Сага за Малорея

[fub4e]

Част 1 - Нападението
Слънцето се скриваше в далечината. В този късен час две страховити фигури бяха застанали на тъмният хълм. В лицата им се виждаше отражението на последните слънчеви лъчи.
- Е приятелю, загубихме битката. - каза върховният старейшин на джуджетата.Гио, от рода на Филотеите, беше джуджето с най - голяма власт на континента. Той беше единственото все още живо джудже присъствало на войната на расите, когато едни срещу други се бяха били джуджета, тъмни елфи, горски елфи и бареки. След опожаряването на Малорея враждата беше отминала и всички бяха започнали да живеят по старо му. Въпреки хилядите си години живот, Гио все още изглеждаше като скала. Макар ръстът му да беше не повече от метър и петдесет, той държеше в ръцете си бойна брадва тежаща колкото него с великолепно окрасена дръжка. Дуспехите му бяха специален подарък от бареките, в тях беше вписана силата на тяхната богиня на водата. Имаха млечно син цвят с бял еднорог отпред, символ на неговият род. До Гио стоеше почти два пъти по висока фигура. Неговият приятел беше кралят на горските елфи. Сайман беше невероятно мускулест за финното си тяло. В ръцети си държеше величестен лък предаван от баща на син. Говореше се, че бил направен от самият създател на вселената. Нямаше изтреляна стрела от него, която да не улучваше целта. Елфът не носеше броня, това беше против техните виждания върху живота. От лявата му ръка се стичаше кръв, беше ранен от едно от онези малки демончето, които изникваха от под земята.
- За жалост да. - каза той - Все още не мога да повярвам, изгубихме всичко, не ни остава нищо друго освен да бягаме, приятелю.Трябва да спасим жените и децата си. Искрено се надявам пътеките на животите ни отново да се засекат някой ден, до тогава мога само да ти пожелая майката земя да бди над теб и създателят да е със всяко твое дело.
- Дано великият бог Дюк бди над теб и твоят род- бяха последните думи на Гио.
Това щеше да бъде третата нощ от внезапната атака. От морето изведнъж се бяха появили хиляди кораби, целият хоризонт беше потъмнял от черните платна. За първа спирка беше избрана Ешерихия, един от главните градове на бареките. Принципно мирна раса те не бяха свикнали да воюват. Ордите от хора и демони ги заляха и за по малко от час не беше останал жив жител, който да предопреди останалата част от континента. Само пушекът от запаленият град подсказваше на останалите, че нещо не е наред. Хората бяха безпощадни същества с невероятни бойни умения. Съчетани с магиите на демоните трудно някой можеше да им се противопостави. Двата рода елфи и джуджетата посрещнаха техният щурм при река Календа. Битката беше много успорвана и може би само предателството на кралицата на тъмните елфи предреши изходът и. Всичко останало беше бягане, джуджетата се бяха запътили към древната планина на предците си. Проходите построени някога от техните родители все още седяха непипнати от времето. Кралят на елфите водеше остатъкът от народът си към другият край на континента. От там той се надяваше да успее да ги спаси по море.
Двамата си стиснаха ръцете за последно, обърнаха се и всеки тръгна към своят лагер, в далечината вече се виждаха светлите отблясъци на пожарите, които слевдаха чуждата армия навсякъде.
След не повече от час Гио вече пътуваше с хората си. Искаше му се да можеха да се движат малко по бързо, но с децата и багажа това беше напълно невъзможно. Тогава му съобщиха, че патрул движещ се зад колоната е открил нещо. Спря да изчака хората си.
Това, което му донесоха беше нещо невероятно. Малък вързоп от парцали, в които беше увито малко бебенце. От пръв поглед си личеше, че беше елфче. Сърцето му се сви, знаеше каква рядкост бяха ражданията при елфите, истината го блъсна в гърдите, единственият начин това детенце да е било изоставено е родителите му да са били убити. Това значеше само едно, че армията на демона беше много по близко от колкото си беше мислил и още по лошото - беше успяла да настигне елфите. Нямаше как да иде да помогне на своите приятели, сега беше време да се погрижи за народа си и за своето семейство. Гушна малкото пеленаче под мишница и се развика всички да се забързат, оставаше им още съвсем малко до проходите на Борут.