Първи опити

[star]

Ти си НЕВЕРОЯТЕН. Браво.

[cursed]

Нощем, под топлата завивка,
мисля си за теб и мен.
Мисля си за твоята усмивка,
чакам да я видя пак на следващия ден.

Нощем, когато съм самотен,
спомням си за твоите очи,
спомням си за онзи ден,
когато галех твоите коси.

Нощем, когато близо е сънят,
сещам се за твойте нежни устни,
сещам се как слaдко ми се цупят,
ах, тези влажни устни вкусни!

Нощем, когато от съня съм вече победен,
продължавам тебе аз да виждам,
продължавам от теб да съм обсебен,
продължавам за тебе да си мисля и за тебе да си спомням...

[star]

И това ако са първи опити здраве му кажи.Защо не издадеш книга?!Съвсем сериозно!

[cursed]

Хехе, 5 стихотворения не стигат за книга Докато твоите са поне 50-тина, ти трябва да се замислиш за книга

[star]

Да бе , аз? Мойте не са за книга, а за някой, който знам, че ги чете.

[cursed]

За раздяла още не мисли,
че малко време ни остава не тъжи.
Да бъдем заедно в този ден, сега,
за забравим бъдещето и настоящите тегла.
Дори и миг със теб е божествен дар,
чувствам, че летя, че нямам господар.
За това те моля, с мен бъди,
да се притесняваш колко ни остава спри.
Нека да ценим каквото ни остава,
заедно да бъдем, да потънем във забрава...

[DeadHunter]

е браво пич много си добър като за аматьор Респект давай все така тука май големи романтици ще се извъдим в булфа а ти стар май си дъхновителя нашия учител Месия

[TheBeast]

Браво..Лирика нека да има подем както и нашите разкази...Амин!

[Keri]

Дооооста добре... Ей, какво прави тая любов с хората.

[cursed]

Разходка сред природата

Вървим и хванал съм те за ръка,
че те обичам само ти ли не разбра.
Вървим и със всичко те сравнявам,
но еквивалент да ти намеря не успявам.

Ти като слънцето живота ми огряваш,
но си по-добра, през нощта оставаш.
Ти като цветята наоколо ухаеш,
но си по-добра, така успя да ме омаеш.

Ти си по-прекрасна от тревата свежа,
не ще изсъхнеш, ако със сърп любовен те отрежа.
Ти си по-прекрасна и от вятъра прохладен,
надежда ми даряваш, когато животът струва ми се гаден.

Ти си по-добра и от реката руйна,
дъха ми спираш, развееш ли косата буйна.
Ти си по-добра и от таз гора зелена,
сърцето ми влудяваш, щом видя те засмена.

Но нека да вървим, да продължим,
на място не бива да стоим.
Чак когато любовта ми ти съзреш,
тогава може с мене тук да спреш.