Историики

[TheBeast]

Нека тук всеки постне по някоя кратка история измислена от някоя вселена

Ето и моята...
:::
Рециклатора

Имало един дрът рециклатор и още по дъртия му шофер-бай Хасан.
Стар циганин работил дълги време в космическата честота "Титан-АЦ"
Бай хасан имал многобройна челяд която топлел с печка направена от бракуван кръст.Децата му били 8:Азис,Васил,Петкан,Азис-Хасан,Хасан-Азис,Банго,Банго Василий и Сандокан...Все момчета.Дъртия Хасан учел най големия си син Сандокан да кара стария рециклатор които бил на основен ремонт пред 25 години...Двигателите му били закрепени със тиксо и 3 закривени нитчета.Интерироа вътре уу кабината била:На седалките стари похабени черги,от стария разбрицан касетофон виело нещо си на Кондьо дет ний познаваме...Големия син все казвал:
-Тате я кат станем голем кат тебе че карам стария рециклатор...Я сега ми разкажи оная история...
-Бега оттука чорибе с чорибе...Казал дъртия,отвъртел един шамар на големия...Извадил Арда къчак и пуснал на касетофона да дъни Кондьо и Лия във виещ дует..Обаче циганина бил къркан и не видел как на почупеия радар излязла неква червена точка...
-Кръст...бегайте оттук лапетий
циганетата се разбягали...Обаче
Бам.....Рециклатора бил взривен барабар с циганетата,а пилота на кръстосвача казал:
-Ей това циганската ли маала е бе?Пу пак сгреших-И обърнал кръста и заминал в неизвестна посока...

[Sabret00th]

......и моята:

Унито

На ескадрила 7453254 й подариха унищожител втора употреба.От ескадрилата го закърпиха как да е със титаниеви плочи и го пратиха да патрулира на границата на системата.След около 356 взривени нарушители унито се натъкна на голям кораб на който пишеше "Ндвдхсюьшди".Капитанът реши, че това е пиратски кораб и започна да го стреля със плазмените оръдия.От кораба вдигнаха нещо бяло, което капитанът сметна за щитове и продължи да обстрелва нарушителя.След като големият кораб не поддаваше капитанът заповяда използването на ядрени ракети СС-435, останали от Осмата световна война.След този залп корабът се взриви разпръсквайки наоколо десетки хиляди трупове, на които капитанът много се зарадва.Подкара унито на първа, трета и пета светлинна скорост, за да си получи медала за унищожаването на такъв голям пиратски кораб.Вместо медал обаче около планетата го чакаха 783456 кръстосвача, които щом го видяха започнаха да го обстрелват.Един изстрел уцели главния двигател и корабът превключи на дизел 1.8-ца и избяга надалеч.....След няколко дни вече пиратският кораб прехвана новинарска емисия:
-Преди няколко дни беше унищожен най-големият колонизатор на флотата с екипаж от общо 80 000 души....За виновен за престъплението се смята патрулен унищожител, намирал се близо до кораба в момента на атаката......Експерти смятат, че всъщност грешката е била в колонизатора и по-специално в името, изписано на левия борд до столовата:"Ндвдхсюьшди".Според експертите надписът е писан от стар Пентиум 8, който е объркал кирилизацията, като е написал Колонизатор с буквите от Bulgarian Phonetic, но на БДС и се е получил надписът "Ндвдхсюьшди", който от унито е бил сметнат за име на пиратски кораб.Компютърът, направил смъртоносната грешка е бил форматиран.От днес в космоса има пиратски унищожител...казвал се "Кхс;дэсшев".......

[cursed]

Кръстосвачът

Жорко не беше много добър пилот. Всъщност, той не беше добър в абсолютно нищо. Още от малък объркваше всичко - я ще си вкара автогол, като играят футбол, я ще забрави, че изобщо е почвал да играе. Смяташе, че може би за това го избираха последен, макар и да не беше сигурен. И в училище не го биваше особено - успя да завърши само благодарение на парите и известността на баща си, на който много от учителите дължаха услуги. Разбира се, Жорко не знаеше за това и си мислеше, че най-после е намерил призванието си - да бъде пилот. Убедеността му в способностите му се затвърди, когато получи чисто нов кръстосвач, докато повечето от съочениците му управляваха скаути. Всъщност, от академията нямаше да му поверят дори кормило на тротинетка, но баща му направи голямо дарение. Жорко много обичаше да стои в кораба си, мислеше, че изглежда като гъзар в него. Един ден, докато си лежеше в креслото и слушаше радио, чу съобщение за унищожител пират, забелязан наблизо. "Сега е моментът да се докажа, ще разруша унищожителя и ще съм герой. Все пак съм един от най-добрите пилоти в академията", мислеше си Жорко, докато натискаше копчетата по командния пулт. По случайност натисна копчето, активиращо автопилота и кръстосвачът полетя. Жорко беше много въодушевлен, това беше първата му мисия, макар и толкова проста за невероятните му способности.
Беше летял вече почти час и му беше много скучно. "Брей, не е лесна работа да си герой, но все някой трябва да я свърши", мислеше си той. И изведнъж на радара се появи ярка червена точка, явно кораб! Жорко потри ръце, пое дълбоко дъх и натисна големия бутон, изтрелващ ракетите. Най-великият пилот в историята на академията, поне по негова скромно мнение, беше изумен от резултата - вражеският кораб се пръсна на хиляди парчета. "Я, че то не било толкова трудно", каза си Жорко и реши да се приближи, за да си вземе трофей за доказателство за подвига си. Приближавайки се, Жорко забеляза, че останките всъщност са от стар рециклатор.
-Ей това циганската ли маала е бе?Пу пак сгреших.
И Жорко отпраши в неизвестна посока.

[paksizabravihpass-a6efe!]

Една легенда...

И тъй,Мемет,'начи с'а прикъскъ ш' ти разказ'ам.За идна крастусвача.Ама не обикновената.Туй са лигенда ши 'наиш!Много стар лигиндъ.От два месица си седи и ощ' никой не я е 'краднаал!
'Начи са слуш' к'во и пуложенийту на сетуасиата...
Им'ло нек'га си нек'де си един мацка.Метълка са вика.'Убаву момичиту ама нъцки-ни чалга слуш',ни кючек върти!И никогото ни ще за нея са жени.А тувато 'ногу райтройвата.И мацка ришил да ста'а пират.Щот' тя перди туй бачкала у флотата,нали са сещ'ш.И там 'сите мъшку нас'ление слушата чалгата.И никой ни съ кефи нъ мйетълу.И така.
Та ришил да праи металското пиратлък,ма нем' екипаш.Никогото не се навивала.Ама тогавата кога бъш са било отчаяла видела едно металското кафине.(Туй ощ' на Индор са разви'а действйето.)И р'шилата да флеза вър'.Амчи 'убуву,обач' вътр' голем пушилк' нищ'се не керизи.Ама ништу.Та отивата до бара(а вътр' братше нек'ф' метал дъни-ибало си леличкътъ!Ама тя си са кефи,р'ииш 'и.)Та ути'а ду бара пит' кой от 'ор'тъ слушаа мет'ла.Народо я гле'а 'звес'ну времи и после викат да ни са иба'а,'щот' 'но'о ясно чи сите слушата металата.И тя пита когото искъ да ста'а пиратъ и да грабат и тероризиргат шалгарините.И сичкото казале,чи иска.И сичкото кафету събрали пари,та утишли да купят кърстусвач.
Да,ама кърстусфач не е толковата ефтина.Та са зачудиле дали да не копуфат нек'ф дурк корап.Да,ама технътъ лидиркатъ казала,чи дтугото корапи не'ат толко мошна стери-уретбъ,та сичкото са сагласиле,че кърстусвача требе да са купите.И точну тогавата кьорили една мургавото брат.Ама унез усфен чи биле мет'ли били и расистта.Та фанали сиг'нина и почнале да гу биат с главатъркътъ нъ челу.Кату пертрепали мангалата 'фанали да видат дали не'а некой леф.Гле'а у колишкатъ и-оооо,шок!Ба си бъгняра!Мангалата имало парите за дфа кърстусфачъ и ино меги.(ест. тофа се далжалу нъ фактъ,чи било уграбилу банкъ сутринтъ,обаче веч' било испил повичиту паре.)Спогледали се ей така: и после почнале ей така да прафят-:inso5 -обий ма,ни нам ш'о така са прафили.
Та утишле ператите ду най-блиското корабостурителниса и порачале една карстусфач-ама не убикнуфената.Такафа крастосфачата никой немал-от фанка прелича на кърст,има товарниата капаситета на мегатарнспонтиората и силата на бойна корап(даж и паре останале,щот' фанале пормосията коледнътъ.)
А устатекът от кинтажа го исполсвали за да са напиет кат копач.
На сутринтъ,слет кату устанофили,че си имат 'сички крайници,отишле да керизат корабо.'Ногу 'убаф корап било тофата!Напрао великата.И флесли вътри(само по-тресфите,другите са дотаркалали).Интриор'т било ногу убаф за техната стандарта-'ногу кожа и капсита и таката нататката...
Та пуснали стериуту на мах и почнале с метъло.Ама то дъни-па и поне 'убаво да дънише-некоя чалгийка р'ииш ли,ами то-нек'ф гурпи,дет сам' ист'рясвата.Ама карай нататкото.
Та стафа пиратите мет'лита и почфат да тероризиргат сичкото чалгаре по фселенътъ.И сиг'ните на мирга ни оста'ат.Пускат си муз'кътъ по 4 перс нуштъ и не им пукъ.Па после кой не гу кеф' гу пербифат с бохалкита и гу уграбфат!А тес ут флотъта най-'ноо си пати-тех ги мачкат сас карстусфачъ.А то онес нали ем горзен ем порст,не са усещъ,чи туфа не убикнуфен корап-нал' с' сещ'ш.И губи корап на порасиа,нал' знайш кака ставата тея работа.И тъй,Мемет,ся кфо станаа послето.
Пиратлъката се оказаа толко забавната и толкото париносна,че пиратата и техното главатарката станаа най-голем заплах убштистфо и сигата ги издирвата.
Аби,Мемет,да чуваш шум ут дфигатили на корап над нас,ма?О,не,на макя му ф устата!Тофа са гаден пират!@#$%^&*()_+/И пак надулу гад'н музката де'ам таз крифата нифа!
10 години по-късното...
Ми са,Мимет,неа шалгъ пивиц'.Он ги изтрепаа до крак(или до цица,завис от гледното точко.)Та сига теа пиратата са веч уф'цялнутото парвителство.И сиге да ти каж' 'но'о по-дурбе е.А между дургуту,Мемет,ся веч' 'сичкото нас'лен'йе е металата и сичкото са кефита на нофата упрафа.Ай сос здрайе.

[TheBeast]

[quote=cursed]Кръстосвачът

Жорко не беше много добър пилот. Всъщност, той не беше добър в абсолютно нищо. Още от малък объркваше всичко - я ще си вкара автогол, като играят футбол, я ще забрави, че изобщо е почвал да играе. Смяташе, че може би за това го избираха последен, макар и да не беше сигурен. И в училище не го биваше особено - успя да завърши само благогодарение на парите и известността на баща си, на който много от учителите дължаха услуги. Разбира се, Жорко не знаеше за това и си мислеше, че най-после е намерил призванието - да бъде пилот. Убедеността му в способностите му се затвърди, когато получи чисто нов кръстосвач, докато повечето от съочениците му управляваха скаути. Всъщност, от академията нямаше да му поверят дори кормило на тротинетка, но баща му направи голямо дарение. Жорко много обичаше да стои в кораба си, мислеше, че изглежда като гъзар в него. Един ден, докато си лежеше в креслото и слушаше радио, чу съобщение за унищожител пират, забелязан наблизо. "Сега е моментът да се докажа, ще разруша унищожителя и ще съм герой. Все пак съм един от най-добрите пилоти в академията", мислеше си Жорко, докато натискаше копчетата по командния пулт. По случайност натисна копчето, активиращо автопилота и кръстосвачът полетя. Жорко беше много въодушевлен, това беше първата му мисия, макар и толкова проста за невероятните му способности.
Беше летял вече почти час и му беше много скучно. "Брей, не е лесна работа да си герой, но все някой трябва да я свърши", мислеше си той. И изведнъж на радара се появи ярка червена точка, явно кораб! Жорко потри ръце, пое дълбоко дъх и натисна големия бутон, изтрелващ ракетите. Най-великият пилот в историята на академията, поне по негова скромно мнение, беше изумен от резултата - вражеският кораб се пръсна на хиляди парчета. "Я, че то не било толкова трудно", каза си Жорко и реши да се приближи, за да си вземе трофей за доказателство за подвига си. Приближавайки се, Жорко забеляза, че останките всъщност са от стар рециклатор.
-Ей това циганската ли маала е бе?Пу пак сгреших.
И Жорко отпраши в неизвестна посока.[/quote]
БРАВО ееееее това ме накефи :inso8 :inso9

[cursed]

Мерси, мерси, макар като стил да не го бива много, все пак ми е първи опит

[BulSoldier]

Неразрешен случай:Транспортьор 3:234:4

-Сбогом скъпа,когато се върна ще живеем като царе!Ще видиш че ще
бъде прекрасно! - Ленистър махаше на съпругата си ентусиазирано,поради предстоящия полет от които се очакваше да затъне в пари.Малкото роднини на екипажа се бяха събрали за да им помжелаят успех и след 10тина часа да ги посрещнат тук отново като герои поради належащите запаси от газ,и поради опасностите които ще срещнат по пътя.
Хората започнаха да се дърпат настрани след предупредителния сигнал,1 минута преди двигателите на кораба да заработят и да изпепелят всичко наоколо,и да вдигнат кораба във въздуха.Ленистър седна на една от коиките като огледа 3мата си колеги пазачи,като единият изпълняваше ролята на пилот.Сержанта бе много амбициозен човек,но никога командващите не му даваха възможност да се докаже.Мечтите му да стане висш офицер пропаднаха,но сега мечтата му бе да си осигури добър живот с жена си след като спечели достатъчно пари от тази мисия.Всички бяха наясно че този човек няма да се спре пред нищо за да завърши тази мисия успешно.Ленистър нямаше намерение да му пречи,а само за да помага.Пилотът,бе съученик на Ленистър още от академията за пилоти,която той така и не завърши,но бе чул че неговият съученик се е показал като един от най-добрите.Само другия пазач му бе непознат,не го бе виждал в базата преди,но не го и интересуваше това,остваха по малко от 10 часа преди да забогатее и да започне новия си живот.
Мисията им бе проста ”Вземете колкото може да носите” газта нужна за корабите нямаше много източници на планетата,но и бе доста скъпа,така че най-добрия вариант бе да я прибират от астероидите и да я връщат на планетата,но тъй като газта е много неустоичва,командването бе решило да се изискават само доброволци.Доброволци обаче за такава опасна мисия не бе никак лесно да се намерят,затова имаше голяма награда за тези които успеят да се върнат.Това караше много да опитват,и все пак малко се връщаха.Ленистър обаче въобще не се интересуваше от предишните мисии.Сега бе уверен че ще успеят,сержанта бе много способен човек,а й какво могат да направят 6 затворника,без оръжия.Затворниците бяха докарани вместо професионални миньори,защото добиването на този газ бе много опасно и при малка грешка можеше да избухне и с него да унищожи и всички извън кораба,а дори и самия кораб,зависи от концентрацията на газта.Затова и имаше пазачи,които бяха повече от добре въоръжени,автомат и пистолет.Затворниците спрециално бяха подбрани с устоичиво психическо състояние за да не се опитат да взривят газа и да унищожат всичко.Намираха такива с останоло чувство за самосъхранение което би трябвало да ги възпре да взриват газта и да убия всички.На теория подбраните затворници не бяха способни на това,но в практиката се бе случило няколко пъти.
Корабът току що бе напуснал атмосферата,и оставаха около 4часа за да стигнат до набелязания астероид.Бе им забранено да слушат радио емисиите или да използват каквито и да било приемници,за да не отконяват вниманието си от затворниците.Разбира се тази заповед рядко бе изпълнявана стриктно,но с присъствието на техния сержант на борда и неговите амбиций тази заповед със сигурност нямаше да бъде нарушена.
Докато пътуваха към астероида,Ленистър вече правеше планове как да похарчи парите си,в какво ще инвестира и всичко останало.Бе планирал всичко.Беше много щастлив и бе сигурен че ще успее,а и виждаше че затворниците си кротуват,по всичко личеше че ще мине гладко.След около 2 часа вече той се чудеше какво да прави,разговори не се допускаха и скуката бе непоносима,тя направо го караше да заспива което бе далеч по лошо от разговор между пазачите,но заповедите си бяха заповеди и той нямаше намерение да се лиши от някаква част от пари заради някакъв глупав разговор.Но пък и скуката си казваше думата.Ленустър седна до един от затворниците и се замисли “Ами ако не се върна” – как така няма да се върна,та какво може да ми попречи.Затворниците са мирни,няма да правят глупости,а и наоколо има доста патрули така че пиратита поне за сега не са никакъв проблем.
Редник Ленистър се самозалъгваше че е в пълна безопасност макар и да му бе повече от ясно че затворниците както са мирни и кротки могат да се превърнат в истински камикадзета.-Нямаше ли да е по добре да живея,макар и в мизерия с жена си,вместо да рискувам живота си по този начин?Не това нямаше да е живот.-те живееха доста мизерно понеже имаше голямо нападение над жилищните сгради на десантчиците във военната база в която живееше Ленистър и жена му.Късмет бе че той бе на работа,а тя беше излязла.Повечето десантчици бяха също на работа,но семействата им бяха по домовете си.Те бяха загубили най-скъпото си.Макар и десантчик бе неподходящ термин за воиниците на борда на корабите,тъй като на практика десант на планета,база или кораб бе невъзможен,това бе най-близкия по смисъл термин които обединяваше функциите на воиниците.
Сержанта се подаде от пилотската кабина и ги извести че навлизат в астероидното поле,където се намира и желания астероид.След няколко секунди корабът започна да се тресе и се чуваха кухи звуци от ударите на малки метеоритчета по обшивката на кораба.Летенето през метероритно поле беше доста опасно поради непостоянните движения на метеорити и по точно на по-големите метеорити с диаметър поне метър.Те при достатъчна скорост можеха да пробият обшивката на кораба и да го разхермитизират при което би послдвала бърза и ужасно мъчителна смърт за тези които не са със скафандри.
Ленистър бе много въобушевен тъй като вече бяха минали половината път,но оставаше най-опасната част от пътуването.В астероидното поле патрули нямаше поради големия риск със сблъсък на кораб с метеор,което пък предразполагаше появата и пребиваването на пирати в тези участаци.След няколко минути Сержанта отново се показа и извика на затворниците да облекът скафандрите си и да приготвят шлемовете си.Корабът бе съвсем близо до астероида и пилотът бе започнал да въвежда параметри в компютрите за да може корабът да стои неподвижно спрямо този астероид.След дадения сигнал от пилота,затворниците сложи шлемовете и излязоха на повърхността на астероида като задачата им бе да пробият достатъчна част от външната част на астероида за да може смукателната тръба да изсмуче газта от вътрешността на астероида.Ако затворниците не спрат да пробиват навреме можеха да възпламенят газта и да унищожат всичко наоколо.Затова и около врата на затворниците бе прикачен малък експлозив достатъчен да убие затворника ако той е предприел действия застрашаващи сигурността на екипажа и успеха на мисията.Сержанта нямаше да се поколебае да взриви всеки един от затворниците в случай на такива действия от тяхна страна.
Сега когато затворниците не бяха на кораба,екипажа можеше да си почине 1 час докато те привършат и после автоматичнти системи на кораба щяха да свършат за 5 минути.Ленистър реши вместо да слуша радио да опита да пости и да добие нови сили за дългото пътуване към дома.Редникът легна на коиката и малко по малко се отнесе в безгрижен сън,разбира се имаше и на пост някого,естествено сержанта,той бе твърдо решен да не оставя друг да върши тази работа.Лени,както го наричаха приятелите вече сънуваше когато виковете на сержанта го събудиха и той подскочи от коиката,удряики си главата в горната,но без да обръща внимание на това отиде до сержанта и го попита какво става.Един от затворниците не спираше да дълбае в астероида и имаше риска да го взриви и да унищожи себе си и кораба.Другите затворници бягаха към кораба и блъскаха по външния люк.Сержанта заповяда на пилота веднага да закара кораба на безопасно разтояние от астероида.Но Ленистър нямаше намерение да остави тези затворници да умрат на този астероид когато те нищо не са направили.Той отвори външния люк,след това го затвори,херметизира междинното помещение и отвори вътрешния люк.Излязоха и петимата затворници,но единият бе насочил пистолен към Ленистър,”от къде го е взел” помисли си редника,погледна кобура си и видя че е празен.Веднага се обърна към колегата си,но той просто с усмивка поклати глава,тогава се чу изтрел,които прониза главата на предателя и оплиска стените около него с кръв,затворника насочи пистолета сега към Лени,които осъзна че ще е следващият.Пилотът извика че сега се откача от астероида,докато сержанта тогава се подаде от пилотката кабина за да види какво става.
Тогава мощна екслозия разтърси кораба,вибрациите бяха толкова силни че всички изпопадаха по земята,корабът едва не се бе пръснал от мощния взрив.Лени удари главата си в нещо твърдо и изгуби съзнание.Корабът бе почти унищожен и гравитационното поле на четвъртата планета го бе хванало и го повлече право към повърхността й.Тя бе постинна планета.Въпреки това имаше подходяща атмосфера до поддържа живот,макар и доста суров.Сблъсъкът с атмосферата едва не раздроби кораба,които постоянно се ускоряваше към повърхонстта.Въпреки че кораба бе оцелял експлозията от астероида и сблъсъка с атмосферата,твърдата повърхност ще нананесе финалния удар и кораба и екипажа му ще бъдат размазани.
Пилотът се свести,той не изпадна в безсъзнание защото бе вързан с колани за креслото и носеше шлем които го предпази от удар в металните стени на кораби или в друг твърд предмет.Той включи всички двигатели,но явно само двата задни двигателя работеха.При тази ситуация корабът щеше да се забави достатъчно за да оцелеят хората в задната част,ако въобще има живи там,но кабината щеше да се забие в земята и щеше да донесе сигурна смърт на пилота.И въпреки това пилота нямаше друг избор.На 30 метра от земята пилота включи работещите двигатели като им подаде 110% гориво при което дюзите можеха да се стопят,корабът уби голяма част от скоростта,но дърпането което създадоха двигателите скъса на две кораба,като пилотската кабина се заби в земята,а задната част на кораба направи сравнително гладко кацане...
Ленистър се събуди,гледаше право нагоре.Виждаше толкова много красиви звезди блещукащи в прекрасен синкав цвят.Опита се да стане,но успя леко да помръдне само дясната си ръка,но не я мърдаше повече защото изпитваше непоносима болка при това движение.Лявата му ръка бе счубена на поне 4 места,тя бе така извита че само вида и караше редник Ленистър да настръхва.Той леко надигна глава и видя че краката му висяха от ръба на счупения корпус,малко по нататък видя и разпарчосаната кабина на пилота.Той въобще не усещаше нито краката си,нито ръцете си.Цялото тяло го болеше.Когато огледа толовището си за някакви рани с учуда установи че няма,но се досети че при тези счупвания на краиниците му навярно ще има масивни вътрешни кравоизливи и наранявания.Той погледна хоризноста и видя как леко започва да се издига слънцето.”Последния изгрев” с въздишка каза той,но болката в гърдите му бе непоносима и неможеше да си поеме дълбоко дъх и дишаше много трудно.Червеното слънце бавно се издигаше над хоризонта.Дори и сега когато бе рано сутрин на тази планета лъчи на слънцето пареха по тялото на Ленистър или поне там където той можеше да почувства.Слънцето бавно преминаваше в ярко оранжев цвят и ставаше все по непоносимо.Той долови лек шум които прекъсна прекрасната тишина на която Лени се наслаждаваше,за миг спря,той видя триъгълен силует на кораб кацащ близо до останките от кораба им.Отново се появи шум,този път много силен.Вятърът създаден от дюзите на кацящия кораб,разпръскващ пясък навсякъде заслепи Ленистър.След малко отново се възстанови тишината.”Кораб” тихо промълви Лени,без да се притесява от острата болка в гърдите му.Той разпозна дизайна на кораба.”Спасен съм” с радост изрече тихо Лени,но когато се вгледа по добре в кораба забеляза череп на едно от крилата му.В погледа му се виждаше страх.Той вече бе наясно че няма да бъде спасен,огледа се ъв вътрешността на тази част от кораба за оръжие,но имаше само кръв и тела навсякъде,не успя да види оръжие,а и да беше недали щеше да успее да стигне до него.Той чу леки стъпки.Затвори очи и когато ги отвори след няколко секунди видя че има коленичещ ковек до него,които положи ръка на студеното му чело.Лени се почувства толкова приятно при допира на топлата ръка на непознатия и затвори очи,спомни си най-щастливите мигове от живота си,детството си,мислеше си за прекрасната му жена,която скоро щеше да остави сама.Ръката на непознатия се оттегли от челото му,непознатия каза няколко думи.Лени отвори очи,видя че непознатия е насочил пистолетът към него,първо ярка светлина заслепи Лени,а след нея настъпи мракът и вече познатата му тишина...




това го написах за около час,даже го писах направо във форума но като натиснах прати и то изчезна та го писах два пъти :inso25
Както и да е надявам се да ви хареса

[TheBeast]

Новата Планета...
***
Докато си лежеш на кирливото кресло Майор Пешев се драпаше по мадура и се чудеше-"Бе откъде да го еба ще намерим нова колония...Дори и за бълхите няма място на тази забравена от главния флот и от бога шибаняшка планета..."И вдигаше интерфона и отговаряше лениво:
-Ало........да...няма го.....Главнокомандващи нареди да не се пушат цигари в кафетарията....да.......добре"-Ама толкова лениво го отговаряше че дори и бюро "информация" в някоя забутана поликлиника ще отговорят по-бодро.
Та Майора стана,подрапа се по чатала,оправи си наполеонките и тръгна към отдел "Стратегически операции".Тръгна по-коридора на администрацията която представляваше двуетажна схлупена съборетина която на по-мощен напън на вятъра можеше да се срути звучно.Майора мина покрай един кадрови войник и го пита:
-Ти шо' пушиш тука бе келеш?
-Ти па че ми каеш...че праим к'во си искам!
-Ей келеш...Бе я дай цигарите конфискуват се!
Малкия предаде кутията доброволно,изпусна дима от устата си и влезе отнво в стаята на която пишеше "галактически доклади",а отдолу висеше лепяща бележка"Глупаците".Майора тупна пакета цигари да излезе поредния космически тютюнев боклук,запли и се наслади на отровния дим.И продължи към дестинацията си...
***
Да го продължа ли?

[the_predator]

Битката при пансийона Блок1

Стоя си аз на леглото в пансийона и ми се пропушва.Ставам аз на прозореца да драпна един фас и гледам 100-тици отряди крастосвачи атакуват отсрещниа блок.Аз знаех че следкато унищожат Блок2 ще доиде ред и на нашиа.Времето за което те разбиха зградата ми беше тостатачно да загрея "***хвърлячката".Извадих я аз и зазпочнах да стрелям по крастовете.Стрелям стрелям ама се осазнавам че са прекалено много.Трагнах по стаите да забирам моите приятели:Рашко-Атомката,Ясо-Ножката*,Цеко,Боби-Пича* и Мишо-Купоня.И така сабрах аз моя славен отбор известен още като "Ядрен трибуквие*"Всеки изкара своето оръжие и започнахме да стреляме отново.Избихме около 50 отряда когато "***хвъргачките" взеха да се изтощават.Тогава на Атомката и на Заза им хрумна страхотната идея да изкарат спецялните си оражиа:"Атомното отпадъче" и "Йонния трибуквеник*".Тогава Атомката им пусна едно "отпадъче" и половината изпопадаха на земята след това Зазо* се напана малко и доварши всички.Накрая извикахме местните рециклатори(1-ва циганска махала)да саберат останките и да ги занесат на вторични соровини.


Послепис:Ако на админите не им хареса да не ми дават бан цяла вечер сам го мислил не е голямо ама тва е И надявам се това да не е СПАМ :inso26
Мдаа ама е много просто и ще бъде редактирано заради нецензурните си думи-Thebeast
всички думи с "*" са редактирани...съжелявам но това е протокола