Бяхме огромна армада полеви истребители-един от най-добрите кораби по онова време.Вселената още беше млада и зелена,за разлика от скина,който все още си беше черен.Курсът беше за час и половина,макар да пътувахме само на две галактики разстояние.Шпионските ни сили ни бяха разкрили,че ще се сражаваме срещу почти двукратно надвишаващи броя ни скаути.Очакваха се доста жертви,но победата бе над всичко.
Убивахме времето с разговори по радиостанциите.На всички ни беше много трудно и тежко,защото неминуемо щеше да има жертви.Обсъждахме начини да се увеличи броя на оцелелите,когато изведнъж ме осени прозрение!Открих начин да няма жертви.Но за целта трябваше да се върнем,а командирът едва ли щеше да одобри-бяхме вложили доста газ в полета.Все пак набрах тайния код по секретната линия.Беше ни забранено да го ползваме без нужда,но аз съзнавах,че с този ход или ще си отнеса невероятно наказание,или ще стана герой на армията.
Сърдитият глас на командера ме изтръгна от мислите ми:
-Какво искаш,ефрейтор?-каза той заядливо.Явно не беше в добро настроение-винаги бе такъв преди важна битка,в която се очакват тежки загуби.
-Сър,трябва да обсъдим военната тактика.Имам идея,чрез която операцията може да мине без жертви!
-Хммм-гласът му прозвуча доста заинтригувано.-Да чуем.
-С ваше позволение,сър,но ако вземем няколко непилотирани разузнавателни кораба(скаути)-например десетина,те ще бъдат приоритет на врага.Освен това,сър,можем да сменяме позициите си..
-Какво имаш предвид?-забрави обръщенито редник,което означаваше,че е много развълнуван.
-Ми идеята ми,сър,е,когато видим,че бият много някой от наш’те,да го изтегляме на крайна позиция,и някой неудрян дотогава да заеме неговото място.По този начин ще имаме не само по-малко изгубени войни,но и повече огнева мощ.Сър?
-Да,чувам те,ефрейтор-явно вълнението го бе понапуснало-не смятам,че военният министър ще се съгласи да върнем флотата.Плюс че и аз не съм съгласен-ако се върнем сега,ще загубим твърде много време и ще дадем възможност на врага да се отдръпне.Идеята ти не е лоша,но в случая,опасявам се,е неприложима.Все пак може да поговоря с военния съвет за използването и в бъдещи битки.Приятен ден,ефрейор.-и затвори.
Доста се ядосах-командирът даже нямаше да уведоми съвета!А ако все пак го направеше нямаше да е скоро.За миг се почудих какво да правя-ако не се откажех сега,залогът ставаше твърде висок.
Това се дължеше на факта,че всеки войник при постъпването си получаваше два секретни номера-на командира си и на военния министър.Вторият номер бе само за два случая-ако командирът не отговаря или е бил унищожен в битка,или ако имаме съмнения във верността на преценката му.Второто обикновено означаваше големи проблеми.Никога не бях чувал някой да се е обаждал по втория въпрос.Но все пак можех ли да оставя нещата така?Ако не се обадех,мой бойни другари бяха обречени на сигурна смърт!От друга страна ако се обадех,но планът не сработеше,нямаше да се направи нищо за другарите ми,само аз щях да си изпатя зле...
Помислих си за приятелите ми-почти всички женени и с деца.Останалите също имаха близки,които да ги оплакват.И аз ги познавах всичките!Тогава,със стиснати зъби набрах втория код...
Поради съображения за сигурност не мога да предам разговора.Само мога да кажа,че от начало военният министър не бе много щастлив да ме чуе.В последствие обаче нещата се уредиха.И ние се върнахме обратно!!!
Слава богу бях взел правилното решение!Пък и не загубихме много време-бяха изминали само петнайсет минути,откакто бяхме излетели.Което означаваше,че и разхода на газ е малко.
Когато слезнахме да допълним гориво в машините,забелязах,че командирът ме гледа лошо.Но все пак се постарах да не му обръщам внимание-предстоеше ни тежка битка!
На бойното поле беше ужасно-истински ад!Само за няколко минути нашият”щит”от скаути се стопи!Надявахме се,че скаутите ще разпъснат огневата си мощ и няма да стрелят всички по един наш.За нещастие не стана така-всички концентрираха мощта си по една мишена.Все пак благодарение на нашите скаути успяхма да намалим броя им значително и вече на всички заедно им трябваха два залпа за да свалят един от нашите полеви.А ние не ги оставяхме да стрелят два пъти по един и същ-когато уцелеха някой,го заместваше друг.Бяхме устроили меле,така че да не могат да се прегрупират да гонят избягалия изстребител-трябваше първо да учистят някой друг,който на свой ред също бягаше.Не загубихме нито един пилотиран самолет.
На планетата ни ни посрещнаха като герои!Имаше обичайното празненство и така нататък,но аз не можах да го оценя.Глождеха ме мисли какво ще стане с командира ни-понякога бе малко твърдоглав,пък и не обичаше да рискува,но въпреки това беше свестен и аз не исках да пострада заради мен.Държеше се изключително добре с нас.
Отидох при кораба му.Събираше си нещата.Погледна ме с тъга,но без злоба.Тогава почувствах,че той е единственият,който може да бъде мой командир-аз самият не можех-отговорността бе твърде голяма.Казах му го и го помолих да не напуска.
-Не е възможно-или ще напусна,или ще ме уволнят дисциплинано.Предпочитам да си тръгна сам.
-СЪР-натъртих обръщението аз-не можете да ме оставите-ще говоря с министъра и ще оправя нещата.Най-малкото,което мога да направя е това.
Поразведрих го,но той все пак каза:
-Все пак може би не съм достатъчно добър вече.
-Ще ме извините,сър,но това са глупости.
Тогава влезе министъра.Дойде да ми каже да повишението ми-вече бях капитан.Бях горд,но не го показах.Помолих го за разговор.
Разказах му за командира и го помолих да го остави на работа.В действителност думите ми прозвучаха повече като заповед.Министърът доста се изненада от решителността в погледа ми.И накрая отстъпи!Бях на седмото небе-бях си изпълнил дълга и не бях навредил на никого.
Отидох при командера и му съобщих.След това двамата се върнахме на празненството видимо облекчени.Накараха ме даже да държа реч,на която се представих по-добре,от колкото хората са очаквали-е,никой не очаква бестселъри.
Оттогава минаха няколко месеца.Вече съм майор,а командира-генерал.Имахме доста успешни операции заедно.Сега седя в боен кораб-изтребителя,с който почнах е вътре в хангара-сантиментален спомен.Гласът на генералът ме изважда от унеса ми:
-Някакъв ефрейтор казва,че има план за намаляване на жертвите.
-Пусни го на втора линия-казвам аз и се усмихвам...
THE END
Кефи ли ви?Ако не-ключ.
