Homeworld

[Aragorn]

Киит Манаан

Можеби най-странният от всички родове на Кхаракид е
Манаан,”Пътешествениците”. Въпреки, че кръвта свързва хората от рода Манаани те не са силни-те се характеризират най-вече със своя психически външен вид и традициите на клана-те всички са въпреки това считани за едно семейство, особено за външните лица, които векове наред са гледали към тези номади като ужасна заплаха за благоприличие и морал, за незащитени згради, и за добродетелни млади мъже и жени от почтенни семейства.

Антипатията към Манаани е просто достатъчна за обясняване. През времената когато мнозинството от Кхаракийци били трудолюбиви фермери, държащи се за живота със зъби и нокти, Манаани потдържали традиционно номадско съществуване. Те пътували от едно място на друго, спирайки на места кадето има вода да починат; ако водата била заобиколена от владение Манаани очаквали гостоприемство. Въпреки че те били рядко враждебни към фермери и градски жители, те отстоявали всякакви стремежи към задържане или цивилизоване на тяхният клан. Подкарани от глад за нови преживявания и никаква почивка които малцина други Кхаракийци могли да разберат, Манаани никога не биха могли да се задържът на едно място за дълго-те просто се изселвали и се придвижвали към пустуща отново, изоставяйки сигурността(и трудната работата) на всяка къща и владение зад тях.

Най-ранното историческо споменаване за”скитниците Манаани” идва от година 340, когато владенията край бреговете на Бялата Пустиния се оплакали че тяхните ферми били похитени от Пътешествениците. Според доклада който те изпратили до тяхният Киит`са, Владетелите на Бялата пустиния наскоро са затворили портите за скитащия клан, отказвайки им разрешение да правят лагер близо до водата. Въпреки това Манаани се оттеглили временно с мир, те се завърнали през ноща и нахлули през стените»хиляди от тях”, превъзхождайки съпротивата на изненаданите владетели. На края, Манаани били обвинени в кражба на почти тон храна и много стотици мъже-взели литри вода-която била, по съвпадение, само малко повече отколкото данакът който е дължан от владетелите на Бялата Пустиния на тяхният Киит-са тази година.

Разказът на притежателите на Бялата Пустиния бил съмнителен поради много причини, въпреки че бил широко вярван от поземлените Кхараки по това време и много векове наред. Докладът, че Манаани придошли от стените на пясъчните диги” стотици от тях” е абсурд, поради факта че традиционните Манаани никога не пътували по групи по-голями от обширно семейство-а в такава група, би трябвало да има дозина такива-най-вече заякнали мъже. За да откриете “стотици” от Манаани, един от тях трябва да ги е потърсил на Събиране, тяхна по-ранна среща на пясъците Ферин Ша (“ Танцуващата земя”)-и не само че Ферин Ша била на почти 200 мили растояние от Бялата Пустиния, но и големината на подобно Събиране трябвало дабъде празненство и разпиване, не убиване и ограбване. Всякакъв вид борба бил забранен във Ферин Ша; да ускверниш свещенната земя с пролятя кръв било най-голямото табу сред Манаани.

Може ли да се каже тогава че нямало никакви основи за ранната репутацията на Киит Манаан като крадци? За жалост не. Ако мнозинството на Манаани били неспособни на похищение, без съмнение имало все още някои които патували с по-големи сили, и може би били способни да носят няколко варели за вода, и мнозинството от Пътешественици съсигорност било виновно за замислени дребни кражби от време на време, дори и ако само пречобвало някой джоб или задигвало плодове през ноща. Съществения въпрос несе състоял в това дали Манаани били наистина крадци, а в това защо, ако те широко вярвали че са крадци, мнозинството на владенията би отворило своите порти на посетители като Манаани? Отговорът само с една дума е достатъчен: забавление.

Манаани винаги са били търговци, но преди Великата Миграция те никога не биха могли да се саревновавът със законните търговски пътища сред северните владения-поне що се отнасяло до транспорт на светски стоки.
За да уцелеят, кланът на Пътешествениците се нуждаел да донесе на своите бъдещи домакини нещо което те небиха могли да вземат евтино или поскоро даго продадът някъде другаде. В някои случаи, Манаани биха носили редки лекарства или наркотици, разположени на отдалечени места, или трафик със забранени неща, но тъй като тяхните каравани били често претърсвани преди да влезат във владение, Манаани наскоро биха носили по-малко материални но дори по-ценна стока: музика, смях и спектакъл, почивка от трудната и непрестанна работа на пустинния фермерски живот. От много години, Киит Манаан уцелявали от тяхните знания и тяхните способности да изумяват родените в имения Кхараки. Певци и поети, магыосници, танцйори, актйори и играчи-нямало нищо в слуховете че Манаани биха могли да изпълняват тъмна магия, но те със сигурност биха могли да накарат протмонето ти и петнайсегодишната ти дъщеря да изчезнат.

След като започнала Великата Миграция,както и да е, се променил драстично за Манаани. Въпреки че те не играли важна роля в Първото Преминаване, малък киит пътешественици придружили Пакту с пясъчнитеплаватели които напуснали Албехиидо през 490 г.; повечето от тях се завъпнали към севера през 497, водещи тяхните три платнови кораба със тях. Манаани поели към новите технологии в пътищата, и направили много подобрения на оригиналния дизайн.

По време на началото на Воините на Ересите, Родствата Манаани все още живяли на севера страдайки лошо под власта на Сиидим и Гаалси; тяхната свободна воля и веселото им отношение било нетърпимо и за двата велики клана, и една от малкото точки доктрина с която и двете партии биха се съгласили била че Манаани били отвращение пред очите на Саджуук. Последното празненство на Ферин Ша се състояло през 513-та; армия на Сидим атакувала Танцуващата земя и исклали празнуващите търговци.

След клането на Ферин Ша, мнозинството от оцелелите от Киит Манаан поели към греблото и меча. Похитителите Манаани, веднъж повече мит, станали зла и ужастна реалност за именията на Садим които били по бреговете на пустинията; никои не бил в безопасност от плавателите пирати, и знакът на мачта на хоризонта било случай за паника и терор. През стотици години, както и да е, Манаани истощили своя апетит за кръвопролитие, и започнали да използват кораби за по полезни авантюри, Когато великата майка на тяхния Киит-са Хора Манаан, отказали войната към Садим и привършила през 656 г., Манаани постройли нова Танцуваща земя в имението Пакту на юг и превърнали тяхната флотилия в напълно търговска.

Търсещия дух на Манаани не е мъртъв, дори днес. Киит Манаан все още контролират огромно богатсво, и от всички родства Кхаракид, те са най вероятните да произведат дипломат или държавник. Манаани са също известни сред ранковете на разознавателни пилоти и са винаги готови за доброволци когато е време за полет на експериментален кораб: да бъдат първите които виждат нещо ново и различно е гладът който все още гори дълбоко в кръвта им.

[Aragorn]

Киит Набал

Не се е знаело много за киит Набал, преди тяхната дрматична поява към края на еретическите войни. Има малко разпиляни споменавания за тях в записите на главните родства от първата епоха, но името Набал се използва само в термините за предателство или еретици. Киит Галсиен били усобенно стремителни в преследването на семейства под флагът на Набал, и има няколко доказателства че именно гонидбата на Галсиен изгонила Набал към тяхните скрити долинни убежища, намираща се на ръба на тънката северна ледена покривка на Кхарак.
На базата на фактите че връхната точка на Набал, сиулет на Кхараки срещу фона на тънка окръжност и райета, леко наподобяващи на символите намерени гравирани върхо таблата на останките от Кхар-Тоба, някои антрокисти са наложили теорията че Набал са всъщност пряки потомци от същия вид инжинерно ядро което е подкарало кораба, който ни е довел до тук. Докато теорията е подходяща в термините за свързването на незнайното минало със сегашната епоха на открития, доказателствата са просто прекалено несъществени за повечето учени за да и дадът повече тежина.

Самите киит Набал изглежда че не са заинтересовани от своето минало, и твърдите факти започнали да се показват през годините точно преди намесата на Набал, когато клановете се преместили за да завършат еретическите вони и тогава да установят Диямид. В тези три центуриони на хаоса, киит Набал почти напълно прекъснали своя контакт с останалата част на Кхарак. Предатели или бежанци които се спънали злополучно в долината кадето били посрещнати с отворени обятия и им било дадено място кадето да започнат своя нов живот. Няма запис от някой от тях който да отхвърля това предложение, така че каква би могла да бъде алтернативата… Малки части, винаги съставени от семейства с директна вярност към Киит-Са, били изпращани да донесат текстове които били в упасност от унищужение, обикновенно защото градовете в който били държани били непрекъснато разграбвани. Понякога тези групи биха могли да обезсърчат учени затворени заради ерес. Това не станало докато Ифриит Набал-Са не дошъл да поведе скритият киит който по-малко изолирана философия започнала да държи. Ифриит разбирал че воините били опасно близо до унищужението на последната от инфраструктурите която държала множеството от хората на Кхазарки живи. Полетата били изгаряни, бентовете били разрушени а пясъчните капани били забити просто зада отнемат нужни ресурси на врага, и под такава яростна атака дните от цивилизацията на Кхарак били преброени.

Въпреки декларираните пацифисти, много от знанието открито и съхранено от киит Набал имало директна военна употреба и така, когато Ифриит Набал-Са най-накрая предложил намеса на своите хора, отнело само няколко години зада бъдат събрани военните сили. Набал били държали тайните за експлозиви, парна енергия и рафинерии за повече от сто години, и когато те се надигнали, те се понесли от тяхният таен град Тиир като проблясващите слуги на самия Джаакул. Задвижените от пара машини теглели уръдия с които да разрушат стените на деспутичния киит, докато шепа воиници носещи револвери и заздравени бронии ръководели армии 20 пьти повече от тях. Ифриит Набал-Са спирал на всяко имение, село и град и неговата армия освобождавала, и предлагала на хората жсичките плодове на науката и технологиите на Набал ако те остажят своите уръжия и спрат безмисленото унищъжение. За разлика от главните сили в еретическите воини, Набал-Са не изисквал откъсване от миналите родови връски; всичко което той искал било край на воините. По-малките родства, третирани жестоко от близо 300 години воина, с благодарност приели правилата му, и скоро армията на Набал нараснала 50 пъти заедно с родствата чието единствено желание било да завършат еретическите воини по какъвто начин могли.

И за три кратки години те го направили. Последното дело на Ифриит Набал-Са преди да се оттегли като Са било да останови Даямид в Тир като място кадето всички кланове, могъщи и слаби, биха могли да се събират за да разрешават спорове и да съставят политика за цялата Кхарак.

В следващите десетилетия, Набал застроили наново повредените инфраструктури на Кхарак и ги подобрили със своите нови конструкции и металургични техники които вече не били секретни. Всеки по низш киит бил приеман при Набал ако те искали да научат нови искуства и търговии. На сьщите тези родства им било позволено да тръгнат по свой собствен път който са избрали, и много от главният индустриален клан на модерния свят започнали под крилото на Набал. До времето на причините 200 години по-късно, киит Набал заменили рискованите пясъчно-плавателни пътища към юга с парни коли които се движели върху релси, и дали на киит Пакту-Са от южния полярен регион постоянно присъствие в Даямид.

Киит Набал изглежда са изчезвали бавно в историята, но откритието на Кхар-Тоба изглежда е променило всичко това. От тази гледна точка, Набал формирали постоянен съюз заедно с клановете Съджет и Сабан, и започнал да влияе отначало на откритието на Кхар-Тоба и след това на развитието на технологии открити там. Отново, Набал-Са бил внимателен с разпределянето на богатство и знание, но бил и желязната воля която движела напред проектът за корабът-майка и завръщането към нашия древен Роденсвят.

Докато Корабът-майка бил поти завършен през миналите пет години, киит Набал отново започнал да се отдръпва зат сцената едновременно политически и индустриялно. Финансови анализатори забелязали тежка инвестиция от страна на Набал ивън обурудването на Кхарак, усобенно в астероидният пояс, и предложените оборудвания за проучвания на луните на Гас Гиянт Хаарсук. Други забелязали леко повишения реитинг на родствениците на Набал сред дълбоко-заспалите доброволци чакащи да бъдат качени на корабът-майка при завършването на нейните тестове. Повечето анализатори се съгласили че това е още един знак на желанието от киит Набал да бъде част от бъдещето каквото и да е то което нашият народ ще намери сред звездите.

[Aragorn]

Киит Пакту

До година 462,Киит Пакту беше малък фермерски род, живеещ на склона над Солено Море.В годината в която техния най-известен водач, Маджиир Пакту, бе роден, различията между религиозните водачи на Киит Сиид и Киит Гаалси,които тогава били най-могъщите родове на север,станаха непреодолима раздяла.462 беше годината в която известния Сиидимски Съвет провъзгласи нова Догма – традиционната Сидимска космология,която някога държала че всички Кланове на Кхарак са прокудени от небесния рай,беше изоставена.Истината според прокламацията от 462 г., била че само Сиидим са от божествен произход – и че всички други Киитове са родом от Кхарак,и затова са подчинени,тяхната кръв е покварена от покварения пясък.

Според новата Догма,много жестоки погроми са пренесени срещу не Сиидимовите Киитове – “хората известни като Гритийдим” или “пясъчните хора”.Досега най-жестоките от тези мерски бил Чистоводния Акт,които забранява не Сиидимски Кит да живее в горна част на течението на река или поток,за да не замърсяват водата която Сиидим ще трябва да пие надолу по течението.Стотици семейства били преселени от храмовниците на Сиидим,изгонени от домовете на предшествениците си и принудени да вървят надолу по течението,носейки възможно най-много от покъщнината си.През 488 г. , Киит Пакту се присъединява към редиците на лишените.

В това време,храмовете на съседните Киит Гаалси станали обсебени с греховете на гордостта и със спасението си на Кхарак,чрез страдание.Сиидим направи очевидни цели за проповедите на свещенните хора на Гаалси:за всеки Сиидимски грях на гордостта, казали те, по брутално и мъчително изкупление се изисква от боговете на Кхарак.По малките Киитове на север, които вече страдали под тежестта на Сиидимското подтисничество, често предпочитали да дадът тяхното имущество на Гаалси вместо да ги видят присвоявани от Сиидим; много посрещали Гаалските воиници и храмовници на техните прагове, а после се намирали държани от фехтовач и насила карани да гледат как техните “греховни” книги и вещи биват горени за да се усмирят боговете.Тежък дан от храна и фураж се изисквали от Гаалсииските армии и ужасяващи жертвопринушения се изисквани от Гаалсииските жредци,които не виждали причина защо чистотата на сърцето ще страда сама.

Сблъсъците между Сиидимските и Гласиенските владения учестявали с времето,и дори отдалечените Киитове скоро били принудени да изберат страна.Двата могъщи клана били прекалено силни за да бъдат предизвикани от които и да било сам малък Киит.Хванати между известната скала и твърдо място, “Гритиидим” били най-накрая готови да опитам немислимото: да прекосят Голямата пустиня към юг,в търсене на нова земя.

До тогава Маджиир Пакту бе станал глава на Киит’са Пакту.Въпреки че първата миграция може да не е съвсем негова идея,сигурно е че вярата на всички хора от Киит Пакту е в неговите ръце.Трудно е днес да си представим как се е чувствал докато неговите хора посторили първите големи платноходи на ръба на пустинята,въпреки че много Каракиици вярвали че може да има плодородна земя на южния полюс,но никои не се е опитвал да прекоси голямата ивица и да се върне да разкаже.Единственото потвърждение за земя на юг от пустинята дошло от лудите Манании които разказвали за скитанията по безкрайните морета и “храсти докосващи небесата.”

Миграцията беше слаба надежда,толкова слаба че никой Каракиец не би дръзнал да рискува освен ако нямало никаква друга надежда.Останалото, както казват, е история. Близо 50 Киитове тръгнаха от равнината при Албегиидо през 490-та и пътували през Голямата Пустиня,стремително през горящите пясъци с помоща на ветровете на сезонната буря,Чак м’Хот.Докато мъжете, жените и децата от първата миграция стигнали брега на Хунонските Планини,само 17 фамилии останали, и всички от тях са изгубили по слабите членове по време на пътуването.И още умрел,борейки се с планината Хунон, без никои които да ги поведе към най-лесният проход, те загубили много от отровената вода, скални падания, жажда и гущерово ухапване.

Като тяхната история продължава, много от първенците изпаднали в отчаяние сред горящите червени каньони на Хунон и не искали да продължат. Дали той бе лидер още от началото на миграцията или не, Маджиир Пакту беше със сигурност лидера в онзи ден. Той стоеше начело на колоната и казваше на хората да продължат. ”Мога да подуша морето” казваше той “ То е малко по нататък.”


Хората не му вярваха, и освен това, няколко тръгнаха по тръдния път обратно към своите платноходи, все още стоящи на прага на пустинята. Но както легендата повелява, в този момент, птичка се появила от безоблачното море над тях, морски дух, обикаляща около горещото слънце.

Киитовете от първата миграция следвали морският дух и Маджиир Пакту през планините, и когато те застанали на последния червен хълм,те гледали надолу към разбиващите се вълни на голямото сиво море.Веднага, тази водна шир била наречена Маджииранско море, на човека които ги бе довел там.

Хората от първата миграция се заселили на бреговете на Маджииранско море, и били считани за мъртви от многото на север заради почти двете години които им отнело да построят техните домове. На пролетта на 3-тата година, Маджиир Пакту и хрупа подбрани доброволци опитали още едно прекосяване на голямата пустиня, за да кажат на тези на север за новата земя, които все още живели в кошмар и подтисничество.

Маджиир Пакту не преживял завръщането, но седем от неговите последователи успели. Тези седем Пакту преминали северните земи на крак, казвайки за новата земя навсякъде където отишли. Веднъж когато новината се разпръснала, нямаше спиране. Дузини семейства построили пясъчни платноходи на известната равнина Албегиидо всяка година, опитвайки да избягат от Воините на Ереса и лудоста на техните Сиидимски и Гаалсиски господари.

Уви, Сиидим и Гаалси не били съвсем свършили с хората които избягали от тиранията им.Въпреки че те игнорирали миграциите за много години, и Сиидим и Гаалси изгубили много хектари от именията през воината. До 650-та стана ясно и на двата велики северни Киита, че многото които избягали ан юг все още се считали за васални кланове, и по договор все още им дължали земите и данъка.

Имало поне 3 големи опита за нападение над южните земи през периода 652 – 700 г.. Последният от които бил няй-успешен,армията на Лиам Гаалси всъщност успяла да пристигне на прохода на Хумонските планини, почти непокътната, през пролетта на 698, били готови да подчинят непокорните смейства от южните земи и техните Киит’са.

На този ден, Ким Пакту, внук на Маджиир Пакту и водач на Киит Пакту, наредил на армия от 30 000 войни на брега на Маджииранско море.Всички от тях носели цветовете на Киит Пакту, и всеки знаменосец развявал неговия флаг.

”Това са моито Хора” казал Ким Пакту. “И тази земя е наша.Вие нямате васали тук”

Въпреки, че били малоброини и срещнали свежа и добре снабдена армия, Лиам Гаалси повел войниците си в битка. Много малко от Гаалсите които го последвали се измъкнали живи този ден.Въпреки че убили стотици от Пакту, южните Киит’са надделели,и повече не се опитани такива походи.

До този ден, Пакту все още са Киит-са на всички южни Киитове, дори тези които не са тясно свързани с тях по кръв.Знамето на Пакту е бяло, цветът на платноходите които докарали техните хора през Пустинята, украсени със обагрено в червено от кръвта на тези които умрели в търсене или защита на свободата. Очертанието срещу това слънце е силуета на морският дух, вечният символ на надежда и вяра.

Пакту яростно вярва в независимостта, и презира жредците и диктаторите.Техните хора са оптимистични, иновативни, жертвоготовни и когато нещата са най-мрачни, някои почти винаги ще повтори мотото на Киита: “Почти подушвам морето”

[Aragorn]

Киит Съджет

Киит Съджет е някаква странност сред могъщата Киитска структура.Докато те са древен и уважаван Киит, чието мнение е било зачитано от Киит-Са из цял Карак, те никога не са използвали това влияние за политически цели.Киит Съджет всъщност е един от няколкото Киита за които е потвърдено че са преки наследници на древният първи град Кар-Тоба.Превода на думите и изчисленията намериени на стената на Храма-Обсерватория където Пътеводния камък бил намерен прави няколко споменавания за група астрономически философи с фамилно име Съджет.Дори печата на Съджет, серия от украсени кръгове представляващи небесните сфери, може да бъде намерен гравиран на вратите на храма. Вече е приетето че Киит Съджет са отговорни за запазването на Пътеводния камък и построили храма-обсерватория за да го пазят и да наблюдават небесата.

И там лежи истинската сила на Киит Съджет,тяхната неумираща жажда да оспорват,наблюдават,предсказват и записват.

В древни времена те били първитe които начертали пътя на планетите от системата Карак и от там произлязал календар. Те били първите които открили 13 годишният кръговрат на пясъчните бури които разкъсвали екватора на този свят,и предсказвали каде дъждовете които следвали бурите ще паднат. Повечето от непредубедените истории за воините на ереса и последвалата реформация били записани от Съджет, които я записали заедно с техните наблюдения за унищожаването на горния слой на почвата и бавното пълзене на пясъците на север.

През периодите на разместване на земните пластовем, Киит Съджет винаги били прекалено ценни за съюзници и съветници за да се опитат да ги превърнат във васали.Всеки Киит които убил или се опита да разпитва някои от Съджет бил гонен от учените философи за период не по малък от 100 години, и в опитите си да пазят знанията си неосквернени,всеки киит които искал да се закълне в Съджет и да се кълне направо на Съджет-Са, трябвало да служи вярно за 2 поколения преди да бъде научен на свещенните мъдрости.Най-близкото до скандал който някога е разклащал Киит Съджет бил през Времена на Причини(Time of Reason), когато излязло на яве че повреме на Воините на Ереса, някои Съджетски васали всъщност тайно са живяли под тайна втора клетва към Киит Набал. Тези тайни Набали използвали техните позиции в Съджетските привилегии да преминават през различни враждуващи фракции и да изпълняват мисии за възвращане на нещо или за събиране на информация. Когато лъжата се разкрила ,нарушаването на закона било голямо, но Флиир Съджет-Са разбрал че крайността на ситуацията може да е оправдала предателството. Дори тогава тя успяла да привлече достатъчно от своите Киитове към този начин на мислене за да избегне санкции или прокуда на замесените семейства, все още има недоверии между някои Съджети и Киит Набал до ден днешен, и дебата за използването на наука като сила е все още разгорещен.

Докато Времената на Причините минавали,Киит Съджет увеличил своите изучавания и се преместил далеч от традиционните небесни механики и математики. Различни семейства започнали да ровят в природата и произхода на живота на Карак. За един век, Криил Съджет представил документ на Даямид в Тиир представляващ научно доказателство че ние имаме малка биологична прилика с голямото множество на Каракския живот.Това научно доказателство на религиозния принцип на изгнание шокирало Каракското общество, но установило веднъж завинаги че Киит Съджет служи на истината, колкото и обеспокоителна да е тя.

С напредването на проекта по кораба майка, Киит Съджет най-накрая открил целта където чистата наука можела да бъде приложена без опасност от поквара. Това вярване било достатъчно силно за да преодолее съмненията към Киит Набал и да се присъедини техните теории към Набалската приложна наука. Суперкомпютрите на Съджет съставили теоритични квантови схеми на хипердравния модул. Био-лабораториите на Съджет помогнали да усъвършенстват криогенния процес които ще ни позволи да колонизираме звездите. И Съджет били тези които установили че кораба майка никога нямал да функционира без радикално преправяне на командното ядро.

Керан Съджет,единствената дъщеря на Хуур Съджет-Са и пряк наследник на водача на всички Киит Съджет, била невролог, командващ цялата проучващ екип които проектирал командната и контролна система на кораба майка. Много други изследователи биха се препънали за да кажат на целият свят че тяхната мечта е невъзможна, но Керан била вярна на духа на нейният Киит, и не само разтърсила новините към Даямид, но освен това предложила ужасно решение. Още веднъж, като Съджет, тя отхвърлила страха в лицето на истината и изискала нейната собствена система, използвайки живо същество като командно ядро за кораба кораба, да бъде приложена върху нея.

Докато нашите хора са на прага на ново пътешествие на открития, то пасва само ако Сджет са начело, помагайки ни да задоволим желанието си да знаем и да побеждаваме ужасите на незнайното, без значение каква ще бъде цената.

[comandor]

Може ли ако обичате да ми кажете как се играе Homeworld2 понеже сега си е инсталирах и незнам(все още)

Едит Sabret00th: Разговорите на ЛС, моля.Това е разказ..

[Aragorn]

Киит Самтау

Малко се знае за ранните дни на Киит Самтау, въпреки че това древно семейство би могло да проследи неговото несъкрошимо потекло от преди 1000 години на Карак. Самтау са изградили техните наследствени домове по върховете и долините на Конталанската планинска верига, една от най-драматичния географски характер
на релефа намиращ се в северното полукълбо на Карак. През първия и втория век, владенията на Самтау в Коната бяха достигнати и различени, започвайки от диапазона от фермите, язовирите, и мелниците до крепостите и градовете, включително оградените градове Хамелн и Гудео. Кланът бил повече от достатъчен; терасните ферми от низините и сезонната паша на пастирите на планините предоставят голями запаси от храна и кожи, и Самтау просперирали в търговията

През 178 г., Каракииски майстори от различни дисциплини бяха събрани под подкрепата на Таигор Самтау, един от най-просветените родственици за неговото време. Назначавайки стотици умели зидари, художници и тъкачи, Киит Самтау започнали да строят редица храмове по билата на планината наречена Lugna Jiin,”Покривът на света.” Всичките храмове били 33, водещи от пясъците на Касаар до най-снежните върхове съществували някога, по това време, това било най-високата планина на света.

Заедно, 33-те храма на Самтау бяха известни като ”Блещукащият път.” За близо 400 години, било решено най-висшия на духовната вярност за религиозния склонен Каракиец да обходи Блещукащият път; повечето Каракиици предприемали пътуването поне веднъж през целия си човешки живот. Започвайки от първия храм , Оракулът на Тала, растоянието което поклонника могъл да обходи на неговите или нейните нозе бил считан воден знак за силата на Вярата която горяла от вътре.

Многобройното общество каракиици завършили дългото пътуване на Седмия храм,” Купулът на Рая,” който се намирал зад градските стени на Гайдео. Тези инатливи малцина които почуствали нуждата да се приближат по-близо до бога,както и дае, оставали още 26 храма по Блещукащият Път, всеки следващ по недостижим от предишния. Най-високият от всички бил Храмът на Мистериите,който малцина пътешественици могли да достигнат;горните възвишения на Лугма Джиин били духана от силния вятър стълба от трошлив гранит и тънак лед, и постоянно тласкани от мразовитата виелица на силните ветрове. Според легендата, най-свещенните реликви на Самтау се намирали на алтара на този храм, и всеки поклонник който стигнел до там пеша му било разрешено да ги докосне: славните свитаци от звезден метал, за които се твърдяло да са написани от ръката на самия Джакул, на език който никой жив човек не би могъл да прочете.

До откритието на Кар Тоба, повечето сериозни Каракииски учени бяхя приели че свитаците от звезден метал били просто мит, много като техният Букал на Живота или някоя друга мистична отживелица от Каракииската легенда. Преди откритието на пътеводният камък, Свитъците от звезден метал се намирали в същата категория както Собанският меч Каалибъмос, или Пламтящото копие на Гаалси. Както е да е, при откритието на Пътеводният камък, доста нов интерест бил съсрадоточен в свещенните реликви на Самтау. Много известни антроцисти и историци, включително и известния Мавет Сагалд, присъединил сили и пуснал в движение преди Великият Даямид в Тир, дал молба към по горните храмове на Самтау, които били затворени за чужденци от 300 години, да бъдат отворени наново за помоща на учените на новото време.

Нищо не излязло от това движение преди Изгарянето на Карак. Представители на от Самтау домъкнали своите крака в Даямидското събрание, и дори отишли толкова далеч като предложили че археолозите трябва да се насочят към Храмът на Мистериите пеша, облечени в традиционни поклоннически дрехи! Сагалд и нейната коалиция декларирали това движение за “абсурдно,” и откровенно се отнесли към Самтау като “умствено недоразвити варвари.” Много Сагалдци привърженици сочели че Даямид бил основан да чува логически дебати, да не се вслушва в суеверни измислици! Спорове и от двете страни все още се чували когато Корабът-Майка бил истрелян.

Във всеки случай, ние никога няма да знаем какво бихме могли да научим от свитаците на Самтау; те бяха изгубени заедно с останалата част от Карак, и сред оцелялите от Самтау които се сабудиха на Хиагара преди 15 години, нямаше никой който да е твардял че ги е виждал. От късните дни на Еретическите Воини, Киит Самтау напълно изоставил своята роля на религиозен клан; по време на Изселването, огромното мнозинство от родствениците на Самтау били включени в друга професия, професията от която те са все още най-известни днес: минйорство.

Трансформацията на Киит Самтау от главен религиозен киит към здраво-работещ минйорски киит била бавна и болезнена, и включвала много поколения на лишаване и страдание. Вековете на Еретическите Войни били трудни времена за Самтау; тяхните планини Контала доставяли естествена бариера между силите на Гаалси и Сиид, и двете страни се борели неотложно зада покорят или привлекат Самтау за близо двеста години. Течението от поклонници за храмовете на Самтау се забавило катастрофално в света по време на война, и скоро нямало достатъчно пари които да се изливат в ковчезите на клана зада се издържат тези храмове в тяхната очаквана роля, като спирки сред Блестящият Път. Накрая, през 675 година, всичките 33 от храмовете на Самтау били затворени за външни хора, с изключение на Оракулът на Тала и Купулът на Рая.

По силата на тяхната очевидна упоритост, и естествена защита предоставена от тесни остаряли и заплашителни върхове на тяхната родна земя, Самтау били способни да задържат всички нашественици по време на най-лошото от конфликта между Сиидим и Гаалси. По трудно за отстояване, обаче, било саблъзняването да станат васален клан, усобенно когато владенията на Самтау, макар да били лесни за защита, били също така лесни за прекъсване от търговските пътища. Дори малък гарнизон бимогъл да задържи Касаар като тапа в ботилка, и да държи Самтау хванът в капан в тяхните планински укрепления; нашествениците немогли да влязът, но нито и каравани на други посетители. Контактът с външния свят бил непостоянен навсякъде през седми и осми век...Самтау не разполагали с достатъчно привлекателни изгоди за да държат отворен Пътят Касаар.

Това се променило през 789 година, когато Куура Самтау, след това и киит’са от 30 000 души които все още строяли своите домове в Конада, се събудили една нощ от странен сън. Куура видяла образа на богът Саджуук, забиващ огромен червен меч в земята при планините Конада, в рядко посещаван район далеч от главните пътища. Преследвана от спешноста на нейното видение, тя наредила няколко по-малки семейства да започнат да копаят в долината Червеният Приток. Защото тяхният киит’са произхождал от поклонничките на Тала, Самтау неохотно се подчинил, и няколко родства от Самтау се придвижили към местноста и започнали разкопките, въпреки че никой небил много сигорен какво точно търсят.

Това което Самтау открили в Червения Приток бил залеж на най-богатата желязна руда виждана някога на Карак, който лежал само шест стъпки под мекият утаячен слой от почвата на долината. Тук се намирало достатъчно метал който да бъде изкован в стотици хиляди мечове, а Киит Самтау не бил много бавен в обявяването на тяхното откритие на останалия свят. Въпреки че и двете страни Сиид и Галси предлагали безбожно високи суми за да купят мината, или рудата която доставяла, Куура Самтау отказала да търгува с която и да е от тях. Нейните думи били,”Защо да продавам на тези луди хора нож с който да ми прережат гърлото?”

Вместо това, Самтау построили свой собствени леярни и започнали да смесват желязото с въглерод, произвеждайки много висококачествена стомана…стоки далеч по цинни от злато, особенно през тези опасни времена. Споразомението на което най-накрая се съгласил кланът на Кура Самтау било направено със Собани, които незабавно видяли употребата на стоманата за Самтау и изключителните уръжия който можели да се изковът от него. В замяна за Годишния дан от леярните при Халмет, Собани подписали необикновен договор; наемническия киит се съгласил да пази пътят Касаар отворен и чист от марудери за период не по-малко от сто години!

С намесата на Набаал, Самтау разширили тяхните действия, хвърляйки се към новата професия с обичайния ентусиазъм на клана. Въпреки че те никога не разработили някакви значителни технологически постижения за тях, те били винаги бързи в закупуването, копирането или направо открадването на някакви нови инстроменти или техника, веднъж друг клан бил сложен в действие. По този начин Самтау имали голяма изгода от внасянето на пробивни машини с парна енергия, железопътни теснолинейки и химически експлозиви. По времето на Масовото Изселване, Киит Самтау имал близо армия от 500 000 души, и дори пострил нови владения сред великите индустриални родства като Набаал и Лиирхра, в размерите на отворени външопланетарни мини в Каракииското астероидно поле.

Завръщането на Хиагара не било толкова голямо щастие за Самтау колкото за много от нашите хора. Въпреки че малко от тяхният брой бил буден повреме на пътешествието от Карак, наети в грижите и потдържане на ресурсни колектори, широкото общество на уцелялите от Самтау спяли по време на пътуването. Когато те били сабудени на Хиагара, много от тях били ужасени от веста че семействата и обичаните хора изоставени на Карак били изчезнали и нямало надежда за завръщане. От киит който някога бил толкова силен, останали много малко оцеляли; само 15 000 души от Самтау се събудили на Карак, 20 пъти по малко от техния брой, и преобладаващата част от това общество били мъже.

Състоянието на Самтау било по осложнено от политически конфликт с Киит Набаал, който бил направен седем години след приземаването за да приеме Самтау като васален клан. Било оспорвано в Новия Даямид че родствата на Самтоу имали цинни умения, което могло да бъде от голяма полза за Хиагара ако се насочат от планираните комитети на Набаал. Според Набаал, би било в най-добър интерес за всички хора от Хиагара ако Самтау се присъедини към Киит Набаал, и предостави тяхната минйорска експертиза към колониите на Набаал навсякаде по буферната зона на Хиагара.

Самтау категорично отказал това предложение, и дебатът между Самтау и привържениците на Набаал в Новият Даямид вече бил цитиран от много като като историческо събитие. Според оцелялите от Самтау, по голями и по могъщи родства като Набаал били разисквателни кампании за да лишът отслабналият Заспал клан от независими права, включващи заселването на възвърнати земи на Хиагара, глас в новият Даямид, и достъп до корабостроителните възможности на станцията Кораб-Майка. От това че построяването на воиски от Корабът-Майка вече предоставил цели флотилии на по голямите родства, и не помалко от петнайсет групи носачи всяка към Набаал, Собан, Каалел и Манаан, Киит Самтау спорели че те също имали право да търсят своят късмет сред звездите. Те предложили да си построят товароподемност за звездни кораби които били пропорционални на броя на тяхния клан.

По време на дебатът Самтау/Наабал, изселени количества от много унищожени родства от Карак се присъединили към Самтау като семейни членове, повишаващи тяхният брой от 15 000 до близо 25 000 за няколко кратки месеца. Въпросът бил успорван с месеци в Даямид, с по голямите родства от вътрешният съвет спорейки ядно. Киит Собан уважавал своите древни връзки към Самтау и бил против гладните за мощ военни кампании на Набаал, Така смятал и Пакту, и двата клана били склонни да подкрепят Самтау от историческа симпатия, подтискани и уважавани за издигането на конфедерация от Самтау заедно с други по слаби родства. На противоположната страна на масата, Киит Лиирха подкрепял силата на Набаал, цитирайки ползите за техен собствен съюз с оцелялите от Храал.

Въпросът най-накрая бил решен от Са от Са’с, Керън Съджет, която дошла от страната на Самтау, и дала на минйорите достъп до станцията Кораб-Майка за перйод от шест месеца. За това време, Самтау построили два огромни минйорски кораба, Кун-Лан и Фал-Корм, които били изтреляни, напълнени с екипаж, за 45 дни. През последните дни от техният контрол върху Корабът-Майка, Киит Самтау триумфално построили един последен кораб, Кли Сан, върхът на поредица фрегати за проучване на космоса. Учениците на историята ще забележат че имената на всичките три космически съда произлизат от имената на храмове сред стария Блестящ Път: Кун-Лан(Kuun-Lan),”Пречистващ Огън”, Фал-Корм(Fal-Corum),”Тихият Пътник”, и Кли Сан(Clee San),”Търсач на Истината”…

От тогава Самтау са открили много съседни системи до Хиагара. Въпреки че техният брой е малък, те поставиха няколко минйорски станции да събират рядки елементи, и те продават плодовете на тяхната работа на всички клиенти позволени от текущите правила на Хиагара. Като всички наши родства, техните кораби са свързани за да отговарят към всяко военно повикване, когато пространството на Хиагара е нарушено. Но отвъд задължението на Самтау към Хиагара, те живеят свободно и не коленичат пред никой друг освен тяхният киит’са…потдържайки вековната традиция.

[Aragorn]

Понеже знам че времето напредва и аз бързам да продължа историята понеже ми се отвори малко свободно време в края на учебната година.

[Aragorn]

Отново на война

Миналите 15 години видяха раждането на нови възможности, построяването на нови градове и появата на една нова цивилизация на Хиагара. Останалите минимални сили на Тайданската република били прегрупирани в тайни бандитски оргарнизаций близо до системата на Хиагара и чакащи своя час да нападнат отново. Съветът на клановете на Кушан бил създаден наново. Хората на Хиагара се вслушвали в съветите на най-мъдрите от клановете – Киит-Са. Те били също така и на най-висок пост в съвета. Корабът-Майка се трансформирал в орбитална корабостроителница, в която се конструирали командни кораби с най-различен дизайн и многократно превъзхождащ съдът, довел народа до дома му. Новите кораби били поструени, според спецификацията на всеки отделен народ. Ресурсите и технологиите били основни за съвета . Родовете били принудени да вземат технологий от Бентузи и други раси. Корабите на Хиагара, със своя егзотичен дизайн, търсели своя късмет сред звездите.
Войната за родния свят е приключила, но галактиката остава опасно място.

Светлината на най-ярката звезда се отразяваше върху един от работниците на флотилията. Пилотът на кораба вече беше свършил със събирането на суровини от астероида и сега се насочваше към местоположението на разтоварване разположено на командният кораб.
Секторът се намираше до луната Ангел. От едната страна се виждаше част от мъглявината на вътрешния пръстен на галактиката. От другата - най-ярката звезда – слънцето на тяхния роден свят. Целият сектор беше огрян от тази звезда във топли багри, като преобладаваха всички нюанси на жълтото, през оранжевото до кафявата мъглявина. Имаше и леки нюанси на червени багри. Около сектора се намираха можество астероиди които представляваха ценна суровина.
Командният кораб притежаваше огромни двигатели от задната част; издължен мост в средата на кораба, към който бяха прикрепени отсега за ресурси от горната страна и още един товарен отсег от долната страна на моста, който разполагаше с докове. И двата отсега биха могли да се отделят при заменяне с модули. Издълженият мост приключваше с главното крило в което беше разположена залата на тактическите офицери, екипажът по навигация и командирът на кораба. Лицевата част на кораба също имаше места за разтоварване, над които бяха разположени приемници и сензори. Точно под командното крило беше разположен хангарният модул свързан към долният товарен отсег. Това представляваше на кратко командният кораб Кун-Лан от киит Самтау.
Приближавайки големият съд работникът извести за своето присъствие”-идвам от вектор 247”. Разположен от другата страна на огромния кораб, друг работник излиташе от подобен док”- Добре, товарът подсигурен”. Няколко разузнавача прелитаха над Кун-Лан”-Секторът е чист, продължаваме натам”.
През това време приемниците на кораба доловиха не много ясно съобщение на един от корабите от съпротивата на Хиагара:”-Тук е крайцер Виир-Рак от клана Набал до всички кораби на Хиагара в обхват. Императорските сили на Тайдан ни атакуват. Те се стремят да пробият защитата и да похитят Хиагара. Не можем да ги удържим! Нуждаем се от незабавна подкрепа! Повтарям тук…”. Екипажът на Кун-Лан разбра съобщението и командирът отговори:”-Тук командир на флотилията Кун-Лан от минюрският клан Самтау до всички кораби пригответе се за незабавен хиперспейс”. С тези думи огромният кораб обърна към ярката звезда и се насочи към нея а останалите го последваха.
При системата близо до планетата хиагара битката вече започваше. Два вражески пресрещача идваха от астероидното поле и летяха точно към йонна фрегата на хиагара. След като откриха огън фрегатата излезе извън контрол поради това че беше поела доста щети в следствие на което се взриви. Пресрещачите бяха взривени блъскайки се в крайцера Виир-Рак. Той водеше със себе си цяла флотилия: няколко фрегати, три унищожителя заедно с ескорт от тежки корвети заемаха позиции за атакуване. Точно срещу тях приближаваше Тайдански носач с флотилия отунищожинтели, фрегати, изтребители тип пресещачи и атакуващи бомбандировачи. Императорската флотилия разполагаше и с боен крайцер. Носачът на Тайдан снабдяваше флотилията с още бомбандировачи, с които се заеха истребителите на Кушан. Защитния флот от йонни фрегати улучи ескадрон от прелитащи вражески пресречи на кушан и взриви един от тях. След сражение в продължение на известно време един от унищожителите на Кушан имаше сериозни щети както и един ракетен на Тайдан. Двата унищожителя се насочиха един към друг. Йонните лъчи започнаха да дълбаят бронята на ракетния унищожител докато другият му нанасяше удари със своите ракети. Един изтребител мина покрай тях когато ракетният унищожител избухна в кълбовидна експлозия.
През това време Кун-Лан излезе от Хиперспейс в сектор 112. Спрямо първоначалната позиция на комадният кораб, от неговата задна лява част се виждаше планетата Хиагара, Погледнато от задната дясна негова част можеше да се види пръстен от космическа маглявина. Слънцето беше точно зад нея но от тази поциция не можеше да се види. С изглед от предната лява страна на Кун-Лан се виждаше Ангел луна. Целият сектор беше в светли преливащи багри. Покрай слънцето те бяха искрящо бяли и жълти, в по отдалечените части от преливащо оранжеви към червени нюанси до тъмно черно пространство.
Тактическият офицер анализира данните за сражение:
Тактически Офицер(ТО): Тактически офицер в готовност. Пълна мощност на сензорите. Командире, ще трябва да открием каде ще се справим най-добре.
Командир на Флотилията(КФ): Разбрано тактически. Внимание крайцер Виир-Рак. Тук е минйорският кораб Кун-Лан от клана Самтау.
Ние пристигнахме в сектор 112 и искаме данни за целите.
Виир-Рак: Радваме сие да ви видим, Кун-Лан. Ние имаме нужда от подкрепа на флотилия от изтребители в сектор 109. Можете ли да помогнете?
КФ: Ще испратим всичко с което разполагаме. Но все пак сме минйорски съд. Ще бъде най-добре ако не трябва да се придвижваме централно в главното сражение.
Виир-Рак: Вражеско крило от огнелъчеви фрегати са под атака от Тайдански бомбандировачи в тази позиция.(Показвайки позиция от дясната отдалечена част на сектора кадето фрегатите бяха нападнати от атакуващите бомбандировачи, отдалечени от главното сражение. Точно от зад спрямо първоначалната позиция на кораба имаше мрежа от близки сензори, които се намираха пред планетата хиагара.)
ТО: Прихванахме полет от изтребители на Тайдан идващи от главната битка. Те най-вероятно разузнават нашата поява. Когато изтребителите на Самтау бяха готови те заеха подходяща формация и тактики и първо се заеха с вражеския ескадрон който преближаваше позицията на командния кораб после се отправиха към атакувания флот от фрегати. Флотилията се зае с производство на още изтребители за защите на работниците в случай на още изпратени ескадрони.
След като групата привърши с тази задача те получиха нова от Виир-Рак.
ТО: Успяхме, като отнехме налягането от фланга на Киит Набал, ние им помогнахме да удържът фронта.
Виир-Рак: Внимание Кун-Лан. Първата атака на империята изведе извън строя част от далекобойните сензори. Нуждаем се вие да откриете вражески позиции с вашите разузнавачи. Планираме контра атака.
Флотилията незабавно изпрати няколко разузнавателни кораба да разучат показаните от сензорите позиции( В най-отдалечения преден ляв край на сектора).
ТО: Прихванахме конвой от вражески ресурс колектори заедно с ескорт в тази зона. Те трябва да презапасяват имперската атакуваща флотилия. Включете се към тях и ги унищожете.
Разузнавачите се бяха насочили към мястото когато се появи известие за технологично проучване.
ТО: Нашите инженери мислят, че има начин да свържат два исребителя“свещенник” за да формират съд, един клас по-нагоре-корвета. Те са готови да започнат проучване по проекта( Този съд корвета свещенник “СКС”(Acolyte corvette vessel”ACV”) представлява два свързани изтребителя в резултат на което огневата мощ и бронята нарастват, но маневреноста намалява). Флотелеята изпрати отряди от истребители и корвети към разположението на вражеските ресурсори. Когато отряда наближи местоположението стана ясно, че ескорта на ресурсорите бе съставет от 3 съда клас защитник, които бяха бързо победени а след тях и колекторите.
След това флотилията получи ново съобщение за атакуването на мрежата от близки сензори:
КФ: Внимание киит Набал, тук минйорски съд Кун-Лан. Вражеските ресурсори бяха унищожени.
ТО: Внимание! Мрежата от близки сензори е атакувана в сектор 110. Ако мрежата падне, силите на Тайдан могат да придвижат флотилията си през дупката. Ние трябва да защитим мрежата незабавно.
Самтау оргарнизира отряд от корвети и изтребители срещу вражеските истребители и многообстрелни корвети които атакуваха мрежата. Когато ескадроните на Самтау достигнаха до целта битката се започна и двете страни откриха огън. Имаше загуби на кораби и от двете страни и няколко сензора от мрежата, но все пак отрядът на Самтау победи поради числовото си превъзходство. След като битката приключи Самтау получи още една задача.
Виир-Рак: Нашите сили взеха превъзходство. Имперските се оттеглят. Един от тяхните повредени крайцери е в тази зона( Зоната на главната битка и се предвижваше към дестинация за хиперспейс извън нея).
ТО: Проследете го и бъдете сигурни, че никога няма да заплаши Хиагара отново.
След прибирането на няколко повредени истребителя в дока, флотилията изпрати група от СКС към оттеглящият се боен крайцер и ескорта му от защитници. Този път групата претърпя повече поражения заради енергийния огън от тежкият съд но не след дълго краицерът беше взривен(взривяването на цял боен краицер със пълен щит би било невъзможно от толкова малко кораби, но специялно този бе понесъл сериозно количество щети и беше критически повреден).
ТО: Тайданският крайцер беше елиминиран!
След триумфалната победа отрядите се отправиха към доковете. След това Кун-Лан влезе в хиперспейс.

- Помощ! Помощ! Губим въздух… падаме..
- Имаме 3 непроучени бойни глави от този тай крайцер. Предлужения…
- Дръжте се “Острие 9”. Ще ви открием преди да мигнете.
- Внимателно! Внимателно! Този реактор е нестабилен!
- Добра работа с тази фрегата Калел, работници 5 и 7. Сигурен съм, че няма да забравят да ви благодарят по късно!
- Да бе вярно.
- Работник 12 проследи ли тези сигнали които прихванахме в сектор 43?
- Съжелявам командире. Открихме костюмите, но тези кучета нямяха възможност да сложат техните шлемове. Белязахме ги за погребателните кораби.

- Внимание кораби на Хиагара! Отблъснахме атакуващата флотилия на империята. Хиагара ще бъде в безопасност още веднъж. Киит Набал би искал да благодари на нашите братя и сестри от Киит Манаан, Съджет и Калел за тяхната помощ в битката. Хиагара ще им е задължена, както и ние.

[Aragorn]

Обектът

Кун-Лан излиза от хиперспейс в сектор”Покрайнините на Системата Хиагара”. Зад първоначалната му позиция блестеше ярката звезда, която огряваше Хиагара. Точно срещу командния кораб се виждаха проблясъци от галактическото ядро, също както и пръстенът от мъглявини и космически прах пред него. Гъстите струпвания от космически прах на пръстена около ядрото имаха от много тъмночервени до светло розови нюанси. Пространството около ядрото беше в топли цветове – от бледо преливащи жълти към кафяви багри. А пространството около изкрящата звезда зад тях беше в преливащ от изкрящо бял към розов до светло кафав цвят и се сливаше с околното пространство.
КФ: Бяхме помолени от киит Манаан да им помогнем да намерят един от тяхните унищожители. Последнита дума която ни изпрати Бушан-Ри беше заповреда на двигателя. Има и докладвания за кораби на Тайраник Райдерс които пътрулират в този регион, така че всички пилоти трябва да са на щрек а пиратски съдове.
ТО: Нашите работници обикновенно не са присвоени към спасителни и присвояващи задачи. Трябва да построим инжинерен модул за да приготвим нашите работни екипажи. Трябва също така да изхвърлим горният отсег за руда за да освободим място за модула.
ТО: Присъствието на Райдерс е потвърдено. Всички да са под пълна тревога.
ТО: Сензорите прехващат бързо-движещи се метеоритни пояси в региона. Истребителите няма да имат проблеми да маневрират около тях, но ако унищожителят се въвлече в едно от тях може да бъде лесно унищожен.
Веднага се сформера отряд от истребителикоито беше изпратен към пиратските кораби( според сензорите те бяха главно истребители), а няколко разузнавача бяхя изпратени да търсят Бушанри. Подготовките за строеж на модул започнаха:
КФ: Рудата пренесена до допълнителните складове. Отсегът се изхвърля. Задействам брояч за унищожение на отсега за да не попадне в ръцете на пиратите.
Горният отсег за руда беше изхвърлен нагоре от командния кораб след което бе взривен на парчета.
Отвори се място за строеж на 4 модула като инжинерният вече беше започнал да се строи. През това време отрядът от истребители беше приключил с пиратите и претърсваше районът за още. А разузнавачите бяха засекли местоположението на унищожителят на Набаал(някъде в крайната предна част на сектора). Командният кораб потегли за там. Модулът бе завършен и проучванията за поправки и присвояване бяха започнали като ъпгрейт на работниците. Но тогава докато единият от работните кораби събираше ресурси група пиратски истребители го бяха нападнали. Истребителите на Самтау бяхя отдалечени от него и им трябваше време за да се върнат. Работникът беше поел доста щети и експлодира. Главният кораб пристигна до местоположението но Бушанри. Тя беше поела доста щети и гореше, въртейки се около оста си. Два ъпгрейтвани работника се заловиха да го поправят. След известно време докато течаха поправките на бойният кораб сензорите прихванаха няколко приятелски кораба:
КФ: Прихващам сигнатури за хиперспейс. Изглежда, че са потдържащи фрегати на Хиагара, и ни показват че желаят да помогнат с поправките на Бушанри. Продължете с поправките и бъдете готови да защитите фрегатите ако пиратите се опитат да ги ударят.
Истребителите излетяха от главния кораб в готовност да ескортират фрегатите.
КФ: Нещо не е наред. Те не испращат никакви никакви кодове за разпознаване на киит. Ще трябва да проверим тяхните маркировки.
ТО: Фрегатите смениха формата си! Те са корвети на Рейдърс и използват някаква технология от холографски емитери за да заблудят сензорите ни. Защитете унищожителя на всяка цена!
Бушанри заедно с флотилията на Самтау бяха нападнати от Тайраник Райдерс. Истребителите незабавно се групираха на корвети и се включиха в боя. Още няколко вражески ракетни корвети се появиха от горната страна. Унищожителят имаше уражеини системи в изправност, така че испепели няколко пиратски кораба собственоръчно със своите йонни лъчи и енергийни уръдия.
След края на битката беше прихванат странен сигнал.
КФ: Прихващаме двоен сигнал по авариен канал. Внимание Бушанри! Изпращал ли си някакъв сигнал за опасност?
Бушанри: Негативно, Кун-Лан. Ние прихващаме този сигнал откакто бяхме въвлечени в района. Трябва да е някакъв вид изоставен обект.
ТО: Источникът от аномален сигнал локализиран. Може да има някаква стойност. Препоръчваме изпращането на работник за да раследва вида на сигнала.
Беше изпратен работник с ескорт от няколко корвети в случай на нападение. Обектът се намираше не много далеч от местоположението на Бушанри.
ТО: Прихващам ком излъчване от Тайраник Райдерс. Те също трябва да са след обекта. Включете се към тях и ги унищожете.
КФ: Внимание Бушанри. Чудехме се дали ще можеш да ни помогнеш?
Бушанри: Съжелявам Кун-Лан. Ние едва въстановихме навигационната система към точката от която можем да направим хиперспейс и остави Самтау сам с пиратите.
Веднага бяха сформирани отряди от истребители и корвети и бяха изпратени към пиратските кораби.
ТО: След като анализирахме пиратските останки, нашите инженери вярват, че могат да репликират имитиращата технология. Може да започнем проучвания по холографски прожектори незабавно.
Докато истребителите се справяха с противниковите кораби, работникът вече беше стигнал до обекта и го носеше към командният кораб. Обектът имаше формата на кутия с три крачета и изгоряли метални ленти от долната страна, зад които се забелязваше концентрична окръжност под формата на диск. След като обектът бе подсигурен вражеските кораби се оттеглиха.
КФ: Подсигурихме обекта и го предоставихме на инжинерите за понататъчни иследвания.
ТО: Обектът е някъкъв вид съобщителен отсег, но технологията не се сравнява с нищо което сме виждали до сега. Ще го анализираме по-далеч преди да се върнем към нашата минйорска мисия.
След тези думи командният кораб задеиства хиперспейс модула си.

- Сърдечни почести, Самтау Киит-Са. Получихте ли нашите данни от разглеждането на аномалния артифакт?
- Получихме ги. Нашите учени се съгласиха, че сигналите и дизайнът не съвпадат с нищо използвано от познати галактически раси. Каде е отсегът сега?
- Донесохме го на борда в момента и го подсигорихме в главният хангарен отсег. Какво да правим с него? Ние сме просто минюрски съд. Не сме оборудвани да изочаваме нещо като това.
- Предаваме ви дизайн така, че вашето производително поделение да може да конструира научен модул.
- Извини ме Киит-Са, но няма ли да бъде по-лесно да потърсим помощ от друг Киит? Ние все още сме в обхват за сигнализиране с команден носач на Набал. Със сигурност те ще имат екипа да-
- Не! Находка като тази може да доведе до чужда технология която ще изненада всичко използвано от друг Киит. Самтау се нуждае от това предимство. Ние разполагаме с научен съд, Кли-Сан, изучаващ звезден фенумен в системата Карук-Тел. На тях им беше наредено да се срещнат с вас на тези координати и да трансферират проучващ екип с оборудване за анализ. Този случай трябва да бъде запазен в Киит Самтау. Ясно ли е това?
- Да Киит-Са, Много ясно. Кун-Лан вън.

Излязъл вече от хиперспейс, Кун-Лан се намираше в системата Корук-Тел.
ТО: Ние пристигнахме на координатите на мястото за среща.
КФ: Прихващам сигнал от Кли-Сан, но нещо не е наред. Те са били прекъснати.
Кли-Сан: Това-…-и-Сан. Ние бя-…-нати от а-…-ати в край-…
ТО: Кли-Сан е в някаква опасност намерете я незабавно.
Зад командния кораб и от дясната му страна се виждаше част от космическата мъглявина в преливащи от жълто към оранжево и от розово към зелено нюанси. Пред него и от лявата му страна беше тъмносин и после с изглед от долу и постепенно нагоре ставаше черен, като се забелязваха звездите и две по-близки галактики, които съвсем слабо бледнееха и едвам едвам се разграничаваха от останалите звезди единствено по елепсовидната си форма. И от време на време пресветкаха светкавици из мъглявината вероятно от някакво напрежение.
Самтау сформира групи от истребители и започнаха да търсят Кли-Сан. Последната му позната позиция беше отбелязана на сензорите( някъде в крайната дясна част на сектора). Придвижваики се по натам групата забеляза минно поле, което трябваше да бъде разчистено. Появиха се и истребители на Тайраник Райдерс. След кратка битка корабите се сформираха в корвети и продължиха нататък с агресивни тактики и формация “лапа”. Ескадроните забелязаха няколко минни корвети да се приближават към тях. Този път сражението стана по ужесточено, защото към тях се присъединиха и вражески истребители. Корветите трябваше да се разделят на отделни единици зада избягват проследяващите мини. Въпреки маневреността си и точната стрелба врагът взе превез и унищожи останълите кораби. В резултат на което трябваше да се построят нови. След своето поражение командният кораб Кун-Лан реши да вземе нещата в свой ръце и самия той да се насочи към целта. По това веме се започна строежът по процесор и раминг фрегата. Процесорът беше подобен на ресурсният колектор кораб, но и с възможноста да поправя останалите кораби. Част от фрегатата раминг притежаваше хидравличен механизъм снабден със собствени двигатели. Предната част на механизма беше метална броня, която служеше и за уръжие на фрегатата. Ако нападнатия кораб бе фрегата или от горните класове раминг се нанасяше в него с пълна сила, задействайки двигателите на бронята си, блъскайки се в противниковият кораб като го буташе настрани, пробивайки го с лекикия си лазер, разположен от долната страна на фрегатата. Тези два типа съдове не изискваха допълнителни технологии и бяха изначално вградени в технологичният списък на хангарният отсег в главния кораб.
Вече в пълен боен състав флотилията продължи към мястото на научният съд. Когато флотилията се доближи още към целта се забелязаха патрулиращи ракетни корвети на Тайраник Райдерс. Истребителите се насочиха срещу тях докато от командният кораб бе испратен разузнавач до Кли-Сан.
Кли-Сан: Повтарям…Тук е Кли-Сан. Ние бяхме ата-…-от райдерски сили-…-и притиснати в края-…-на всичките мини-…-учихме кода но неможехм-…
ТО: Райдерс бяха притиснали Кли-Сан в глобус от мини. Ако Кли-Сан мръднеше мините щесе активират и ще я унищожат. Кли-Сан се опитва да предаде някакъв вид код от данни, но смущението е прекалено силно. Нуждаем се да испратим имитатор зада премине мините и да установи директна тясна лъчева връска.
Сега флотилията се нуждаеше да построи имитатор, който да се доближи почти много близо през минното поле. Този вид кораб от клас истребители също можеше да се съединява с друг такъв, като се получаваше корвета с повече имитационни възможности: на вражески, приятелски кораб или астеройд. След като имитаторът стигна до желаното растояние се осъществи директна тясна връзка.
Кли-Сан: Благодаря на успелия да премине през мините до нас, Кун-Лан. Ние успяхме да исползваме напредналите си сензори зада постигнем достъп до кода на мините. Сега ще можете да виждате всички мини на вашите сензори. Ако ще ни измъквате от тук, трябва да е скоро. Тази пиратска флотилия е само зада ни държи притиснати докато по голяма флотилия достигне до нас и ни качи на борда.
ТО: Трябва да освободим Кли-Сан незабавно. Флотилията от Райдерс която охранява Кли-Сан трябва също да бъде унищожена.
КФ: Ние сме голяма мишена за тези ракетни корвети. Трябва ни някаква собствена огнева мощ. Инжинерите трябва да извлекат каквото могат да намерят от тази ракетна технология и да започнат проучване незабавно.
ТО: построете оръжеен модул незабавно.
Групата от корвети на Самтау се бе заела със задачата да атакува вражеските кораби на Тайрани Райдерс, докато модулът и проучването станат готови. Битката беше доста голяма, защото ракетите постоянно взривяваха истребителите на Самтау и се налагаше постоянен строеж на нови. След като битката приключи, ескадронът се зае да разчиства път през минният глобус. Трябваше да се освободи пространство така, че движеики се към Кун-Лан иследователския съд не трябваше да прихваща мини които можеха да причинят сериозни щети на научния отряд. Когато пътят на Кли-Сан пътят на Кли-Сан стана чист, съдът потегли към Кун-Лан а останалите истребители го ескортираха във формация сфера. Иследователския екия кораб пристигна в доковете неубеспокоявън от никого.
ТО: Кли-Сан е вън от опасност. Препоръчваме да избягаме в хиперспейс преди главната пиратска флотилия да е пристигнала.
Без да сер замисля флотилията направи хиперспейс.

- Екип по проучвания на Самтау регистрира данни, бележка 1.2 : Моят екип е на борда на Кун-Лан и се приготвят за по задълбочено анализиране на чуждото устроиство, което беше намерен обект в сектор 112. Ние разположихме нашето оборудване за анализи в хангарният отсег и се опитваме да направим пълно сканиране на повърхноста преди да отворим устройството, което изглежда да е някакъв вид сигнализатор или предавател. Предадените данни са под формата на кратък повтарящ се тон, течащ със странен поток от данни. Декодирането ще отнеме значително време и мощност на процесора. През това време ние ще продължим с изучаването на повърхноста. Пробите взети от корпусът на сигнализатора показват приблизително милиони Хиагарански години. Част от сигнализаторът изглежда да е имал някакъв вид от органични пластове по някои точки, но това не е потвърдено. Анализите продължават.

[Aragorn]

Звярът

Намирайки се вече в Тел сектора( дълбоко в космоса) екипажът по проучвания продължаваше изучаването на обекта от сектор 112. Командният кораб се намираше близо до астероиден залеж и работниците се възползваха от възможността за събиране на ресурси. Хангарният модул, заедно заедно с долният отсег за ресурси и част от двигателя(допълнителният двигател) бяха придобили червеникав нюанс.
КФ: Модул по проучвания? Тук капитанският мостик. Имаме нестабилност на мощноста във вашата зона и хангарният отсег. Правите ли някакви тестове?
Модул по проучвания: Не до колкото знам, мостик. Нека да прове-
По време на комуникацията се чуваха писъци и стенания от хангарния отсег.

Нее… ааа… махнигоо…

КФ: Какво беше това? Какво става там долу? Нестабилноста се разпространява към долният модулен двигател.
Виковете продължават:

Нееее… ааа… ооол…

Модул по проучвания: Ьь незнам… дай ми секунда. Ние иследваме повърхнотната материя от чуждестранната сонда и…
КФ:Какво става? Сега имаме запуснати предупреждения за био опасност по долните палуби!!! Какво си направил?

Аааааа… аааа…

Долната палуба пресветна обхваната от електрични заряди и биологични червени петна от чуждестранен организъм.
Модул по проучвания: Нещо се освободи! Убива ни!! Трябва да спасите останалата част от кораба. Изхвърлете долните палуби!
Долните палуби които включваха хангарният модул, долният товарен отсег и долният двигателен модул се покриха с червени петна и електрически заряди.
КФ: Кхарак прости ни! Мостикът до всички станции: Аваийни протоколи по изхвърляне задействани!

Ааааааааа… ааааа… неееееее…
Модул по проучвания: ОСВОБОДЕТЕ НИ!!!
Целият команден кораб се разклати при откачането на долните палуби. Заразената част се откъсна от кораба и се понесе надълбоко в космоса въртейки се.

Онеее… оооо… аааааа…!!!

Секторът беше същият Тел но в друга негова част. Командният кораб бе в най-компактната си форма- без горен отсег за ресурси, без долните палуби(долен отсег за ресурси, долен двигателен модул и хангарен модул. Единственото което беше останало от кораба беше главното крило на капитанския мостик заедно с малък док, свързващия мост до централният двигателен модул и два допълнителни проучващи модула.
КФ: Аварииното изхвърляне ни остави намалени. Ние трябвя да съберем бързо ресурси и да построим наново хангарният ни модул.
Строежите започнаха, работниците се захванаха за работа. След като строежа на модула беше завършен флотилията получи нова задача от тактическия офицер.
ТО: Трябва да научим какво се е случило с долните палуби. Кли-Сан ще испълни няколко сканирания, но с цялата тази Рейдърска активност те ще се нуждаят от голяма ескортираща сила от истребители.
Отрядът по ескортиране от истребители беше сформиран и испратен заедно с Кли-Сан към мястото кадето беше изхвърлена долната част от командният кораб( в най-крайната част спрямо първоночалното положение на командният кораб). По пътя си екипът не засече никакви неприятности. Всичко беше прекалено спокойно. Стигайки до местоположението на Модулът Кли-Сан и ескорта му спряха.
Кли-Сан: Тук е Кли-Сан. Ние се приближаваме за да сканираме и свалим записа от данни на модула. Сензорите прихващат някакъв вид признаци на живот. Някои от екипажа може да е още жив. Чакайте! Модулът се активира. Улавям енергиен шип!
Изведнъж енергиен лъч се пръсна по всички кораби от ескорта и по Кли Сан. Корабите се завъртяха в неконтролируемост и писъци от пилотите: ооооонеее… ааааа…!!!!
Кли-Сан: Ние бяхме олучени от някакъв вид частичен лъч. Губим управлението. Логическите системи са разрушени. Стой настрана Кун-Лан! Стой на-…
Около корабите преминаваха искри от енергия. Лъчът се отразяваше от един кораб на друг, от друг на трети… корабите се въртяха известно време без контрол, след това добиха червен цвят. По корпусите им се появиха червени органични петна от чуждестранната материя. И тогава флотилията изгуби връзка с тях.
Изведнъж по комуникационният канал се чу някакъв друг глас със странен тембър, които със сигорност не беше човешки. Гласът беше смесен и леко ръмжащ.
Звярът: Ние живеем.
КФ: Внимание! Загубихме контакт с Кли-Сан и нейният ескорт. Признаците за живот са ниски или не съществуват такива по нашите кораби, но те все пак идват към нас да ни атакуват с горещи уръжия!
ТО: Каквото и да е станало с проучващият модул трябва да се е разпространило към останалите кораби. Ние нямаме друг избор освен да се справим с тях като с врагове. Отделът по проучвания да започне изучаването на вида и стоите на страна от модула на всяка цена!
Незабавно бяха формирани ескадрони от истребители в защитни позиций и подходящи тактики, готови да защитят флотилията Самтау. Кун-Лан беше нападнат от многобройни инфектирани истребители и корвети. Явно Звярът иползва флотилията от корабите на Самтау като ги инфектира с вирус, и поема контрол над тях. Когато битката започна няколко работника на Самтау вече бяха взривени от ескадроните на Звярът. Останалите малко истребители влязоха в боя, но скоро и те бяха унищожени от численото превъзходство на врага. След като привършиха с истребителите инфектираните кораби нападнаха останалата част от командния кораб и процесора. През това време проучванията по био-механичния организъм бяха готови.
ТО: Нашите кораби бяха превзети от някакъв вид био-механичен вирус, пренасян по този лъч, които проучващиат модул истреля. Ние можем да задействаме заряд през корпусите на нашите кораби зада намалим нивото но инфекцията.
КФ: Имаме сигнатура за хиперспейс! Изглежда, че Тайраник Райдерс са ни проследили и имат боен крайцер с тях!(на 210 градуса близо до заразеният проучващ модул).
Тайраник райдерс: Кли-Сан вече принадлежи на нас. Изчезвайте или бъдете унищожени!
КФ: Вие не разбирате. Кли-Сан и нашият модул бяха покварени от нещо и се разпространява! Не ги преближавайте. Повтарям, не ги преближавайте.
Тайраник райдерс: Пронизваща тактика, дори и за кораб пълен с минйори! Мислех ме, че вие Хиагаранците сте по умни от това. Сега отпътувайте преди да сме покорили и вас!
Изглежда, че Тайраник Райдерс не разбират заплахата която ги грози въпреки предупрежденията на Кун-Лан. През това време инфектираните кораби значително намаляха, унищожени от оръжейните системи на командния кораб. Новопостроените истребители излетяха от доковете за да довършат и останалата част от атакуващата група и да се приготвяд за още подобни атаки. Рейдърс вече бяха пристигнали до местоположението на заразеният проучващ модул.
Тайраник райдерс: Аах, проучващ модул. Това ще реваншира нашето преследване на тези Хиагаранци на половината път през сектора. Всички завоевателни отряди пригответе се за превземане!
Същият лъч се истреля от шипа на заразения модул, поразявайки бойния крайцер и останалите ескортиращи го фрегати и корвети.
Тайраник райдерс: Неееееее… аааааа…
ТО: Глупаците направиха нещата по-лоши. Всички инфектирани съдове се преближават към нас. Неможем да оцелеем при враг който неразбираме. Трябва да избягаме в хиперспейс!
Флотилията задейства свойте хиперспейс модули, напускайки сектора.

- Доклад от инженерите на кораба 1.2 – Заедно със загубата на Кли-Сан и тяхният проучващ екип, мойте инженери в момента извършват анализ на покваряващото същество, на което дадохме кодовото име Звярът. Изглежда, че Звярът инфектира съдовете с някакъв вид частичен лъч който наслоява мишената с техно-органични роботи. Щом веднъж тези същества направят контакт със съвместима повърхност те започват да абсорбират материала и проникват в структурата на мишената. Когато те осъществят контакт с органична материя, те използват масата за да формират нервна контролираща мрежа която взима контрол над кораба. Всяка клетка на Звярът функционира като био-механически вирус. Тези клетки са способни да исползват и покваряват живи клетки по същия начин по който използват и покваряват не-органична технология. Нужно е да се направят повече проучвания. Но ние сме инженери, а не биолози. Анализите от инфекционната атака показват, че частиците на Звярът се движат по плазмения лъч и тогава покриват мишената. Зарядната технология на лъча им позволява да скачат от мишена на мишена. Инфекцията от един истрел изглежда зависи от масата на нападнатите кораби. Отново, по квалифицирани анализи са отчайващо необходими ако ние искаме да открием нещо което да се противопостави на този лъч.

Системата Айола бе следващата дестинация на флотилията Самтау, търсейки информация за Звярът от Бентузи.
ТО: Пристигнахме за да намерим търговски кораб Бентузи който би могъл да ни даде информация за Звярът. Ако някой се е бил с това преди, те ще знаят.
Локацията на Бентузи е прихваната на 315 градуса от командният кораб. Първата задача на Самтау е да испратят разузнавач да посрещне Бентузи и да отворят комуникационна връзка с него. Докато разузнавачът летеше към Бентузи, работтниците имаха задачата да събират ресурси от близо разположените астероидни залежи. При тях беше испратен и процесор за да ускори ресурсната операция. Космическото пространство беше същото като при предишните два сектора, само че този път сектора се намираше до другата по близка част на мъглявината.
Когато разузнавачът пристигна на мястото, Бентузи вече беше започнал битката срещу Звярът.
ТО: Тези са инфектирани съдове ето там( показвайки корабите обкръжили Бентузи). До всички кораби включете се към атаката и унищожете флотилията на Звярът! Трябва да помогнем на Бентузи по всякакъв начин по който можем.
КФ: Внимание търговска станция Бентузи. Вие НЕ СТЕ нападнати от нормални пиратски съдове. Не ги оставяйте да ви доближат.
Бентузи: Няма значение какво са те. Само лудият би нападнал неразрушимото. Вражеските кораби ще бъдат непростимо унищожени.
Групи от истребители бяха готови и испрлатени към нападнатата търговска станция докато Бентузи откриваше непрекъснат огън с високотехнологичните си лъчеви уръдия по вражеските кораби.
ТО: изглежда че сме били забелязани. Атакуваща група на Звярът в този сектор(на 030 градуса от командния кораб). Две инфектирани йонни фрегати на Звярът с ескорт от истребители бяха нападнали Кун-Лан. Ескадроните от истребители на Самтау истреляха свойте ракети за да се справят със заплахата, а после и с нейния ескорт.
КФ: Имаме хиперспейс сигнатура. Това са едни от нашите!
Каал-Що: Тук носач Каал-Що от Киит Маанан до Бентузи. Ние отговорихме на вашите прекъсващи съобщения.
КФ: Каал-Що! Почакай! Това не са, повтарям, НЕ СА пиратски кораби! Унищожете ги от максимална далечина!
Каал-Що се бяха притекли на помощ с ескорт от 2 йонни фрегати. Излязал от хиперспейс съдът на Манаан се намираше не много далеч от местоположението на Бентузи, истрелвайки истребители, за да се включат в битката със Звярът заедно с останалите кораби.
ТО: Каал-Що не разбира природата на Звярът. Защитете я на всяка цена.
През това време командният кораб се отправи към Каал-Що. Битката около Бентузи беше наистина разгорешена. 2 ескадрони от по 10 истребители”Свещенник” се отправяха към множеството инфектирани 6 ескадрона по 5 пет инфектирани истребителя от флотилията на Звярът всеки. Към отбранителната флотилия се включиха и 3 ескадрона от 5 пресрещача, заедно с 2 тежки корвети на Маанан. Междувременно две йонни фрегати на Звярът атакуваха Бентузи. Имаше експлозий от истребители от всяка страна. На сензорите се забеляза тежкият боен крайцер на Тайраник Райдерс, който беше инфектиран от частичния лъч на Звярът. Сега той се насочваше към Бентузи с ескорт от около 20 истребителя. Освен това 8 ескадрона по 5 всеки инфектирани истребителя пристигаха в колона и заменяха взривените. Горещата точка на битката достигна върха си когато бойният инфектиран крайцер откри огън по Бентузи, заедно със заразяващият енергиен лъч.
Бентузи: Нещо не е наред тук. Присъствие. Ние усещаме неговият глад. Това не е млада раса. Не е и неразрушима. Нещо друго. Нещо по старо. Нещо от крайния предел.
Искри от електрическа енергия обхванаха Бентузи, щом лъчът достигна тяхната повърхност.
Бентузи: То ни разкъсва! Преписвайки песента. Поглъщайки паметта. Обръща нашите тела срещу нас… Свързвайки ни!!! Това неможе да бъде… НИЕ…НЯМА…ДА…БЪДЕМ…УНИЩОЖЕНИ!!!!!
След тези думи Бентузи се пръсна от една мощна експлозия на парчета. Помитайки останалите истребители и нанасяйки щети на останалите главни кораби в близост.
ТО: Те предпочетоха да се испарят отколкото да се превърнат… в това Нещо. Поне можем да сме сигорни, че не са се жертвали напразно. Истребете оцелелите инфектирани съдове!
Ескадрони от истребители бяха испратени да унищожът критически повреденият оцелял инфектиран боен краицер, със своите ракети.
ТО: Ние се нуждаем да разширим размера на нашата флотилия и нейните възможности. Нашите инженери мислят, че могат да разширят нашият потдържащ капацитет използвайки модули. Те са готови да започнат по проекта веднага. Те също така проектираха напреднал инженерен модул който ще ни позволи да извършваме проучвания върху по усъвършенствани кораби.
Строежа на новия модул беше започнат както и проучванията по потдържащите системи. Тези по малки модули се строяха на мястото на долният товарен отсег и увеличаваха капацитета на флотилията. Ескадроните от истребители и корвети защитаваха командния кораб и Каал-Що която беше повредена от взривът на Бентузи. Щом ескадроните на Самтау свършиха с атакуваните кораби бяха испратени разузнавачи които да локализират местоположението на главния кораб който строи и подкрепя тези инфектирани съдове. Инфектиран пиратски носач беше открит на 255 градуса от командния кораб. Ескадроните бяха испратени към него. Щом го доближиха те откриха огън по него. В близост до местоположението на инфектирания носач имаше и астероиден залеж и инфектирани работници. След като носачът понесе известни поражения той избяга в хиперспейс. Истребителите на Самтау унищожиха и последния останал вражески инфектиран кораб,след това те поеха към доковете.
Каал-Що: Внимание флотилия на Самтау. Взривът от самоунищожението на Бентузи ни нанесе лоши щети. Уръжия извън линия. Хепердрайв извън линия.Животопотдържане 30%.
КФ: Прието, Каал-Що. Щети помогнем както можем. Всички кораби от Самтау бъдете в готовност за потегляне.

- Неможем да оставим Каал-Що тук! Звярът може да се върне по всяко време а ние не сме във форма да ги удържим настрана сами.
- Прието. Въпеки това Каал-Що все още има нийните термоядрени двигатели. Ние бихме могли да я скрием и нас в близката мъглявина. Докато се появим от другата страна, ние ще сме извън обхват и хипердрайвният модул на Каал-Що би трябвало да е поправен.
- И тогава какво? Какво да правим с тази чума която освободихме? Имаме ли някаква идея за местоположението на проучващият модул или неговите възможности?
- Неизвестно. Фактът, че е изпратил флотилиья за да зарази най- могъщият кораб в сектора означава, че то не е просто вирусно създание. То разбира нашите данни и технология. Стратегическите проекции не изглеждат добре. То може да се разпростре из тази част на галактиката за седмици!