Какво по дя..... ааааааааа и настъпи тишина....Само за една секунда цялото семейство на Ефрейтор Ленсър си отиде заедно с родната им планета.Всичко започна в недалечното минало когато Хелион АЛфа 3:131:11 обяви война на Фюриан.Като пилот от военната флота Ленсър имаше чести мисий за разбиване на военни съоръжения и кораби на Фюриан.Войната се беше проточила с месеци.Госпожа Ленсър го попита един ден:
-Смяташ ли че това ще приключи някога
-Да,и се опасявам че деня заближава.Искам да отидете с децата на планетата на брат ми....за по сигурно
-Дума да не става.Никъде не отивам без теб.....
разговора така и не успяха да продължът сирената изсвири и Ленсър хукна към летището отново мисия...Този път беше нещо голямо.Цялата флота беше мобилизирана.Ленсър се уплаши при вида на всички тези кораби вдигнати на бойна нога за атака към вечният враг от галактическата отганизация АНСР.Техният комендат им беше споменал за тази ораганизация.Но не прекалено иначе половината от редниците щяха да подадт млбите си за напускане легенди за тях се носиха из цялата вселена, а сега ме чака битка с тях си помисли Ленсър "За Бога кому е нужно..."
Нямаше време.Цялата сила бойна флота на Хелион отпътува оставяйки планетата практически на милоста на врага....На половината на пътя получиха странно съобщение от командния център..
Връщайте се нападнати сме....и сигнала спря
Комадира разпореди незабавно връщане към Хелион.Сърцето на Ленсър потръпна.какво ли се беше случило.Дали жена му е добре.
Наближаваха планетата си пред тях се откри гледката на Слънцата Близнаци а пред нея страшна картина.Из пространството летяха само отломлоте на нещата който едно време беше наричал дом.семейство,град планета...Бяха предадени.Някой беше издал информация за положението на флотата им и Звездата която мислиха че все още не е готов беше намерила подходящо време да удари...Помисли какво го чака от тук нататък...Смърт не той не беш такъв човек...искаше мъст и трябваше да я получи,......
to be continued.....