Пътеписът на един галактически пътешественик

[debnadaviebna]

Напоследък е много модерно да се пътешества из космоса. Ама не да се качиш на някой пътнически кораб и да те развидат из галактиката, а сам да се качиш на ракета или на совалка и да поемеш към необятното. Пътешествениците в космоса бяха герои преди 300 години, когато и на Марс не бяхме стъпили, но тогава зад гърба си имаха политически свръхсили. Пътешествието на сам човек из космоса може да е доста интересно преживяване, сравнимо с обикалянето на света с лек автомобил, само че никой не би позволил да развиеш трета свръхсветлинна на глобалната магистрала, а пък в открития космос трета свръхсветлинна е трета охлювска. Тръгването на пътешествие из галактиката не е нещо, което можеш просто да щракнеш с пръсти и да го направиш. Нужно е да планираш маршрута, спирките, да се запасиш с ракета, провизии или за предпочитане междупланетна валута. С други думи да пътешестват могат да си позволят богаташите, но това дори не е приключение, защото при най-малкия проблем богаташа ще си извика мутрите и прислугата да му докарат частната междупланетна яхта, все едно е на луксозна екскурзия. Забавно ли е това питам?
Пътешествието може да струва на авантюриста цяло състояние, но предприемчивият може да се завърне с тройно повече пари, отколкото е смятал, че ще похарчи, а истинският авантюрист ще се завърне с ордени и отличия от ред извънземни цивилизации. И не си мислете, че само хората са се пръснали навсякъде из галактиката. В един от марсианските градове, населявани от хора има артелианско гето. Комшията е от Алфа Кентавър и преподава физика в кварталното училище. Неговите класове никога не се замерят с хартийки в час, защото той има очи на гърба, а дългите пипала под мишниците му могат да прихванат всякакви бележки, карти или устройства, с които учениците си играят в час.
Враждуващи цивилизации? Не, няма такива неща! Там никой не те съди по произхода, а по делата и дебелината на джоба. Организацията на Обединените Планети защитава правата на всяка мислеща гадинка, независимо дали живее под нокътя ми или е достатъчно голяма да си построя къщата върху нея. Един мой приятел трябваше да лежи 6 месеца в карцера на далечна планета, защото причинил тежка телесна повреда на същество, което му заприличало на муха и съответно съществото завело дело срещу него. А пък адвокатите, които той си нае му изпиха кръвчицата буквално.
Аз ли кой съм? Аз съм един такъф, дето не може да си намери място. бях навсякъде по света, Луната, Марс, дори и по спътниците на външните планети, не ми мина мерака да пътувам. Близките ми твърдят, че прекалено много съм чел "Звездни дневници" на Станислав Лем. Любимият ми автор е, освен това ми е адаш. Станислав Илиев се казвам и не ми обяснявайте, че оня е поляк, а аз българин, какво толкова, името е същото. Та случи се така, че военнокосмическият флот щеше да закупува нови изтребители, старите естествено щяха да бъдат бракувани. Разбрах за това и реших да закупя един, принципно си падам вехтошар, или както ние обичаме да ни наричат "антиквари", тъ и аз съм антиквар. Точно тогава ми беше хрумнало да поема на едно пътешествие из галактиката. Както казах хич не е лесно. Бях се снабдил с космически кораб, при това не едноместен съд, а кораб с 30 квадрата жизнено пространство и пилотска кабина. Това все едно гарсониера. Как са могли да го изхвърлят, сигурно са щяли да го претопят, или да го нарежат и да направят от него електронни самобръсначки с ТФТ дисплей. Трябваше да си създам банкова сметка в междугалактическа банка и да налея вътре голяма сума пари във валута. Там из космоса има такива същества, които като те обират ти пребъркват носа и такива, които предават платина за старо желязо, а нашите хартии и железа никой ги не ще като пара.
Следващата стъпка беше да се образовам и да си подбера маршрут и планети, които да посетя. Трябваше да отида в библиотеката да ползвам компютъра там да преровя интернет за планетите и обитателите им. Не че вкъщи си нямам компютър, но Енциклопедия Галактика няма да се побере на 200 Терабайтовия ми твърд диск, едва намирам място за игрички. Сървърът на библиотеката имаше 100 пъти повече пространство от моята стара щайга, така че там си свалих цялата Енциклопедия Галактика, дори прегледах книгите по полиците на библиотеката. Разлиствах последните печатни издания за чуждите цивилизации от преди 100 години, информацията там беше пълна, пък и съм си вехтошарче, за това все още не съм си купил по-мощен компютър.
Много интересни неща прочетох. пътешествениците са под закрилата на стотици правозащитни организации из космоса, ама на бандитите не им пука. За да не ми пребъркват джобовете, устната кухина, носа, ушите, дори и ануса (да, на някои планети това, което изхвърляте през седалището си е скъпо) и мишниците реших да си купя бластер от оръжейния магазин, харесах си една импулсна пушка и си я занесох вкъщи. Пък като стана дума за оръжия из галактиката са най-различни. На една планета в миналото са се избивали с оръжия, които вместо да нанасят физически поражения ръсят обидни думи. Жителите на тази планета са много "духовно извисени". Ако чуят лош език припадат. Например ако напсуваш някой на близък родственик можеш да го вкараш в кома за 6 месеца. Има планети, на които оръжията са забранени, армията им просто се обучава в орбитални станции и космически звездолети. На други планети пък пушката на рамото е символ на обществено положение. Има и всякакви оръжия от зъбати ножове и саби до бластери като нашите, иглени пистолети, пръскачки на токсичен секрет (някои са направо абсурдни, една от тези раси има нетърпимост към вода, с най-обиковено водно пистолетче може да убиеш някой представител на тази раса, представете си изненадата им, когато ви напръскат с водния си пистолет и вие не умрете) и раменни бластери. Има всякакви твари там. Една раса конкретно е безплътна-представителите й са газообразни, а има и такива, които са изградени от мед и алуминий. Има цивилизации на върха на техническото, инжинерното, космическото и културното дело, има и такива, които като кацнеш на планетата им принасят някой в жертва (а в някои случаи това може да е и самият пътник, който те са взели за божество и подлагат на изпитание божествеността му). Политиката там горе също е съвсем различна. На планетата Земя в момента има 214 държави и няколко автономни области и има всякакви форми на управление от султанат и емирство до република и конституционна монархия. Там горе има и комунисти и либерали и олигарси и феодали, даже и фараони. Има една планета, на която всеки ден царя е различно лице (не мога да кажа човек, щото само ние сме хора). Пък и като стана дума за названието човек или с други думи хомо сапиенс принципът на Дарвин наистина съществува навсякъде там, само че на някои планети е на въглеродна основа, на други на медна. Нашите учени успяха да класифицират всички разумни същества, които открихме там. Проблем е обаче лексиката. На някоя планета в енциклопедията може да прочетете за овгохэкеиж хабилис, овгохэкеиж еректус или овгохэкеиж сапиенс от семейство овгохэкеижоподобни тжедкж, но никога не бихте се досетили, че става дума за нас от семейство човекоподобни маймуни. Други раси заимстваха от нас наименованията и така ни класифицираха, трети пък ни изкараха в едно семейство с крокодилите.
Още по-интересно ще ви стане и за начините на обличане на различните светове. На някои планети си синтезират каквито искат дрехи от кожата, на други е престъпление да се носи определен цвят, а на трети не се носят дрехи (ето една планета, на която искам да заведа приятелката си, Еленчето). А как ще реагирате, когато видите тениска хххл, която се побира на нокътя ви, или панталон, на който единия му крачол е 3 метра, другия един метър.
Та след като се поначетох хубаво отидох в митническите служби, извадих си задзвезден паспорт, купих 2-3 разговорника да си упражнявам сктноприлския и клепахпфинския, подготвих си багажа и легнах да се наспя, че на следващия ден ме чакаше голямо пътуване.

[debnadaviebna]

Спах чак до 9 сутринта, от какъф зор да бързам, сигурно ще пътувам месеци наред. Извадих от пощата вестника (аз съм единствения в квартала, който се е абонирал за печатното издание, всички други го четат на монитори над леглата си), направих си омлет, изплюсках го и си проверих багажа, после се отпуснах пред монитора с кафенцето да гледам интернет телевизията. Точно преди една година беше последното предаване на Канал 1 по честотите на обикновената телевизия, в момента сигнала е някъде по средата между Земята и Сириус. Към 11 вече се бяха събрали всичките ми близки и познати от квартала, включително и този съсед от Алфа Кентавър, даскала и Еленчето. Изкарах бившия изтребител на улицата, предварително бях помолил кварталния да я затвори за автомобили, въпреки че всички в квартала си имаха ховърмобили и хвърчаха на стотици метри над земята само за да отскочат до съседния квартал. Планирах да запаля ядрения реактор точно в 12, но както си седях на пилотското място една мощна сирена ме подсети, че днес е 2 юни. Изправих се, почетох паметта на революционера, който се е борил днес аз да отпътувам като свободен човек и чак тогава стартирах двигателя. Няколко минути гледах как всичките ми близки хора ми махаха за довиждане, после станаха на точки, след тях квартала, а после и цяла София с 20-те си милиона жители. Колкото и да ми го обясняват с перспективата никога няма да ми стане ясно как един цял град изглежда по-малък от нокътя ми.
До първата спирка от пътя ми имаше 30 светлинни години, с други думи 4 дни ако не спирам на светофарите и ако спя по 8 часа в денонощието. Още на втоия ден, някъде около облака на Оорт ме спря полицай и ми написа глоба, за това, че не съм дал ляв мигач и че съм отнел предимството на астероид пълен с микроби, които са тръгнали да заселят наскоро формирана планета. С едната си ръка пишеше глобата, с другата държеше тефтерчето, когато извадих парите за глобата му поникна трета ръка, с която взе сумата и четвърта ръка, с която откъсна фиша. Полицаят беше от една раса, която можеше да променя формата на тялото си както пожелае. Все пак това ми е първата глоба, изряден шофьор съм, предимството си беше мое. Сигурен съм, че просто ми е сърдит, че не съм включил планетата му в маршрута си. Така няма да привлечете туристи, приятелче!! Когато казах това вече бях на 3 астрономически единици от него, едва ли ме е чул, пък и без това по-добре щеше да е ако оня астероид се беше блъснал в някой друг, не ми се мисли какво ще стане ако на още една планета от тия бацили се пръкнат двукраки същества, които да се избиват с атомно оръжие. После междупланетните организации налагат глоби на тия цивилизации, а не на оня, дето им пуска зелената светлина на ония микроби. Навсякъде е корупция, дори оня, део ме спря имаше прекалено скъп часовник за полицейската заплата в този край на галактиката.