СРЕЩУ МРАКА (история за УОУ)
-
DeadMan
- Майор (Major)
- Мнения: 2075
- Регистриран: пет окт 14, 2005 2:23 pm
- Местоположение: Централни Софийски гробища,място 215
- Контакти:
Черепът стоеше пред гигантската порта на Огримар и се взираше в преминаващите грънтове. Гневът още кипеше в него, но се опитваше да го подтиска.Сега имаха по-наложителни неща за вършене – най-малкото да намерят достатъчно провизии за това, което беше намислил. А ако успееха да се уредят с коне, щеше да е невероятен късмет – в Огримар се отглеждаха предимно вълци, а немъртвите нямаха много опит в язденето им.
-Призрачен, разтърси се и ни намери някакъв превоз.Ако няма коне, поне нещо, което да ни откара до другия континент. Побъркан, ти мини и вземи достатъчно храна за тримата за сравнително дълъг престой, но не прекалено много! Аз имам да свърша нещо...важно. Среща пред кулата за уиверни след 2 часа.
Спътниците му само кимнаха в знак на съгласие и тръгнаха – уорлокът с неговата странна походка, а воинът със самочувствието на цял лъв, та и отгоре.А Касандрас ги гледаше със страх, но и с утеха. Щеше да ги въвлече в най-опасното пътешествие в живота им, но след всичко преживяно заедно мислеше, че ще успеят да се измъкнат живи от него.
Разтърси глава и изгони съмненията от нея. Сега нямаше време за тях, имаше много по-важна работа. Сложи си качулката и призова лека мъгла около себе си – там, където отиваше, не трябваше никой да го познае, иначе можеше да види главата си забучена на копие пред Огримар заради срещи с подозрителни лица...Но в момента нямаше друг избор. Провери дали лицето му е добре скрито и тръгна по улиците на оркската столица в търсене на едно пропаднало заведение, свърталище на отрепки. Звездите над него блестях ярко с блясъка на Елун и осветяваха тясните улички покрай ниските, кръгли къщурки на орките.В средата на големия площад зад втората порта на Огримар се издигаше кула, най-високата от целия град – от там тръгваха всички уиверни за половината Калимдор и се наблюдаваха земите около града. Носеше се легенда, че някога кулата била нападната от далечен уиверн-патриарх, родоначалник на всички тези странни същества, който я опожарил до основи. Сега нямаше и следа, останала от тогава, но историята оставаше. Черепът изсумтя и продължи надясно, към някаква дълга улица със стотици къщи и малки сгради за грънтовете, където прекарваха нощите през студените зими. Между две големи здания, предназначени за вълците на пазачите, се виждаше тясна пътечка към тъмно пространство отзад.Касандрас се огледа и бързо се шмугна, походи малко и стигна до гола стена.Според малкото писмо, което бе получил, трябваше да натисне точно определена тухла, потърси я с поглед и се опита да я натисне.Ефект-никакъв.Опита със съседната – пак същото.Явно имаше някаква уловка – помисли и си спомни един ред от бележката – “Спомни си думите на Силванас, когато се събуди!”. Какво му бе казала тя?Какво?Не можеше да се сети...тогава те сами изникнаха в съзнанието му.”Служи на мен и ще бъдеш възнаграден.”.Тогава си спомни наградата си за успешна мисия – малък скиптър с неголяма магична мощ.Извади го и почука по тухлата и “О,чудо!”, стената пред него се отмести и отвори вход към тунел, който изглеждаше,че води дълбоко под града.Нощта май тепърва започваше...
През това време Призрачен не спираше да разпитва наляво-надясно за коне, но единственото, което получи, бяха много предложения за вълци, един стар кон, който едвам ходеше, малко топъл хляб и благочестива оркска псувня. Беше обиколил цялата източна част, но така и не намери нищо – явно щяха да го карат пеша. Реши да поседне на стената, която пазеше откъм Азшара и да погледа далечното, необятно небе. Рядко обръщаше внимание на подобни детайли-вероятно страничен ефект от частичната му лудост – но случеше ли се, можеше да го прави с часове.Просто седеше, клатеше си краката на ръба на стената и се взираше в далечнината.Такава красота...такова изящество...
-Призрачен, разтърси се и ни намери някакъв превоз.Ако няма коне, поне нещо, което да ни откара до другия континент. Побъркан, ти мини и вземи достатъчно храна за тримата за сравнително дълъг престой, но не прекалено много! Аз имам да свърша нещо...важно. Среща пред кулата за уиверни след 2 часа.
Спътниците му само кимнаха в знак на съгласие и тръгнаха – уорлокът с неговата странна походка, а воинът със самочувствието на цял лъв, та и отгоре.А Касандрас ги гледаше със страх, но и с утеха. Щеше да ги въвлече в най-опасното пътешествие в живота им, но след всичко преживяно заедно мислеше, че ще успеят да се измъкнат живи от него.
Разтърси глава и изгони съмненията от нея. Сега нямаше време за тях, имаше много по-важна работа. Сложи си качулката и призова лека мъгла около себе си – там, където отиваше, не трябваше никой да го познае, иначе можеше да види главата си забучена на копие пред Огримар заради срещи с подозрителни лица...Но в момента нямаше друг избор. Провери дали лицето му е добре скрито и тръгна по улиците на оркската столица в търсене на едно пропаднало заведение, свърталище на отрепки. Звездите над него блестях ярко с блясъка на Елун и осветяваха тясните улички покрай ниските, кръгли къщурки на орките.В средата на големия площад зад втората порта на Огримар се издигаше кула, най-високата от целия град – от там тръгваха всички уиверни за половината Калимдор и се наблюдаваха земите около града. Носеше се легенда, че някога кулата била нападната от далечен уиверн-патриарх, родоначалник на всички тези странни същества, който я опожарил до основи. Сега нямаше и следа, останала от тогава, но историята оставаше. Черепът изсумтя и продължи надясно, към някаква дълга улица със стотици къщи и малки сгради за грънтовете, където прекарваха нощите през студените зими. Между две големи здания, предназначени за вълците на пазачите, се виждаше тясна пътечка към тъмно пространство отзад.Касандрас се огледа и бързо се шмугна, походи малко и стигна до гола стена.Според малкото писмо, което бе получил, трябваше да натисне точно определена тухла, потърси я с поглед и се опита да я натисне.Ефект-никакъв.Опита със съседната – пак същото.Явно имаше някаква уловка – помисли и си спомни един ред от бележката – “Спомни си думите на Силванас, когато се събуди!”. Какво му бе казала тя?Какво?Не можеше да се сети...тогава те сами изникнаха в съзнанието му.”Служи на мен и ще бъдеш възнаграден.”.Тогава си спомни наградата си за успешна мисия – малък скиптър с неголяма магична мощ.Извади го и почука по тухлата и “О,чудо!”, стената пред него се отмести и отвори вход към тунел, който изглеждаше,че води дълбоко под града.Нощта май тепърва започваше...
През това време Призрачен не спираше да разпитва наляво-надясно за коне, но единственото, което получи, бяха много предложения за вълци, един стар кон, който едвам ходеше, малко топъл хляб и благочестива оркска псувня. Беше обиколил цялата източна част, но така и не намери нищо – явно щяха да го карат пеша. Реши да поседне на стената, която пазеше откъм Азшара и да погледа далечното, необятно небе. Рядко обръщаше внимание на подобни детайли-вероятно страничен ефект от частичната му лудост – но случеше ли се, можеше да го прави с часове.Просто седеше, клатеше си краката на ръба на стената и се взираше в далечнината.Такава красота...такова изящество...
[i]Dread One[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
- Wolfy
- Лейтенант (Lieutenant)
- Мнения: 318
- Регистриран: съб окт 15, 2005 7:42 am
- Местоположение: Wonderland
- Контакти:
Някой ме разбута и се събудих.
--Вече е време да тръгваме?--
--Да.--някакъв непознат глас.Обърнах се и се озовах лице в лице с едно прасе Разормен.
--Опа.--тръгнах да вадя меча си,но нещо силно ме удари в гърба.
--Ставай!Грух.--прасе гадно.Около мен имаше около пет двукраки свине,въоражени с лопати и копия.Но нямаше и следа от Ишара.
--Да го сготвим.--каза някакво грозно изчадие.
--Тоя е само кокали.--каза друга свиня.
--Да го водим при шамана,грух.Може да го принесе в жертва.--каза трето неуписуемо грозно същество.
--Ха ха ха грух грух.--завързаха ме и ме повлякоха през пустинята.Слънцето още не се подаваше над хоризонта.Петимата ми похитители миришеха отвратително.А къде ли беше Ишара...сигурно е станала невидима и е някъде наоколо.
--Ишара?--казах аз.
--Ехо?--но никой не ми отговори.
--Може ли да ги убиеш тези смрадливци?--но не ми даде никакъв знак за присъствието си.
--Мърдай!--и продължихме.
След час вървене стигнахме до нещо оградено със дървени стени и кости.Предполагам прасешки лагер.Влязоме вътре през една вдигаща се врата.След това се насочихме към една колиба с много висящи кости по нея.Вкараха ме вътре.
--Наколене.--ритнаха ме и паднах на земята.Изведнъж пред мен се появи едно малко двукрако прасе.Беше по нисък от мен на колене.Миришеше още по гадно и онези петимата взети заедно.Беше с криви зъби,с грозни уши.
--Защо ми носите кокали?Не стават за ядене.грух.--с отвратителен старчески глас го каза.
--Видяхме го в пустинята и го доведохме.--каза тъпо един.
--ЕЕ след като е тук....да го разглобим.--
--Да ме какво?--и той извади един чук от някакво съндъче в края на стаята.
--Последни думи?--
--Ако ме пуснат ще ти извия врата малко смърдящо прасе такова,ще оскубя кривите ти уши,ще те дам не кодо,малка криво зъба гад такава.--говорех си съвсем нормално,а тъпчото ме гледаше.
--Нищо ли няма да кажеш?--той си приближи зурлата към мен и усетих зловонния му дъх.
--Е добре може би ще крещих.--каза той и вдигна чука над главата си.Обаче не издържа на тежеста и падна назад.Прасетата се размяха.
--Какво се смеете?--и той направи нов опит.
--Ще ти счупя....ще,ще о-о....--и отново падна назад.Изведнъж той се вдигна от земята и полетя.
--К-к каво става?--каза той и се оглеждаше.
--Гледайте шамана лети.--добре,че ни го каза глупаво прасе такова.
--Свали ме долу.--изведнъж старчето се обърна с главата надолу.После започна да прави кръгове и да се люлее.
--Помощ!Става ми лошо.--крещеше той.После започна да прави лупинги.
--Някой да ме свали!--колко е безпомощен,а петте прасенца гледаха много интелигентно.Изведнъж шамана излетя през вратата,падна на земята,претърколи се няколко пъти и се блъсна в една лопата.Прасетата излязоха да го свестят.Останах сам.Въжетата около ръцете ми се развързаха.
--Защо се забави толкова?--попитах Ишара без да я виждам.
--Ами хи хи беше ми смешно да гледам как те влачат.--каза тя.Извадих меча си и изкочих от палатката.
--Днес ще ядем свинско!-- и размахах меча пред грозните им мутри.Една лопата полетя към мен,но аз я парирах и ударих един юмрук в зурлата на нападателя.След това едно копие се устреми към мен,аз скочих настрани и се претърколих при свинете.Забих меча в задните части един Разормен и той започна да квичи и да бяга из лагера.Трите прасета атакуваха едновременно.Завъртях се с меча и отбих двете лопати.Ритнах едното прасе.След това скочих върху другия и ритнах третия.Онзи ме свали от главата си,вдигна лопатата над главата си и тогава прасето се стовари върху мен.
--Махни го.--казах на Ишара,която сигурно беше нокаутирала.Дебелото туловище се претърколи настрани.
--Блогодаря.--казах и.
--А ти къде си тръгнал?--извиках на малкия шаман,които се отдалечаваше тихо.Ишара стана видима и изтреля една стрела,която се заби пред грозника.Отидохме при него.
--Н-не не пощадете ме.Моля ви!-хванах го за яката и го вдигнах във въздуха.
--Съжалявам.Аз,аз нямаше да те ударя.--метнах го във въздуха.Той полетя като малка пискаща играчка и тупна в пясъка.А и размерите му бяха като на играчка.
--Аз ще направя всичко ,което кажете само не ме убивайте.--квичеше гадинката.
--Какво да го правим?--попитах спътницата ми.
--Амии....--
--Щ-ще направя всичко ,дори ще ви кажа къде има дракони,или руни или ще...--мрънкаше той.
--Какви дракони?--попита тя,пред усещайки какво щях аз да питам.
--А-аспекти и....--
--Къде?--
--На Нортренд има един,знам пътя до портала водещ до него.--каза прасчо.
--Къде е портала?--попита Ишара.
--Зад тези планини.На скалистите хълмове.--
--Заведи ни до там.--каза тя.
--Нужно ли е?--попитах аз.
--Ами....да.-
--Ех,добреее.Мърдай прасе.--и го ритнах да тръгва.
--Бъди по мил с него.--каза тя.
--Той искаше да ме разглоби.--
--Може би си има добра страна.--каза тя.
--Да аз съм много мил и добър и чаровен.--каза малкото грозно прасе.
--Недумай.--елфите са странни винаги търсят доброто у...хората.
И така водени и едно малко двукрако прасе тръгнахме да търсим портал към дракон аспект.
Само така можех да помогна да Черния череп и да му докажа ,че съм на негова страна.
--Вече е време да тръгваме?--
--Да.--някакъв непознат глас.Обърнах се и се озовах лице в лице с едно прасе Разормен.
--Опа.--тръгнах да вадя меча си,но нещо силно ме удари в гърба.
--Ставай!Грух.--прасе гадно.Около мен имаше около пет двукраки свине,въоражени с лопати и копия.Но нямаше и следа от Ишара.
--Да го сготвим.--каза някакво грозно изчадие.
--Тоя е само кокали.--каза друга свиня.
--Да го водим при шамана,грух.Може да го принесе в жертва.--каза трето неуписуемо грозно същество.
--Ха ха ха грух грух.--завързаха ме и ме повлякоха през пустинята.Слънцето още не се подаваше над хоризонта.Петимата ми похитители миришеха отвратително.А къде ли беше Ишара...сигурно е станала невидима и е някъде наоколо.
--Ишара?--казах аз.
--Ехо?--но никой не ми отговори.
--Може ли да ги убиеш тези смрадливци?--но не ми даде никакъв знак за присъствието си.
--Мърдай!--и продължихме.
След час вървене стигнахме до нещо оградено със дървени стени и кости.Предполагам прасешки лагер.Влязоме вътре през една вдигаща се врата.След това се насочихме към една колиба с много висящи кости по нея.Вкараха ме вътре.
--Наколене.--ритнаха ме и паднах на земята.Изведнъж пред мен се появи едно малко двукрако прасе.Беше по нисък от мен на колене.Миришеше още по гадно и онези петимата взети заедно.Беше с криви зъби,с грозни уши.
--Защо ми носите кокали?Не стават за ядене.грух.--с отвратителен старчески глас го каза.
--Видяхме го в пустинята и го доведохме.--каза тъпо един.
--ЕЕ след като е тук....да го разглобим.--
--Да ме какво?--и той извади един чук от някакво съндъче в края на стаята.
--Последни думи?--
--Ако ме пуснат ще ти извия врата малко смърдящо прасе такова,ще оскубя кривите ти уши,ще те дам не кодо,малка криво зъба гад такава.--говорех си съвсем нормално,а тъпчото ме гледаше.
--Нищо ли няма да кажеш?--той си приближи зурлата към мен и усетих зловонния му дъх.
--Е добре може би ще крещих.--каза той и вдигна чука над главата си.Обаче не издържа на тежеста и падна назад.Прасетата се размяха.
--Какво се смеете?--и той направи нов опит.
--Ще ти счупя....ще,ще о-о....--и отново падна назад.Изведнъж той се вдигна от земята и полетя.
--К-к каво става?--каза той и се оглеждаше.
--Гледайте шамана лети.--добре,че ни го каза глупаво прасе такова.
--Свали ме долу.--изведнъж старчето се обърна с главата надолу.После започна да прави кръгове и да се люлее.
--Помощ!Става ми лошо.--крещеше той.После започна да прави лупинги.
--Някой да ме свали!--колко е безпомощен,а петте прасенца гледаха много интелигентно.Изведнъж шамана излетя през вратата,падна на земята,претърколи се няколко пъти и се блъсна в една лопата.Прасетата излязоха да го свестят.Останах сам.Въжетата около ръцете ми се развързаха.
--Защо се забави толкова?--попитах Ишара без да я виждам.
--Ами хи хи беше ми смешно да гледам как те влачат.--каза тя.Извадих меча си и изкочих от палатката.
--Днес ще ядем свинско!-- и размахах меча пред грозните им мутри.Една лопата полетя към мен,но аз я парирах и ударих един юмрук в зурлата на нападателя.След това едно копие се устреми към мен,аз скочих настрани и се претърколих при свинете.Забих меча в задните части един Разормен и той започна да квичи и да бяга из лагера.Трите прасета атакуваха едновременно.Завъртях се с меча и отбих двете лопати.Ритнах едното прасе.След това скочих върху другия и ритнах третия.Онзи ме свали от главата си,вдигна лопатата над главата си и тогава прасето се стовари върху мен.
--Махни го.--казах на Ишара,която сигурно беше нокаутирала.Дебелото туловище се претърколи настрани.
--Блогодаря.--казах и.
--А ти къде си тръгнал?--извиках на малкия шаман,които се отдалечаваше тихо.Ишара стана видима и изтреля една стрела,която се заби пред грозника.Отидохме при него.
--Н-не не пощадете ме.Моля ви!-хванах го за яката и го вдигнах във въздуха.
--Съжалявам.Аз,аз нямаше да те ударя.--метнах го във въздуха.Той полетя като малка пискаща играчка и тупна в пясъка.А и размерите му бяха като на играчка.
--Аз ще направя всичко ,което кажете само не ме убивайте.--квичеше гадинката.
--Какво да го правим?--попитах спътницата ми.
--Амии....--
--Щ-ще направя всичко ,дори ще ви кажа къде има дракони,или руни или ще...--мрънкаше той.
--Какви дракони?--попита тя,пред усещайки какво щях аз да питам.
--А-аспекти и....--
--Къде?--
--На Нортренд има един,знам пътя до портала водещ до него.--каза прасчо.
--Къде е портала?--попита Ишара.
--Зад тези планини.На скалистите хълмове.--
--Заведи ни до там.--каза тя.
--Нужно ли е?--попитах аз.
--Ами....да.-
--Ех,добреее.Мърдай прасе.--и го ритнах да тръгва.
--Бъди по мил с него.--каза тя.
--Той искаше да ме разглоби.--
--Може би си има добра страна.--каза тя.
--Да аз съм много мил и добър и чаровен.--каза малкото грозно прасе.
--Недумай.--елфите са странни винаги търсят доброто у...хората.
И така водени и едно малко двукрако прасе тръгнахме да търсим портал към дракон аспект.
Само така можех да помогна да Черния череп и да му докажа ,че съм на негова страна.
- Sabret00th
- Майор (Major)
- Мнения: 1561
- Регистриран: пон яну 09, 2006 7:43 pm
- Местоположение: Rock City, 22 Acacia Avenue
- Контакти:
Харесва се бре, много даже....е колко хора го четат 
Последна промяна от Sabret00th на чет ное 23, 2006 8:35 am, променено общо 1 път.
[quote="Ludetina"]Цитат(Ludetina @ Aug 17 2008, 21:35) `бичам луди хора - в тях е истината ;)[/quote][color=#8b0000][b]Everybody's playing revolution roulette[/b]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
- blood_dodo
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 1499
- Регистриран: чет дек 30, 2004 7:31 am
- Местоположение: Jedi Academy(a.k.a. Jedi Concil) 2:199:8
- Контакти:
Мене ме кефи доста. Продължавайте 
Последна промяна от blood_dodo на чет ное 23, 2006 8:35 am, променено общо 1 път.
QUOTE (dim4o)Пияници пусштиняци и завирачи под каосовото бюро сте виййй[/quote]
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
-
DeadMan
- Майор (Major)
- Мнения: 2075
- Регистриран: пет окт 14, 2005 2:23 pm
- Местоположение: Централни Софийски гробища,място 215
- Контакти:
Черепът ходеше все по-бавно и по-бавно – огромни паяжини, придружени от паяци блокираха някои от разклоненията на тунела(колко ли дълго не е бил използван си мислеше магьосникът) и често се стигаше до нежелани, но принудителни схватки, завършващи с миризмата на опечено паешко. С всяка следваща крачка тунелът, който според указанията трябваше да е верен, се стесняваше все повече и повече, сякаш за да не допуска гигантските орки или таурени толкова дълбоко, дори случайно да попаднеха в този лабиринт от разклонения.Накрая дори за сравнително хилавия – буквално кожа и кости – немъртъв беше трудно да се промушва и се наложи да ходи странично. Тъкмо си мислеше, че е сбъркал, когато внезапно пред него се отвори кръгло помещение с единствен капак в средата. Приближи се леко и провери за някакви заклинания, но усети странно познати защити...такива, каквито бе виждал с очите си да изграждат личните уорлоци на самата Силванас. Нима те бяха направили такава матрица и тук, насред Огримар? Без Трал или който и да е шаман да ги усети? Дори те едва ли имаха подобна магична мощ...но може би с малко помощ? Всичко ставаше прекалено заплетено...
Касандрас повдигна капака и зърна дълги вити стълби, облени в черно сияние. Значи все пак уорлоците са били тук – само те знаеха как се прави подобна магия, разпознаваща дали през нея минава немъртъв или не, но и имаха вложени профили, които трябваше всеки преминаващ да изпълнява, иначе сигнализираха на създателите си. Дали той беше в тази листа? Малко вероятно, но любопитсвото го тласна да вземе стъпалата с бърза крачка. Те се виеха все по-дълбоко и по-дълбоко в земята под оркската столица, сякаш водеха до сърцето на Калимдор. Къде, в името на Боговете, го водеха и какво би искал някой, който се крие на подобно място, от него? Явно тепърва предстоеше да разбере – пред него се откри пореден тунел, изключително тъмен, водещ навътре в странна бяла скала, приличаща на...митрил? Нима тук, под Огримар, имаше митрил? Невъзможно! И все пак пред него се виждаше цяла жила от този метал, просто той не можеше да се сбърка! В какво, по Артас, се забърка...
Далеч над него Побъркан или Осаг, както бе неговото име преди промяната(така наричаха всички немъртви преминаването към задгробния си живот) се буташе като диво прасе сред огромната тълпа в препълнения пазар на града. От почти час чакаше някаква майка орк с двете си деца да напазарува – орките можеха да носят много товар и тази явно мислеше да напазарува за доста,доста време напред...Макар другите да чакаха безразлично, един войн, свикнал да е постоянно в движение, едвам се удържаше да не извади брадвата и да не направи ръчно коридорче до продавача на сурово и осолено месо....Рядко се замисляше, особено с тази елфка около тях напоследък тези моменти бяха станали по-чести от раждането на безкосмен таурен.Може би иначе щеше да се сети ,че може първо да вземе другите нужни неща и да се върне тук чак накрая....
Касандрас повдигна капака и зърна дълги вити стълби, облени в черно сияние. Значи все пак уорлоците са били тук – само те знаеха как се прави подобна магия, разпознаваща дали през нея минава немъртъв или не, но и имаха вложени профили, които трябваше всеки преминаващ да изпълнява, иначе сигнализираха на създателите си. Дали той беше в тази листа? Малко вероятно, но любопитсвото го тласна да вземе стъпалата с бърза крачка. Те се виеха все по-дълбоко и по-дълбоко в земята под оркската столица, сякаш водеха до сърцето на Калимдор. Къде, в името на Боговете, го водеха и какво би искал някой, който се крие на подобно място, от него? Явно тепърва предстоеше да разбере – пред него се откри пореден тунел, изключително тъмен, водещ навътре в странна бяла скала, приличаща на...митрил? Нима тук, под Огримар, имаше митрил? Невъзможно! И все пак пред него се виждаше цяла жила от този метал, просто той не можеше да се сбърка! В какво, по Артас, се забърка...
Далеч над него Побъркан или Осаг, както бе неговото име преди промяната(така наричаха всички немъртви преминаването към задгробния си живот) се буташе като диво прасе сред огромната тълпа в препълнения пазар на града. От почти час чакаше някаква майка орк с двете си деца да напазарува – орките можеха да носят много товар и тази явно мислеше да напазарува за доста,доста време напред...Макар другите да чакаха безразлично, един войн, свикнал да е постоянно в движение, едвам се удържаше да не извади брадвата и да не направи ръчно коридорче до продавача на сурово и осолено месо....Рядко се замисляше, особено с тази елфка около тях напоследък тези моменти бяха станали по-чести от раждането на безкосмен таурен.Може би иначе щеше да се сети ,че може първо да вземе другите нужни неща и да се върне тук чак накрая....
[i]Dread One[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
- Wolfy
- Лейтенант (Lieutenant)
- Мнения: 318
- Регистриран: съб окт 15, 2005 7:42 am
- Местоположение: Wonderland
- Контакти:
Вървяхме през пустинята.Слънцето силно нажежаваше пясъка.Нямахме вода,нито храна просто вървяхме след тази дребна гадинка в устата на дракона.Хъм...дракони.Мисля си ,че точно това търсеше Артас....аспекти.Така и не разбрах тяхното значение,но мисля,че не трябва да попадат в ръцете на злия крал.
--Питай гадината къде отиваме.--казах на Ишара.
--Къде отиваме,малки приятелю?--попита мило тя,малкото грозно същество.
--Казвам се Туик шаманът.И отиваме към планината.--изгрухтя той.
--В планината?--каза елфката.
--Даам,там ще потърсим един отшелник,който ще ни покаже порталът към аспекта на Нортренд.--каза той.
--Дано да не срещнем други ,като него.--казах аз.
--Ти много мила и очарователна.--каза Туик на Ишара.
--Благодаря.--каза тя,а аз му теглих такъв ритник,че излетя един метър и захапа пясъка.
--За разлика от този дребнав труп.--каза той и изпля пясък.
--Той защо не говори?--попита той.
--Ами...--каза Ишара.
--Сигурно в гърлото му е заседнал голям подземен червей.--прекъсна я той и получи нов ритник.
--Да продължаваме.--каза той.
--Ама кажете ми ,как стана така,че немъртав и красива елфка вървят през пустинята?--попита прасето.
--Дълга история.--каза тя.
--Ще ми помогнеш ли?Да спрем Артас.--попитах я.Ишара кимна.
И продължихме през пустинята.Аз подритвах прасето и вървяхме към планината,който бавно започна да се издига във далечината.
--Още малко.--каза Туик.Приближавахме една оранжева планина.Продължихме по пясъка и с всяка крачка се приближавахме към планината.Изведнъж нещо се разклати земята.
--К-какво?--попита прасето.Изведнъж пясъка пред нас се надигна и излязоха няколко скелета изпод него.
--Хубаво.--извадих меча си.Ишара насочи арбалета си към един от тях и стреля.Стрелата се заби и остана във черепа му.
--Какви са тия?--попита тя.
--Безсмъртни....е почти.Вземи нещо по-голямо да ги разбием на кокалчета.--казах аз и замахнах с меча към друг от тях.Той парира,завъртях меча и го забих между ребрата му,извадих меча и нанесох силен страничен удар в таза му,като го разсякох на две.Обаче горната част започна да лази и да маха с меча.Другите два нападнаха.Ишара ритна скелета със стрелата в челюста и черепът му излетя.Другият се нахвърли върху мен,парирах ударите на меча му,една атака премина покрай мен и аз му ударих един юмрук в главата.Долната му челюст излетя.Той ме блъсна назадно аз го хванах за главата и му счупих врата,после му разтроших ребрата и му откъснах единия крак.
--Помощ!--извика Туик държан за яката от скелета без глава.Той хвана прасето и го сложи на врата си,мислейки го за главата си.
--Кажете му да ме пусне!--каза шамана.
--Той да не ни е домашен любимец?--казах аз.Тогава Ишара ритна скелета и прасчо падна в пясъка.Хвана го за гръбначния стълб и го счупи на две.
--Брей!--казах аз.
--Важна е преценката.--каза тя.И продължихме към планината.
Скоро стигнахме до подножието.
--Добре доведох ви,аз ще тръгвам.--каза Туик и се обърна,но аз го хванах.
--Е стръмно е,а аз съм малъки за това най-добре....--метнах го нагоре,към планината на една равна част.
--Ох!--чу се от горе.Ишара се затича към скалата,отскочи от нея нагоре и се хвана за ръба където метнах прасчо.Аз се покатерих по камъните.
--А сега на къде прасе?--попитах го.Все забравям,че не мога да говоря.Но той разбра и тръгнахме по една много мъничка пътека между скали и камъни.Пътека се виеше като резба около планината.Прескачахме камъни и се катерехме нагоре.
След три часа катерене спряхме.
--Умирам!Жаден съм,гладен съм,уморен съм.--крещеше Туик.
--Млъквай!--каза изморено Ишара.
--Вече не си мила.--каза уплашено прасето.
--Просто съм изморена.--и тя се протегна.Погледнах нагоре,имаше нещо ,като пещера,но тук горе имаше някаква мъгла и тръдно се виждаше.Оранжева мъгла.
--Да тръгваме.--и отново поехме по пътеката.След триисет минути спряхме пред една черна дупка.
--Тук ли?--попита тя.
--Да....--каза шаманът.И аз влязох.Вървяхме в пълен мрак.Пешерата беше сао една права отсечка навътре в скалата.Изведнъж пред нас се появи леко синьо сияние.Продължихме към него.Завихме зад завоя и видяхме огромен,не колосален портал.Беше кръгъл и синьо бял.Около него обикаляха силите,въртяха се и се превъртага около него.Пред него стоеше един човек в черна роба с качулка.Опираше се на един дълъг стаф.Страческа фигура.Бавно се приближихме до него.Забелязах дълга бяла брада.
--Ехо?--каза елфката.
--О велики друиде.Помогни на тези странници в тяхната борба със злото.Позволи им да преминат през портала,о премъдри.--викаше мистично прасето.
--Аз не съм никакъв друид,глупако.--качулатия се обърна и видях Кел'Тхазад.
--Какво си направил на отшелника?--попита Туик.
--Мха ха ха.--исмя се той.
--Какво търсиш тук подла змия?--казах му.
--Сигурно се питаш,какво търся тук.Търся дракон аспект.Ха ха ха...--каза той.
--Туко що премина армията ми през портала.Закъсняхте.--каза той.
--О,не.--каза Ишара.
--Ха ха ха.--Кел изтреля една зелена вълна към нас и после всичко стана тъмно.Паднах по гръб и.....
--Питай гадината къде отиваме.--казах на Ишара.
--Къде отиваме,малки приятелю?--попита мило тя,малкото грозно същество.
--Казвам се Туик шаманът.И отиваме към планината.--изгрухтя той.
--В планината?--каза елфката.
--Даам,там ще потърсим един отшелник,който ще ни покаже порталът към аспекта на Нортренд.--каза той.
--Дано да не срещнем други ,като него.--казах аз.
--Ти много мила и очарователна.--каза Туик на Ишара.
--Благодаря.--каза тя,а аз му теглих такъв ритник,че излетя един метър и захапа пясъка.
--За разлика от този дребнав труп.--каза той и изпля пясък.
--Той защо не говори?--попита той.
--Ами...--каза Ишара.
--Сигурно в гърлото му е заседнал голям подземен червей.--прекъсна я той и получи нов ритник.
--Да продължаваме.--каза той.
--Ама кажете ми ,как стана така,че немъртав и красива елфка вървят през пустинята?--попита прасето.
--Дълга история.--каза тя.
--Ще ми помогнеш ли?Да спрем Артас.--попитах я.Ишара кимна.
И продължихме през пустинята.Аз подритвах прасето и вървяхме към планината,който бавно започна да се издига във далечината.
--Още малко.--каза Туик.Приближавахме една оранжева планина.Продължихме по пясъка и с всяка крачка се приближавахме към планината.Изведнъж нещо се разклати земята.
--К-какво?--попита прасето.Изведнъж пясъка пред нас се надигна и излязоха няколко скелета изпод него.
--Хубаво.--извадих меча си.Ишара насочи арбалета си към един от тях и стреля.Стрелата се заби и остана във черепа му.
--Какви са тия?--попита тя.
--Безсмъртни....е почти.Вземи нещо по-голямо да ги разбием на кокалчета.--казах аз и замахнах с меча към друг от тях.Той парира,завъртях меча и го забих между ребрата му,извадих меча и нанесох силен страничен удар в таза му,като го разсякох на две.Обаче горната част започна да лази и да маха с меча.Другите два нападнаха.Ишара ритна скелета със стрелата в челюста и черепът му излетя.Другият се нахвърли върху мен,парирах ударите на меча му,една атака премина покрай мен и аз му ударих един юмрук в главата.Долната му челюст излетя.Той ме блъсна назадно аз го хванах за главата и му счупих врата,после му разтроших ребрата и му откъснах единия крак.
--Помощ!--извика Туик държан за яката от скелета без глава.Той хвана прасето и го сложи на врата си,мислейки го за главата си.
--Кажете му да ме пусне!--каза шамана.
--Той да не ни е домашен любимец?--казах аз.Тогава Ишара ритна скелета и прасчо падна в пясъка.Хвана го за гръбначния стълб и го счупи на две.
--Брей!--казах аз.
--Важна е преценката.--каза тя.И продължихме към планината.
Скоро стигнахме до подножието.
--Добре доведох ви,аз ще тръгвам.--каза Туик и се обърна,но аз го хванах.
--Е стръмно е,а аз съм малъки за това най-добре....--метнах го нагоре,към планината на една равна част.
--Ох!--чу се от горе.Ишара се затича към скалата,отскочи от нея нагоре и се хвана за ръба където метнах прасчо.Аз се покатерих по камъните.
--А сега на къде прасе?--попитах го.Все забравям,че не мога да говоря.Но той разбра и тръгнахме по една много мъничка пътека между скали и камъни.Пътека се виеше като резба около планината.Прескачахме камъни и се катерехме нагоре.
След три часа катерене спряхме.
--Умирам!Жаден съм,гладен съм,уморен съм.--крещеше Туик.
--Млъквай!--каза изморено Ишара.
--Вече не си мила.--каза уплашено прасето.
--Просто съм изморена.--и тя се протегна.Погледнах нагоре,имаше нещо ,като пещера,но тук горе имаше някаква мъгла и тръдно се виждаше.Оранжева мъгла.
--Да тръгваме.--и отново поехме по пътеката.След триисет минути спряхме пред една черна дупка.
--Тук ли?--попита тя.
--Да....--каза шаманът.И аз влязох.Вървяхме в пълен мрак.Пешерата беше сао една права отсечка навътре в скалата.Изведнъж пред нас се появи леко синьо сияние.Продължихме към него.Завихме зад завоя и видяхме огромен,не колосален портал.Беше кръгъл и синьо бял.Около него обикаляха силите,въртяха се и се превъртага около него.Пред него стоеше един човек в черна роба с качулка.Опираше се на един дълъг стаф.Страческа фигура.Бавно се приближихме до него.Забелязах дълга бяла брада.
--Ехо?--каза елфката.
--О велики друиде.Помогни на тези странници в тяхната борба със злото.Позволи им да преминат през портала,о премъдри.--викаше мистично прасето.
--Аз не съм никакъв друид,глупако.--качулатия се обърна и видях Кел'Тхазад.
--Какво си направил на отшелника?--попита Туик.
--Мха ха ха.--исмя се той.
--Какво търсиш тук подла змия?--казах му.
--Сигурно се питаш,какво търся тук.Търся дракон аспект.Ха ха ха...--каза той.
--Туко що премина армията ми през портала.Закъсняхте.--каза той.
--О,не.--каза Ишара.
--Ха ха ха.--Кел изтреля една зелена вълна към нас и после всичко стана тъмно.Паднах по гръб и.....
- blood_dodo
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 1499
- Регистриран: чет дек 30, 2004 7:31 am
- Местоположение: Jedi Academy(a.k.a. Jedi Concil) 2:199:8
- Контакти:
Якоо. Ма Артас и Кел'Тузад не са ли от 1 team?
Умрелия:От един са, Артас е нападател, Кел-вратар
Умрелия:От един са, Артас е нападател, Кел-вратар
Последна промяна от blood_dodo на чет ное 23, 2006 8:35 am, променено общо 1 път.
QUOTE (dim4o)Пияници пусштиняци и завирачи под каосовото бюро сте виййй[/quote]
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)
[url=http://youtube.com/watch?v=8GSmsoZ79Rk]Youth kills entire family in bloodthirsty rampage[/url] :):):)