Къде е портала?--попита Ишара.
--Зад тези планини.На скалистите хълмове.--
--Заведи ни до там.--каза тя.
--Нужно ли е?--попитах аз.
--Ами....да.-
--Ех,добреее.Мърдай прасе.--и го ритнах да тръгва.
--Бъди по мил с него.--каза тя.
--Той искаше да ме разглоби.--
--Може би си има добра страна.--каза тя.
--Да аз съм много мил и добър и чаровен.--каза малкото грозно прасе.
--Недумай.--елфите са странни винаги търсят доброто у...хората.
И така водени и едно малко двукрако прасе тръгнахме да търсим портал към дракон аспект.
Само така можех да помогна да Черния череп и да му докажа ,че съм на негова страна.

[Wolfy]

Абе да са останали читатели тук?Може ли едно мнение да напишете ,та да разберем още ли ни бива?Преди ви харесваше сега ,като не пишете откъде да знам кефи ли ви не ви ли кефи.

[Sabret00th]

Харесва се бре, много даже....е колко хора го четат

[blood_dodo]

Мене ме кефи доста. Продължавайте

[Picaroon]

Бива си го разказчето.Просто не пишем за да не пълним темата излишно.

[DeadMan]

Черепът ходеше все по-бавно и по-бавно – огромни паяжини, придружени от паяци блокираха някои от разклоненията на тунела(колко ли дълго не е бил използван си мислеше магьосникът) и често се стигаше до нежелани, но принудителни схватки, завършващи с миризмата на опечено паешко. С всяка следваща крачка тунелът, който според указанията трябваше да е верен, се стесняваше все повече и повече, сякаш за да не допуска гигантските орки или таурени толкова дълбоко, дори случайно да попаднеха в този лабиринт от разклонения.Накрая дори за сравнително хилавия – буквално кожа и кости – немъртъв беше трудно да се промушва и се наложи да ходи странично. Тъкмо си мислеше, че е сбъркал, когато внезапно пред него се отвори кръгло помещение с единствен капак в средата. Приближи се леко и провери за някакви заклинания, но усети странно познати защити...такива, каквито бе виждал с очите си да изграждат личните уорлоци на самата Силванас. Нима те бяха направили такава матрица и тук, насред Огримар? Без Трал или който и да е шаман да ги усети? Дори те едва ли имаха подобна магична мощ...но може би с малко помощ? Всичко ставаше прекалено заплетено...
Касандрас повдигна капака и зърна дълги вити стълби, облени в черно сияние. Значи все пак уорлоците са били тук – само те знаеха как се прави подобна магия, разпознаваща дали през нея минава немъртъв или не, но и имаха вложени профили, които трябваше всеки преминаващ да изпълнява, иначе сигнализираха на създателите си. Дали той беше в тази листа? Малко вероятно, но любопитсвото го тласна да вземе стъпалата с бърза крачка. Те се виеха все по-дълбоко и по-дълбоко в земята под оркската столица, сякаш водеха до сърцето на Калимдор. Къде, в името на Боговете, го водеха и какво би искал някой, който се крие на подобно място, от него? Явно тепърва предстоеше да разбере – пред него се откри пореден тунел, изключително тъмен, водещ навътре в странна бяла скала, приличаща на...митрил? Нима тук, под Огримар, имаше митрил? Невъзможно! И все пак пред него се виждаше цяла жила от този метал, просто той не можеше да се сбърка! В какво, по Артас, се забърка...
Далеч над него Побъркан или Осаг, както бе неговото име преди промяната(така наричаха всички немъртви преминаването към задгробния си живот) се буташе като диво прасе сред огромната тълпа в препълнения пазар на града. От почти час чакаше някаква майка орк с двете си деца да напазарува – орките можеха да носят много товар и тази явно мислеше да напазарува за доста,доста време напред...Макар другите да чакаха безразлично, един войн, свикнал да е постоянно в движение, едвам се удържаше да не извади брадвата и да не направи ръчно коридорче до продавача на сурово и осолено месо....Рядко се замисляше, особено с тази елфка около тях напоследък тези моменти бяха станали по-чести от раждането на безкосмен таурен.Може би иначе щеше да се сети ,че може първо да вземе другите нужни неща и да се върне тук чак накрая....

[@VooDoo@]

ОЩЕ ! ОЩЕ ! ОЩЕ !

[Wolfy]

Вървяхме през пустинята.Слънцето силно нажежаваше пясъка.Нямахме вода,нито храна просто вървяхме след тази дребна гадинка в устата на дракона.Хъм...дракони.Мисля си ,че точно това търсеше Артас....аспекти.Така и не разбрах тяхното значение,но мисля,че не трябва да попадат в ръцете на злия крал.
--Питай гадината къде отиваме.--казах на Ишара.
--Къде отиваме,малки приятелю?--попита мило тя,малкото грозно същество.
--Казвам се Туик шаманът.И отиваме към планината.--изгрухтя той.
--В планината?--каза елфката.
--Даам,там ще потърсим един отшелник,който ще ни покаже порталът към аспекта на Нортренд.--каза той.
--Дано да не срещнем други ,като него.--казах аз.
--Ти много мила и очарователна.--каза Туик на Ишара.
--Благодаря.--каза тя,а аз му теглих такъв ритник,че излетя един метър и захапа пясъка.
--За разлика от този дребнав труп.--каза той и изпля пясък.
--Той защо не говори?--попита той.
--Ами...--каза Ишара.
--Сигурно в гърлото му е заседнал голям подземен червей.--прекъсна я той и получи нов ритник.
--Да продължаваме.--каза той.
--Ама кажете ми ,как стана така,че немъртав и красива елфка вървят през пустинята?--попита прасето.
--Дълга история.--каза тя.
--Ще ми помогнеш ли?Да спрем Артас.--попитах я.Ишара кимна.
И продължихме през пустинята.Аз подритвах прасето и вървяхме към планината,който бавно започна да се издига във далечината.
--Още малко.--каза Туик.Приближавахме една оранжева планина.Продължихме по пясъка и с всяка крачка се приближавахме към планината.Изведнъж нещо се разклати земята.
--К-какво?--попита прасето.Изведнъж пясъка пред нас се надигна и излязоха няколко скелета изпод него.
--Хубаво.--извадих меча си.Ишара насочи арбалета си към един от тях и стреля.Стрелата се заби и остана във черепа му.
--Какви са тия?--попита тя.
--Безсмъртни....е почти.Вземи нещо по-голямо да ги разбием на кокалчета.--казах аз и замахнах с меча към друг от тях.Той парира,завъртях меча и го забих между ребрата му,извадих меча и нанесох силен страничен удар в таза му,като го разсякох на две.Обаче горната част започна да лази и да маха с меча.Другите два нападнаха.Ишара ритна скелета със стрелата в челюста и черепът му излетя.Другият се нахвърли върху мен,парирах ударите на меча му,една атака премина покрай мен и аз му ударих един юмрук в главата.Долната му челюст излетя.Той ме блъсна назадно аз го хванах за главата и му счупих врата,после му разтроших ребрата и му откъснах единия крак.
--Помощ!--извика Туик държан за яката от скелета без глава.Той хвана прасето и го сложи на врата си,мислейки го за главата си.
--Кажете му да ме пусне!--каза шамана.
--Той да не ни е домашен любимец?--казах аз.Тогава Ишара ритна скелета и прасчо падна в пясъка.Хвана го за гръбначния стълб и го счупи на две.
--Брей!--казах аз.
--Важна е преценката.--каза тя.И продължихме към планината.
Скоро стигнахме до подножието.
--Добре доведох ви,аз ще тръгвам.--каза Туик и се обърна,но аз го хванах.
--Е стръмно е,а аз съм малъки за това най-добре....--метнах го нагоре,към планината на една равна част.
--Ох!--чу се от горе.Ишара се затича към скалата,отскочи от нея нагоре и се хвана за ръба където метнах прасчо.Аз се покатерих по камъните.
--А сега на къде прасе?--попитах го.Все забравям,че не мога да говоря.Но той разбра и тръгнахме по една много мъничка пътека между скали и камъни.Пътека се виеше като резба около планината.Прескачахме камъни и се катерехме нагоре.
След три часа катерене спряхме.
--Умирам!Жаден съм,гладен съм,уморен съм.--крещеше Туик.
--Млъквай!--каза изморено Ишара.
--Вече не си мила.--каза уплашено прасето.
--Просто съм изморена.--и тя се протегна.Погледнах нагоре,имаше нещо ,като пещера,но тук горе имаше някаква мъгла и тръдно се виждаше.Оранжева мъгла.
--Да тръгваме.--и отново поехме по пътеката.След триисет минути спряхме пред една черна дупка.
--Тук ли?--попита тя.
--Да....--каза шаманът.И аз влязох.Вървяхме в пълен мрак.Пешерата беше сао една права отсечка навътре в скалата.Изведнъж пред нас се появи леко синьо сияние.Продължихме към него.Завихме зад завоя и видяхме огромен,не колосален портал.Беше кръгъл и синьо бял.Около него обикаляха силите,въртяха се и се превъртага около него.Пред него стоеше един човек в черна роба с качулка.Опираше се на един дълъг стаф.Страческа фигура.Бавно се приближихме до него.Забелязах дълга бяла брада.
--Ехо?--каза елфката.
--О велики друиде.Помогни на тези странници в тяхната борба със злото.Позволи им да преминат през портала,о премъдри.--викаше мистично прасето.
--Аз не съм никакъв друид,глупако.--качулатия се обърна и видях Кел'Тхазад.
--Какво си направил на отшелника?--попита Туик.
--Мха ха ха.--исмя се той.
--Какво търсиш тук подла змия?--казах му.
--Сигурно се питаш,какво търся тук.Търся дракон аспект.Ха ха ха...--каза той.
--Туко що премина армията ми през портала.Закъсняхте.--каза той.
--О,не.--каза Ишара.
--Ха ха ха.--Кел изтреля една зелена вълна към нас и после всичко стана тъмно.Паднах по гръб и.....

[blood_dodo]

Якоо. Ма Артас и Кел'Тузад не са ли от 1 team?


Умрелия:От един са, Артас е нападател, Кел-вратар