СТАГ

[Kamen_G]

СТАГ
е млад студент е натопен за убийството на четирима души.
търсейки спасение за собствения си живот, той е
поставен в клопката на жестока несправедливост.

ТАЙНА
която е пазена дълги години е разкрита и заплашва
да разруши цялата световна организация, контролираща
космоса.

ОРГАНИЗАЦИЯ
решена на всичко да създаде ново и много по-могъщо
оръжие от всички познати до този момент.

ЛАБИРИНТ
от загадки

СТАГ
<черна бездна>

ПРОЛОГ
Има нещо зловещо в тъмнината, онази загадъчност на отминаващите сенки по тъмния тротоар, осветяван единствено от мъждукащите светлини на къщите. В такава нощ ми се наложи да се прибере у дома, беше късна доба, вече преваляше полунощ, Луната бе пълна и хвърляше странни сенки върху паважа. Вървях си по улицата, тъкмо стигнах портата и понечих да отворя желязната порта, когато се случи нещо странно. Огромно куче, с вперен поглед бе застанало зад мен и ме гледаше втренчено. Същият поглед сигурно съм му отправил и аз защото продължавахме да се гледаме. Тогава кучето се приближи до мен и наклони муцуната си към земята вдигайки я нагоре, към мен. Повтори това няколко пъти и с огромни скоци се озова на другия край на улицата. Беше немска оварка, от онези, които лесно се познава, че са расови. Беше ми интересно и забавно, бях си пред дома и нямаше от какво да ме е страх, затова реших да последвам кучето. Пресякох улицата и се озовах в най-тъмната част на квартала, точно до изоставеното имение. Прозорците отдавна бяха залостени с дъбови, масивни греди, поставени напречно една върху друга. Огледах се в сумрака търсейки с поглед кучето, но от него нямаше следа. В същия момент нещо дръпна крачула на панталона ми, същото куче започна да ме дърпа към портата на имението. Учуден реших да му се подчиня, ставаше ми все по-интересно, затова бутнах дървената врата на входа. С протяжно изскърцване врата потъна в тъмнината на приемната. Беше много тъмно, не можех да различа почти нищо в самата къща, само кучето, което влезе вътре. Очевидно отново ме приканваше да вляза, затова му се подчиних и влязох. В самата къща бе много по-хладно отколкото навън, явно къщата не бе отваряна твъде дълго време, защото и въздухът беше странно застоял с мирис на старо дърво и мухъл. Бръкнах в джоба си и напипах цигарите. Извадих запалката. Вече въоръжен със светлина можех да разгледам помещението, наистина беше приемната, точно до врата се намираше старинен дрешник със закачено вехто наметало. Личеше си, че тук не е стъпвал човешки крак от дълго време, за това свидетелстваше и натрупалата се стайна прах по мебелите. Точно срещу входната врата се намираше и друга, по-малка. До нея, със същия подканващ поглед стоеше овчарката. Вече бях сигурен, че е овчарка, на трепкащата светлина на запалката можех и да го разгледам. Беше красиво куче, със светло-кафява грива и тъмна, буйна козина. Не личеше да е улично, иначе козината му би била сплескана и би изгубила хубавия си пигмент.
Продължаваше да ме гледа с онзи странен поглед, можеше да се прочете нещо твърде човешко в погледа му. Приближих се до врата и натиснах бравата. Беше заключено.
- Виждаш ли, заключено е- почти насмешливо изрекох на кучето, а то реагира по много странен начин, започна да скимти и да върти главата си.
- Какво искаш, приятелю, не видя ли, няма как да вляза
Но то не се отказваше, продължаваше да скимти, почти да вие.
Какво пък, рекох си, веднъж се живее, засилих се и с дясното си рамо ударих врата. Не успя да се избие от пантите, но поне успях да я отворя. Погледнах кучето и се усмихнах, без да знам защо, чувството беше сякаш бъркам в забранената каца с мед.
Отново запалих огънчето и влязох в стаята.

[Kamen_G]

Влизайки в стаята ме посрещна най-противната миризма, която съм надушвал. Огледах се, притискайки с пръсти носа си, за да избегна миризмата. Вонеше на разложена плът, сякаш стаята бе пълна с трупове... и в следващия момент усетих жестока болка върху тила си, сякаш таран се бе блънал в мен.


1.
-- Това е цялата истина, после се озовах тук - завършвайки, Стаг се изправи в цял ръст и започна да се разхожда нервно в кръг - И в крайна сметка така и не разбах в какво съм обвинен?!? - каза сякаш на себе си. Мъжът на леглото до него го гледаше мълчаливо и през цялото време си водеше записки. Бе облечен в сив, ленен костюм и лънсати до блясък кожени обукви от саламандър, Личеше си, че е адвокат и то от добрите. Стана и отиде до решетъчната врата на килията:
- Обвинението все още не е официлано приключило с акта - отвърна с плътен глас - но за момента едно е ясно: извършено е сериино убийство, четири трупа са намерени, в огнестрелни рани... Балистичната експертиза сочи...
- Ооо, да, стрелбата е била с моя пистолет, нали? - усмихна се Стаг с ирония - но не съм стрелял аз с него!!!
- А тогава кой е стрелял с него?
- Вижте, това е законно оръжия, взех си го, защото спечелих от брокерство и реших, че ще ми е нужно, но го изгубих... - отвърна Стаг и седна на леглото, слагайки лице в ръцете си
- И не сте докладвали в полицейски участък, че сте го зигубили? Защо. знаете, че това е процедура...
- Да, да, зная но се надявах, че ще го намеря - прекъсна го
- Трябва да започнем отначало - вече в друга нотка каза адвоката
- Вижте, може ли да говорим на Ти, малко се обърквам от тези официалности - каза стаг. По лицето му вече беше изписана уплахата от предусещането за престоящите събития
- Разбира се, Стаг, можеш да ме наричаш Рийдъл
- Добре Рид, предлогам искаш да започнем отначало...
- Да, Стаг, и моля те, този път не пропускай нищо!

[Kamen_G]

Преди две седмици реших да играя на борсата. Естествено, първите дни не печелех, но след като "ударих" известна сума и един боркер се свърза с мен. Допреди два дни играехме заедно, докато вчера спечелих голяма сума пари и снощи реших да си я взема от брокера. Отидох до къщата му в съседния квартал... за съжаление се скарахме за правата на печалбата, твърдеше, че е негова...
- ... съседите са чули скандал и закани за убийство? - попита адвоката
- Да, има такова нещо, но никога не съм заплашвал брокера! - отвърна Стаг, докато гледаше адвоката да записва нещо в тефтера си
- Добре, приятелю, нека ти обясня как стоят нещата: в стаята на имението е открит трупа на брокер, както и на трима полицай, убити са с пистолета, който... си изгубил. Ударен си по главата с палката на единия полицай... - беше прекъснат
- Господи, значи нямам шансове?
- Може би, открити са отпчеатъците ти върху труповете, лесно е доказано, че е имало борба! Официалната версия е, че си убил брокера, завлякъл си тялото му в имението, но полицаите са те видяли да влизаш...
- По дяволите, няма такова нещо, там ме заведе кучето!
- Да, но това го знаем само ти и аз - отвърна той
- Да... добре, продължи моля те
- И така, ударен си с палката, но си имал време да извадиш пистолета и да застреляш и тримата, точно толкова са произведените изстрели от пистоилета ти.
- Значи нямам никакви шансове? - попита с мъка в гласа Стаг
- Ще направя всичко възможно да пледирам невменяемост, за да издействам по-лека присъда!
- По-лека присъда? Какво трябва да означава това?
- Гледайки обвиненията... чака те смъртна присъда!

[Kamen_G]

Охраната отвори вратата на килията и адвокатът излезе. Стъпките му дълго време се чуваха по мраморния коридор и отекваха в тишината на затвора. Стаг стоеше с лице в ръцете си и стискаше дългата си, черна коса. Идваше му да се самоубие на момента. Какво нещо е съдбата, мислеше си той, в единия момент си студент с обещаващо бъдеще и перспектива в живота, а в следващия печелиш огромна сума пари, но за сметка на това губиш свободата...
- А може би и живота си- каза си на глас той - Господи, какво сторих.

2.


Вече минаваше следобед и слънцето хвърляше лъчите си в тъмната килия, осветявайки изнуреното лице на студента. Изглеждаше като смазан от валяк, под очите му се бяха образували сенки. Врата се отвори ив килията влезе адвоката. Този път беше облечен с обикновен панталон и тъмен блузон. Приближи се до Стаг и му подаде ръката си.
- Днес ще трябва да пледираме с нещо, в четири ще бъдем в съда за откриването... - почти дипломатично изрече Рийдъл - но днес ще ми кажеш цялата истина
- По дяволите и истината, това е което знам - изправи се и разпери ръце той - какво искаш да знаеш, дали съм ги убил, НЕ СЪМ, не съм - разрида се и седна върху затворения капак на тоалетната чиния
- Не съм, не разбираш ли - гледаше към адвоката си с умоляващ поглед
- Вярвам ти Стаг, лошото е, че и заседателите трябва да ти повярват, а с тези обвинения нямаш почти никакви шансове! Работата е сериозна, затова най-добре ми кажи всичко, което се случи
- Няма какво повече да ти кажа, това е цялата истина. Не съм ги убил, просто последвах кучето и влязох в имението и усетих удар по тила...
- Да, в доклада пише, че именно там си ударен с палката...
- Не разбираш ли, че някой се е опитал да ме натопи - в този момент лицето му сякаш всетна, той отиде до решетъчния прозорец - някой, който е имал за цел да бъда натопен. Ами да, това е, боркера ми беше споменал, че тези акции ще раздвижат пазара. ЯВно някой е направил така че акциите да се вдигнат...
- Но брокерът ти е закупил много от акциите ти с лични пари и е раздвижил акциите, така е попречил на плана - каза адвоката
- Да и този някой трябва да бъде открит - "а аз да избягам от затвора, само така ще мога да го открия" - помисли си младежа....

[Kamen_G]

Е кажете си мнението, да продължавам ли въобще, едно ЛС примерно, ала-бала... И, модерите, даите малко съвети де, с нов стил боравя все пак, криминалистиката не ми е силна стрЪна!

[sin_zaek]

продължавай... зачетох се... нямам време, но докато не прочетох и продълженията, дето си писал.. не спрях.. ...

[Kamen_G]

3.



- Трябва да поговорим!
- Не, не трябва, ти не бива да си тук- отвърна облечен само по халат тунтурест мъж - много добре знаеш, че ни следят и двамата.
- Само че парите ми трябват - отговори едър мъж -
не зная какво точно си замислил, но аз си искам парите!
- Виж какво, ще си получиш парите, но преди това трябва да отстраним Стаг! Той вече знае за плана и ще иска да ни предаде...
- По дяволите да върви Стаг, не ме застрашва по никакъв начин - гневно отвърна мъжът и избута дебеланкото навътре в къщата
- Дай ми парите сега или няма да дочакаш сутринта! - още по-гневно насочи пистолет към него едрия - ако ти е мил живота!
- Но откъде да намеря сто бона сега. Ако измислим как да отрстраним Стаг ще вземеш неговия дял - вдигайки ръце изрече човека с халата
- Я стига, не искам никакви дялове, искам си моите пари - отвърна с иронична усмивка и се обърна в другата посока. В този момент дебеланкото грабна статуетката от бара и я стовари с цялата си сила върху главата на едрия мъж. Чу се тъп звук от удара межу стоманената статуетка и черепа му, той се олюля, но запази равновесие. Обърна се със злобен поглед и стичаща се стройка кръв по лицето. Насочи пистолета си и изстреля един куршум право между очите на напрадателя си. Сгромоляса се на пода и повече не мръдна, а по пода се разля кървава локва
- Нещастен брокер, не си избрал с кой да се задяваш. Е, сега Стаг не е само твой проблем - хвана тялото на наречение от него брокер и го качи на раменете си. Отвори задната врата и го постави в багажника на колата си. Изсвири някаква мелодия:
- Хайде Чарис - до него се появи огромно куче - тази вечер имаме малко работа - кучето се качи на предната седалка и двамата потеглиха...

[Sabret00th]

Най-сетне успях да го прочета
Wolfy май може да ти каже за крими-то, аз не съм по тая част.Но скромното ми мнение е че се справяш доста добре, да не кажа отлично

[Kamen_G]

4.



"В края на 21 век човечеството осъществи една от мечтите си - да напусне Земята и да се засели на нови места, основавайки колонии по планетите, където проблемът с пренаселеността не съществува. Беше сформирано ново управление на Вселената, наречено Федерация на Свободните Светове. В нея влизат всички познати системи - двадесет и две на брой, всяка със собствена полиция и армия. Другите системи, които не влизат във Федерацията и отказват властта й са с общото име Тъмния сектор, там властват законите на джунглата.
Земята много отдавна е ръководно звено на Федерацията. Останалите планети от системите почти сляпо копират Земята по своята форма и управление...."

Каналът на плазмения телевизор се превключи.
Стаята бе гола, почти без мебели. В единия ъгъл до прозореца имаше въртящ стол и бюро, върху което бяха сложени модерен компютърен терминал с всички устроиства към него. Нисък бар с овален плот заемаше другия край на стаята и с това мебелировката на помещението се изчерпваше. Стените бяха покрити с картини, копия на известни художници.

" Новите строителни планове на Съдебната зала в Йорк, Бретония, включващи последните промени, вече са достъпни в Мрежата. Началникът на охраната Карсън Бек, твърди, че това дава отлична възможност на престъпниците да разучат плана на сградата и евентуално да го използват за свои цели..."

От коридора се разнесе шум от хлъзгане на чехли по мраморния под.
Мъж на средна погледна към екрана и смени канала:
" Безредиците в Мисисипи систъм продължават. Корабите на Бретония са на път към системата. Анонимни източници от Черния косамос обявиха, че се подготвя масивна атака върху крайните планети от системата, но не уточниха кои точно. А междувременно безредиците продължават и в други системи."

Телефона на бюрото иззвъня с неприятен писукащ звук.
- Гордън на телефона - изрече полуавтоматично човекът. Беше още с хавлия, а от косата му капеше вода, очевидно излизаше от банята
- Мистър Гордън, обаждаме Ви се от следствието на Бретония. Вашият син е бил задържан вчера в следствието на планета Сигма
- Моля - отвори си очите мъжът в халата - какво търси синът ми в полицията?
- Обвинен е в тройно убийство - отговори гласът от телефона
- Тройно... я стига, та синът ми и муха не би убил - отвърна иронично човекът, наречен Гордън
- Мистър Гордън, ще трябва да дойдете в участъка. Ще Ви бъде изпратен правителствен кораб, с който да преминете възможно най-бързо през бариерата Мисисипи - все така спокойно отвърнаха отсреща
- Да, няма проблеми, ще изчакам кораба... - изрече вече със спокоен тон Гордън.
Откакто стана Главен надзирател, длъжност която го задължаваше да е в крак в всичко новости в Мрежата, Гордън пътуваше само с правителствени кораби. Отдавна не бе виждал синът си, три години минаха откакто реши да следва в университета на планета Орегон в системата Бретония- възможно най-охранчвания сектор.
Металически глас от компютъра го уведоми, че отвън го чака кораб.

[Kamen_G]

5.



Наближаваше три и половина. Отвън времето беше ясно, леко облачно, но ясно. Светлината влизаше на снопове през решетъчните прозорци. Макар и технологиите да бяха достигнали своя връх, нищо не можеше да спре един затворник по-добре от стоманата, масивна и закалена сега тя беше пречката за студента към свобода. Беше чел, че в този затвор се намират най-опасните престъпници от системата.
Системата се намираше в близост до бариерата Мисисипи, а самия затвор на планетата Сигма- гигант, съставен основно от герни метали, самта му повърхност беше изградена от метал. Тук се разиграшаше военен сблъсък между последните бунтовници и Федерацията. А сега той се намираше в самия й център- затвора Кор.
Затвора се наричаше Ядрото защото беше съставено по най-модерна технология, изцяло обграден от стени, в самия център на сградата беше разположен затвора. Навсякъде имаше охранителни камери, миниатюрни колкото карфица. Намаше шансове за бягство. "Освен ако..." започна да разсъждава младежа "Ами да, преди време четох, че конгреса ще одобри за публикуване в обществената мрежа плановете на затвора. Ако успея да се добера до терминал ще мога да ги погледна и после..."
Имаше време до тогава, сега трябваше да чака Рид. Предстоеше му първото влизане в съдебната зала, сега беше сериен убиец и му предстоеше да защитава не друго, ами живота си.