СРЕЩУ МРАКА (история за УОУ)

[Empire_]

WOlfy давършете го макар че малко се изгуби връзката мноу ме кефи

[Wolfy]

Изпити мен.Редак ще има малко ,че изпуснах един момент.Споко ще се продължи.Търпение.

[DeadMan]

Ноздорому отново се събуди от силния ритник на Инфернал – след стотния беше престанал да чувства болка, но нямаше как да заспи. Още една хитринка, с която Артас бавно му източваше силите. Немъртвият рицар, който се бе слял с ужасното творение на Кил’Джейдън, го подържаше жив само с една цел – да изтръгне от разума му къде се крият другите Аспекти и един по един да ги унищожи или дори по-лошо...превърне в немъртви подобия на дракони.Мисълта за печалната съдба на Сапфирион, превърнал се в жалко оръжие в ръцете на Кел’Тхазад, накара сърцето му от чист пясък на времето да трепне. Никой представител на древната раса не заслужаваше подобна съдба – още веднъж усети болка при спомена за Алекстраза и принудителното й затворничество.Нима ерата на драконите бе отминала? Глупав въпрос всъщност, той вече знаеше отговора – бе дошло времето на смъртните раси, а старите гущери бяха просто останки от едно велико минало. Преди толкова години, по времето на първата атака на Легиона, дори стотици смъртни биха паднали на колене в име на почит пред могъщите дракони, а сега събираха авантюристи да ги ловуват за удоволствие и слава. Нима бяха пропаднали толкова, че някакви си хора, орки, таурени и подобни същества можеха не само да ги наранят, но и да ги избият?
В този миг нещо премина през съзнанието му и сякаш получи силна плесница.
-Стига размисли, гущер.Доведох ти една позната, надявам се да й се зарадваш – демоничният смях на Краля на Личовете отекна по стените на дълбоката пещера, когато Ноздорому вдигна глава и се озова очи в очи с немъртвото му творение. Най-силната и обичана от него консорта.Бяха намерили ятото му...

[Wolfy]

Гледах в оранжевите облаци над които прелитахме.След това се обърнах и се облегнах на парапетите на лодката.Хе хе гоблински откачалки.Нашият капитан един зелен гоблин с голям пъпчив нос въртеше руля и псуваше след като гаврътнеше поредната чашка.Мисля си ,че скоро ще припадне и ,че някой с валидна книжка за летене ще поеме руля.Изведнъж вратата на трюма се отвори и от там излезе един таурен водещ под ръка нашата елфка.Щом ме видя дръпна арбалета от гърба си и го насочи към мен.
--Те са приятели.--каза с дебел глас таурена.Тя само кимна,но не свали арбалета.Изведнъж от долу излязоха Призрачен и...как му беше името онзи уорлок.
--Хей тая я познавам!--
--Даа дръж я.--Война си извади меча ,а уорлока започна да прави някакво заклинание.Погледнах към Черепа,който беше седнал до парапета и не обръщаше внимание на нищо.В този момент елфката стреля и една стрела рикошира от бронята на война.
--"Ох писна ми от тия"--казах си,извадих меча и скочих пред елфката.
--Хей мръдни се Майк.--каза уорлока.Поклатих отрицателно глава.Тогава таурена,с който дойде момичето хвана двамата и ги метна в трюма.
--Няма да те безпокоят повече.--каза бикът и отново я хвана под ръка.
--Гладна ли си?--попита той."Боже какво кравешко съчувствие"
Отидох и седнах при Черепа.Смушках го ,но той не реагираше.Размахах ръка пред лицето му."На този цепелин всички се побъркаха"Изведнъж от джоба на робата му падна един плик."Така и така не си тук,дано да не възразяваш да хвърля едно око".Отворих плика.
"Скъпи магиоснико скоро ще приключи твоят фарс.Мислиш ли ,че победиш кралят Лич.Е ние не мислим ,че ще успееш ,а и няма да позволим.За това се откажи докато можеш.Вече контролираме половината Азерот,а армиите ни са на път към Айрън фордж.
С това писмо искаме да те предупредим ,че линията на живота ти скоро ще свърши.
Некромансерите на краля.

П.п. А и кажи на Майк да не се обръща срещу своите. ""
Смачках писмото.Не ми се ще да разберат ,че съм свързан със немъртвата сган.Че те ме възкресиха и казаха ,че им дължа услуга за това.Хъм....не знаех ,че Черепа води война с Артас мислех ,че просто иска да отмъсти за това ,че ни превзеха града.Хъм...какво си намислил Артас,да превземеш света.

[blood_dodo]

Якоо Само тъпото е, че в оригинала засега безпроблемно отблъскваме атака след атака, а вече се състоя и първия рейд над Naxxaramas - dungeona на Kel"Thuzad

Секи път като им разгромим някоя атака някъв си Mouth of Kel'Thuzad (изкопирано от властелина - устата на Саурон) вика някви жалки извинения - че това били само малки пречки пред Напастта, целящи да ни успокоят и че скоро ще сме били избити и т.н.

DeadMan:Колега, айде да запишеш нещичко да изплакна окото, че нямам възможност да играя там.Между другото Spider wing-а май целия е минат?От разни сайтове останах с впечатление, че само Death Knight-овете и още един wing не са паднали, за Сапфирион и лича не говорим.

[DeadMan]

Черепът седеше и гледаше празно облаците, които бързо прелитаха покрай цепелина.Нищо от ставащото на палубата не съществуваше за него, ако ще някой от Старите Богове да се появеше там - пак нямаше да го забележи. Половината Азерот? Нима толкова бе покрило булото на напастта? Сърцето му се сви – макар и немъртъв, той ненавиждаше Артас и последователите му, защото те се бореха единствено от жажда за смърт, от кръвожадност – може би само Артас имаше и други цели. Но всичките му подръжници бяха достойни творения на Легиона – безпощадни и желаещи само кръв. А онзи лич – Кел’Тхазад – направо отвръщаваше магьосника. Носеха се слухове за демоничните му експерименти в крепостта Наксрамас, за изчадията, които ненормалният му мозък може да роди. А един слух смразяваше всички – че Артас е превърнал Сапфирион ,за който се носеха легенди чак отвъд границите на северния континент, в немъртво създание , което е направило Наксрамас свой дом. Черепът усещеше, че някой ден ще му се наложи да се впусне в най-коварните кътчета на крепостта, сякаш водеше диалог със съдбата и тя му го казваше, толкова реално бе това чувство...И някой ден щеше да трябва да се изправи срещу Сапфирион и може би дори Кел’Тхазад – дано само силата му стигнеше...
В този миг почувства силно бутане и се освести.Разтърка очи и видя тъповатото лице на Побъркан пред себе си, а Призрачен се хилеше лудовато отзад.
-Къде си се завеял толкова...хи-хи-хи...да не си влюбен нещо,а?..хи-хи-хи...За времето, от което те будим , щяхме да сме прелетели през половината Калимдор,хи-хи-хи...Айде, поспаланко, ставай и да вървим.
-Боже...колко време съм прекарал така?
-Колко време?....хе-хе-хе-хе.....Ами луната изгря два пъти, сам си прецени.....хи-хи-хи-хи....пропусна някой доста забавни неща.
-Ще наваксам...
Изтупа събралата се прах от колената си и стана. В далечината видя познатите му планини близо до оркския град Кръстопътища – приближаваха Огримар все повече и повече...

[Wolfy]

Вече три дни се реехме в облаците.Не знаехме какво става на земята и какви ги върши Артас.Аз не разбирах и какво става на цепелина.Загледах се в изгрева.Беше едва пет и половина и никой не се мяркаше на палубата,освен онзи дърт зелен пияница капитана.Изведнъж вратата на трюма се отвори и съвсем лекичко излезе елфката.Усмихна се на слънцето,но като ме видя се намръщи и отиде от другата страна на палубата.Елфите обичаха природата и и се радваха.Хъм...извърнах глава назад,но тя вече не беше там.Отново погледнах слънцето и видях меча опрян в гърлото ми.
--Ти зъл ли си?--попита тя.
--Знам,че можеш да говориш.--
--Всъщност немога,но ти ме чуваш.--казах аз.
--Защо?--
--Незнам.--отвърнах студено аз.
--Ти зъл ли си?--
--Не,когато не е опрян меч в гърлото ми.--тя свали бавно меча.
--Усещам нещо в теб.--
--ХЕй!Малката на кого говориш?Този е ням.Ха ха какви ли луди не съм превозвал.--тук елфката се обърна и изтреля една стрела в руля на дъртия козел.
--Казах ти само ти ме чуваш.--
--Добре де успокой се!--изкрещя изплашено гоблина и се зае да вади стрелата от руля.
--Но защо?--попита тя.Сега я погледнах.Имаше нещо странно в погледа и.Нещо познато,но какво.
--Казах ти незнам.--
--Ти си странен.--тя леко се усмихна.
--Защо дойде в подземния град?--попитах аз.
--Да убия един уорлок.--
--Аз те усетих.--
--Но как?--
--Незнам.--погледнах слънцето,което бавно се надигаше над хоризонта.
--Има нещо странно между нас.--каза тя.
--Имаш предвид ,че сме свързани?Чувал съм тези неща от магьосници и разни такива.--
--Може би.--тя също се загледа в залеза.
--Елфите бяха нападнати от немъртвите.Дойдох във подземния град освен да убия онзи и да разбера дали вие сте отговорни за атаката.--
--Не бяхме ние.А онова побъркано копеле Артас.--злобно казах аз.
--Но...той...как е стигнал до Калимдор?--
--Той може би не ,но армията му...--
--Знаеш ли?Мисля,че трябва да се обединим срещу тази паплач.--каза тя.
--Може би.Но алинса и ордата едва ли са на това мнение.--отвърнах аз.
--Зарежи ги.Алианса се оправлява от магьосници бюрократи,а ордата от заблудени шамани и борещи се за свобода немъртви.--
--Пък и не бих могла да те убия,поне докато не разбера какво е връзката ни.--тя леко се усмихна.
--Сега ще трябва да убедя бандата,че не си враг.--казах аз.Изведнъж вратата на трюма се отвори с такъв трясък,че се откачи от горната си панта.Излязоха таурена и познатите трупове.Таурена се приближи до нас.
--Този досажда ли ти?--попита той.
--Не,той е приятел.--бикът изпрахтя и се отдалечи.
--Какво?!Приятел?!--извика Призрачен.
--Гледай сега...--каза и.
--Майк да не се побърка?Като този тук.--каза уорлока и посочи Побъркан-глоемият войн.
--Хей Череп!--извика Призречен.
--Ох пак се замечта..Гледай да не свършиш някоя глупост Майк. --и те се отдалечиха.На палубата голблина и екипажа му сервираха на една голяма маса.Не незнаех,че цепелините са така добре оборудвани.Всички седнаха на масата освен нас.
--Мислиш ли,че ще се съгласят?--прошепна тя.
--Ще им бъде трудно...ако Черния череп не ги убеди.--Ние останахме да гледаме слънцето.
--Кажи ми нещо за него.--каза тя.
--Ами той води някаква борба срещу Артас,но не ми стана ясно каква.Всички магьосници са се обединили срещу Кел'Тхазад.Изведнъж се появиха пророци и всичко стана много обърнано.Бих се присъединил към тях,но се страхувам ,че може да...--тук спрях.
--Да?--каза тя.
--Аз ами...--
--Какво?--
--Получих писмо ,в което некромансерите на Артас ми казаха да го убия.--
--Да убиеш Черния череп?Ти си свързан с Артас.--каза тя леко по силно.
--Тихо не викай.--казах и аз.След това бавно се обърнах.Пред мен стоеше Магьосника със стафът си в ръка.
--Няма да се саюзявам с подръжници на Артас.--и елфката си тръгна.
Май стана голяма грешка.Ах,тази моя голяма уста.

[DeadMan]

Черепът гледаше немъртвия пред себе си и в очите му пламтяха огньове от самия пъкъл.
-Значи затова си ме следил? Затова дойде с нас? За да ме убиеш? Жалък си, просто поредното протеже на Артас! Чудя се дали да не те изхвърлим зад борда още сега...не, ти може да си полезен с нещо все пак. Ням бил. Подъл лъжец такъв, не ми се мяркай пред очите!
Майк протегна ръка в опит да направи нещо и да обясни на магьосника с жестове положението, но изгарящият поглед го накара да спре. Най-много да го предизвикаш с подобно действие и целият цепелин да полетеше към земята...Просто се отдръпна и изчака Черепът да излезне – не беше мястото да му обеснява.
Касандрас, както беше истинското име на магьосника, името му преди да стане немъртъв, се прибра в каютата и се загледа през прозореца. Изведнъж удари с юмрук рамката му, после пак и пак,и пак, и пак...докато почти не чувстваше нищо. Защо Артас се бъркаше във всяка брънка от скапания му живот? Първо отне живота му – магьосника някога служеше на принца в човешката му форма, в далечините земи на Нордеренд и бе убит от немъртвите, а по-късно и съживен – след това най-близките му хора при атаката над Даларан и сега спътниците му...Как, за Бога, едно единствено същество можеше да е отговорно за съсипването на целия му живот? За цялото му скапано съществуване! От ярост удари една от стените с магия и целия цепелин се разтресе. Нямаше да го позволи!
А в този миг цепелинът прелиташе над Огримар и се приготвяше за кацане...

[Wolfy]

Обърнах се и слязох долу в каюткомпанията.Намерих стята на елфката и потропах.
--Кой е?--
--Познай.--яростно казах аз.Тя отвори вратата и видях арбалета насочен към главата ми.
--Вече не съм свързан с Артас и нямаше да убивам Черепа.Те просто ми го казаха.--казах и леко бутнах арбалета настрани.
--Веднъж свързан си оставаш под негов контрол.--
--Тогава защо не те нападнах?Защо те хванах докато падаше?--"Да аз бях добър ха"
--Може би,но все още си свързан с него.--
--Аз не съм зъл.--казах и тръгнах да излизам.Излязох на палубата и видях как се спускаме към кулата за приземяване.
--Ще те наблюдавам.--каза магьосика.След това всички слязохме.
--Парите!--извика зеления пиян гоблин.
--Какви пари?--попита един от таурените.
--Дължите ми двайсет сребърни монети!--продължаваше да крещи и малко залитна настрани.
--Мошеник!--таурена се приближи до него и го хвана за яката.
--Еее хе хе може да смъкна от цената.--тауренът го занесе до една бъчва и напъха гоблина вътре.После метна една бронзова паричка и го затвори в бъчвата.
--Кротувай.--и таурена си изтупа ръцете.
--ХЕй.Возихте се в първа класа.Гадняри пуснете ме!!--чуваше се тропане и крещене от кацата.От многото шаване бъчвата се олюля и започна да се търкаля по палубата.После се търкулна по рампата за слизане после се търкаля известно време по площадката на кулата и после падна от ръба.
--Да слизаме.--и цялата банда с таурените слязоха долу.Елфката вървеше зад тях.
--Ела тук.--повиках я.
--Какво искаш?--
--Ще ти докажа,че не съм на страната на Артас.--и слязохме от кулата по дългите навити стълби.Видях как всички влязоха в Огримар.А аз тръгнах към пустинята.
--Къде отиваш?--
--Имам да доказвам някой неща.--отдалечавах с все повече и повече.
--Ох.--и тя ме настигна.
--Значи реши да тръгнеш с мен.--
--Скроиш ли ми някой номер кълна се...--каза тя.
--Няма спокойно!--прекъснах я.
--Къде отиваме?--
--Щом не мога да вървя с бандата ще се наложи да им помагам от разстояние.--
--Защо реши да тръгнеш с мен?--продължих аз.
--Все още не съм разбрала защо само аз те чувам.--тя се усмихна и продължихме през пустинята.Пясъците бяха червени.Наоколо щъкаха разни скорпиони,диви прасета и динозаври.Слънцето беше нажежило пясъка,а напред не можеше се да се гледа защото топлият въздух трептеше.Стигнахме до една дълбока дупка.Като езеро,но пресъхнало.Стояхме върху някаква скала.Леко я заобиколихме и продължихме през безкрайните пясъци.
--Чуваш ли някакво хриптене?--попита тя.Обърнах и видях как някакъв динозавър скача върху мен.Паднах в пясъка по гръб.Завъртях се и извадих меча си.Видях зъбата муцуна срещу моята и тогава две стрели се забиха в главата му.Едната премина през окото му и излезе през другото такова.
--Вечно задължен.--казах и аз.
--Да продължаваме.Побиват ме тръпки от всичките тия влечуги наоколо.--изведнъж излязохме на един скалист път.Един гоблин караше кервана си и вдигаше прах.
--Хей!--провикнах се към гоблина.
--Хей!--провикна се елфката.
--Забравяш ,че не можеш да говориш.--приближихме се към спрелия керван.Отидохме отпред.Един гоблин седеше и гледаше настрани.Тя леко го побутна.Никаква реакция.Аз го хванах и го обърнах.В главата му имаше голяма дупка от брадва.
--АУ.--каза тя.
--Да се махаме оттук.--и продължихме по пътя.
--Знаеш ли забравих нещо много важно.--
--Какво?--попита тя.
--Как ти е името.?--
--Ишара.--каза тя.
--Хубаво име.--
--А ти защо имаш кърпа на устата.--свалих кърпата и се озъбих.
--Хубави зъби.--
--А къде отиваме?--попита тя.
--Нагоре,много нагоре.--и продължихме да вървим.Стигнахме до един мост на една малка река.Моста беше дървен и заоблен.От него висяха черепи,а отпред стояха двама грунтове да го пазят.Преминахме по него и отидохме в голямата пустиня.
--Сигурен ли си,че знаеш пътя?--
--Отдавна минах оттук.--казах и.След няколко часа вървене спряхме.
--Лагер.--реших ,че е време да спре.
--Добре.--тя седна в пясъка и остави арбалета.Започна да се смрачава.
По късно вечерта след като бяхме изяли една змия и Ишара беше заспала,аз седях в пясъка и си мислех.Изведнъж в пясъка се появи едно писмо със зелено сияние.Отворих го.
""Къде си тръгнал?Да търсиш дракони аспекти?Ха ха няма да се измъкнеш от нашия контрол.Ти ни принадлижиш.Ние държим душата ти.Но след като не си близо до магьосника не си ни полезен.Ще пратим наемните убиици след Черния череп.Жалко ,че не се сбогува с него.""
Зарових писмото в пясъка и се загледах в звездите.Трябва да намеря пътя.