Легендата на един съюз
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Селийн отвори очи и се зачуди къде е. Бавно спомените навлезнаха в главата и и тя си спомни ситуацията. Беше сънувала за децтвото си. Размърда схванатото си тяло и стана от леглото. До нея на стената на склада имаше два малки светещи екрана. Единия показваше часа, а другия скоростта на кораба. Мрак™ се движеше сравнително бавно - 386 km/h. Селйин беше сигурна, че полевият изтребител може да се движи най-малко два пъти по-бързо. Часът беше 3 сутринта. Беше спала 9 часа. Селийн отиде до пилотската кабина, където Ишамаел четеше някакво съобщение на екрана на вградения в Мрак™ компютър.
- Къде отиваме? - попита го тя.
- При един от малкото приятели, на които вече мога да се доверя. - каза лидера без да я погледне.
- А кога ще стигнеме?
- По моите изчисления ще пътуваме най-малко 26 часа. Не бях предвидил случилото се и затова не съм снабдил Мрак™ с газ и в момента се движим с резервите му.
- Ясно... Името ми е Селийн.
- Приятно ми е да се запознаем Селийн. - лидера най-сетне я погледна.
Зигор седеше, както всеки ден преди това, в кабинета си и преглеждаше проклетите доклади. Преди няколко часа един учен от отряда на Бялото Куче(WhiteDawg) беше помолил за среща, под предтекста че има важна информация, която може да заинтересува Министъра. Както и очакваше, учения дойде с точност на секундата. След като го прие в стаята си, Зигор му каза направо :
- Е казвай бързо, имам страшно много работа. - не си направи труда да го покани да седне.
- Нашият началник Бялото Куче(WhiteDawg) откри нов вид техника, сър!
- О, така ли? - каза без интерес Министъра - Надявам се да е по-полезна от миналата... - миналото откритие беше една игричка, пригодена за компютрите на корабите. "Е, в крайна сметка не е лоша играта".
- Новата техника се нарича Импулсни системи, сър. Нещо подобно на реактивните двигатели.
- Това звучи много добре, имаме голяма нужда от увеличаване на скоростта.
- Но не само това сър...Успяхме да направим няколко прототипа на следващо поколение военен кораб, с помощта на тези системи, сър...
-Селийн?
- Какво? - попита тя
- Ще можеш ли да поседиш в пилотската кабина един-два часа и да гледаш за врежески кораби? - попита я Ишамаел. Откакто му каза името си, той винаги се обръщаше така към нея. Което леко я смущаваше. Не беше свикнала да чува името си. Явно най-сетне лидера имаше нужда от почивка.
- Разбира се...Но нямам представа как се управлява кораб.
- Той е включен на автопилот, ти само се оглеждай. - Селийн кимна и си размениха местата. Ишамаел отиде до кашоните и извади от единия една мини-аптечка, състояща се от едно шише Трипс*, няколко упояващи хапчета и бинт. Ишамаел махна ризата си и вкоравената от кръв превръзка и започна да промива раната си с Трипса. Селийн гледаше внимателно. На гърба му имаше една голяма татуировка с личния му герб, но не това я вълнуваше. Беше забелязала втора татуировка на рамото му. За разлика от първата тази беше толкова малка, че едва се забелязваше и колкото и да се опитваше убийцата не можеше да я индетифицира, защото в складчето нямаше светлина. За момент и се стори, че ще се сети, но новата превръзка на Ишамаел я закри. Селийн се обърна пак с гръб към него, за да не види че го е шпионирала. След няколко минути започна да и става скучно. Огледа се и видя едно копче с нарисуван на него скаут. Без да мисли тя го натисна за да види какво ще стане. С леко пищене пред нея се появи един екран, на който с големи червени букви пишеше :
"Scout Smash"
By WhiteDawg
A за фон на зигзаг летяха правдобоподобни и много реално изглеждащи Скаути. След 10 минутно разучаване Селийн се беше заиграла здраво на игричката. Приемаше я за нещо като курс по пилотиране. Не, че и харесваше много играта, но все пак усещането като взривиш някой скаут на много, раздробени парченце беше приятно.
*Трипс - Течност, която кара раните да се затварят и заздравяват. По време на процеса, раните болят силно, но ефектът по-късно е идеален.(Трипс = Спирт - отзад на пред) :inso21
- Къде отиваме? - попита го тя.
- При един от малкото приятели, на които вече мога да се доверя. - каза лидера без да я погледне.
- А кога ще стигнеме?
- По моите изчисления ще пътуваме най-малко 26 часа. Не бях предвидил случилото се и затова не съм снабдил Мрак™ с газ и в момента се движим с резервите му.
- Ясно... Името ми е Селийн.
- Приятно ми е да се запознаем Селийн. - лидера най-сетне я погледна.
Зигор седеше, както всеки ден преди това, в кабинета си и преглеждаше проклетите доклади. Преди няколко часа един учен от отряда на Бялото Куче(WhiteDawg) беше помолил за среща, под предтекста че има важна информация, която може да заинтересува Министъра. Както и очакваше, учения дойде с точност на секундата. След като го прие в стаята си, Зигор му каза направо :
- Е казвай бързо, имам страшно много работа. - не си направи труда да го покани да седне.
- Нашият началник Бялото Куче(WhiteDawg) откри нов вид техника, сър!
- О, така ли? - каза без интерес Министъра - Надявам се да е по-полезна от миналата... - миналото откритие беше една игричка, пригодена за компютрите на корабите. "Е, в крайна сметка не е лоша играта".
- Новата техника се нарича Импулсни системи, сър. Нещо подобно на реактивните двигатели.
- Това звучи много добре, имаме голяма нужда от увеличаване на скоростта.
- Но не само това сър...Успяхме да направим няколко прототипа на следващо поколение военен кораб, с помощта на тези системи, сър...
-Селийн?
- Какво? - попита тя
- Ще можеш ли да поседиш в пилотската кабина един-два часа и да гледаш за врежески кораби? - попита я Ишамаел. Откакто му каза името си, той винаги се обръщаше така към нея. Което леко я смущаваше. Не беше свикнала да чува името си. Явно най-сетне лидера имаше нужда от почивка.
- Разбира се...Но нямам представа как се управлява кораб.
- Той е включен на автопилот, ти само се оглеждай. - Селийн кимна и си размениха местата. Ишамаел отиде до кашоните и извади от единия една мини-аптечка, състояща се от едно шише Трипс*, няколко упояващи хапчета и бинт. Ишамаел махна ризата си и вкоравената от кръв превръзка и започна да промива раната си с Трипса. Селийн гледаше внимателно. На гърба му имаше една голяма татуировка с личния му герб, но не това я вълнуваше. Беше забелязала втора татуировка на рамото му. За разлика от първата тази беше толкова малка, че едва се забелязваше и колкото и да се опитваше убийцата не можеше да я индетифицира, защото в складчето нямаше светлина. За момент и се стори, че ще се сети, но новата превръзка на Ишамаел я закри. Селийн се обърна пак с гръб към него, за да не види че го е шпионирала. След няколко минути започна да и става скучно. Огледа се и видя едно копче с нарисуван на него скаут. Без да мисли тя го натисна за да види какво ще стане. С леко пищене пред нея се появи един екран, на който с големи червени букви пишеше :
"Scout Smash"
By WhiteDawg
A за фон на зигзаг летяха правдобоподобни и много реално изглеждащи Скаути. След 10 минутно разучаване Селийн се беше заиграла здраво на игричката. Приемаше я за нещо като курс по пилотиране. Не, че и харесваше много играта, но все пак усещането като взривиш някой скаут на много, раздробени парченце беше приятно.
*Трипс - Течност, която кара раните да се затварят и заздравяват. По време на процеса, раните болят силно, но ефектът по-късно е идеален.(Трипс = Спирт - отзад на пред) :inso21
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Дано ви хареса. Малко е дългичка. Кажете какво мислите?
-------------------------------------------------------------------------------------
Зигор седеше на едно меко и удобно кресло в стаята си и закусваше, докато гледаше на един плазмен екран сутрешните новини. Това беше един от малкото му приятни моменти през деня, затова той беше дал строги заповеди да не го притесняват. Военният Министър наряза бекона в чинията си на малки парченца. Любимото му ястие - яйца с бекон(мммм). Но точно преди да се наслади пълноценно на мига, се чу острото пищене, значещо че някой иска да се свърже с него. Зигор с яд стана и отиде до вградения в стената компютър и удари с юмрук копчето, създаващо връзка между него и този който го търси, като почти не го смачка. Пред него се появи лицето на Ерика.
- Какво? Какво пак? Казах ви да не ме притеснявате в никакъв случай! - развика се той.
- Но, Зигор, случая е спешен! Забелязах вражеска флота да лети към планетата!
- Ерика нямам време за шеги! И се обръщай към нене със "сър"! Разбра ли ме, Лейтенант?
- Не се шегувам, СЪР - натърти тя на думата и за момент картината се размаза. Когато пак се проясни на екрана вече го нямаше красивото лице на Ерика, а голям брой скаути и полеви изтребители, с герб изобразаващ кървавочервена светкавица. Знака на Леро. - Ако мислите, че това е шега...Картината е реална. В момента летя над флотата и се надявам да не ме забележат. Но какво го интересува това нашия велик министър, който си похапва сладко - сладко и не иска да го притесняват... - изведнъж връзката прекъсна с пращене. "Ерика не би прекъснала връзката така!" - помисли си стреснато Зигор. "Не...Сигурно има някакъв проблем с честотата..." - той опита се да отхърли ужасната сцена, в която скаута и се взривява на малки парченца. Военният Министър удари силно екрана на компютъра няколко пъти, докато не го заболя ръката. Това изобщо не намали внезапно изпълнилия го гняв. Зигор излезе от стаята и се и се запъти към изследователския център с бърза стъпка и такъв поглед, че никой не посмя да го заговори.
Ерика седеше в скаута и напрегнато наблюдаваше флотата, изпратена към планетата. Преди няколко секудни нарочно беше прекъснала връзката със Зигор, защото я беше ядосал, а и трябваше да внимава много да не я забележат. "Нека си мисли, че са ме убили. " - помисли си злорадо тя. Но леко раздвижване прекъсна мислите и. Няколко скаута тръгнаха да разузнаят терена и тя реши да се измъкне бързо. Включи на пълна скорост и се отдалечи. Зигор щеше да се справи с положението.
Военният Министър огледа помещенето в което се намираше. То беше доста просторно. Единия му край беше зает от някакви масивни покрити фигури. Зигор се приближи до една от тях и дръпна покривалото и. Пред него стоеше космически кораб, какъвто той не беше виждал досега. Беше значително по-голям от Полевия изтребител. Имаше елегантна форма, пригодена за бързо придвижване, която леко наподобяваше хищна птица(поне в очите на министъра). Две зловещи оръдия сочеха напред в чакане на жертвата си. С цялата си практика и знание за военните кораби и стратегии, Зигор разбираше, че този кораб е свръх оръжие за времето си и той трябваше да се възползва от него.
- Какво е това, шефе? - попита го един дрезгав глас зад него. Министъра разко се обърна и видя влизащите в стаята хора. Беше го заговил един висок кльощав мъж, на име Бекс.
- Радвам се, че дойдохте. - каза той - А това пред вас кораба за който ви говорих.
- Разбира се, че дойдохме. Как иначе? - каза един младеж с едва пораснала брада. До него стоеше една жена на неговата възраст. - За вас винаги сър.
- Мерси, Брайън, но ти предлагам да не участваш в мисията. Ти и Арлен може да пропуснете тази битка. Разбрах, че сте се сгодили, моите поздрави, време ви беше.
- Да разбрахме, че сме един за друг. Но, не се опитвайте да се измъкнете, сър! Ние сме твърдо с вас. - каза Арлен. Всички новодошли бяха общо 23 човека. Всеки от тях приятел на Зигор и член на "Кървавия Залез", неговия стар отряд. А всички те сега се бяха събрали в опит да удържат атаката на Леро. Министъра знаеше, че няма време да предупреди главните защити, затова беше повикал старите си приятели.
- Добре тогава. - съгласи се с неохота той.
- Супер! А сега като свършихме с тези безмислени приказки, нека изпробваме тези зверчета. - каза втората жена в отряда - една дивачка(ОМГ) на име Лорен. Цялата и красота и мило личице напълно контрастираше с бурния и харектер и безрасъдството и.
Корабите бяха общо 25, така че стигнаха за всички. Зигор влезе в своя кораб и веднага започна да го разучава. Но разбра, че няма да му е толкова трудно. Системите на кораба имаха всички функции на Полевия изтребител, но многократно подобрени и още толкова нови. Министъра реши за в начало да използва познатите му.
- Е, ще излитаме ли най-сетне? - чу се през говорителната система.
- Добре, да тръгваме!
Стаята беше без покрив, така че те излетяха безпроблемно и се отправиха към точката в която щяха да защитят планетата си. Съмненията на Зигор, че няма да стигнат на време се изпариха. Скоростта на корабите беше нечувана досега. През целия път чуваше как другарите му хвалят новото оръжие, но не им обръщаше много внимание. Изпитваше странна болка за загубата на Ерика и сега знаеше как да я изразходи. След 15 минутен полет пред тях започнаха да се различават очертанията на вражеската флота и отряд "Кървав Залез" започна да се прегрупира. Зигор натисна някакъв бутон със задраскан Полеви изтребител на него и компютъра пред него излезе с червени букви : Анти - Изтребител Система"
- Време е за сериозно ритане на задници! - каза Лорен и изцвърча от удоволствие.
Миг по-късно вече бяха в разгара на битката. Врага ги надвишаваше повече от тройно, но изненадата беше на тяхна страна. Зигор хвана пилотския волан и стрелна по два скаута за провери ефекта и силата. Скаутите гръмнаха със задоволителен шум. "Та това може да унищожи Полеви изтребител за секунди!"
- Харектеристиката на този кораб е почти същата като на Мрак™! - обади се Брайън изненадано. Неговия кораб беше в центъра на битката, всяващ ужас из редиците на Полевите изтребители. Техните изтрели бяха почти безмислени, удържани от здравата броня. Флотата на Леро се прегрупира и изпробва нова тактика. Масов удар по един кораб. Чак тогава успяха да направят по-сериозно поражение на кораба на Брайън. Окуражени от това, вражеските сили продължиха обстрела си над него.
- Брайън, махай се от там! - изкрещя Зигор.
- Не мога, шефе! Обградили са ме!
- Бързо помогнете му! Пробийте му път! - даде заповед Министъра.
Но въпреки опитите на отряда, положението изглеждаше безнадеждно. Кораба на Брайън вече едва се държеше.
- Сбогом Арлен - едва успя да каже Брайън преди кораба му да се взриви.
- Не... - гласа на Арлен беше пресипнал. Зигор видя как кораба и полетя пред другите устремен към вражеската флота.
- По дяволите Арлен, не прави глупости! Брайън не би го удобрил! - опита се да я вразуми Министъра, но без ефект. Кораба и се засили към главната сила на флотата, унищожавайки всичко наред и понасяйки огромни щети по път и миг преди да гръмне тя го разби в главните 5 Полеви Изтребителя. Всички мълчаха. Останалите кораби на Леро тръгнаха в отсъпление, но скоро бяха разбити от много по-бързите кораби на "Кървав Залез".
- С този кораб, ако ще да кръстосам цялата Вселена ще намеря Леро и ще го убия! - каза през зъби Зигор...
Няколко часа по-късно, съсипан от ужасният ден и загубата на добрите си приятели Военният Министър се запъти към стаята си. Поне успяха да победят и да експериментират новия вид кораби. Зигор ги беше кръстил Кръстосвачи...Дойде му отвътре. Като влезе в стаята си се вцепени.
- Крайно време беше да се прибереш. - каза Ерика и го изгледа успокоено.
- Ти...не си...?
- Не, не съм, както и сам виждаш.
Несъзнателно той я прегърна силно. Ерика се изненада за миг, а след това заби юмрук в корема му.
- Не си позволявай, глупости, сър! - каза тя и излезе, докато Зигор се превиваше на пода. :inso1
-------------------------------------------------------------------------------------
Зигор седеше на едно меко и удобно кресло в стаята си и закусваше, докато гледаше на един плазмен екран сутрешните новини. Това беше един от малкото му приятни моменти през деня, затова той беше дал строги заповеди да не го притесняват. Военният Министър наряза бекона в чинията си на малки парченца. Любимото му ястие - яйца с бекон(мммм). Но точно преди да се наслади пълноценно на мига, се чу острото пищене, значещо че някой иска да се свърже с него. Зигор с яд стана и отиде до вградения в стената компютър и удари с юмрук копчето, създаващо връзка между него и този който го търси, като почти не го смачка. Пред него се появи лицето на Ерика.
- Какво? Какво пак? Казах ви да не ме притеснявате в никакъв случай! - развика се той.
- Но, Зигор, случая е спешен! Забелязах вражеска флота да лети към планетата!
- Ерика нямам време за шеги! И се обръщай към нене със "сър"! Разбра ли ме, Лейтенант?
- Не се шегувам, СЪР - натърти тя на думата и за момент картината се размаза. Когато пак се проясни на екрана вече го нямаше красивото лице на Ерика, а голям брой скаути и полеви изтребители, с герб изобразаващ кървавочервена светкавица. Знака на Леро. - Ако мислите, че това е шега...Картината е реална. В момента летя над флотата и се надявам да не ме забележат. Но какво го интересува това нашия велик министър, който си похапва сладко - сладко и не иска да го притесняват... - изведнъж връзката прекъсна с пращене. "Ерика не би прекъснала връзката така!" - помисли си стреснато Зигор. "Не...Сигурно има някакъв проблем с честотата..." - той опита се да отхърли ужасната сцена, в която скаута и се взривява на малки парченца. Военният Министър удари силно екрана на компютъра няколко пъти, докато не го заболя ръката. Това изобщо не намали внезапно изпълнилия го гняв. Зигор излезе от стаята и се и се запъти към изследователския център с бърза стъпка и такъв поглед, че никой не посмя да го заговори.
Ерика седеше в скаута и напрегнато наблюдаваше флотата, изпратена към планетата. Преди няколко секудни нарочно беше прекъснала връзката със Зигор, защото я беше ядосал, а и трябваше да внимава много да не я забележат. "Нека си мисли, че са ме убили. " - помисли си злорадо тя. Но леко раздвижване прекъсна мислите и. Няколко скаута тръгнаха да разузнаят терена и тя реши да се измъкне бързо. Включи на пълна скорост и се отдалечи. Зигор щеше да се справи с положението.
Военният Министър огледа помещенето в което се намираше. То беше доста просторно. Единия му край беше зает от някакви масивни покрити фигури. Зигор се приближи до една от тях и дръпна покривалото и. Пред него стоеше космически кораб, какъвто той не беше виждал досега. Беше значително по-голям от Полевия изтребител. Имаше елегантна форма, пригодена за бързо придвижване, която леко наподобяваше хищна птица(поне в очите на министъра). Две зловещи оръдия сочеха напред в чакане на жертвата си. С цялата си практика и знание за военните кораби и стратегии, Зигор разбираше, че този кораб е свръх оръжие за времето си и той трябваше да се възползва от него.
- Какво е това, шефе? - попита го един дрезгав глас зад него. Министъра разко се обърна и видя влизащите в стаята хора. Беше го заговил един висок кльощав мъж, на име Бекс.
- Радвам се, че дойдохте. - каза той - А това пред вас кораба за който ви говорих.
- Разбира се, че дойдохме. Как иначе? - каза един младеж с едва пораснала брада. До него стоеше една жена на неговата възраст. - За вас винаги сър.
- Мерси, Брайън, но ти предлагам да не участваш в мисията. Ти и Арлен може да пропуснете тази битка. Разбрах, че сте се сгодили, моите поздрави, време ви беше.
- Да разбрахме, че сме един за друг. Но, не се опитвайте да се измъкнете, сър! Ние сме твърдо с вас. - каза Арлен. Всички новодошли бяха общо 23 човека. Всеки от тях приятел на Зигор и член на "Кървавия Залез", неговия стар отряд. А всички те сега се бяха събрали в опит да удържат атаката на Леро. Министъра знаеше, че няма време да предупреди главните защити, затова беше повикал старите си приятели.
- Добре тогава. - съгласи се с неохота той.
- Супер! А сега като свършихме с тези безмислени приказки, нека изпробваме тези зверчета. - каза втората жена в отряда - една дивачка(ОМГ) на име Лорен. Цялата и красота и мило личице напълно контрастираше с бурния и харектер и безрасъдството и.
Корабите бяха общо 25, така че стигнаха за всички. Зигор влезе в своя кораб и веднага започна да го разучава. Но разбра, че няма да му е толкова трудно. Системите на кораба имаха всички функции на Полевия изтребител, но многократно подобрени и още толкова нови. Министъра реши за в начало да използва познатите му.
- Е, ще излитаме ли най-сетне? - чу се през говорителната система.
- Добре, да тръгваме!
Стаята беше без покрив, така че те излетяха безпроблемно и се отправиха към точката в която щяха да защитят планетата си. Съмненията на Зигор, че няма да стигнат на време се изпариха. Скоростта на корабите беше нечувана досега. През целия път чуваше как другарите му хвалят новото оръжие, но не им обръщаше много внимание. Изпитваше странна болка за загубата на Ерика и сега знаеше как да я изразходи. След 15 минутен полет пред тях започнаха да се различават очертанията на вражеската флота и отряд "Кървав Залез" започна да се прегрупира. Зигор натисна някакъв бутон със задраскан Полеви изтребител на него и компютъра пред него излезе с червени букви : Анти - Изтребител Система"
- Време е за сериозно ритане на задници! - каза Лорен и изцвърча от удоволствие.
Миг по-късно вече бяха в разгара на битката. Врага ги надвишаваше повече от тройно, но изненадата беше на тяхна страна. Зигор хвана пилотския волан и стрелна по два скаута за провери ефекта и силата. Скаутите гръмнаха със задоволителен шум. "Та това може да унищожи Полеви изтребител за секунди!"
- Харектеристиката на този кораб е почти същата като на Мрак™! - обади се Брайън изненадано. Неговия кораб беше в центъра на битката, всяващ ужас из редиците на Полевите изтребители. Техните изтрели бяха почти безмислени, удържани от здравата броня. Флотата на Леро се прегрупира и изпробва нова тактика. Масов удар по един кораб. Чак тогава успяха да направят по-сериозно поражение на кораба на Брайън. Окуражени от това, вражеските сили продължиха обстрела си над него.
- Брайън, махай се от там! - изкрещя Зигор.
- Не мога, шефе! Обградили са ме!
- Бързо помогнете му! Пробийте му път! - даде заповед Министъра.
Но въпреки опитите на отряда, положението изглеждаше безнадеждно. Кораба на Брайън вече едва се държеше.
- Сбогом Арлен - едва успя да каже Брайън преди кораба му да се взриви.
- Не... - гласа на Арлен беше пресипнал. Зигор видя как кораба и полетя пред другите устремен към вражеската флота.
- По дяволите Арлен, не прави глупости! Брайън не би го удобрил! - опита се да я вразуми Министъра, но без ефект. Кораба и се засили към главната сила на флотата, унищожавайки всичко наред и понасяйки огромни щети по път и миг преди да гръмне тя го разби в главните 5 Полеви Изтребителя. Всички мълчаха. Останалите кораби на Леро тръгнаха в отсъпление, но скоро бяха разбити от много по-бързите кораби на "Кървав Залез".
- С този кораб, ако ще да кръстосам цялата Вселена ще намеря Леро и ще го убия! - каза през зъби Зигор...
Няколко часа по-късно, съсипан от ужасният ден и загубата на добрите си приятели Военният Министър се запъти към стаята си. Поне успяха да победят и да експериментират новия вид кораби. Зигор ги беше кръстил Кръстосвачи...Дойде му отвътре. Като влезе в стаята си се вцепени.
- Крайно време беше да се прибереш. - каза Ерика и го изгледа успокоено.
- Ти...не си...?
- Не, не съм, както и сам виждаш.
Несъзнателно той я прегърна силно. Ерика се изненада за миг, а след това заби юмрук в корема му.
- Не си позволявай, глупости, сър! - каза тя и излезе, докато Зигор се превиваше на пода. :inso1
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Сори за забавянето. Нямах време да я напиша във форума. Бях я написал в училище. Сега пиша следващата глава.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Ишамаел отвори очи и погледна часовника на стената. Беше спал два часа. Със ставането раната го заболя силно, но това беше нормално. Щеше да го наболва още един - два дни, докато не зарастнеше напълно. Лидера отиде в пилотската кабина и завари Селийн да играе на "Scout Smasch". Явно се беше вживяла доста, защото не го забеляза. Ишамаел реши да я изчака, докато мине нивото. След като тя го завърши успешно, той и каза :
- Не е зле. - тя бързо изключи играта и каза :
- Просто ми беше леко скучно и реших да я пробвам, иначе наблюдавах за вражески кораби.
- И не си видяла?
- Не, нито следа.
- Странно...Очаквах повече проблеми.
- Дали ще ни стигне газта? - попита го Селийн, докато си разменяха местата.
- Надявам се. Виждаш ли пред нас, леко в дясно, онази синя планета? - тя кимна. - Това е Пирен. Значи наближаваме. Пътя от нея до Папикленд е само 5 часа.
Ишамаел забеляза, че Селийн изглежда леко притеснена. Все пак тя не познаваше никой там и щеше да се чувства неканен гост. Дори враг.
Спема се опитваше да спре кръвоизлива от разбития си нос. Неговият покровител не беше доволен. Беше оставил Ишамаел да се измъкне, което почти проваляше всички планове на шефа му. Почти. Тъмната фигура пред него се обърна и му зашлеви още един силен шамар, от който му се зави свят :
- Махай се от очите ми! И ако този път пак се провалиш, ще съжаляваш вечно!
Спема излетя от стаята и пое по коридора към затворническите килии. Започваше да осъзнава колко дълбоко е нагазил. Но прекалено късно. Нямаше вече път назад. Какво беше станало с него? Да измъчва най-добрите си приятели и да помага на истинските си врагове...
Селийн точно започваше пак да скучае, когато Ишамаел каза ядосано :
- Мисля, че газта в крайна сметка няма да ни стигне.
- И какво ще правим? Ще се реем из космоса ли?
- Не...Не се изразих правилно. Няма да ни стигне да кацнем на летището в базата, а ще трябва да се приземим в Ледената пустиня.
Странно, но това зарадва Селийн. Тя нямаше никакво желание да се озове между хора, които досега беше считала за врагове. А сега дори на родната си планета беше неканена. 100% бяха дали цена за главата й. Колкото и да се опитваше, не можеше да отхвърли обладалото я чувство на изолираност и самота. Пред тях вече се виждаше Папикленд. "Красива планета" - помисли си тя.
Ишамаел намали скоростта и погледна индикатора за газ. Имаха близо още 17 мин. преди да свърши. Лидера насочи Мрак™ към планетата и влезна във въздушното й пространство. След няколко минути вече виждаше снежните дюни на Ледената пустиня. Избра си една по-висока и обърна кораба натам. Намали скоростта на минимум и два метра над дюната, преди да кацнат, газта свърши и Мрак™ се заби в гъстия сняг, което олекоти и без това лекия сблъсък :
- По-добре да тръгнем бързо, за да стигнем базата преди да падне нощта. - каза Ишамаел и започна да подбира най-важните неща за прехода.
Селийн излезе от Мрак™ и вдиша чистия зимен въздух. Това й подейства освежаващо. В момента беше ранен следобед и Йорион* грееше. Лъчите му се отразяваха в снежната покривка и блестяха весело.
- Кацнахме в единствения период от деня, в който тази пустиня е гостоприемна. Съвсем скоро няма да ти изглежда така приятна. - Ишамаел потупа Мрак™ по корпуса за чао и пое на юг. Беше нарамил една сравнително голяма раница. Селийн го последва унило.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
*Йорион - Огромна планета, играеща ролята на Слънце в тази Система.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Ишамаел отвори очи и погледна часовника на стената. Беше спал два часа. Със ставането раната го заболя силно, но това беше нормално. Щеше да го наболва още един - два дни, докато не зарастнеше напълно. Лидера отиде в пилотската кабина и завари Селийн да играе на "Scout Smasch". Явно се беше вживяла доста, защото не го забеляза. Ишамаел реши да я изчака, докато мине нивото. След като тя го завърши успешно, той и каза :
- Не е зле. - тя бързо изключи играта и каза :
- Просто ми беше леко скучно и реших да я пробвам, иначе наблюдавах за вражески кораби.
- И не си видяла?
- Не, нито следа.
- Странно...Очаквах повече проблеми.
- Дали ще ни стигне газта? - попита го Селийн, докато си разменяха местата.
- Надявам се. Виждаш ли пред нас, леко в дясно, онази синя планета? - тя кимна. - Това е Пирен. Значи наближаваме. Пътя от нея до Папикленд е само 5 часа.
Ишамаел забеляза, че Селийн изглежда леко притеснена. Все пак тя не познаваше никой там и щеше да се чувства неканен гост. Дори враг.
Спема се опитваше да спре кръвоизлива от разбития си нос. Неговият покровител не беше доволен. Беше оставил Ишамаел да се измъкне, което почти проваляше всички планове на шефа му. Почти. Тъмната фигура пред него се обърна и му зашлеви още един силен шамар, от който му се зави свят :
- Махай се от очите ми! И ако този път пак се провалиш, ще съжаляваш вечно!
Спема излетя от стаята и пое по коридора към затворническите килии. Започваше да осъзнава колко дълбоко е нагазил. Но прекалено късно. Нямаше вече път назад. Какво беше станало с него? Да измъчва най-добрите си приятели и да помага на истинските си врагове...
Селийн точно започваше пак да скучае, когато Ишамаел каза ядосано :
- Мисля, че газта в крайна сметка няма да ни стигне.
- И какво ще правим? Ще се реем из космоса ли?
- Не...Не се изразих правилно. Няма да ни стигне да кацнем на летището в базата, а ще трябва да се приземим в Ледената пустиня.
Странно, но това зарадва Селийн. Тя нямаше никакво желание да се озове между хора, които досега беше считала за врагове. А сега дори на родната си планета беше неканена. 100% бяха дали цена за главата й. Колкото и да се опитваше, не можеше да отхвърли обладалото я чувство на изолираност и самота. Пред тях вече се виждаше Папикленд. "Красива планета" - помисли си тя.
Ишамаел намали скоростта и погледна индикатора за газ. Имаха близо още 17 мин. преди да свърши. Лидера насочи Мрак™ към планетата и влезна във въздушното й пространство. След няколко минути вече виждаше снежните дюни на Ледената пустиня. Избра си една по-висока и обърна кораба натам. Намали скоростта на минимум и два метра над дюната, преди да кацнат, газта свърши и Мрак™ се заби в гъстия сняг, което олекоти и без това лекия сблъсък :
- По-добре да тръгнем бързо, за да стигнем базата преди да падне нощта. - каза Ишамаел и започна да подбира най-важните неща за прехода.
Селийн излезе от Мрак™ и вдиша чистия зимен въздух. Това й подейства освежаващо. В момента беше ранен следобед и Йорион* грееше. Лъчите му се отразяваха в снежната покривка и блестяха весело.
- Кацнахме в единствения период от деня, в който тази пустиня е гостоприемна. Съвсем скоро няма да ти изглежда така приятна. - Ишамаел потупа Мрак™ по корпуса за чао и пое на юг. Беше нарамил една сравнително голяма раница. Селийн го последва унило.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
*Йорион - Огромна планета, играеща ролята на Слънце в тази Система.