Ботаник

[BulSoldier]

(ударението на заглавието е "а" то)

както и да е,това не е написано доникъде засега,просто това е уводната част,и реших да я сложа пък да видя дали някои ще се заинтересува,и си кажете мнението за описанието,това е важно,само че го казвайте в случай че сте го дочели.Имем интересна идея за завръзка и кулминация,но това ще запазя за себе си засега.

Ботаник - или живият град.Извисяващ се над пустата земя на живите си подпори,целият кипящ от живот.Прекрасни растения се преплитат из целия град в различни форми,всяка уникална,красива и изящна.Зелените,жълти,оранжеви и дори червени листа на хилядите видове дървета в града се комбинират в изключителна плетеница от прекрасни цветове,съставяйки пъзел от ярките си цветове.Всичко което преди бе правено от бетон,желязо и други материали от неживата природа сега са заместени с дървета,всяко израстнало така както Архитекът го е желал.Всяко едно растение израства така че да допълни идилията от цветове и форми.

Чудо на природата го наричат някои,други човешко постижение,но за мъдрите хора това бе съюзът между човешкият гении и изобретателността на природата и Ботаник беше точно това.Прекрасното съжителство на природа и човек се прекъсваше само от редките,но пък за това ужасни рояци от насекоми.Тези жалки твари имаха само едно нещо за което трябваше да се грижат и то не бе нищо конструктивно.Те сееха само разруха и глад след себе си.Но за щастие изобретателността на човека изгони вредителите на живият град и никои не е виждал насекомо от век,а може и повече.

Старата част на града бе невероятна с огромните си дървета.Но най-измумителната част наистина бе древната част на града,наричана “Кварталът на Дъбовете” .Част от града посята изцяло то хилядолетни дъбове,извисяващи се на 60-70 метра,а изящните им корони се простираха на повече от 100кв.м.В този квартал живееха само най-древните фамилии населяващи живият град.Улиците представляваха гладка плетеница от дъбови корени,а небето едва се виждаше през милионите листа на огромните дъбови корони.Само по обед Слънцето леко надничаше над Живият Извор,около когото нямаше дъбове за да може Слънцето да го озари.Там бе и едниственият площат на които имаше плочки.Усещането да преминеш от хладната сянка на дъбовете към топлината на откритият,напечен от Слънцето площат бе невероятна,а прохладния ветрецът които постоянно летеше из “Кварталът на Дъбовете” разпръскваше на финни капчици водата бълвана от изворът.В сянката която създаваха дъбовете през деня и мракът царящ вечер вечно светеха малки фенерчета окачени на три-четири метра от земята на всеки дъб,леко осветявайки земята около себе си с топлата си,ярко жълта светлина,стопляйки сърцето на всеки заблуден късен скиталец.От прозорците на домовете намиращи се в огромните дъбове се стилаше все тази топла и внушаваща уют светлина на лампите.

Древната част на града бе по-специална от заобикалящата я Стара част с това че в древната не може да поникне нищо друго освен дъб.В старата част имаше също дъбове,но и букове както и други представители на “Висшите Дървета” както архитектът ги бе назовал.Това бяха само дървета които можеха да станат огромни и да издържат освен себе си и хората живеещи в и с тях.

Архитектът,създателят на живият град бе казал,векове назад “този рай на живота нямаше да съществува без мен,както и аз без него,но за да съществуваме,някои трябва да ни пази” бяха неговите думи “и затова създадох дървесните хора”.Тези по-скоро дървета отколкото хора пазеха мира в градът.Те го пазеха както отвън,така и отвътре,защото покварата на разрухата е като неличима болест.Точно когато мислиш че си се спасил тя се надига с нови сили,от най-уязвимото ти място,което за града бе неговите жители.Тези стражи бяха плетеница от корени,огромни,здрави и силни те бдяха над невинните жители и наблюдаваха тихо съмнителните.Очите им светеха в жълта светлнина,всяваща страхопочитание у нарушителите и спокойствие в честните.Изключителната им сили нерядко се демонстрираше в помощ на жителите или на изпаднало в беда дърво.Макар и да не изглеждаха живи като “дървестните хора”,дърветата в Ботаник носеха душа,също както хората.Невлияещите се от времето “дървестни хора” живееха сред хората,имаха чувства както хората,но разликата бе че тези създания рядко се събираха заедно.Те обичат да общуват,но трудно общуват помежду си,не защото не се разбират,а поради някаква тайнствена,мистериозна причина скрита дълбоко в умовете и сърцата на тези създания.

“Дървесните хора” освен че не се влият от времето,те не се страхуват,а няма и защо, от обкновенните човешки оръжия,нито брадви нито стрели или мечове могат да съсекат здравите и гъвкави корени съставящи ги.Но имаше нещо от което те наистина се страхуваха и това нещо е огънят.Неведнъж той ги бе поглъщал в яротсни пламаци и дори водата на живият кладенец не гаси червените пламаци горящи безащитното създание.Единственото което можеше да се направи е се гледа с мъка на очи как добродушното създание изгаря в мъки и страдания,крещащо от болка,докато ярките пламаци прояждаха тялото му докато накрая от него остане пепелта.

Макар и далеч от перфектността Ботаник изглеждаше точно такъв,перфектен за хората живеещи извън него.Имаше,има и ще има достатъчно алчни и злонамерени хора които ще се опитват да се промъкват в утопичното съжителство на човека и природата с едната цел да го унищожат.Всички бяха добре дошли,но малко минаваха изпитанието на чистотата,а още по малко успяваха да издържат на изкушенията в града и спазването на строгите правила.Това бе естественият начин за отбор на най-достойните да живеят в живият град.И въпреки всичко това най-злите и изобретателни хора успяваха да проникнат,но за щастие вечните стражи на Ботаник са тук за да опазят живият град от злонамерени бандити.
Изпитанието на чистотата не бе никак лесна задача,но тя бе най-лесната от трите изпитания които се възлагаха на всеки желаещ да влезе в града.Това изпитание бе тест за душата.В него се използваха различни начини за да предизвикат злото в човек,само недокоснатите от злото и най-хладнокръвните го преминаваха.Макар и лесно на пръв поглед чрез това изпитание се отсяват всеки 80 на 100 човека опитващи се да влязат в Ботаник.
Второто изпитание беше изпитание за физическата сила,но и за волята.При него се изискваше силно тяло и голяма издръжливост,но без воля,независимо колко силно е тялото на човек,това изпитание беше неизпълнимо.Малко хора пропадаха на това изпитание защото обикновенно хората със силна воля подтиквана от добро минаваха първият тест за да се опитат да преминат вторият,но хората подтиквани и крепящи се на завист и омраза отпадаха още на първото изпитание.Този тест също целеше и да отсее слабите от силните,защото независимо колко добронамерен си,както града помагаше на хората,така и хората трябваше да помагат на града,а на Ботаник неможеше да се помогне с добри чувства.Разбира се веднъж приет в обществото на живият град,независимо колко стар и слаб става човек,заобикалящият го град му помага така както някога младият човек е помагал на града.
Третото изпитание беше много потайно.Всъщност никои не разбираше че минава през трето изпитание.Това беше серия от изкушения когато вече човек е уверен че е приет от обществото на живия град.Точно там се проваляха почти всички злодей достатъчно хитри за да се преминат първото и второто изпитание