Разказ за могъщество и магия или историятa на един старец

[xaxaxa]

Разказвам ви тази история от света в който живея- свят изпълнен с мрак и светлина, с добро и зло. Всъщност ще ви го кажа не по мое желание. Днес на 06.06.06 моят свят ще спре да съществува или може би ще се прероди. Не знам какво ще стане, зависи изцяло от боговете. Както и да е нека започнем разказа отначало.
Преди известно време имаше един млад магьосник, поклонник на бога на светлината. Той беше един от най-силните възпитаници на академията и неговото завършване наближаваше. Предстоеше му да поеме по нов път, да стане чирак на някой могъщ маг или да потърси извора на знанието сам. Време му беше- скоро ставаше на 19 години.
Селер си спомняше и добрите и лошите моменти в неговото обучение, но един ден се запечата в неговото съсзнание като болест. Спомяше си деня на неговото избиране.
Беше на 12 години. Един стар и мъдър маг го въведе в една стая съдържаща статуи на 3-те главни бога- този на светлината-Паладин, богът на неутралността- Гелейъс и богът на злото и мрака- Белиал. На младото момче не му беше оставен никакъв избор. Още от самото начало родителите му казваха да избере светлината и нищо друго. Все пак тогава любопитството в младежа взе връх и отиде да разгледа титаничните статуи. Първа беше тази на Паладин- храбър рицар облечен в блестящи доспехи, носещ оръжието на правдата и доброто. Около него витаеше аура на спокойствие и душевен мир. Въпреки доста ограничените си магически способности тогава Селер можеше да усети интелекта и могъществото извиращи от бога на неутралността. Той беше представен като човек, облечен в сиво навел се да прочете пасаж от някаква книга. Селер така и не се беше усетил кога беше застанал пред склуптурата на богът на тъмнината. Преди беше се замислял за него с отвращение и гадост, но сега единственото нещо което можеше да усети беше страх и уважение към древния. Такова голямо количество магическа енергия се беше събрала около статуята, че младежа се парализира. Изведнъж глас, разцепващ земята, но същевременно по-студен от смъртта му заговори:
- Усещам могъща аура около теб смъртни. Усещам, че си наследник на огромна сила. Можеш да ми бъдеш от полза. Присъедини се към орденът на тъмнината и ще откриеш сила каквато не си очаквал.
Селер имаше неприятното предчувствие, че не старият маг го беше заговорил. Все пак по някаква необяснима за него причина, младежа намери сили да отговори:
- Няма да последвам пътя на мрака. Паладин ще бъде моят водач.
- Как смееш да ми противоречиш смъртни?
Селер можеше да усети гнева на божеството, въпреки че статуята на човек наметнал черно наметало не издаваше движение или звук. Старият маг изглеждаше замръзнал във времето. Беше сам. Единственото, което намери за добре да направи беше да се поклони, да се поклони до земята.
-Зарежи тези глупости. Ти си едно нищожно мекотело като всички хора на този свят, но ако се промениш някой ден, аз ще те намеря и тогава ти ще ми принадлежиш.
Сякаш след цяла вечност времето възвърна нормалния си ход и Селер видя стария маг да подканя по-бързо да направи своя избор.
........................................................................................................
........................................................................................................
Ех, май никога нямаше да забрави този разговор. Само вярата в светлината даваше сила на Селер да си спомня за този миг, толкова отдавна назад във времето или може би не беше толкова отдавна. Точно тогава неговият приятел от училище, елфът Триан го попита закачливо:
-Е накъде сега млади магьоснико?
-Ами незнам. Накъде съдбата определи. Първо обаче искам да се завърна при семейството ми, което ми напомня да те попитам защо не дойдеш с мен? И без това горското ти царство е по пътя.
След кратък размисъл Триан се съгласи. Селер си отдъхна, нямаше да откаже малко компания през дългия път до вкъщи.
На следващата сутрин, двамата магьосници потеглиха на дълъг път, изпълнени с надежда и щастие без да знаят че това пътуване ще промени живота им.
Ами това беше от мен за днеска. Надявам се да ви е харесало защо утре ще продължа да творя независимо да ли ви харесва или не. Не обръщайте внимание на правописа.
След не толкова кратка почивка, ваш хахаха

[EvilForce]

Въх ,добро е искам още!

[xaxaxa]

Сори, че доста време нищо не съм писал ама имам изпити та трябва да се подготвям.

[paksizabravihpass-a6efe!]

Напомни ми да те черпя,а?Много е добро!
И искам продължение преди да те черпя.Като си вземеш изпитите де.

[xaxaxa]

И така след дълго отсъствие продължавам произведението си( проклети да са всички изпити).
Селер отвори очи. Никак не му се искаше да стане, но ако не беше той, проклетия елф Триан щеше да спи до обяд. Слънцето току що изгряваше, озарявайки четвъртия ден от тяхното пътуване. Гората беше Куедревил беше наистина красива. Дори завеян магъозник като Селер можеше да я оцени- царството създадено зелено, стени създадени от огромни дървета. Росата също даваше своя принос-земята блестеше ослепително. След 10 минути Триан, верният приятел на Селер, беше събуден и се приготвяше да продължат пътя си. Скоро двете им бели роби се понесоха, отразявайки светлината от слънцето. Наближаваше обяд.
-Ей Селер кога ще обядваме бе човек. Боя се че елфите не са толкова издръжливи колкото хората, когато стане дума за храна.
-Мислех, че е точно обратното. Нали уж вие елфите черпите сила от природата.
-Повечето от нас да, но не и магьосниците, ние си обичаме доброто старо месо. Хей Селер не усещаш ли нещо нередно във въздуха?
Току що бяха излезнали на една огромна поляна, на която изненадващо нямаше нито едно дърво.
-Наистина усещам древно зло и омраза, но как е възможно точно тук. Какво зло би замърсило тази гора, най-древната от всички?
В този момент дойде отговора на техния въпрос. Срещу тях изкочиха трима демона. Селер прокле под нос. Не ги ли изгонихме тези дяволски твари??? Демоните си бяха доста големички за вида им. По-високи от 2 метра, екипирани в черни ризници, които сякаш поглъщаха светлината. Носеха огромни мечове от черна стомана, чиито върхове горяха в пламъка на ада. В зелените им очи освен омраза и злоба се четяха и интелигентност. Бяха точно такива за каквито Селер беше четял в книгите. Беше прочел и още нещо- срещите между магъоцници в бели роби и тези рогати зверове никога не минаваха добре.
-Селер ти ги задръж по далече от мен, докато аз очертая двойния кръг на защитата на земята. Той би трябвало да ги задържи докато измислим какво да направим. Спокойно имам нужните съставки.
-Да ти кажа честно съм адски спокоен. Въобще не се притеснявам, че след малко ще бъда разсечен на две от няколко рогати същества. Побързай с кръга!!!
Точно в този момент и трите звяра като по команда нападнаха младия магъосник. Селер трескаво очерта руна от защита във въздуха и преговори на ум следващото заклинание. Черните остриета се удариха в невидим щит във въздуха. Тогава Селер започна да рецитира следващото си заклинание. Усещаше как силата на магията преминава през него. Пред трите звяра избухна магическа светлина толкова силна, че не само ослепи злите създания, но и нанесе малко вреди по здравата им броня.
- Триан как се справяш с кръга? Заслепяващото заклинание няма да ги задържи още дълго, а на мен вече ми свършват и идеите и силите.
- Бъди търпелив Селер. Знаеш че дори и най-малката неточност в двойния кръг ще го направи напълно безполезен. Почти свърших, остават още съвсем малко аметиста да подредя.
Двама от демоните започнаха да се съвземат.Посегнаха към мечовете си.
-Готово, извика доволният елф. Идвай!
-На косъм се разминахме. Сега остава само да намерим начин да ги победим преди да са победили двойния кръг. Той просто ни даде време.
Двамата приятели се опитаха да измислят решение на ситуацията. Проблема беше, че в академията не бяха учили никакви заклинания за изпепеляване на демони.
-Селер, май се сещам едно заклинание. Спомням си как веднъж погледнах в книгата на чичо си за заклинания и видях едно заклинание за унищожаване на демони.
- Чичо ти не беше ли неутрален?
- Да беше преди да умре, но както и да е. Помня точните думи, изкаш ли да ти ги кажа.
Селер усещаше, че има нещо нередно в гласа на приятеля си. Познаваше го вече дълго време, за да може да го заблуди.
-И как така си успял да запомниш точните думи толкова дълго. Навярно ти е направило впечатление.
-Ами....., да ти кажа честно, това е заклинание от първата страница, а и обикновено се използва от черните магъосници.
-Какво???? Тоест ти ми казваш, че дори и да обединим силите си, шансът да оцелеем след това мощно заклинание е толкова колкото и за демоните. А и освен това носим бели роби, ако не си забелязъл. Това си чисто светотатство, ако богът ни види да произнасяме черни магии.
През това време демоните се опитваха да разрушат двойния кръг. Появяваха се вече пукнатини сред идеално подредените аметисти.
-Едва ли имаме друга възможност, отговори Триан. Ти решаваш.
-Да наистина нямаме друга алтернатива. Казвай думите и побързай, че тези демони не си поплюват.
-Добре. Тогава Триан започна да реди могъщи и непознати за Селер слова от езика на магията. Въздуха около тях започна да пращи. Запомнили ги? Трябва заедно да ги повторим три пъти. Започваме.
Демоните, които досега се занимаваха с обезвреждането на магията на Триан, усетиха могъществото на думите, които се изливаха върху тях. В сърцата им се прокрадна ново чувство-страх какъвто малко демони са изпитвали. Сега просто им оставаше да гледат и да се надяват.
Селер и Триан повтаряха заклинанието за трети път. Въздуха около тях буквално заплашваше да избухне. Напрежението беше огромно, а магическата енергия, която щеше да бъде пусната на свобода още по-невероятна. Гласовете стихнаха. За миг всичко беше перфектно спокойно. В следващия момент една невидима вълна порази с такава сила демоните, че ги разкъса на парченца и ги извхърли двеста метра напред. вълната обаче не спря дотук. Тя продължи, премина края на поляната и започна да изкоренява вековните дървета с такава лекота сякаш бяха няколко месечни фиданки.
Двамата магъосника се почувстваха толкова изтощени и изпразнени, че припаднаха мигновенно. Дали обаче някога щяха да се събудят?

[paksizabravihpass-a6efe!]

Oh,my God!Ти си страшно талантлив,бре!

[xaxaxa]

Продължение

Болка!!!! Тази дума можеше да опише много точно състоянието на Селер, когато той отвори очи. Пред себе си можеше да види слънцето застопорило се високо в небето. Очевидно наближаваше обяд. Бавно и мъчително Селер възвръщаше двигателните си функции. След около час младият магъоцник можеше да стои на краката си. Огледа гората около себе си. Оказало се,че магията била доста силна- доста от вековните дървета бяха искоренени, от демоните нямаше и следа. Още неможеше да повярва какъв беше магнитутът на магията, която той и Триан бяха освободили. Тази мощ можеше преспокойно да унищожи триста демона, а какво оставаше за трима. Този факт породи мосъл в главата му далеч по-болезнена от болката преди малко. Къде беше елфа??? Къде беше Триан?
Когато Селер най-сетне откри тялото на Триан, малко му оставаше да припадне. Белите роби на младия елф бяха покрити със собствената му кръв. Краката му и ръцете му бяха заели причудливи и невъзможни ъгли, което показваше че са счупени. Човекът бързо коленичи да провери пулса. Вече не знаеше дали парещата болка не идваше от магията или от това, което тя беше причинила. Селер можеше да усети съвсем лек пулс, но той знаеше че приятелят му ще бъде мъртъв след малко. Той беше безпомощен. Единственото, което се сети да направи е да се разреве. Защо Паладин не го беше дарил с бърза и безболезнена смърт? Защо не спаси приятеля му? Какви усилия може да коства спасяването на живот за един бог? Да вървят всички по дяволите! Къде беше този мръсник-да остави приятеля ми да умре. Ще видите вие всичките. Ще си отмъстя, ще ви унищожа всичките, ще стана най-могъщият магъосник на този проклет свят! Последното изречение прозвуча като вик на пълно отчаяние и нещастие. Това последно усилие му коства доста от новодобитите сили. Почувства се празен.
Изведнъж пред него се материализира една фигура облечена в черно. Селер се изправи. Контрастът създаден от двата противоположни цвята на робите беше неповторим. Искрящо бяло, излъчващо светлина и чисто черно поглъщащо я.
-Значи се срещаме отново, а смъртни. Гласът на фигурата беше силен и плътен обаче едновременно с това и студен и сив като смъртта. Селер неможеше да сбърка този човек никъде илу по-скоро божество. Това беше Белиал-богът на злото и тъмнината. Младият магъосник неможеше да превъзмогне отново разрушителната сила и както при предишната им среща той коленичи.
-Е хайде сега забрави формалностите, но какво виждаме тук. Да, виждам че си послушал съвета на родителите си. Личи си по ослепително белите роби, които си навлякъл. Гласът като че ли беше станал за миг по-мек, но следващите няколко изречения божеството изрече с откровена неприязън и отвращение:
-Слуга на Паладин. Колко жалко, че прехваленото божество те е изоставило сега.
-Какво имаш предвид?-попита Селер. Той много добре знаеше отговора, но в момента размишляваше върху друго. Как е възможно божество да приеме форма на човек. Единственият път, по който Белиал можеше да е дошъл е кулата на Висшето Магъосничество през портала, който е охраняван от най-могъщите магъосници в света. Освен това порталът може да бъде отворен само от кулата със съгласието на бога на неутралността. На всичкото отгоре тази кула се намира на другия край на света. Всичко това изглежадаше доста невъзможно, но от друга страна Белиал все още стоеше пред него.
Чак когато се загледа по-добре с магическите си сетива, Селер откри че пред него стои илюзия. Той прокле глупостта си и малко си отдъхна. Все пак обаче могъщата аура около фалшивото божество си беше съвсем истинска. Чак тогава Селер си даде да разбере колко силен е Белиал. Беше потресен от новото откритие, но се постара да не си проличи колко е изплашен.
-Имам предвид, че приятеля ти ще умре всеки момент, а Паладин не си мърда и пръста да го излекува и да го предпази от смъртта.
-Имаш ли нещо впредвид или само си направил тази илюзия, за да ми се подиграваш.- каза Селер все още вперил поглед в земята.
-Хахаха, впечатляващо. Наистина ме разкри.-последното би трябвало да прозвучи като смях, но Белиал не се справи много добре.
-Не бих го нарекал обаче илюзия, тъй като в момента аз говоря и вървя, докато при илюзията този елемент го няма. Нека си дойдем на темата все пак. Благодарение на ненодяланата ви магия приятелят ти е на прага на смъртта. Аз мога да го спася...... при едно условие.
Селер се изпълни с надежда, значи все пак има надежда за Триан. Не му хареса обаче кой му предлага сделката. Е какво пък, Паладин и това не е направил. Ще се наложи да му се доверя. Все пак е бог. Боговете държат на обещанията си.
-Искам от теб да станеш чирак на един магъосник и евентуално да смениш цвета на робите си.
-Нека позная, в черен?
-Колко прозорливо от твоя страна млади човеко.
-Да знаеш, че се наложи доста дълго да обеждавам този старец да си вземе ученик. Пфу, тия магъосници са голяма напаст. Ще забележиш, че характера му е малко сприхав, но ще те научи на всичко за магията и нямам предвид само черна магия, а всичко.
-Чакайте малко ваше височество, аз не се сещам за толкова могъщ магъосник.
-Сигурен съм, че си чувал името Дисиос?
-Това е само легенда.- Селер се опитваше да запази хладнокръвие. Според "легендите", Дисиос бил магъосник, който преминал през трите ордена и добил знание за магията по-голямо от всеки друг.
-Но, това са небивалици!
-Нима се съмняваш в думите ми ти жалко смъртно същество???
-Не разбира се, сир!
-Освен това можеш при Дисиос(богът специално наблегна на тази дума) да научиш много неща за миналото на рода си Бейнре както и за мистичната сила, която притежаваш
-Каква "мистична сила"?
-По-тъп си отколкото подозирах, а? Тази сила, която не позволи на магията да не те унищожи и тази, която в момента пречи на аурата ми да те накара да полудееш от страх. Сега схвана ли?-попита богът доста раздразнено
-Не.
-Браво на теб!
-Последно, приемаш ли предложението? Времето ни изтича.
-Приемам. В този миг лъч бяла енергия и лъч черна енергия се сляха в едно ознаменуващи магическият пакт сключен между богът и Селер. Дори Белиал няма силата да го наруши.
В този миг Белиал изчезна, а лъчът от бяла енергия обви Триан, докато лъчът от черна енергия погълна Селер. Отначало той се изплаши, но после видя, че промяната е по-скоро външна отколкото вътрешна. Цветът на робата му се превърна от изкрящо бял в черен.
Селер беше изумен от бързината на трансформацията, но точно тогава забеляза че Триан се събужда.
-Мъртъв ли съм? Не трябва ли когато умреш болката да спре. Къде има храна?
Селер се усмихна. Неможеше да си представи света без неговия приятел.
-Триан приятелю, добре ли си.
-Селер тук ли си? Я ми помогни да стана. Между другото защо си облякал черна роба? Някаква шега ли си правиш в момента, защото на мен хич не ми е забавно.
Младият магъосник въздъхна и разказа на приятеля си всичко за срещата му с Белиал освен частта с неговата "мистична сила". Мислеше да запази този момент за себе си. След като чу историята на приятеля си Триан беше отвратен от една страна, но от друга завиждаше на Селер за новия му учител.
- Май изглежда, че си ми спасил живота а? Ще ти бъда безкрайно благодарен!-в гласа на Триан се долавяше известна студенина. Очевиднп елфът все още неможеше да преглътне фактът, че приятелят му е облякал черна роба, а самият той е бил спасен от богът на злото.
-Е май това е краят на нашето приятелство.-рече Триан. Не забравяй,че аз трябва да се върна при семейството си.
-Ами аз също ще дойда. Не виждам какво би ми попречило.
-Какво ще кажеш за един зъл магъосник облечен в роби като твоите.
Селер се обърна и замръзна почти веднага щом видя пред себе си най-могъщият магъосник на този свят-Дисиос.
Следва продължение.

[Zvera_]

Доста зарибяващо
Доста напомня на ЛОТР...и там има една случка с едни три трола на една полянка ...има и малко елементи от Gothic-Трите бога и името на Белиал ...иначе е добре написано ( с малко правописни грешки ) и на така по "модерен" език а не като в ЛОТР говорят само някво сериозно и мъдро...

[xaxaxa]

Абе аз да ти кажа, че Белиал е същество от митологията(един от четирите принца на ада). И освен това аз не съм Толкин пиша както мога,а какво мога не знам