За сега се ограничам с тези два скромни опита:Във мрак обгърнат аз вървях,
във мрак и без поводи за смях.
Разкъсваше се душата ми на две,
от болка виеше без да може да умре.
Тогава ненадейно ти се появи,
от лицето ми скръбта свали.
Окъпана във светлина до мен застана,
по пътя продължихме двама.
Горчилката в сърцето ми разпръсна
и любовта във мен разцъфна.
Мракът превърна се във светлина,
след залеза последва новата зора
.......................................................
Благодаря ти, че беше ти до мен,
когато от гняв и болка бях сломен.
Благодаря ти, че ме подкрепи,
когато яростта не спираше във мене да кипи.
Благодаря ти, че не ме остави,
когато сърцето ми се чудеше какво да прави.
Благодаря ти, че от мен не се отвърна,
когато радостта във мен посърна.
Благодаря ти, че не си замина,
така, както биха сторили мнозина.
Благодаря ти, че те има,
за да стоплиш бушуващата в мене зима.
