Историята на един ром!

[CeCko2]

Всички герои са измислени! Приликата с действителни лица и събития е случайна!==========

Хасан Пешо не беше обикновен ром! Израстнал в строго патриархално семейство той бе възпитан като европеец, рядко срещано явление в циганските гета в България!
Необикновенното в този индивид личеше най-напред от името му! В пълен вид то звучеше така Хасан Пешо Куртев КараМаккензиев Произхода на това доста звучно име е защитено от такава история, с каквато не би могъл да се гордее дори и Мароканския принц! Когато тръгнал да се ражда ,Хасан Пешо нямал и най-малка представа в какъв свят попада и при какви хора ще трябва да съществува!
Като първа рожба в семейството на Касандра Сашкова и Курти КараМаккензиев той трябвало да получи гръмко и запомнящо се име съчетаващо изисканост и традициите на двата рода. Първото му име Хасан или на галено Асань било дадено от майка му ,която смятала че баща и , (стар циганин пяница и комарджия) трябва да има наследник с който да се гордее ,и на когото да предаде заложбите си! Второто име на нашия герой било дадено от баща му ,който бил от полубългарски произход и държал да се внедри нещо българско в първородния му син! Както всички се досещаме третото име на Асанчо било аналогично с първото такова на баща му! От всички имена ,фамилиата на героя ни е най-заплетена и с най-много история съдържаща в себе си! Както казах по нагоре Курти КараМаккензиев бил от полубългарски произход ,което ще рече ,че татко му не бил българин ,а американски цветнокож т.е. негър ,от полушотландски произход. Неговата фамилия била Маккензи, но когато се оженил в китното шопско селце Долни Богров ,тамошните селяни му притурили представката "Кара" заради цвета на кожата и окончанието "ов" ,за това ,че вече е станал българин. Така се е получило звучната фамилия КараМаккензиеви която носел и нашият Хасан Пешко!
Ту би кънтиню...

===
Ухх да ти имам въображението-Радо

[Plevel]

Айде давай нататък...това е доста добре измислено засега

[CeCko2]

...И така родил се наш Пешко и тръгнал да расте, но за да порасне нали требе манджа, а тати Курти беден чиляк,плюс това комарджия(между другото така той спечелил жена си Касандра,но подробности за тази случка в другите глави) ,та за ядене не стигали парите бащини. Лъва в малкия стомах ревял толкоз мощно ,че Асанча бил принуден да се изправи пред дилемата да бачка или да краде, да проси или да рови по кофите. Нашето момче все пак било всестранно развита личност ,съответно решило ,че може да прави и четрите наведнъж. Така съдбата изпратила малкия гостодин КараМаккензиев в дълбините на Софийската джунгла! Там той бил научен на живот. Черната къдрава косица ,дълбоките черни очи и вечно стичащата се вадичка секрет(сополче) от лявата му ноздричка,го правели истински цар на просенето. Малкия му ръст и крехкото му телце не веднъж му помагали да се скрие зад някое куче от крещящата ,,Отмъкнаха ми чантата, откраднаха ми паричките!!!" жена. Негърската жилка в гена му, т.е. способноста да му да бега бързо и да рипа връз зидовете нерядко го е отървавала от песничетата на по-големите,чийто клиенти той крадял.Тези му главно анатомични преимущества го правели най-добрия. Не рядко Хасан Пешко печелил повече пари отколкото можел да изяде,тогава той ги носел на майка си. Така да се каже издържал семейството си сам! Никое дете в махалата не можело да постигне това което нашето момче постигало! Те показвали явно зависта си към уменията Хасанови ,но него това не го засягало той знаел ,че докато неподправения му чар работи всичко е наред!...
Ту би кънтиню...

[SoulRipper]

Да ви кажа...не знаех че може да ме заинтригува подобна историйка...но тази го направи! Кефя и се. Браво, моля продъжи.

[CeCko2]

... Освен да изкарва прехраната на семейството си ,Хасан Пешо трябвало да върши и други живото спасяващи работи! Поне три пъти седмично той трябвало да спасява любимия си татко от собственика на кръчмата ,в която обичал да се застоява.Там той играел покер пянствал ,често дори си изяждал боя! Трошенето на чаши също влизало в списъка му с хобита. Въпросните ситуации често изглеждали трагично ,хвърчащи роми , мебелировка ,ресторантьорско обурудване (вилици,ножове,сатъри) ,кръв и сополи навсякъде! Тогава младата надежда на Курти влизала в действие! Обикновенно ситуацията била безкрайно повтаряща се. Асанчо влизал в кръчмето и казвал на татко си да излезе ,че го вика шефа му да му даде заплатата. Курти спирал боя (или кавгата зависи в коя фаза на пиянството са)обяснявал на аверите си ситуацията,излизал и повече не се връщал, до другата вечер ,когато всички били изтрезняли и не помнели нищичко ,тогава всичко започвало отначало!
Но това не бил единствения проблем на Пешко ,той често трябвало да впряга конете и да кара майка си в спешното, я заради родилни мъки я заради прерязани вени, тя биела главата си по цял ден и цяла нощ ,как е могла да позволи на баща и да я даде на този пяница, въпреки всичко тя била влюбена в него и мисълта че може да му се случи нещо я карало да посяга към лепилото ,опиянена тя често посягала на живота си.
Когато пък майка му била в болница или в състояние на неадекватност той трябвало да се грижи и за по-малката си сестричка Вероника.Тя била съвсем мъничка и грижите за нея не били малко понякога се налагало да я взима със себе си на улицата,когато изкарвал прехраната им!
Въпреки всички свой проблеми и всички недостатъци на родители му Хасан Пешо обичал семейството си ,когато живота го изправял пред трудност ,той си казвал ,,Утре ша са оправи сичко,нема да е така повече!" Това му давало сили да се бори със съдбата!...

Ту би кънтиню...

[CeCko2]

... И така ден след ден Асанчо кога в мъки кога в радости, растял и растял! Нещеш ли наближил първият учебен ден на младата надежда на рода КараМаккензиеви!!! Понеже нямало кой от родителите му да организира записването в някое училище, той се разбрал с дядо си да свършат тази работа заедно ,както и да е записали момчето в най-близкото училище, купили му нови чорапи, две тетрадки и топла шапка, и с това приключила трескавата подготовка на Пешко за приемането му в храма на знанието. Не минало дълго време и тази паметна дата за нашето момче настъпила. Хасан Пешо станал рано облякъл се както обикновенно ,но в главата му се въртели всякакви глупости. Той си спомнял какво му говорели за училище по-големите деца на улицата. Сега чак осъзнавал че наистина от този ден нататък живота му корено ще се промени, че следват 12 години ходене всеки ден до това място,учене,писане, домашни. Мислел Хасан и се приготовлявал! Със всеки изминал миг малкото му сърчице се разтуптявало по-силно и по-силно, мислите му все по-бързо минавали през късо подстриганата и прилежно сресана главица и той започвал да изпитва не страх, а любопитство!!! Станало време да тръгва и решил да провери дали все пак някой ще го заведе ,както винаги майка му била заета с вече двете му сестрички и го пратила при баща му ,който привършвал с чистенето на обора на коня, той се измъкнал с оправданието ,че шефа му го викал спешно и че немогъл да си довърши с добитъка ,закъснявал за работа ,дори заявил ,че като се замогне ще напусне тая работа и ще създаде фирма за събиране на стари коли... Да се оправя сам било нещо нормално и ротинно за Пешко и той тръгнал без да губи много време. По пътя купил хубаво цвете за учителката си, въпреки че знаел че ще трябва да си го изгладува после и продължил по пътя си... Когато пристигнал в двора на училището той се огледал наоколо за да види паралелката си ,сбутал събралата се тълпа около учителката и застанал най-отпред, изслушал търпеливо речта на директора ,макар че нищо не схванал и когато тя най-после свършила, той се обърнал към бъдещата си учителка и с ,,изискан" жест и подал цветето ,като добавил и онази негова чаровна усмивка ,която ползва когато работи! Той знаел че тя работи и че ще му донесе успехи занапред. След това всички се качили в класната си стая и обсъдили какво ще става от тук нататък, нищо от казаното там не учудило нашият Хасанчо, той за всичко знаел и се досещал. Дошло и времето да си ходят по къщите тогава всички деца ги взели родителите им, само Пешко трябвало да се прибере самичък. Не че неможел ,но му ставало кофти когато виждал другите деца да се гушкат в майките и бащите си и трескаво разказват какво им е казала госпожата! Докато мислел стоейки на входа,Пешо почувствал нежна топла ръка върху рамото си, досега той не бе усещал нещо подобно ,сякаш тази ръка вкарвала в тялото му невидима сила и даваща му сигурност. Тогава той се обърнал и видял учителката си! Тя му се усмихнала и го попитала:
- Майка ти и татко ти няма ли ги още?- запитала тя грижовно
- Те нема да додат!-отговорил Асанча
- Искаш ли да те заведа до вас?-попитала със същия тон учителката
- Не ща ,живеа на близко сам ша са прибера!- заявил той и потеглил гордо!
Щом се прибрал вкъщи веднага заспал емоциите му бяха дошли в повечко! И на сън дори все едно и също му се въртяло из главата, той знаеше че от днес живота му се е променил...

Ту би кънтиню...

[debnadaviebna]

я да се показваш и да довършваш, че не знам дали ме разбираш